№ 233
гр. П., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
422/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220104001 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил исковете на Н. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр.П., ул.“Г. Д.“ №8, чрез процесуален пълномощник и съдебен адрес:
адв.В.К. - гр.П., ул.“Х.К.“ № 2 против „Агро Органик 2“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Княз Ал.
Батенберг“ № 4, за осъждане на ответника да предаде на ищеца 2928 кг.
пшеница, представляваща неплатена наемна цена за ползването на 2 бр.
халета в бившия двор на ТКЗС с.Ц.А., общ.П. за периода 2018 г., 2019 г. и
2020 г. и за осъждане на ответника да опразни и предаде на ищеца държането
на 2 броя метални навеси (халета), оградени от три страни на циментов
фундамент, единият с площ от 687 кв.м., а другият с площ от 532 кв.м.,
находящи се в стопанския двор на бившето ТКЗС, с.Ц.А., общ.П., като
неоснователни.
Осъдил е Н. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Г. Д.“ № 8,
съдебен адрес: адв.В.К. - гр. П., ул.“Х.К.“ № 2 да заплати на „Агро Органик
2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.
“Княз Ал. Батенберг“ № 4 разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева.
1
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Н.Д. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че тъй като
договорът за наем по дефиниция е неформален, било достатъчно да се
установи предаване от ищеца на ответника вещ за ползване срещу уговорено
възнаграждение. Срокът не бил съществен елемент от договора за наем,
поради което ако срок не е уговорен, се приемало, че договорът е безсрочен.
По делото било безспорно установено, че ищецът е предал на ответника 2
халета срещу уговорка за насрещна престация – определено количество
зърно. Тъй като срок не бил уговорен, следвало да се приеме, че договорът е
безсрочен и се прекратява с получаване на препис от исковата молба. Като е
постановил друго решение, районният съд се бил произнесъл с неправилен
съдебен акт, чиято отмяна се иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ответника „Агро Органик 2“ ООД чрез
неговия процесуален пълномощник е постъпил писмен отговор с искане
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на съда.
Претендират се разноски за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против „Агро Органик 2“ ООД ищецът Н.Д. е
твърдял, че през 2004 г. закупил от вече ликвидираната земеделска
кооперация (ЗК) „Съгласие“ - с. Ц.А., общ. П. движими и недвижими вещи,
принадлежащи на бившето ТКЗС с. Ц.А., в това число и два метални навеса
(халета), оградени от три страни на циментов фундамент, построени в бившия
стопански двор на ТКЗС с. Ц.А. - единият, от които с площ от 687 кв.м., а
другият с площ от 532 кв.м. Твърдял е, че по този повод ръководството на ЗК
„Съгласие” му издало фактури и приходни ордери за получените суми и
предоставило сградите в негово владение.
Дружество „Агро Органик 2“ ООД осъществявало земеделско
производство в землището на с. Ц.А. и тъй като процесните навеси (халета)
били предназначени за съхраняване на селскостопанска продукция - слама и
зърно, през 2012 г. ищецът и К.Н. - управител на ответното дружество, устно
договорили ищецът да предостави на дружеството ползването на посочените
по-горе 2 метални навеса (халета), срещу което ответникът да предава
ежегодно на ищеца по 576 кг. пшеница за по-голямото хале и по 400 кг.
пшеница за по-малкото. Срок на договора страните не определили. Ищецът е
2
твърдял, че въз основа на постигнатото съгласие по съществените елементи
на договора, а именно: вещите които се предоставят за временно ползване и
наемната цена за тях, предал навесите в държане на ответника.
В следващата 2013 г. ответникът изпълнил задължението си и предал на
ищеца уговореното количество заместими вещи (пшеница), но през
следващите години до настоящия момент не бил изпълнявал това свое
задължение, въпреки че сключеният договор за наем не бил прекратяван от
никоя от двете страни. В същото време ищецът изпълнявал задължението си
да предостави и да осигури несмущаваното ползване на навесите от ответника
през времето на договора.
Гореизложеното сочело, че между страните е сключен договор за наем
на вещи без определен срок, по който ответникът бил в неизпълнение на
поетото задължение за заплащане на наемната цена, уговорена под формата
на предаване на оценими в пари заместими вещи. В този смисъл,
неизпълнението датирало още от 2014 г., но поради опасения от
противопоставяне възражение за изтекла кратка погасителна давност, с
настоящия иск ищецът претендирал реално изпълнение на вземането за
наемна цена за последните три години, а именно: за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.,
за който период ответникът му дължал 1728 кг. пшеница за по-голямото хале
и 1200 кг. пшеница за по-малкото или общо 2 928 кг. пшеница. При средна
цена около 0.30 лв./кг., паричният интерес от този иск бил приблизително
880.00 лв., върху която сума бил внесъл ДТ.
Ищецът е заявил, че няма интерес наемното правоотношение да бъде
запазено, поради което е отправил до ответника изявлението, че се отказва от
договора за наем и същият следва да се счита за прекратен, считано от деня, в
който изтече 1 месец от връчване на препис от исковата молба (чл.238 ЗЗД).
Предвид на това, че изтичането срока на даденото по този начин предизвестие
било бъдещо сигурно събитие, което ще настъпи в хода на делото, за
ответника щяло да се породи и задължението да върне на ищеца предмета на
договора (чл.233 ал.1 от ЗЗД ), а за съда - да отчете новонастъпилия
релевантен факт на основание чл.235 ал.З ГПК. Паричният интерес по този
иск, съгласно чл.69, ал.1, т.5 ГПК, бил наемът за една година, като в случая
това била паричната равностойност на 976 кг. пшеница или приблизително
293.00 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което: 1.Да осъди ответника
да предаде на ищеца 2928 кг. пшеница, представляваща неплатена наемна
цена за ползването на 2 бр. халета в бившия двор на ТКЗС с. Ц.А., общ.П. за
периода 2018 г., 2019 г. и 2020 г.; 2.Да осъди ответника да опразни и предаде
на ищеца държането на 2 броя метални навеси (халета), оградени от три
3
страни на циментов фундамент, единият с площ от 687 кв.м., а другият с площ
от 532 кв.м., находящи се в стопанския двор на бившето ТКЗС с. Ц.А., общ.
П., с присъждане разноските по делото. Претендирал е разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който е изразил становище за неоснователност на предявените
искове и е претендирал присъждане на разноски.
Твърдял е, че за осъществяване предмета си на дейност - складиране и
изкупуване на пшеница - дружеството се нуждаело от складова база. След
проучване установил, че в стопанския двор на с. Ц.А. има подходящи за тази
цел сгради. Като собственик на тези две сгради се представил ищецът и за
стопанската 2012-2013 г. дружеството предоставило на ищеца договореното
количество пшеница.
Твърдял е, че в този период - лятото на 2013 г. - като собственик на
двете сгради се представил П.Н.П.. За верността на това си твърдение той
предоставил на ответника Договор за покупко-продажба от 08.06.2006 год., с
който А.И.Б. продава на П.Н.П. 2 броя метални халета в Стопанския двор на
с.Ц.А.. При продажбата правото си на собственост А.И.Б. удостоверил с
фактура за заплатена на ЗК „Съгласие“ с. Ц.А., представлявано от К.Г.К.,
сумата 17700 лева за навес - метален и навес - метален сеновал, както и други
документи, удостоверяващи оценката на двете сгради. От представените
документи представител на дружество се убедил, че П.Н.П. е собственик на
двете сгради. Представител на дружеството и П.Н.П. постигнали съгласие за
продажба на двете сгради и на 9.08.2013 год. подписали договор за покупко-
продажба с нотариално заверени подписи рег. № 10905/29.08.2013 г. на
Нотариус А.И.. Твърдял е, че тези обстоятелства са станали известни на
ищеца през лятото на 2013 год.
На 30.03.2015 год. П.Н.П. продал с Нотариален акт № 78, том 1, рег.
№704, дело № 55/2015 год. на Нотариус В.Г., вписан в Службата по
вписвания вх.рег.№3039, вх. 3015 от 30.03.2015 год., акт № 177, том 2, дело
№ 1134, на „АГРО ОРГАНИК 2“ ООД, ЕИК ********* - СГРАДА 01 с площ
540 кв.м., разположена в Стопански двор, поземлен имот 032009 в землището
на с.Ц.А., с площ 2,374 дка в местността „Ашлама дере“, при посочени
съседи и СГРАДА 01, с площ 689 кв.м., разположена в Стопански двор,
поземлен имот 032007 в землището на с.Ц.А., с площ 4,971 дка, при посочени
съседи.
След закупуване на двете сгради дружеството извършило видими
подобрения - подмяна на покривна конструкция, укрепване на сградата.
Дружеството декларирало двете сграда като своя собственост и заплащало
дължимите данъци и такси битови отпадъци. Сградите били електро и
4
водозахранени и дружеството като собственик било титуляр на абонатните
номера. Ответникът е поддържал, че от 2013 год. заплаща всички дължими
суми за потребление на електроенергия и вода.
Твърдял е, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Ц.А., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-
182/09.08.2017 год. на Изпълнителния директор на АГКК, процесиите сгради
били заснети, както следва: СГРАДА с идентификатор 78056.32.9.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 78056.32.9, застроена площ
540 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда и СГРАДА с
идентификатор 78056.32.7.1, разположена в поземлени имот с идентификатор
78056.32.7, застроена върху 689 кв.м., с предназначение - селскостопанска
сграда и като собственик на двете сгради е вписано по данни от КРНИ
********* „АГРО ОРГАНИК 2“ ООД.
Дружеството владеело двете сгради почти седем години. Владението
било видимо, открито, чрез осъществяваната в тях стопанска дейност. Двете
сгради имали монтирани охранителни камери. Владението било
осъществявано с ясното съзнание, че ответникът владее за себе си - открито,
необезпокоявано, на основание годно да го направи собственик, поради което
се позовава и на изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца е уточнил процесиите
обекти с посочването на техните идентификатори, както следва: сграда с
идентификатор 78056.32.7.1 и сграда с идентификатор 78056.32.9.1.
Като доказателства по делото ищецът е представил два броя квитанции
към приходен касов ордер, издадени от ЗК„Съгласие“, с. Ц.А., съответно №
12 за платена сума в размер на 5250 лева за метален навес и № 13 - за платена
сума в размер на 3550 лева за метален навес, прикрепени към два броя
фактури от дата 18.02.2004 г., с доставчик ЗК „Съгласие“, с. Ц.А., че на
18.02.2004 г., носещи подписа на Н. Н. Д.. Останалите реквизити на
фактурите, в това число номер, получател /в титулната част на документите/,
основание за издаването им и размерът на сумата по едната от тях не са
видни, тъй като са закрити от двете квитанции, ксерокопирани върху тях,
поради което съдът не може да направи извод за вида на облигационната
връзка между страните и основанието за заплащането на посочените суми.
Ищецът е представил и Протокол от 18.02.2004 г., в който е отразено, че
в канцеларията на ЗК „Устрем“, с. Ц.А., общ.П., от 9.00 часа, в присъствието
на поименно посочена тричленна комисия, са се продали следните сгради:
1.Фурна-канцелария; 2.Склад за зърно и фураж; З.Хамбар; 4.Метален навес;
5.Метален навес; б.Обор-конюшна; 7.Силажна яма - бракувана; 8.Припаратен
склад - бракуван; 9.Птичарник № 4; 10.Птичарник № 5; 11.Свинарник;
5
12.Навес за дърва.
Видно от приложения Разходен касов ордер от 11.07.2013 г. е, че
ответното дружество „Агро Органик 2“ ООД е броило /дало/ на ищеца Н. Н.
Д. за наем на хале 400 кг. пшеница. Съгласно другия Разходен касов ордер -
също от дата 11.07.2013 г., ответното дружество „Агро Органик 2“ ООД е
броило /дало/ на ищеца Н. Н. Д. за наем за 2012/2013 г. 576 кг. пшеница.
От доказателствата, представени с отговора на исковата молба, се
установява, че на 18.02.2004 г. А.И.Б. е закупил от ЗК „Съгласие“ – с.Ц.А.,
представлявано от К.К. следните вещи: навес – метален и навес – метален
сеновал на обща стойност 17 700 лв. Пазарната стойност на тези вещи е
определена в Доклад и ексепртна оценка от м. февруари 2004 г., изготвени от
лицензиран оценител инж.П.В..
На 08.06.2006 г. А.И.Б. е продал на П.Н.П. 2 бр. метални халета в
Стопанския двор на с.Ц.А. за сумата от 19 000 лв.
На 29.08.2013 г. П.Н.П. е продал на „Агро Органик 2“ ООД,
представлявано от К.Т.Т. 2 бр. метални халета, находящи се в Стопанския
двор на с.Ц.А. за сумата от 1000 лв., която купувачът трябва да заплати в
момента на подписване на договора. Договорът е сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите пред нотариус А.И..
С нот. акт за покупко-продажба № 78, т.І, рег. № 704, н.д. №
55/30.03.2015 г. П.Н.П. е продал на „Агро Органик 2“ ООД, представлявано
от К.А.Н. СГРАДА с идентификатор 78056.32.9.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 78056.32.9, застроена площ 540 кв.м., с предназначение
- селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор 78056.32.7.1,
разположена в поземлени имот с идентификатор 78056.32.7, застроена върху
689 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда. Представени са и
договори за присъединяване на двете сгради към електро и водопреносната
мрежа, в които като титуляр и вписано ответното дружество. Представени са
и квитанции за заплатени от „Агро Органик 2“ данъци и такса битови
отпадъци за 2015 г., 2017 г., и за периода 2019-2021 г. за имоти в с.Ц.А. – земя
и сгради.
Като доказателство по делото е представен и разходен касов ордер, от
който се установява, че „Агро Органик 2“ ООД е предоставило на Н. Н. Д.
наем за 2012/2013 г. – пшеница петстотин седемдесет и шест килограма.
Ордерът е подписан от двете страни и не е оспорен в с.з. Не са оспорени и
всички останали писмени доказателства, представени от страните и приети по
делото пред районния съд, поради което съдът ги кредитира и приема за
установени отразени в тях факти.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитана и
6
свидетелката Р.Т., от чиито показания се установява, че ответното дружество
има навеси и големи халета в Стопанския двор на с.Ц.А., където осъществява
селскостопанска дейност. Свидетелката не знае някой да е оспорвал
собствеността на дружеството върху тези имоти.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
В своята практика ВКС трайно приема, че договор за наем може да бъде
сключен от собственика на вещта или от титуляра на ограничено вещно право
на ползване. Такъв договор може да бъде сключен и от наемател или
арендатор на вещта, като в последния случай договорът е за пренаемане.
Договорът за наем обаче обвързва валидно сключилите го страни, дори когато
наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ).
Такъв договор не поражда действие за действителния собственик, също както
и договорът за продажба на чужда вещ.
От събраните по делото доказателства не се установи ищецът да е
собственик на спорните вещи, но въз основа на разходния касов ордер,
издаден от „Агро Органик 2“ ООД, може да се направи несъмнен извод, че за
периода 2012/2013 г. дружеството е сключило договор за наем с ищеца Н.Д.,
за което е заплатило на същия наем под формата на предаване на заместими
вещи – пшеница в размер на 576 кг. Правната теория приема, че договорът за
наем е неформален, консенсуален договор, за доказването на който не е
нужно да е сключен в писмена форма. В конкретния случай за съществените
елементи на договора – страни, предмет и цена – може да се направи извод от
разходния касов ордер, издаден от „Агро Органик 2“ ООД. Макар, че ищецът
не е бил собственик на металните халета, сключеният договор за наем е
валиден и обвързва страните. Липсват данни за срока на действие на
договора, поради което следва да се приеме, че той е безсрочен.
Установи се обаче, че през 2013 г. или най-късно през 2015 г. ответното
дружество е придобило в собственост същите обекти, поради което в негово
лице са се слели качествата на наемател и собственик. Съдът прави извод за
идентичност на обектите, придобити от ответника и тези, отдадени под наем
през 2012/2013 г. въз основа уточнението на идентификаторите на имотите,
направено от ищеца в първото съдебно заседание пред районния съд, а и
заради липсата на възражение в този смисъл, направено от ищеца. Както беше
посочено по-горе, договорът за наем, сключен от несобственик, не може да
бъде валидно противопоставен на действителния собственик, поради което
7
следва да се приеме, че най-късно през 2015 г. действието на договора за наем
между страните е било прекратено поради сливането на качествата
наемател/собственик в лицето на ответника.
Възражението на пълномощника на жалбоподателя, направено в
пледоарията по същество, че спорът за собственост е ирелевантен за изхода
на спора по чл.233, ал.1 от ЗЗД и позоваването на решение № 1037/30.12.2009
г., постановено по гр.д. № 3399/2008 г. на І ГО на ВКС, е неоснователно в
случая, тъй като в казуса, разглеждан от ВКС спорът за собственост е бил
между наемодателя и трето за спора лице, какъвто не е настоящият случай.
Ответникът в първоинстанционното производство „Агро Органик 2“ ООД
още с отговора на исковата молба е направил възражение, че той, а не трето
лице е собственик на отдадения под наем имот и договорът за наем, сключен
с ищеца през 2012/2013 г. е прекратен поради сливане на качествата
наемател/собственик, което означава, че към 2018-2020 г. между страните
вече не е имало наемно правоотношение, което да ги обвързва валидно.
Това е достатъчно, за да се приеме, че предявените искове за заплащане
на наемната цена за периода 2018-2020 г. и връщане на вещите на основание
чл.233, ал.1 от ЗЗД са неоснователни.
Тъй като решението е правилно като краен резултат (въпреки
неправилните изводи на районния съд, изложени в мотивите на същото), то
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в полза на ответното
дружество следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция
в размер на 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като цената на иска е под 5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК настоящото решение е окончателно и няма да подлежи на касационно
обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА С решение № 422/21.04.2022 г., постановено по гр.д. №
20215220104001 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Н. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. “Г. Д.“ № 8,
съдебен адрес: адв. В.К. - гр.П., ул. “Х.К.“ № 2 да заплати на „Агро Органик
2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул.“Княз Ал. Батенберг“ № 4 разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9