Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Ловеч,02.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание на втори
март, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА,като разгледа докладваното
от съдията гр. дело №1701
по описа за 2020 год, за
да се произнесе съобрази:
решение
по чл.237 ГПК във вр. с обективно съединени искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, трето предл. от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 113 ГПК ; цена на иска: 1500
лв.
Постъпила е искова молба от И.И.И. ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адв. К.Д. ***, служебен адрес: гр. Троян, ул.
„Дрянска чешма" № 3, срещу: „ЕОС МАТРИКС" ЕООД ЕИК: *********, съдебен адрес: гр. София, кв.
„Малинова долина", ул. „Рачо Петков
Казанджията" № 6, сграда
„Матрикс Тауър" ет. 6 , по която пълномощника излага,че По молба от
13.03.2009г. на взискателя ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА
АД е образувано изпълнително дело № 133/2009г. при ДСИ Латинка Тинкова към СИС
на PC гр. Ловеч. Предмет на изпълнителното дело е задължението на длъжника И.И.И., обективирано в изпълнителен
лист от 22.01.2009г. издаден въз основа на Заповед № 25/19.01.2009г. по ч.гр.д.
№ 45/2009г. на PC гр. Ловеч, а именно: 6 574.09 (шест хиляди петстотин
седемдесет и четири и девет) лева главница по неизплатен договор за
потребителски кредит, 264.64 (двеста шестдесет и четири и шестдесет и четири)
лв. договорна лихва, 3.47 (три и четиридесет и седем)лв. наказателна лихва,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението и 551.15
(петстотин петдесет и един и петнадесет)лв. разноски по делото.
С
молба от 06.07.2011г. същият взискател - ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД е поискала образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 08.02.2011г., издаден на основание Заповед № 96/
3.02.2011г по ч. гр.д. № 2322/2010г. на PC гр. Ловеч. и присъединяването му към изп.
д. № 133/2009г. Предмет на това задължение е друг кредит: главница по договор
за потребителски кредит - 1042.76 (хиляда и четиридесет и два и седемдесет и
шест) лв.; договорна лихва -136.74 (сто тридесет и шест и седемдесет и
четири)лв. наказателна лихва - 11.53 (единадесет и петдесет и три) лв, законова лихва от 03.12. 2010г. до окончателното
изплащане на задължението и разноски в размер общо на 145 (сто четиридесет и
пет) лв. като от този момент нататък двете задължения са обединени и се търсят
като общо задължение в рамките на изп.д. № 133/2009г.,
видно от приложената покана за доброволно изпълнение от 18.07.2011г.
С
Уведомление от 16.08.2018г. на ищцата е съобщено за прехвърляне на вземанията,
описани по-горе, към ответното дружество - ЕОС МАТРИКС ЕООД. Същото е
конституирано като взискател по изп.д.
№ 133/2009г., на основание чл. 429, ал. 1 ГПК. По молба на ответника, изп.д. № 133/2009 г. е преобразувано в изп.д.
№ 165/2019г. при ЧСИ Велислав Петров, peг. № 879 при
КЧСИ. Със запорно съобщение № 01952/21.01.2019г.,
получено от работодателя на 29.01.2019г., частният изпълнител е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата. Запорът е действал до 24.06.2020г.,
когато е бил вдигнат със съобщение № 14979/22.06.2020г. За посочения период от
работната заплата на ищцата са удържани общо 1500 / хиляда и петстотин/ лева.
От тази сума 830. 28 / осемстотин и тридесет лева и 28 стотинки /лв. са
разпределени към взискателя ЕОС МАТРИКС ЕООД, а с
останалата част до пълния размер са покрити дължимите към ЧСИ такси.
С
влязло в сила Решение № 456/21.10.2019г. по гр.д. № 492/2019г., Районен съд гр.
Ловеч признава за установено, че сумите по изпълнителен лист от 22.01.2009г. по
ч.гр.д. № 45/2009 г. по описа на PC Ловеч и предмет на изп.
д. № 165/2019г. са погасени по давност. Въз основа на решението посоченото дело
е частично прекратено за сумите по изпълнителен лист от 22.01.2009г. по ч.гр.д.
№ 45/2009 г. по описа на PC Ловеч, видно от Постановление на ЧСИ Велислав
Петров от 10.12.2019г.
С
влязло в сила Решение № 137/07.05.2020г. по гр.д. № 2328 по описа на PC Ловеч,
съдът призна за установено, че сумите по изп. лист от
08.02.2011г. по ч. гр. д.№ 2322/2010г. на PC Ловеч са погасени по давност. С
Постановление от 19.06.2020г. ЧСИ Велислав Петров е изцяло е прекратил изп.д. № 165/2019г, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Пълномощникът
счита,че видно от мотивите към приложените решения, съдът е установил, че
вземанията на ответника към ищеца са погасени по давност преди преобразуването
на изпълнително дело № 133/2009г. при ДСИ PC Ловеч в изп.
д. № 165/2019г. при ЧСИ Велислав Петров. Този въпрос е решен със сила на
присъденото нещо между страни идентични с тези по настоящото производство. От
това се следва, че към датата на налагане на запор на трудовото възнаграждение
на ищцата, вземането е било лишено от възможността за съдебна защита или
принудително изпълнение и не е погасявано доброволно. Напротив, от ищцата по
принудителен ред са събирани суми в общ размер на 1500 / хиляда и петстотин /
лева. Действително реално разпределените средства към ЕОС МАТРИКС ЕООД са в
размер на 830. 28 / осемстотин и тридесет лева и 28 стотинки / лв. Но в
хипотезата на прекратяване на изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК,
длъжникът не следва да отговаря за разноските, които взискателят
е направил по изпълнителното дело. Ето защо следва да се приеме, че ответникът
се е обогатил с пълния размер от принудително събраните средства, която сума
кореспондира с размера на обедняването на ищцата. Част от средствата ответникът
е получил като разпределена сума, а останалата е послужила за покриване на
разноските по неоснователно воденото изпълнително дело срещу ищцата или е
налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - получени парични средства на отпаднало
основание, поради погасяване на вземането по давност. Съгласно Решение № 1483 от
17.08.1967г. по гр. д. № 977/1967г. на I г.о. на ВС, събраните суми по поискан
след изтичане на погасителната давност запор, не представляват изпълнение по
смисъла на чл. 118 от ЗЗД, поради което длъжникът може да иска тяхното връщане.
Това становище се поддържа и в по - новата съдебна практика. За пълнота следва
да се посочи, че в конкретния случай не може да се търси отговорност по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД от съдебния изпълнител, поради
обстоятелството, че същият е действал в рамките на законовото си задължение да
образува и води изпълнително дело до настъпване на някое от основанията за
прекратяването му или за неговото приключване. Или не е налице виновно и противоправно поведение от негова страна. Счита още ,че
относно подсъдността на спора, ищцата има качеството потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е
всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с
отпускането на кредити в нейна полза като физическо лице, е предоставена "финансова
услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Ответното дружество е
правоприемник на първоначалния кредитор и поради това срещу него могат да се
направят „всички възражения, които потребителят има към първоначалния
кредитор", по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗПК. Отделно, съгласно чл. чл. 3,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, ответното
дружество има качество на финансова институция. С оглед на това счита , че са
налице условията на чл. 113 ГПК за прилагане на специалната подсъдност на
настоящия спор.
Моли
съда да се осъдите ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД ЕИК: *********, съдебен адрес: гр. София, кв.
„Малинова долина", ул. „Рачо Петков
Казанджията" № 6, сграда
„Матрикс Тауър" ет. 6 да заплати
на ищцата сумата от 1500 / хиляда и петстотин лева /, с която неоснователно се е обогатил на отпаднало
основание, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на настоящия иск
пред съда, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират и съдебните разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва следната банкова сметка: ***: ***; BIC: ***,
при банка ДСК АД, с титуляр адв. К. Веселинов Д..
Съдът е изпълнил процедурата
по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника
по делото , с който счита иска
за
допустим и основателен. Прави възражение за прекомерност на искането за адв. в-е на осн. чл.78,ал.5 ГПК и
моли за присъждане на минимален размер на разноските., при условие, че се
докаже заплащането им – т.1 от ТР№6/12 на ОСГК на ВКС от 06.112013г. по т.д.
№6/12г. на ОСГК ВКС,съобразно фактическата и правна сложност на делото.
С
определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е квалифицирал
исковете: чл. 86 от ЗЗД, чл.55, ал.1 ЗЗД; приел е като относими,
допустими и годни представените писмени доказателства и е насрочил съдебно
заседание.
Ищецът, редовно призован, се представлява по делото от адв. Д. , който моли да се постанови решение при признание
на иска по чл. 237 ГПК и им се присъдят на
разноските съгласно списък на
разноските и становище по същество.
Ответникът,
редовно призован ,не се представлява
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства : Покана за доброволно изпълнение от 18.07.2011г., от
която е видно обединяване на две задължения по изп.д.
133/2009г.; Уведомление от 16.08.2018г. за прехвърляне на вземанията към ЕОС
МАТРИКС ЕООД; Съобщение с изх. № 8741/ 10.10.2018г.
за конституиране на нов взискател по изп.д. № 133/2009г.; Уведомление за преобразуване на дело; Препис
от влязло в сила Решение № 456/21.10.2019г. по гр.д. № 492/2019г., Районен съд
гр. Ловеч; Препис от влязло в сила Решение № 137/07.05. 2020г. по гр.д. № 2328
по описа на PC Ловеч; Постановления от 10.12.2019г. и 19.06.2020г. на ЧСИ
Велислав Петров за прекратяване на изп.д. №
165/2019Г.; Удостоверение №
23952/15.10.2020г, издадено от ЧСИ Велислав Петров, peг.
№ 879 при КЧСИ, признанието на иска , практиката, на която се позовава ищцовата страна както и ,че в практиката на ВКС се приема,
че длъжникът по принудително изпълнение, по което удовлетвореният кредитор е
бил привиден, т. е. не съществува изпълняемо право в
негова полза, разполага със защита, състояща се в правото да иска обратно
принудително платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението
- кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо
право или влязло в сила решение, които са били отменени, трябва да върне на
длъжника полученото, заедно със законната лихва. Разноските, вкл. таксите по
изпълнителното дело, също следва да се понесат от взискателя
по изпълнителното дело, чийто изпълнителен титул е бил отменен, тъй като се
касае до суми, внесени по изпълнително дело, което е прекратено поради отпадане
на изпълняемото право /Определение по ч. гр. д. №
228/11 г. на второ г. о. и по ч. гр. д. № 54/13 г. на трето г. о./. Разноските по изпълнението, определени с акт
на съдебния изпълнител, са също изпълняеми права, но
в рамките на образувания изпълнителен процес, а не такива по изпълнителния
титул, и тогава, когато са недължимо платени, могат да бъдат търсени с
осъдителен иск срещу взискателя за връщане на
платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес, в т.ч. и по реда чл.
245, ал.3 от ГПК, в който смисъл е Определение N 714/22.10.2013 г. на ВКС по
ч.т.д. N 3025/2013 г.г., I т.о., ТК, когато
постановлението за разноски на съдебния изпълнител бъде отменено.
Не са налице препятстващи отрицателни
предпоставки по чл.237,ал.3 ГПК.
Затова съдът приема иска за основателен
и доказан и следва да се уважи.
Следва на осн.
чл.86 от ЗЗД да се присъди и законова лихва върху главницата от подаване на
иска до окончателното й изплащане.
По
разноските :
При
този изход на процеса следва да се присъдят разноски по делото в полза на ищеца
и съгласно списъка по чл.80 ГПК: 60,00
лева – д.т. , 350,00 лева – в-е за ос. п-л е въведена претенция са сумата общо
410,00 лева.
По възражението дали са действително
извършени съдът приема ,че в ДПЗС е отбелязано ,че са получени в брой и следва
да приеме, че са сторени. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК намира за основателно
като в случая с оглед правната и фактическа сложност на делото и признанието
съдът счита ,че следва да го намали до мин.размер , определен съгласно интереса
1500,00 лева или по чл.7, ал.2 , т.2 или
до сумата 335 лева и отхвърли до пълния претендиран
размер на сумата 350,00 лева.
Воден
от горните съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.55,
ал.1, трето предл. от ЗЗД / „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
ЕИК: *********, съдебен адрес: гр. София, кв. „Малинова долина", ул. „Рачо
Петков Казанджията" № 6, сграда „Матрикс Тауър" ет. 6, да
заплати на И.И.И.
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. К.Д. ***,
служебен адрес: гр. Троян, ул. „Дрянска чешма" № 3, сумата от 1500 /
хиляда и петстотин лева /, с която неоснователно се е обогатил на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху главницата – 1500,00 лева, начиная от датата на предявяване на настоящия иск пред съда
- 20.10.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо
395,00 лева – разноски по делото, от които: 335 лева – адв.
в-е на осн. чл.78, ал.5 ГПК и 60,00 лева - д.т. като
претенцията до пълния претендиран размер на адв. в-е – 350,00 лева като неоснователна и недоказана, отхвърля.
УКАЗВА
на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка: ***: ***; BIC: ***, при банка
ДСК АД, с титуляр адв. К. Веселинов Д. за изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: