РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330111894 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против С.К., с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната
страна като собственик на имот, находящ се в *****, имала качеството на клиент на
топлинна енергия, а като такъв била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за
доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок се дължало обезщетение
за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност
337.31 лева през периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г., която не била заплатена.
Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 25.66 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата Ответната страна не изпълнила задълженията си да
погаси горните суми, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед
1
за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била
издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски и постъпило възражение. Иска
да бъдат установи задълженията. Претендира се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и
присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В първото съдебно
заседание се явява представител на ответника, като заявява, че владението върху имота
е преминало към купувач с предварителния договор и се оспорва задължението да не е
било платено. Заявява, че не се оспорва самото разпределение на топлинна енергия.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу
*****, по което е образувано ч. гр. дело № 7468/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Срещу заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414а ГПК, като след
постъпването на становище от кредитора, ищец по делото, съдът е указал да предяви
иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявени в преклузивния срок при наличие на спор за дължимост на
сумите по заповедта, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество на спора:
За процесния период, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците
и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответницата е клиент на
топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че е
собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това
2
обстоятелство се установява от представеното копие на нотариален акт и справка за
вписвания. От тях се доказва, че правото на собственост е принадлежало на ответника
до 19.12.2019 г., когато е подписан нотариален акт за неговата продажба на трето лице.
От изложеното до момента се установява, че ответникът е бил собственик на
апартамент в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, съгласно чл. 150 Закона за енергетиката, се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР). Общите условия са били обявени
съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба
доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като
няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени. Съгласно чл. 65,
ал. 2 от общите условия при промяна на собствеността, предишният и новият
собственик следва да поискат от търговеца, извършващ дяловото разпределение, отчет
на уредите и изготвянето на изравнителна сметка за имота, както и да представят
нотариално заверено споразумение за плащането. В чл. 65, ал. 6 е уредено, че при
неизпълнение на задълженията, новият собственик заплаща всички сметки за имота
след дата на промяна на собствеността.
Разпределението на количествата топлинна енергия и тяхната цена не се
оспорват от ответната страна и следва да бъдат взети предвид стойностите посочените
в приложената справка. В тази насока за изричните изявления на представителя на
ответника, поради което съдът отмени определенията, с които бяха допуснати
експертизи по тези въпроси.
От приетите по делото доказателства категорично се установява наличието на
облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия,
уредено с публично известни Общи условия до 19.12.2019 г. По същото ответникът
има непогасени задължения към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за доставена ТЕ,
като за точното им определяне по размер следва да бъде взет предвид периодът на
ползване в дни, предвид клаузата на чл. 65, ал. 6 и липсата на извънреден отчет. Така
размерът на задължението на ответника се равнява на 198.38 лева по изравнителната
сметка за 48 дни и 49.47 лева за месец декември за 18 дни, или общо 247.85 лева.
Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
Общите условия, с оглед на което претенцията следва да бъде уважена в посочения
размер. За разликата до претендираните 337.31 лева искът е неоснователен.
Възраженията относно предаване на владението на купувача не променят
изводите, защото нямат отношение към възникването, съществуването и
прекратяването на облигационното правоотношение между страните. То зависи от
3
правото на собственост и се регулира с императивни норми в ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода, за
който се отнасят. Видно е, че изминалия период на забава след настъпване на
изискуемостта на всяко дължимо плащане е повече от 30 дни. Размерът на дължимото
обезщетение за забава изчислено с електронен калкулатор на основание чл. 162 ГПК е
в размер на 12.12 лева по изравнителната сметка и 6.33 за месец декември, или общо
18.45 лева.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове
да се уважат за посочените размери.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 72.68
лева за д.т. и 110.05 лева за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Срещу адв. възнаграждение е направено възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява основателно предвид липата на фактическа и правна
сложност на делото. Поради това в полза на страната следва да се присъди сумата от
79.90 лева съразмерно на отхвърлената част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ. СЛ.
КЛ., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”
№ 37, следните суми: главница в размер на 247.85 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2019 г. – 18.12.2019 г. на основание
Общите условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България топлофикация”
ЕАД, за обект на потребление находящ се в ******; 18.45 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.02.2020 г.–
09.05.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда на 10.05.2021 г. до окончателното й погасяване, като
4
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата НАД 247.85 лева ДО 337.31 лева
за периода от 19.12.2019 г. до 31.12.2019 г. и претенцията за обезщетение за забава за
разликата НАД 18.45 лева ДО 25.66 лева, за които суми е била издадена Заповед №
****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело №
7468/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА СТ. СЛ. КЛ., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 182.73 лева- разноските за
заповедното и настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
СТ. СЛ. КЛ., ЕГН **********, сумата от 79.90 лева - разноските за настоящото
производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5