Р Е Ш Е Н И
Е
№…87…/10.03.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в открито
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:Красимир
Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
с
участието на секретар Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №881 по описа на съда за 2019 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С Решение №342 постановено на 13.03.2019г. по гр.дело
№ 4137 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г., съдът е приел за
установено по отношение на Г.Т.Б. ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Д. ЕГН:**********, адрес: ***, че дължат на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК сумата
от 4320.00 лева на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем №
********** в общ размер 4320 лв., законова лихва забава в размер на 293.44 лв. от 26.04.2009г., дата на изпадане на длъжника
в забава по договора за потребителски кредит № ********** до 11.11.2009г. дата
на прекратяване на договора и законова лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Отхвърлен е предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********
против Г.Т.Б. и И.Д. иск с правно основание: чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК– за признаване за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата над 4320.00 лева до пълния предявен размер от 4432.70
лв. – дължими такси за периода от 12.03.2015 г. до 21.03.2016 г.
Срещу така постановеното решение в срока по чл.259 от ГПК е постъпила въззивна жалба от И.Д. и Г.Б., с която първоинстанционното
решение се обжалва като недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по нито
един от защитните доводи на жалбоподателите и не съдържа мотиви. Искането е
решението да бъде обявено за нищожно, алтернативно-да се отмени като
неправилно.
В срока по чл.263,ал. от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Във въззивното производство страните не представят
нови доказателства.
Във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт, от фактическа страна съдът установи следното:
Решението се обжалва в частта, с която е прието за
установено по отношение на ответниците ,че дължат на ищеца сумата в размер на 4320.00 лева на
основание Договор за револвиращ заем № **********, законова лихва за забава в
размер на 293.44 лв. от 26.04.2009г. до 11.11.2009г.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по
чл.259,ал.1 от ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна.
По делото е представен
договор за револвиращ заем № **********
от 27.02.2009 г., подписан от жалбоподателя Б. в качеството му на
заемополучател, жалбоподателката Д. в качеството й на солидарен длъжник, и служител
на ищеца „Профи кредит България” ЕООД. Видно
от текста на попълнената бланка от договора за револвиращ заем раздел V съдържа
параметрите на искания револвиращ заем и те са както следва: сума на заема - 2030,
срок на заема -24, размер на вноската 180 и дата на плащане на вноската 25 ден от месеца.
Раздел VI съдържа параметрите на одобрения револвиращ заем както следва:
сума на заема -2030, срок на заема 24, размер на вноската 180 общо задължение 4320,
при годишен процент на разходите 114,25 % .В същия раздел е записано, сума за
изплащане при револвинг 886 , договорно
възнаграждение при револвинг 1274 , общо дължимо по револвинг 2160. Съгласно
текста на буква "Б",неразделна част от договора са общите условия към
договора за револвиращ заем на физически лица, които са предадени при
подписването на договора и с които клиента е запознат и ги приема. Изрично е
вписано, че кредитополучателят и солидарните длъжници внимателно са запознати
със съдържанието на тези ОУ преди подписването на договора за револвиращ
кредит, нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват като неразделна
част от договора.
По делото са представени Общи условия на „Профи Кредит
България” ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица, версия 16.02.2008г,
оформени на 3 страници, съдържащи 19 разпоредби, които не са подписани от
страните по договора. В т. 2. от ОУ е посочен начинът на сключване на договора.
Въз основа на попълнена бланка на проекто - договор за ДРЗ, кредиторът се
задължава да отпусне на клиента парични средства в искания от клиента или
одобрен от кредитора размер, а клиентът се задължава да върне на кредитора
заетата сума, заедно с договорното възнаграждение при условията посочени в
договора, ОУ и в известието за одобрение на заема, което наред с ОУ е
неразделна част от договора
Според т.2.2. кредиторът представя на клиента
проекто-договора за договор за револвиращ заем, като с помощта на кредитния
експерт клиентът е длъжен надлежно да допълни и провери всички съществени
клаузи и данни, с изключение на данните, които се попълват от кредитора след
одобрение на заема. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише
проекто-договора на ДРЗ и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния
експерт на кредитора. Подписването от клиента на проекто-договора и предаването
му на кредитора представлява същевременно молба за отпускане на заем.
Кредиторът попълва договора с конкретните параметри на заема, с което клиентът
се съгласява изрично и изпраща на клиента екземпляр от попълнения и подписан от
кредитора и клиента екземпляр на договора, заедно с известието за одобрение на
заема.Попълненият и подписан от клиента проекто - договор влиза в сила от
момента на подписването му от кредитора, която дата е датата на сключване на
договора.Съгласно т. 13.3.1. от Общите условия, в случай, че клиентът просрочи две
месечни вноски според актуалния погасителен план или просрочи една погасителна
вноска с повече от 30 дни ,кредиторът има право да обяви ,че е настъпил падежа
на изплащане на всички задължения по договора и да изиска тяхното незабавно
изпълнение-.
По делото не са представени погасителния план и
известието за одобрение на заема.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че по договора са направени погасителни вноски в размер на
1 010,00 лева, с които е погасена главница в размер на 168,45 лева и лихви
в размер на 841,55 лева. Вещото лице посочва,че размера на ГЛП по договора е
86,31 %, а ГПР е 130,680 %.
От приложеното частно гражданско дело № 13014/2018г. по
описа на РС- Пазарджик, се установява, че ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
От правна страна,настоящият съдебен състав приема
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК
вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените
установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което
разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената
заповед, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на
съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е
спазен.
Основателността на предявен установителен иск при
квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение по
договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да
върне сумата, предмет на договора със съответния процент разходи, настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане и релевирано от задълженото лице неизпълнение.
За установяване на валидно
правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание,
следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е
винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните,
припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на
страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването
на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява
изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи,
че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането
на задължението на потребителя за
връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя
от факта на предаване на предмета му на заемателя.
Изпълнението на поетото от
заемодателя задължение да предостави паричната сума не се спори по
делото,поради което следва да се приема,че в правната сфера на ответника е
възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.
Към момента липсва изрична законова дефиниция на
"договор за револвиращ кредит", респ. на "договор за револвиращ
заем". Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е възобновяем
банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно
договорът за револвиращ заем е вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а по
силата на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ
банковите сделки са абсолютни търговски сделки. В случая представения договор,
въпреки наименованието му, няма характеристиките на договор за револвиращ
кредит, а и е недопустимо да се сключва такъв договор от небанкова институция,
каквато безспорно е ищцовото дружество.
Регламентацията на договора за кредит се съдържа в Търговския закон, в
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския
кредит /отм./ -в конкретния казус , поради което разпоредбите на същите следва
да бъдат съобразени и при договора за револвиращ заем. Договорът за револвиращ
заем има характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 4 от ЗПК8отм./.
Съгласно легалното определение в посочената разпоредба от този закон договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,отсрочено
или разсрочено плащане ,лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.В случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи
служебно.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.
143 от същия е дадено определение на понятието "неравноправна клауза"
в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20
точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според
чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора; не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че договорът
за револвиращ заем е сключен при Общи условия, т.е. при предварително
определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е
бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне
между страните, от което следва извод, че ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан страндартизиран бланков
формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия ищец.
По делото липсват доказателства, че уговорените в раздел
VI параметри на одобрения револвиращ заем (размер на сума за изплащане при
револвинг, договорено възнаграждение при револвинг, обща сума на револвинга и
годишен процент на разходите) са били съгласувани и индивидуално уговорени с
ответника. Самият начин на сключване на договора регламентиран в т. 2 от ОУ,
изключва възможността за индивидуално договаряне на параметрите в раздел VI на
договора, тъй като тези параметри се попълват от кредитора след одобрение на
кредита, с което договорът се счита за сключен. Доколкото към момента на
подписване на договора за револвиращ заем от страна на ответника - полето в
раздел VI "Параметри на одобрения револвиращ заем" е останало
непопълнено, то съдът приема, че ответникът не е бил информиран предварително
за пълните параметри на предоставения му заем, каквото е изискването на чл. 11 ЗПК, и съответно не е имал възможност да изрази информирано съгласие с по-късно
попълнените такива от представител на ищеца, съгласно които общото задължение
по договора възлиза на сумата 6 480, 00 лева.
Следователно, начинът на сключване на процесния договор е
поставил в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца,
което противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Потребителят е узнал точните размери на лихвените
проценти и общо дължимата сума едва при получаване на договора с попълнено поле
на раздел VІ и дори и да е възразил срещу тях, то съгласно ОУ договорът вече е
сключен и заемната сума е предоставена. Доколкото разпоредбата на чл.7от ЗПК
/отм./ поставя изрично изискване да се посочи годишния процент на разходите и
общата сума дължима от потребителя, като задължителни реквизити на договора за
потребителски кредит, по които параметри потребителят следва да е изразил
съгласието си, да са му предоставени и той да е запознат с тях преди сключване
на договора, то съдът приема, че ДРЗ е недействителен .Отделно от горното
следва да се посочи, че клаузите на ДРЗ, уреждащи годишния процент на разходите
и годишен лихвен процент са неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславят
недействителност на договора за заем, и на това основание. Клаузата за ГПР и
годишен лихвен процент водят до драстично, явно неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, с оглед размера на получения заем /2030
лева/ и сумата подлежаща на връщане /6 480 лева/, надвишаваща 3 пъти отпуснатия кредит, което само по себе си
нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна
свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца при
сключването на такъв вид договори. По делото не се събраха доказателства тези
клаузи от ДРЗ да са били индивидуално уговорени. Ето защо, при установени в
процесния ДРЗ условия, поставени от кредитора в договора, отговарящи на
понятието "неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, а именно
посочените в чл. 143, т. 5 и 9 ЗЗП /задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да
се запознае преди сключването на договора/ съдът ги намира за нищожни, влечащи
след себе си и недействителност на целия договор, доколкото същия не би бил
сключен без тях /размер на кредита, ГПР, ГЛП, общ размер на задължението и т.
н. /.
На последно място, следва да се отбележи, че както в
преддоговорната информация, така и в процесния ДРЗ от 27.02.2009 г., липсва
яснота относно валутата, в която е уговорен заема /посочена е само цифра 2030
/, срока на договора /посочено е число 24, без уточнение на дни, седмици,
месеци и т. н. /, размер на вноска /също е посочено само число 180, без
уточняване на валута/, същото е и при останалите параметри: общо задължение по
договора, сума на всеки револвинг; общо дължимо по револвинга и договорно
възнаграждение при револвинга. Предвид така изложеното съдът счита, че е налице
нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 ЗЗП, което обуславя
недействителност на договора за заем на основание чл. 22 ЗЗП.
Съгласно чл. 23 ЗЗП, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита По делото е безспорно
установен фактът, че общият размер на извършените от ответника плащания по
процесния договор за револвиращ заем възлизат на сумата от 1010 лева.
Приспадайки тази сума от чистата стойност на кредита – 2030 лева, то дължимата
от жалбоподателите сума е в размер на 1020 лева, и за тази сума единствено
искът е основателен. С оглед недействителността на процесния договор то
неоснователна се явява и претенцията за неустойка за неизпълнение. Отделен е
въпросът, че така уговорената неустойка е недействителна и на собствено
основание като противоречаща на добрите нрави, съгласно разясненията дадени в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK.
При тези доводи съдът не следва да обсъжда наличието или
липсата на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
заем. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени изцяло . Искът
предявен по реда на чл.422 от ГПК за сумата в размер на 1020 лева, като
основателен следва да се уважи, а за разликата до 3310 лева-главница, 1122,70
лева- неустойка и 293,44 лева-обезщетение за забава, като неоснователен следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора в полза на жалбоподателите следва да се присъдят сторените от тях
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 180,93 лева,съобразно списък по
чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №342 постановено на 13.03.2019г. по
гр.дело № 4137 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В съществуване вземане от Г.Т.Б. ЕГН: **********, с адрес:
*** и И.Д. ЕГН:**********, адрес: ***, в
размер на 1020 ,00 /хиляда и двадесет/ лева –представляващо главница по договор
за заем № ********** от 27.02.2009г. ,за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 3014/2018г- по описа на РС-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл.
53 Е, вх. В, искове, с правна квалификация 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено, че Г.Т.Б. ЕГН: **********,
с адрес: *** и И.Д. ЕГН:**********,
адрес: ***, му дължат сумата в размер на
2 290 лева-главница, 1122,70 лева- неустойка и 293,44 лева-обезщетение
за забава по договор за заем № ********** от 27.02.2009г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.07.2018 г. до окончателното й
плащане, за които суми в производството по ч. гр. д. № 3014/2018г. по описа на РС Пазарджик, е издадена заповед
за изпълнение.
ОСЪЖДА "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати на Г.Т.Б.
ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Д. ЕГН:**********, адрес: *** сумата в размер на 1 180,93
/хиляда сто и осемдесет и 0,93/ лева- представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател :
членове: