Решение по дело №828/2015 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  23.ХІ.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

Предявени са обективно, субективно и комулативно съединени искове с правно основание чл.242 вр. чл.128, чл. 245 ал.2 , чл.224 ал.1 и чл.222 от Кодекса на труда и искове за лихви с правно основание в чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите .

 

В исковата си молба ищеца Я.Б.Я. ЕГН ********** от гр. ., твърди че между него и ответното дружество „**”ЕООД ,ЕИК **, гр.Х., съществувало трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор от 30.ХІІ.2008г. С предизвестие на работодателя, което било връчено на ищеца на 12.VІІІ.2015г., било прекратено трудовото правоотношение между страните по делото на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ- поради намаляне обема на работата считано от 12.ІХ.2015г. -изтичане срока на предизвестието.

Ищецът твърди , че през периода от 30.ХІ.2012г. до 12.ІХ.2015г. ответникът не му е заплатил дължимото по трудово правоотношение трудово възнаграждение размер на 10 000лв. За забава на плащането за периода 16.ХІ.2012г. до завеждан на делото ответникът дължал мораторна лихва в размер на 3 000лв.

Ответникът не бил заплатил и дължимите поради прекратяване на трудовия договор обезщетения по КТ, както следва:

- Обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от възникване на трудовото правоотношение-30.ХІІ.2008г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение-12.VІІІ.2015 г. в размер на 2 100 лв.

- Обезщетение по чл.222 ал.1 КТ при уволнение поради намаляне обема на работата в размер на 300 лв.

Ищецът твърди , че ответното дружество не е заплатило доброволно възнаграждението и обезщетенията, което породило и правния му интерес от предявяване на иска .

Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответника да му заплати:

- сумата от 10 000лв.-главница, представляваща трудово възнаграждение за периода от 30.ХІ.2012г. до 12.ІХ.2015 г., мораторна лихва в размер на 3 000 лв. за периода 16.ХІ.2012г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата

- обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от възникване на трудовото правоотношение-30.ХІІ.2008г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение-12.ІХ.2015г. в размер на 2 100лв., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата

- обезщетение по чл.222 ал.1 КТ при уволнение поради намаляне обема на работата в размер на 300лв., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.

Претендира присъждане на разноски .

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от „**”ЕООД гр.Х., представлявано от управителя Х.Т.Я..  С отговора е изразено становището , че предявените искова са допустими, но неоснователни.

В отговора се сочи , че ищецът е съпруг на управителката на дружеството, като не се оспорва твърдението в исковата молба , че ищецът е работил в дружеството по силата на трудов договор от 30.ХІІ.2008г., който договор е прекратен на 12.VІІІ. 2015г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ считано от 12.ІХ.2015г.

Твърди се, че дружеството няма задължения към ищеца, които да произтичат от трудовото правоотношение, както и задължения във връзка с обезщетения, които да произтичат от прекратеното трудово правоотношение.

Сочи се , че по искова молба на ищеца от 14.Х.2015г.пред Районен съд Харманли било образувано гр.дело №684/2015г.идентично като страни и предмет с иска по настоящото производство. След образуване на гр.д. №684/2015г.отношенията между ответното дружество и ищеца били уредени напълно. В тази връзка ищецът депозира молба до РС-Харманли за оттегляне на исковата молба, поради което и производството по гр.д. №684/2015г. било прекратено. За уредените облигационни отношения между страните , ищецът издал разписка, с която направил лични изявления и декларация, че е получил от „**”ЕООД всички трудови възнаграждения и обезщетения по трудовото правоотношение, както и че няма никакви претенции към дружеството във връзка с трудовото правоотношение. Оригинала на разписката-декларация се съхранявал при представляващия дружеството, а оригинала на молбата за оттегляне на иска по гр.д. № 684/2015г.по описа на РС-Харманли се съхранявал в кориците на делото.

С оглед на изложеното в отговора ответника оспорва исковата молба във връзка с предмета на обективно съединените искове за изплащане на трудово възнаграждение, обезщетения и мораторна лихва по КТ, като заявява, че към момента на предявяване на исковата молба по настоящото производство дружеството-ответник няма задължения към ищеца, тъй като сумите са му изплатени на 29.Х.2015г., което удостоверява с приложеното към отговора писмено доказателство.

 

С молба вх. № 5230/27.ІХ.2016г. ищецът е поискал да бъде допуснато изменение на исковете, изразяващо се в намалението на предявения им размер, като за разликата до пълния предявен размер прави отказ от иска и моли съда да прекрати производството в тази му част.

С определение, постановено в съдебно заседание на  08.ХІ.2016г. на основание чл.214 ал.1 от ГПК съдът е допуснал поисканото изменение на предявените  исковете, като иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 КТ- трудово възнаграждение за периода от 30.ХІ.2012г. – 12.ІХ.2015г., се счита предявен в размер на 8 064.85лв. -главница, чиста сума за получаване, на иска за лихва за забава се счита предявен за сумата в размер на 21202.18лв., иска за обезщетение с правно основание в чл. 224 ал.1 от КТ –се счита предявен за сумата от 428.54лв. , а иска за обезщетение с правно основание чл.222 ал.1 от КТ се счита предявен за сумата от 321.24лв., - като производството в останалата част до първоначално предявените размери е прекратено, поради отказ от иска.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

Не се спори между страните, че страните по делото са се намирали в трудово правоотношение,по силата на трудов договор от 30.ХІІ.2008г. което с предизвестие на работодателя, връчено на ищеца на 12.VІІІ.2015г., е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ- поради намаляне обема на работата считано от 12.ІХ.2015г. –изтичане срока на предизвестието

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът, по искане на ищцата е назначил съдебно счетоводна и  допълнителна счетоводна експертизи, които не се оспорени от страните и заключенията по които възприема изцяло като компетентни и безпристрастни дадени. От същите съдът установи, че неизплатените трудови възнаграждения на ищеца за исковия период: 30.ХІ.2012г. до 12.ІХ.2015 г.,са в общ размер, както следва: брутно трудово възнаграждение – 10 287.97лв. или чиста сума за получаване – 8 064.85лв. Размерът на лихвата за забава върху неизплатените трудови възаграждения на ищеца, изчислена за всеки месец поотделно, считано от 30.ХІ.2012г. до 12.ІХ.2015г., е в общ размер  на сумата 1 202.18лв.  Определен е размера на обезщетението по чл. 224 ал.1 за 29 дни неизползван отпуск – 428.54лв. и обезщетението по чл. 222 от КТ – в размер на една брутна работна заплата – 321.74лв. 

 

При така възприетата от съда фактическа обстановка, се налага извода за основателност на исковата претенция досежно неизплатеното трудово възнаграждение. Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди всичко от приетите по делото заключения на вещото лице е, че втората част от своето задължение работодателят не е изпълнил. Същият е начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било изплатено в пълен обем на служителя. Не се представиха по делото от страна на ответника- работодател доказателства да е извършил в пълнота такова плащане срещу подпис на служителя, с превод по банкова сметка ***. С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 30.ХІ.2015г. до окончателното й изплащане.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху забавеното и неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл. 245 ал.2 от КТ съдът намира и този иск за основателен и доказан. Според посочената правна норма работодателят винаги дължи на работника пълния  размер на трудовото му възнаграждение, като то се дължи ведно със законна лихва от момента, от когато вземането е станало изискуемо. В случая се доказа по несъмнен начин, че ищеца не е получил своето възнаграждение за периода от 30.ХІ.2012г. до 12.ІХ.2015г. включително, а при задължението на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение, то този размер на лихвата възлиза на сумата 1 202.18лв.лв. за исковия период според заключението на вещото лице.

От събраните по делото доказателства се установи също, че при прекратяването на трудовите правоотношения между страните, ищецът е имал неползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, за които също му се следва обезщетение на основание чл. 224 от КТ. Според заключението на в.л. размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата 428.54лв, поради което искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер, като следва да се присъди ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 30.ХІ.2015г. до окончателното й изплащане.

Състава на съда намира за основателна и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, тъй като последното се дължи от работодателя при прекратяване на трудовия договор на работника поради намаляне обема на работа, а от представената по делото заповед се установява,че трудовото правоотношение между страните е прекратено именно на горепосоченото основание. Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ работодателят дължи обезщетение по този текст в  размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.При извършената от вещото лице проверка в документацията на ответното дружество се установи, че това обезщетение не е изплатено на ищеца, както и че неговия размер възлиза на 321.74лв. С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да се уважи иска в пълния предявен размер от 321.74лв. ведно със за-конната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 30.ХІ.2015г. до окончателното й изплащане.

 

С оглед на този изход на делото следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК  да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1000.00лв.-адвокатско възнаграждение, тъй като с поведението си ответника е дал повод за направата на тези разходи.

Предвид уважаването на предявените искове следва ответника да бъде осъден да заплати и държавна такса по предявените искове в размер на 472.59лв., а така също и сумата  от 150лв. за възнаграждение на вещо лице.

Съгласно чл.242 ал.1хип.2 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда възнаграждение, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните- в конктретния случай , това е поискано от ищеца .

 

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОСЪЖДА „**”ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление с.К. п. общ. Х., представлявано от управителя В.Б. ., да заплати на Я.Б.Я. ЕГН ********** ***, сумата от 8 064.85лв.,представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 30.ХІ. 2012г. до 12.ІХ.2015г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.ХІ.2015г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „**”ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление с.К. п. общ. Х., представлявано от управителя В.Б. Б., да заплати на Я.Б.Я. ЕГН ********** ***, сумата от 1 202.18лв.- представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаг-раждение за периода от 30.ХІ.2012г. до 12.ІХ.2015г.

 

ОСЪЖДА „**”ЕООД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.К. п.общ. Х., представлявано от управителя В.Б. Б., да заплати на Я.Б.Я. ЕГН ********** ***, сумата от 428.54лв, представляваща обезщетение на неползван платен годишен отпуск  в размер на 29 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.ХІ.2015г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „**”ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление с.К. п. общ. Х., представлявано от управителя В.Б. Б., да заплати на Я.Б.Я. ЕГН ********** ***, сумата от 321.74лв.- представляваща неизплатено обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, ведно със за-конната лихва върху тази сума, считано от 30.ХІ.2015г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „**”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.К. п. общ. Х., представлявано от управителя В.Б. Б., да заплати на Я.Б.Я. ЕГН ********** ***, сумата от 1000.00лв. - разноски по делото.

 

ОСЪЖДА **”ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление с.К. п. общ. Х., представлявано от управителя В.Б. Б., да заплати по сметка на Районен съд- Харманли, държавна такса в размер на 472.59лв. и разноски за вещо лице в размер на 150лв.

 

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия: ........................