№ 215
гр. Пазарджик, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500210 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2506 по
описа на съда за 2023 година е обявен за относително недействителен по
отношение на Държавата, представлявана от Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния
директор Р.С., сключения между „Скай Пейпър“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Белово, п.к. 4470, ул. „Дъбравско шосе“
№ 1Б, представлявано от управителя Ц.М.Т., и „ГП Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул.
„Сливница“ № 6А, ет. 5, офис 9, представлявано от управителя С.Д.К.
договор от 15.12.2022 г. за прехвърляне на Временно удостоверение №
1/15.12.2022 г. за 48 995 броя налични поименни акции от капитала на
„Скайсол“ ЕАД.
Осъдено е дружеството „Скай Пейпър“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Белово, п.к. 4470, ул. „Дъбравско шосе“
1
№ 1Б, представлявано от управителя Ц.М.Т., и „ГП Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул.
„Сливница“ № 6А, ет. 5, офис 9, представлявано от С.Д.К. да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52,
представлявана от изпълнителния директор Р.С., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Осъдено е дружеството „Скай Пейпър“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Белово, п.к. 4470, ул. „Дъбравско шосе“
№ 1Б, представлявано от управителя Ц.М.Т., и „ГП Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул.
„Сливница“ № 6А, ет. 5, офис 9, представлявано от С.Д.К. да заплатят в полза
на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 50 лв.
Така постановеното решение е обжалвано от „ГП Инвестмънт" ЕООД,
Оплакванията са ,че решението е недопустимо и незаконосъобразно.
Считат , че решението е недопустимо ,като постановено по недопустим
иск.
Самият ищец посочил, че датата на сключване на договора е
15.12.2022г., а длъжникът е получил заповедта за възлагане на ревизия на
08.02.2023г.
Законодателят предвидил издаването на временни удостоверения,
издадени и подписани от учредителите, съответно от упълномощени от тях
лица, което действие по правило предхождало учредяването на самото
дружество и удостоверява направените имуществени вноски. Последните
заместват акциите до издаването им и представляват по естеството си и
способа на прехвърляне също ценни книги. Съгласно чл. 187 ал.2 ТЗ
временните удостоверения, било то заместващи поименни акции, било то
заместващи такива на приносител се прехвърлят чрез джиро и вписване в
книга на акционерите.
С постановеното решение не се засягали правата на ответника „ГП
Инвестмънт" ЕООД, поради това, че правата са породени от джирото на
временното удостоверение, а не от договора, както неправилно съдът
посочил.
С отговора на исковата молба било повдигнато възражението, че
акцията не е имуществено право, тя не удостоверява притежавано имущество.
Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с
посочената в нея номинална стойност в капитала-чл.175 от ТЗ. Акцията дава
право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на
2
ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията-чл. 181
от ТЗ.
Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на
прехвърляне на акциите, които то удостоверява.
Имуществото на едно акционерно дружество било различно от
капиталът на същото дружество. Може в капитала на търговското дружество
да е апортиран недвижим имот на висока стойност, но това не означава, че
имуществото на това търговско дружество е положителна величина.
Имуществото включва не само актива, но и пасива. В пасива на „Скайсол"
ЕАД се включват и неговите задължения. Ако е вярно твърдението на ищеца,
че достоверната дата на договора е 28.03.2023г. тогава следва да се имат
предвид финансовите показатели на ..СКАЙСОЛ" ЕАД към тази дата.
Публично е оповестен факта на учредена договорна ипотека, обективирана в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт 102. т. II. рег.№ 3167.
н.д.№ 280/2023г. по описа на Нотариус А.И. с рег.№ 432 на НК. вписан в СВ
гр.Пазарджик под акт №57, том I. н.д. № 963/2023г. С тази ипотека,
апортираният недвижим имот служи като обезпечение за плащане на сумата
от 700 000 лева. т.е. „Скайсол“" ЕАД има и много задължения. Цената на
временното удостоверение страните са уговорили според ликвидационната
стойност на имуществото на ..СКАЙСОЛ" ЕАД.
В исковата молба било посочено, че в „ОББ" АД е наложен запор на
банковата сметка на длъжника „Скай Пепър“" ЕООД. Ако е наложен запор
следвало да се изясни, какъв е размера на паричните средства в банковата
сметка, евентуално може да се установи, че вземането на държавата е
обезпечено чрез наложения запор.
Незаконосъобразно било поддържаното становище, че джирото има
обслужващо значение за прехвърляне на временното удостоверение.
Преминаването на собствеността върху акцията, настъпвало с едностранното
волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро. Договорът можел да се
свърже с правното основание за прехвърляне, но в никакъв случай не е право
пораждащото основание.
Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от НАП.
Твърдят , че след постановяването на решението са настъпили нови
обстоятелства. На 10.01.2024г. постъпило частично плащане на публичните
задължения от ЕООД „Скай Пейпър“ в размер на 74 331.35 лв.;на 15.01.2024г.
постъпи второ плащане на публичните задължения от ЕООД „Скай Пейпър“ в
размер на 1280.00 лв., с което целият публичен дълг бил платен. Отменени
били всички наложени на дружеството обезпечителни мерки и
3
изпълнителното производство- прекратено.
Считат , че е отпаднал правния интерес на ответниците да обжалват
решението .
По същество намират въззивната жалба за неоснователна.
Възраженията на въззивника за недопустимост на иска ,всъщност били
възражения по неговата основателност.
Поименната налична акция е ценна книга, която дава право на един глас
в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен
дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията /чл. 181, ал. 1 от ТЗ/.
Имуществените права, свързани с акцията безспорно я определят като
имуществен актив, като минималната стойност на това имущество е
номиналната стойност на акцията. В Търговския регистър по партидата на
ЕАД „Скайсол“ са вписани „брой и номинална стойност на акциите“ и
„стойност на непаричната вноска“. Не е необходимо съдът да разполага със
специални знания при съпоставката на тези две стойности с цената на
договора.
Номиналната стойност на акциите била доказана, обезпечена и
гарантирана от стойността на апортирания недвижим имот.Имущественото
състояние на дружеството имало връзка с неговата неплатежоспособност и
изчисляване на ликвидационния дял и съответно нямало никакво отношение
към стойността на акциите.
Джирото и временното удостоверение нямат „цена“. Първото е способ
за прехвърляне на ценни книги, а второто има удостоверителна и
легитимираща акционера функция. Но, тези частни документи не са в
състояние да задължат придобиващия да придобие акции т.е. не са
придобивно основание. Такова основание е договорът, който е предмет на
иска. Този договор от своя страна съдържа намерението за придобиване и
цената. Смяната на собствеността на акциите, като последица от договора
плюс издадени акции при задължение за това, плюс джиро върху акциите
,водело до възможността на новия акционер да се разпореди с апортирания
имот, в качеството му на едноличен собственик на капитала.
Молят решението да бъде потвърдено. Претендират разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Постъпила е жалба и от „Скай Пейпър“ ЕООД, също с оплаквания за
недопустимост и незаконосъобразност на постановеното решение.
В тази жалба са изложени напълно идентични доводи за недопустимост
и неоснователност на иска , каквито се подържат в жалбата на „ГП
Ивествънт“ ЕООД.
Допълнителните съображения за недопустимост на решението към
момента на обжалване са следните: на 11.01.2024 г. били погасени всички
4
дължими публични задължения на това дружество. За НАП липсвал правен
интерес от воденето на съдебен процес с такъв предмет, а ако това
обжалваното съдебно решение влезе в сила, това силно ще накърни правния
интерес на дружеството.
Молят решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени.
Претендират разноски.
На тази жалба също е постъпил писмен отговор от НАП.
Излагат обстоятелствата относно погасяване на публичните задължения
на дружеството.
Плащанията от ЕООД „Скай Пейпър“ били извършени след
постановяване на първоинстанционното решение. Тези плащания били
доброволни т.е. дружеството е имало възможност да плати задълженията си,
като бездействието на дружеството да плати е станало повод за завеждане на
делото и постановяване на решението.
Предявеният и уважен иск бил конститутивен, като неговото уважаване
не водело до разместване на имущество, а само пораждало само правна
възможност, прогласена от съда, за такова разместване. Не се накърнявало
имуществото на дружеството при прогласената относителна
недействителност.
Молят решението да бъде потвърдено.
В писмените си становища първото дружество жалбоподател и
ответникът НАП подържат изложеното във въззивната жалба и отговора.
Представени и приети от въззивната инстанция са доказателства
относно погасяването на публичното задължение и начина , по който това е
станало.
Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , намери ,че постановения съдебен акт е валиден и допустим.
Изложените във въззивната жалба доводи относно недопустимостта на
решението , респективно на предявения иск всъщност касаят съществото на
спора и съдът ще ги обсъди ,произнасяйки се по същество.
В исковата си молба против „Скай Пйпър“ ЕООД и „ГП Инвестмънт“
ЕООД ищецът НАП твърди, че Националната агенция за приходите е
публичен взискател за сумата от общо 75 961.39 лв.. Тези задължения
включвали декларирани и неплатени задължения по справки-декларации по
ЗДДС и декларации образец 6 в размер на 53 673.65 лв. и установени е PA №
Р- 16001323000489-091-001/21.06.2023г. задължения в размер на 22 287.74
лв..
Декларациите са изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 2 от
ДОПК, а ревизионният акт е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1 от
ДОПК.
Първото декларирано неплатено задължение било на основание
5
подадена справка-декларация по ЗДДС вх. № 13001933493/14.12.2022г. за
месец ноември 2022г. в размер на главница 6198.54 лв., което е следвало да се
плати на 14.12.2022г., съгласно чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС.
Заповедта за възлагане на ревизия № Р-16001323000489-020-
001/03.02.2023г. е връчена на 08.02.2023г. по електронен път на ЕООД „Скай
Пейпър“.
Образувано било изпълнително дело № *********/2023г., като е
изпратено Съобщение изх. № С230013-048-0058510/11.05.2023г., връчено на
длъжника с предишно наименование „Скай Уокър“по електронен път .
Наложен бил запор на банкови сметки в ОББ АД и Първа инвестиционна
банка АД. Постановлението било връчено на длъжника по електронен път на
22.05.2023г.. Първа инвестиционна банка дала отговор, че по запорираните
сметки няма авоар и има предходни запори. ОББ АД отговорила, че запорът е
наложен и чака ред, поради наложени по-рано запори. Наложени били
предварителни обезпечителни мерки .Наложените обезпечителни мерки били
запор върху притежавани ценни книжа - акции - 2216 броя с номинал 10 лв.
всяка от капитала на ЕАД „Скайсол“. До дружество ЕАД „Скайсол“ било
изпратено Запорно съобщение от 06.2023 година.
Ревизията приключила с Ревизионен доклад № Р-16001323000489-092-
001/02.06.2023г. и Ревизионен акт № Р-16001323000489-091-001/21.06.2023г.,
с който са установени публични задължения в размер на 22 287.74 лв..
С нот.акт № 80/12.04.2022г., вписан с вх. peг. № 2818, акт. № 36, т. 10 в
Служба по вписвания Пазарджик, „Завод за хартия-Белово“ АД продава на
ЕООД „Скай Пейпър“ поземлен имот с идентификатор № 03592.501.1596 /без
сградите в имота/ за сумата от 553 245.63 лв.. Имотът е с административен
адрес гр. Белово, ул. „Дъбравско шосе“ 01-А, с площ от 31 430 кв.м. и
предназначение урбанизиран имот - производствен, складов обект.
С Решение от 02.11.2022г. едноличният собственик на капитала на
ЕООД „Скай Пейпър“ решава да се извърши оценка с цел апорт на имота в
новоучредяващо се дружество. Имотът е оценен на 21.11.2022г. по реда на чл.
72, ал. 2 от ТЗ, като стойността на непаричната вноска е 489 950 лв. -
номинална и емисионна стойност на един дял 10 лв., брой дялове 48 995 броя.
Апортът е вписан в новоучреденото на 15.12.2022г. ЕАД „Скайсол“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул. „Атанас
Ненов“ № 36. Дружеството е с капитал 489 950 лв., разпределен в 48 995 броя
обикновени поименни налични акции, всяка с номинална стойност от 10 лв..
Дружеството се представлява от Ц.М.Т., която е и член на Съвета на
директорите. Едноличен собственик на капитала на дружеството
първоначално е ЕООД „Скай Пейпър“.
С Договор за прехвърляне на временно удостоверение за поименни
акции от 15.12.2022г. ЕООД „Скай Пейпър“ прехвърля на ЕООД „ГП
Инвестмънт“ по реда на чл. 187, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 2 от ТЗ
6
Временно удостоверение № 1/15.12.2022г. за цена от 1 000 лв.. Съгласно
предмета на договора временното удостоверение е за 48 995 броя обикновени,
поименни налични акции с право на глас от емисия 1, издадена на
15.12.2022г„ с номинална стойност на акциите 10 лв. всяка от капитала на
ЕАД „Скайсол“ със съответните активи и пасиви и всички произтичащи от
тях права и задължения, съгласно устава на дружеството.
Съгласно Джиро с дата 15.03.2023г., джирантът ЕООД „Скай Пейпър“
джиросва на ЕООД „ГП Инвестмънт“ цитираното временно удостоверение.
Съгласно представени от нотариуса документи, на 28.03.2023г. е
извършено удостоверяване на верността на препис от договора за
прехвърляне на временното удостоверение /рег. № 3959 от общия регистър на
нотариуса/ и верността на препис от джирото /рег. № 3960 от общия регистър
на нотариуса/. Няма удостоверяване на препис от оригинала на временното
удостоверение и няма удостоверяване на датата на временното
удостоверение. Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК,
временното удостоверение няма достоверна дата, а достоверната дата на
съставяне на договора и джирото е 28.03.2023г..
Същевременно в търговския регистър бил заявен на 23.06.2023г. за
вписване Годишен финансов отчет на ЕООД „Скай Пейпър“ за 2022г. с вх. №
20230623123146. В счетоводния баланс към 31.12.2022г. било отразено, че
дружеството притежава акции за 489 950 лв..
На 26.06.2023г. в ТР по партидата на ЕАД „Скайсол“ е вписан нов
едноличен собственик на капитала ЕООД „ГП Инвестмънт“. Вписаното в
Търговския регистър джиро е с положен е печат на Нотариус А.И., но липсва
подпис на нотариуса.
Съгласно писмо вх. № С230013-000-0307647/22.06.2023г. от ЕАД
„Скайсол“, дружеството не е издавало поименни акции, единствено временно
удостоверение. Временното удостоверение не е собственост на ЕООД „Скай
Пейпър“, не е в негово владение, а е във владение на новия едноличен
собственик ЕООД „ГП Инвестмънт“, който е вписан в книгата на акционерите
на 15.03.2023г..
Разпоредбата на чл. 216 от ДОПК регламентирала обявяване за
недействителни по отношение на държавата на сделки и действия, които са
сключени след деклариране на публични задължения или след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, ако с ревизията са установени публични
задължения.
В настоящия случай са налице и двете хипотези - увреждащата сделка е
Договор за прехвърляне на временно удостоверение за поименни акции от
15.12.2022г., с достоверна дата 28.03.2023г..
Към 15.12.2022г. прехвърлителят има декларирани публични
задължения в размер на 6579.76 лв., от които главница 6198.54 лв. и лихва
381.22 лв. към 28.06.2023г. /по справка-декларация за месец ноември 2022г./.
7
Към 28.03.2023г. прехвърлителят има декларирани публични
задължения в размер на 38 177.95 лв., които представляват справки-
декларации по ЗДДС за месеци ноември 2022г.; януари 2023г. и февруари
2023г. и осигурителни декларации образец 6 за месеци октомври 2022г.;
ноември 2022г.; декември 2022г.; януари 2023г. и февруари 2023г..
Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на 08.02.2023г., договорът е
сключен на 28.03.2023г. и в резултат на ревизията са установени публични
задължения.
Поименната налична акция била ценна книга, която дава право на един
глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на
ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията /чл. 181,
ал. 1 от ТЗ/. Имуществените права, свързани с акцията безспорно я определят
като имуществен актив, като минималната стойност на това имущество е
номиналната стойност на акцията. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество
на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.
Прехвърлянето на акции в хипотезите на чл. 216 от ДОПК представлява
увреждане на публичния взискател, което е основание за обявяване на
недействителността на сделката.
По силата на чл. 187, ал. 2 от ТЗ временното удостоверение по правни
последици и съдържание се приравнява на поименната налична акция.
Договорът за продажба на временно удостоверение за поименни акции се
сключва с постигането на съгласие по съществените условия на сделката -
предмет и цена, като за този договор законодателят не е предвидил изискване
за спазването на определена форма за действителност. От момента на
постигането на съгласие настъпва окончателната облигационна обвързаност
на страните - за прехвърляне на акциите, респективно приравненото на тях
временно удостоверение, и за плащането.
Считат, че в случая са осъществени фактическите състави на чл. 216, ал.
1, т. 2 от ДОПК и чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Със сключения договор били отчуждени имуществени права на
стойност 489 950 лв. срещу пренебрежимо ниската цена от 1 000 лв..
Номиналната стойност на акциите била обезпечена и гарантирана от
стойността на апортирания недвижим имот. Наличието на неравностойност
т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на
придобитото имущество представлява самостоятелно основание за
прогласяване на относителна недействителност, когато несъответствието е
значително - Решение № 107 от 14.11.2011г. по т.д. № 742/2010г. на ВКС.
Даденото било 489 пъти по-високо от продажната цена т.е. значително
надхвърля по стойност полученото, като представлява основание за обявяване
на сделката за недействителна.
Съгласно съдебната практика, намерението за увреждане, като елемент
от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не включва такова
8
намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато
разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия /ЗВР/. Самото намерение за увреждане следва да се
установи след преценка на всички факти по конкретния спор. Намерението за
увреждане, като факт, трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често
следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения,
произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи
субективното намерение за увреждане / Решение № 69 от 22.06.2012г. по т.д.
№ 534 от 2011г. на ВКС; Решение № 27 от 28.02.2013г. по т.д. № 410 от
2012г. на ВКС/. Според решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на
ВКС, IV гр. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника.
В настоящия случай намерението за увреждане било доказано.
Липсвало оповестяване на каузалната сделка и действителните отношения
между дружествата; Липса на плащане, както на вписаната цена от 1 000 лв.,
съгласно т. 5 от договора, така и на номиналната стойност на акциите.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ТЗ задължава акционерите да заплатят
притежаваните акции. В устава на дружеството няма регламентирани
гаранции и срокове за плащане на акциите т.е. купувачът не е обвързан с
нищо, а това противоречи на икономическата логика;Джиросване на
временното удостоверение с дата 15.03.2023г. /достоверна такава
28.03.2023г./.
Според съдебната практика, джирото на акции се определя като
едностранна формална и абстрактна сделка с вещен ефект, защото от една
страна прехвърля собствеността върху акцията, в качеството й на движима
вещ върху новия приобретател, а от друга се явява правен способ за
придобиване на материализираните в нея права. Като едностранна абстрактна
сделка джирото не изисква съдействие на приобретателя и не поражда
задължения за приобретателя. В настоящия случай джиросването на
временното удостоверение, зад което е налице каузална сделка със значителна
неравностойност на престациите, разкрива липса на оправдана от търговската
и икономическа логика причина за действията. С други думи, никой
добросъвестен търговец, полагащ грижата на добрия търговец, не би
извършил такава сделка и джиро. Към тези съображения се добавя и фактът,
че между ЕООД „Скай Пейпър“ и ЕАД „Скайсол“ има свързаност .
ЕАД „Скайсол“ не е издавало поименни акции. Това е нарушение на
разпоредбите на ТЗ. С Държавен вестник, бр. 88/2018г. са направени
изменения в ТЗ, които са влезли в сила на 23.10.2018г. Променен е чл. 178, ал.
1 от ТЗ, като акциите са единствено поименни. Отпадат акциите на
приносител. Съгласно чл. 185, ал. 2 от ТЗ, прехвърлянето на поименни акции
се извършва с джиро. Нарушенията та ТЗ разкривали недобросъвестност на
органите на дружествата и практически улеснявали извършването на
9
увреждащата сделка.
Молят да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата
Договор за прехвърляне на временно удостоверение за поименни акции с
дата 15.12.2022г., с който ЕООД „Скай Пейпър“ прехвърля на ЕООД „ГП
Инвестмънт“ по реда на чл. 187, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 2 от ТЗ
Временно удостоверение № 1/15.12.2022г. за цена от 1 000 лв..
Молят, така заведените искове, в условията на евентуалност да бъдат
разгледани в следния ред:
1. ЕООД „Скай Пейпър“ е извършило възмездна сделка със свое
имуществено право, при която даденото значително надхвърля по
стойност полученото - чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК
2. Сделка е извършена с намерение да се увреди публичния взискател -
чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от „ГП Инвестмънт“
ЕООД.
Излагат доводи за недопустимост на иска , които се подържат и във
въззивната жалба.
Датата на сключване на договора била 15.12.2022г., а длъжникът
получил заповедта за възлагане на ревизия на 08.02.2023г.
Считат ,че правата на този ответник са породени от джирото , а не от
временното удостоверение.
Искът бил и неоснователен.
Прехвърлянето на временно удостоверение имало действие на
прехвърляне на акциите, които то удостоверява.
От характеристиката на акциите следвало, че тя не е имуществено право
по смисъла на чл.216 от ДОПК.
Цената на временното удостоверение се уговаряла от страните
свободно. Едноличното акционерно дружество не е издало акции и нямало
подобно задължение, поради което капиталът на акционерното дружество е
инкорпориран в временно удостоверение, което представлява ценна книга.
Без никакво правно значение е дали се прехвърля временно удостоверение,
инкорпориращо акции с номинална стойност 489 950лева, защото въобще не е
вярно твърдението, че със сключения договор са отчуждени имуществени
права на подобна стойност, срещу непренебрежимо ниска цена от 1
000лева.Изложени са доводи относно разликата между имущество и капитал
на дружество , които са развити и във въззивната жалба. Към дата
28.03.2023г. следвало да се съобразяват финансовите показатели на
„СКАЙСОЛ” ЕАД към тази дата. Дружеството имало и много задължения и
цената на временното удостоверение страните уговорили според
ликвидационната стойност на имуществото на „Скайсол” ЕАД.
Искът бил неоснователен, защото така както е предявен
основателността му е поставена под зависимост от достоверната дата на
договора, свързано с датата на връчване на заповедта за ревизия на длъжника.
10
Ищецът обаче, представяйки документа, не можел да оспори датата му.
Евентуално ако се приеме, че достоверната дата на договора е 28.03.2023г., то
тогава към тази дата трябва да се обсъжда какво е имуществото на
„СКАЙСОЛ” ЕАД и ще се установи, че задълженията на това дружество
може и да надхвърлят пазарната цена на актива.
Вземането на публичния взискател било обезпечено чрез запор на
банковата сметка на длъжника - другия ответник по делото.
С договора не се прехвърляло временното удостоверение, а временното
удостоверение се прехвърляло с джиро. Акцията не била имуществено право
по смисъла на чл.216 от ДОПК
Молят производството по делото да бъде прекратено , евентуално иска
–отхвърлен.
Претендират разноски.
Постъпил е писмен отговор и от „Скай Пейпър“ ЕООД.
В него са изложени идентични съображения относно допустимостта и
основателността на иска.
В определението си по чл.140 от ГПК , съдът напълно правилно е
приел,че са предявени искове с правно основание чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК и
при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.216 ал.1 т.4 от
ДОПК.
Съображенията ,които са изложени както в отговорите на исковата
молба , така и във въззивната жалба относно недопустимост на иска , както
правилно е приел съдът , изхождайки от правната природа на исковете и
аналогията с чл.135 от ЗЗД са доводи, на които се дължи отговор по
същество.
Във втората въззивна жалба се атакува допустимостта на решението и
поради отпадане на правния интерес , заради извършено плащане от
длъжника.
За иска по чл. 216, ал. 1 ДОПК е приложимо, както изрично е прието в
съдебната практика даденото нормативно тълкуване на чл. 135, ал. 1 ЗЗД в т.
3 Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, потестативното право на кредитора с парично
вземане по чл. 135 ЗЗД (павлов иск) е предпоставено от наличието на
действително парично вземане, което не е необходимо да е изискуемо или
ликвидно или предварително установено с влязло в сила решение, като съдът
изхожда от положението, че вземането на кредитора съществува, ако
произтича от твърдените факти, като може да приеме обратното само, ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
Даденото нормативно тълкуване за наличието на действително
вземане на ищеца-кредитор с парично вземане, като материална предпоставка
11
на потестативното право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е на общо основание
приложимо и за специалния отменителен иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК.
Специфичното при този иск е облекчения ред на доказване.
Фактическият състав на чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК е ясно и недвусмислен
очертан от правната норма - недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения възмездни сделки, ако даденото значително надхвърля
по стойност полученото.
Доводите към кой момент е връчена заповедта за възлаганена
ревизията , съответно – извършена сделката са доводи ,касаещи
основателността на претенцията.
Няма никаква пречка ищецът , който разполага с договора за
прехвърляне на временното удостоверение да го представи и да излага
съображения относно достоверността на датата , с оглед фактическия състав
на нормата.
В тежест на ответника е ,чиито подпис носи този договор да ангажира
доказателства , оспорвайки основателността на иска.
Съдът е отговорил на изложените доводи ,според ответниците касаещи
допустимостта на иска , като е приел,че оглед установената съдебна практика
следва да се приеме, че договорът за прехвърляне на временно удостоверение,
имащ съгласно чл. 187, ал. 3 от ТЗ правните последици на договор за
прехвърляне на акциите, които то удостоверява, и джирото на временното
удостоверение са каузално свързани помежду си сделки, а облигационната
обвързаност на страните възниква още със сключване на договора за
прехвърляне на временно удостоверение. Договорът, за разлика от джирото, е
двустранна и в случая възмездна сделка, поради което именно договорът за
прехвърляне на временно удостоверение, е сделката, която би могла да бъде
увреждаща публичния взискател по смисъла на чл. 216, ал. 1 от ДОПК.
Въззивният съд изцяло се присъединява към тези съображения.
Съдът е отговорил и на другия довод – относно това ,че акцията не
представлявала имуществено право и не удостоверявала притежавано
имущество. Прието е ,че съгласно чл. 181, ал. 1 от ТЗ акцията дава право на
дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната й стойност. В
този смисъл акциите обективират имуществени права и когато са предмет на
отчуждителна сделка попадат в хипотезата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК.
Въззивната инстанция изяло споделя доводите на първоинстанционният съд и
12
в тази насока..
Основателността на претенция по чл.216 а1 т.2 от ДОПК се предпоставя
и от наличието на условията , визирани в ал.1 съответно т.2 от ДОПК.
Възникнал е спор ,към кой момент е сключен договора и съответно ,
кога страната е била уведомена за възложената ревизия.
Напълно законосъобразни са доводите на съда[М1] ,че –договор за
прехвърляне на временно удостоверение не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му и тъй като ищецът е
лице ,на което този документ се противопоставя ,то датата на сключване на
договора следва да бъде установена с други доказателствени средства.
Доказателствата по делото позволяват извода, че достоверната дата на
съставяне на договора за прехвърляне на временно удостоверение е
28.03.2023 г., когато препис от документа, ведно с препис от джирото, е
представен на нотариус за заверка и следователно документът е съществувал
към тази дата.
Не могат да не бъдат споделени и подробните доводи на съда отосно
наличието на предпоставките на т.2 на чл.216 ал.1 от ДОПК.
Няма спор по делото ,че дружеството „Скайсол“ ЕАД не е издало
акции. Напротив и двамата ответници признават, че акции от едноличното
акционерно дружество не са издадени и същото няма такова задължение. За
да извърши преценка за съответствието на даденото и полученото ,съдът
изхожда от номиналната стойност на акциите, удостоверени във временното
удостоверение. Общата номинална стойност на прехвърлените акции,
обективирани във временното удостоверение, е 489 950 лв., а получената
насреща престация – 1 000 лв. И специални знания, може да се направи извод,
че получената за акциите цена е 489 пъти по-ниска от стойността им.
Обстоятелството , какво е имущественото състояние на дружеството ,
на което са прехвърлени акциите, както и наличието на наложени запори по
банкови сметки е без отношение към спора.
Като се има предвид изложеното , първоинстанционното решение ,с
което първия от предявените искове е уважен , като е обявен за относително
недействителен по отношение на Държавата договора ,сключен между двете
дружества, е правилно и постановено в съответствие с доказателствата по
делото.
Както вече беше посочено , съобразно мотивите към т. 2
Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГТК, потестативното право на кредитора с парично вземане по чл. 135
ЗЗД (павлов иск) е предпоставено от наличието на действително парично
вземане, което не е необходимо да е изискуемо или ликвидно или
предварително установено с влязло в сила решение, като съдът изхожда от
13
положението, че вземането на кредитора съществува, ако произтича от
твърдените факти, като може да приеме обратното само, ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо.
Даденото нормативно тълкуване за наличието на действително
вземане на ищеца-кредитор с парично вземане, като материална предпоставка
на потестативното право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е на общо основание
приложимо и за специалния отменителен иск по чл. 216, ал. 1,както в
хипотезата на т.2 , така и в хипотезата на т.4 ДОПК.
Съдът е задължен от нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, да вземе предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право.
По делото е установено,чрез представените писмени доказателства и
не е спорно, че публичните задължения на ответното дружество „Скай
Пейпър“ ЕООД, установени с влезлия в сила ревизионен акт, са били изцяло
погасени, след постановяване на първоинстанционното решение.
Без значение е за изхода на спора дали са погасени доброволно и в
резултат на проведено принудително изпълнение.
Този факт, настъпил в хода на производството пред
първоинстанционния съд съд следва да бъде отчетен.
Съобразяването му води до извод за липса на кумулативна
предпоставка за уважаване на предявените специални отменителни искове с
правно основание чл. 216, ал. 1 ДОПК, както в хипотезата на т.2 , така и в
хипотезата на т.4.
Следователно не се касае за липса на правен интерес от обжалване
,както подържа ответникът по жалбата НАП, нито пък до липса от правен
интерес от предявяне на иска.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като
ищецът вече няма качеството на кредитор по отношение на ответниците.
Постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено
и исковете отхвърлени.
Ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на делото ,
поради което при условията на чл.78 ал.2 от ГПК носят отговорността за
разноски към ищеца за производството и в двете инстанции.
14
Тези разноски възлизат на по 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и следва да бъдат присъдени в полза на ищеца НАП ,чрез ТД
на НАП Пловдив в тежест на двете ответни дружества.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№
2506 по описа на съда за 2023 година, с което е обявен за относително
недействителен по отношение на Държавата, представлявана от
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52,
представлявана от изпълнителния директор Р.С., сключения между „Скай
Пейпър“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Белово,
п.к. 4470, ул. „Дъбравско шосе“ № 1Б, представлявано от управителя Ц.М.Т.,
и „ГП Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район Северен, ул. „Сливница“ № 6А, ет. 5, офис 9,
представлявано от управителя С.Д.К. договор от 15.12.2022 г. за прехвърляне
на Временно удостоверение № 1/15.12.2022 г. за 48 995 броя налични
поименни акции от капитала на „Скайсол“ ЕАД .
ОТХВЪРЛЯ исковете на Държавата, представлявана от Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявана от
изпълнителния директор Р.С., срещу„Скай Пейпър“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Белово, п.к. 4470, ул. „Дъбравско шосе“
№ 1Б, представлявано от управителя Ц.М.Т., и „ГП Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул.
„Сливница“ № 6А, ет. 5, офис 9, представлявано от управителя С.Д.К.за
прогласяване относителната недействителност на договор от 15.12.2022 г. за
прехвърляне на Временно удостоверение № 1/15.12.2022 г. за 48 995 броя
налични поименни акции от капитала на „Скайсол“ ЕАД на основание чл.216
ал.1 т.2 от ДОПК и евентуално предявения иск – на основание чл.216 ал.1 т.4
от ДОПК.
Осъжда дружеството „Скай Пейпър“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
15
и адрес на управление: гр. Белово, п.к. 4470, ул. „Дъбравско шосе“ № 1Б,
представлявано от управителя Ц.М.Т., и „ГП Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул.
„Сливница“ № 6А, ет. 5, офис 9, представлявано от С.Д.К. да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52,
представлявана от изпълнителния директор Р.С., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции и държавна такса в
размер на 50 лв. в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16