№ 260123 / 9.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 09.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……трети наказателен състав в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година……........…...............................................................…………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Тодора Владинова....………..........…..……и в присъствието на прокурора..………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Цветкова..…....……….......……….АН дело 1055 по описа за 2020г.…..........……………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001701/ 09.07.2020г. на Директор на Дирекция „ИТ” Монтана, на „Х. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Дружеството, представлявано от П.Т.Б.- Г. обжалва същото чрез процесуален представител с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание представляващия дружеството не се явява. Процесуалният му представител доразвива доводите изложени в жалбата, като представя и писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно. Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
НП е издадено затова, че при извършена проверка на място на 28.05.2020 г. в 10.20 часа и на 04.06.2020 по документи по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в обект на жалбоподателя - ресторант „И. Х.”, находящ се в гр.Монтана, ул.”А. С.” № 18 се констатирало, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател е допуснало в ресторанта да работи Х. А. И., с ЕГН xxxxxxxxxx, като готвач, престирайки работна сила с фиксирано работно време, почивки и място без отношенията при предоставянето на работна сила да са уредени като трудови и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма.
Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивите за това са следните:
При издаване на обжалваният акт е допуснато съществено нарушение на административнонаказателните правила, респективно на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е съществено разминаване в периода и датите, на които се твърди, че е извършено нарушението и кога то е установено. В АУАН е посочена датата 28.05.2020г., а в наказателното постановление са посочени две дати.
От свидетелските показания, събрани в хода на съдебното производство не се установява безспорно датата на установяване на нарушението. В оспореното НП административнонаказващият орган приема, че нарушението е установено с протокол от извършена проверка от 04.06.2020г. В същото време свидетелят В.Х. /свидетел по установяване на нарушението/ в о.с.з., проведено на 05.10.2020г, както и свидетелката С.Ш. /актосъставител/ в о.с.з., проведено на 09.11.2020г.. заявяват, че нарушението е установено на дата 28.05.2020г, когато същото е извършено. В противоречие с показанията на свидетеля Х. и свидетелката Ш., свидетелят Л.Р.-свидетел по съставянето на АУАН, заявява пред съда в о.с.з., проведено на 05.10.2020г., че вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е извършено на 28.05.2020г, но е установено вероятно на друга дата. Това противоречие между твърденията на служителите, участвали в производството по установяване на нарушението, съставянето и предявяването на АУАН и приетото от АНО за момент на установяване на нарушението, съдът приема за съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е нарушение на правото на защита на дружеството-жалбоподател, тъй като в хода на производството, както пред АНО, така и пред съда за същото не става ясно в кой момент е установено вмененото му нарушение, за да може адекватно да организира защитата си в тази насока.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.
От изложеното се налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо в стадия на съдебното производство.
На следващо място, след предявяване и връчване на АУАН и протокол от извършена проверка с изх. № 22-049/04.06.2020г., което е станало в един и същи ден -12.06.2020г., представляващият дружеството „Х. К.” ЕООД е представил възражения срещу АУАН придружено с доказателства за наличие на сключен консултантски договор № 001/ 20.05.2020г. между жалбоподателя „Х. К.” ЕООД, в качеството на възложител и Х. А. И., в качеството на изпълнител. Съгласно предмета на договора на изпълнителя е възложено да изготви и предаде консултация по изготвяне на традиционно българско меню. В договорът е уговорен срокът за изпълнение, правата и задълженията на двете страни, както и възнаграждението, което ще получи консултанта - изпълнител. Този факт не е бил изследван от наказващият орган, с което е нарушено задължението по чл.52 ал.4 от ЗАНН. В случая уговореното правоотношение съвпада с действително извършените действия от страна на Х. И., като изпълнител по договора. Не е налице нито един от минимално изискуемите в чл.66. ал.1 от КТ елементи, за да се приеме, че е налице полагане на труд и наличие на трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал.2 от КТ.
Въпреки, че от страна на актосъставител и свидетелите по установяване на нарушението и по съставяне и връчване на АУАН не се отрича, че в законоустановения 3-дневен срок от страна на наказаното дружество, чрез управителя П.Б.-Г. е постъпило възражение срещу АУАН, а видно от представената от АНО административно-наказателна преписка е, че към възражението, депозирано на 15.06.2020г. е приложен като писмено доказателство консултантски договор № 001/20.05.2020г. между „Х. К.” ЕООД, в качеството на възложител и Х. А. И., в качеството на изпълнител, същият не е описан като писмено доказателство в оспореното НП и не е ценен като такова.
В НП като писмени доказателства са описани единствено тези. подкрепящи тезата на АНО за извършено нарушение на трудовото законодателство, но не и тези. които я опровергават. С това си поведение АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което го е довело до неправилна преценка за наличие на административно нарушение и което влече незаконосъобразност на процесното НП.
Безспорно следва да се приеме, че лицето не е престарало труд по трудово правоотношение, а видно от приложения граждански договор, същото е изпълнявало поетата консултантска услуга. Касае се за граждански облигационни отношения, не за трудови такива. Установено е, че на Х. И. й е възложено по облигационни отношения да изготви традиционно българско меню, не и да полага труд по смисъла на КТ, при което неправилно административно-наказващия орган е съставил на дружеството АУАН и наказателно постановление. /В този смисъл Решение от 13.02.2017г. постановено по КАНД № 13/2017г. на IV състав на Административен съд Монтана/.
На следващо място, следва да се има предвид, че консултантският договор е представен, ведно с възражението по АУАН, същият е представен на съда, ведно с административнинаказателната преписка и не е оспорен от АНО, нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното такова. С оглед изложеното, съдът намира, че консултантският договор следва да се цени в съвкупност с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и същият е годно доказателство.
С оглед изхода на делото и доколкото представителя на наказващият орган претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати същия, който е в размер на 300.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-001701/ 09.07.2020г. на Директор на Дирекция „ИТ” Монтана, с което на „Х. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „ИТ” Монтана да ЗАПЛАТИ на „Х. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град Монтана, ул. Тунджа № 11, с ЕИК ********* сумата в размер на 300.00 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: