Р Е Ш
Е Н И Е №1888
гр.
Бургас, 26 ноември 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 855 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от Н.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0769- 000517/10.03.2021г., издадена от В.С.- полицейски инспектор към
ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с която на основание
чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелство за управление на
моторно превозно средство № ********* на водача Н.Г.Н., до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че следва да
бъдат съобразени резултатите от медицинското изследване, които „опровергавали“
тези от дръг теста. Счита, че оспорената заповед за налагане на принудителна
административна мярка е незаконосъобразна и не съответства на целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. В., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска
отмяна на оспорения административен акт, защото според него събраните в хода на
съдебното производство доказателства, не предпоставят извод за извършено
нарушение. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът- В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас,
сектор Пътна полиция Бургас, не се явява, не изпраща представител и не изразява
становище по спора.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от
оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На
09.03.2021г., около 20.50ч, в гр. Бургас, на бул. „Александър Г. –
Коджакафалията“ до бл.67 в посока ул. „Въстаническа“, мл. инспектор К.К.и мл.
инспектор С.И.спрели за проверка
л.а. Фолксваген, с рег. №А4429НН, управляван от Н.Г.Н.. При проверка на
документите на Н. и спътниците му, на служителите направило впечатление, че
водачът бил във видимо превъзбудено състояние. След като направили справка с
ОДЧ – Средец, полицейските служители поискали съдействие от Сектор „Пътна
полиция“ за изпробване на водача за алкохол или наркотични вещества и техните
аналози.
В тази
връзка, мл. автоконтрольор В.С., в присъствието на свидетелите мл.инспектори К.и
И., извършил проверка на Н.Г.Н.. При проверката водачът бил тестван за алкохол
с алкотест „Дрегер“ с фабр. №ARBB 0059, който
отчел 0,00% и за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
Дръг тест 5000, с фабр.№ARLB 0021, който отчел положителен резултат –
бензодиазепини.
На
водача Н. бил издаден талон за изследване № 091334, придружен със седем броя
холограмни стикери № АО33460, връчен на 09.03.2021г. в 22,05ч., с указание
същият да се яви в УМБАЛ Бургас за изследване до 45 минути от връчване на
талона и същият бил отведен в МБАЛ Бургас, където в присъствието на полицейски
служители му била взета кръвна проба.
Последният
факт е удостоверен и с протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество № 97/09.03.21г., 22,25ч., изготвен от д-р Р.З..
На
същата дата-09.03.2021г. мл. автоконтрольор С. съставил протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег.№
769р-5014/11.03.2021г. (л.19)
Проверяващият
служител преценил, че деянието осъществява признаците на нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което издал АУАН № 788121/09.03.2021г. (л.16)
Актът
бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.
Въз
основа на констатациите, изложени в АУАН, на осн. чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, на 10.03.2021г. бил издаден оспорения акт.
На
23.05.2021г. служители от специализирана Химикотоксикологична лаборатория към
ВМА гр.София изготвили токсикохимична експертиза въз основа на изследване на
венозна кръв (етикетирана със стикери серия А033460 №№ 091334-4 и 091334-5,
взета от Н.Г.Н..
Според
заключението на експертизата, в предоставената кръвна проба не е установено
наличие на наркотични вещества или психоактивни медикаменти.
Като
доказателства по делото са приети и
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.27), подписана от министъра на
вътрешните работи, с която ОД на МВР са определени да осъществяват контрол по
ЗДвП и Заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.26), подписана от директор на ОДМВР
Бургас, с чиято т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са
оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът
намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1
от ЗДвП.
В.С.
заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция
Бургас и по силата на заповед №
251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да
издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
От
своя страна, директорът на ОДМВР Бургас има качеството на ръководител на служба
за контрол по ЗДвП, тъй като с изричен акт на компетентен орган, определен с
нормата на чл.165 ЗДвП, ОДМВР Бургас, е определена да осъществява контрол по
ЗДвП-Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., подписана от министъра на вътрешните
работи .
Съдът намира, че оспорената
заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила-
преди изчерпване на
законоворегламентирания ред за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е
предпоставило и неправилно приложение на материалния закон.
Според
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози ( наричана по- долу Наредбата), при извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с тест.
Ал.2
на нормата задължава контролните органи при попълване на протокол за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.
В
случая такъв талон е издаден- талон за изследване № 091334, придружен със седем
броя холограмни стикери № АО33460, според изискването и на чл.3, ал.3 от
наредбата.
Чл.
3а, т.2 от наредбата предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето не приема показанията на теста.
Тази
хипотеза е налице тогава, когато проверяваното лице се яви в болничното заведение
и предостави кръвна проба, както е в случая.
При
това положение употребата на наркотични вещества или техни аналози може да бъде
установена само с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Това
е така, защото разпоредбата на чл.6, ал.9 от наредбата предвижда възможност
употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена въз
основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози само когато проверяваното лице откаже да подпише или да получи талона за
изследване, не се яви в определения срок на посоченото място или при отказ за
даване на проби за изследване.
Оспореният
акт е издаден в нарушение на посочената разпоредба.
След
като жалбоподателят се е явил в болничното заведение и е дал кръв за
изследване, акт със съдържанието на процесния би могъл да бъде издаден само,
ако с химико-токсикологично лабораторно изследване е установена употреба на
наркотични вещества или техни аналози, но не и на база констатации от проведен
тест.
По
делото е доказано категорично, че в предоставената от Н.
кръвна проба не е установено наличие на наркотични вещества или психоактивни
медикаменти.
Поради
това неприложима в случая е и нормата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП.
Същата
регламентира изрично конкретни материалноправни предпоставки, при
осъществяването на които следва да бъде наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач- „който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи“ .
При положение, че с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване е доказано, че на 9.03.2021г. Н.Г.Н. не е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, не са налице материалноправните
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка.
По
изложените съображения съдът намира, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769- 000517/10.03.2021г., издадена от В.С.-
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора на
жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани в размер
на 410лв., разноски – държавна такса и възнаграждение на адвокат.
Затова
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-
000517/10.03.2021г., издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас,
сектор Пътна полиция Бургас, с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП,
временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство №
********* на водача Н.Г.Н., до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на
МВР гр.Бургас да заплати на Н.Г.Н., ЕГН ********** сума в размер на 410лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: