РЕШЕНИЕ
№ 10421
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110107376 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на двадесет и пета „Бързо производство“ на ГПК
Съдът е сезиран с искова молба от ищците непълнолетния Б. Г. Т., ЕГН ********** и
малолетния С. Г. Т., ЕГН **********, действащи първият лично и със съгласието на своята
майка Н. П. Д.– В.а, ЕГН **********, а вторият чрез своята майка и законен представител
Н. П. Д.– В.а, ЕГН ********** срещу Г. Т. В., ЕГН ********** претенции с правно
основание иск по чл. 150, ал. 1 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по
силата на решение № 200 от 30.08.2013 г., постановено по гр. д. № 1023 от 2013 г. по описа
на РС – Ботевград, влязло в сила на дата 30.08.2013 г., с което е утвърдено постигнатото
споразумение, като съгласно същото бащата е задължен да заплаща на децата месечна
издръжка в размер на по 80,00 лева месечно за всеки от тях. В исковата молба се сочат
увеличени нужди на двамата ищци предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката им и тяхното израстване. Посочват се нужди за
консумативи, дрехи, храна и извънучебни занятия. Твърди се наличие на възможност на
ответника да заплаща по – висок размер на издръжката. Претендира се увеличаване на
месечната издръжка на всеки от ищците от по 80,00 лева месечно на по 500,00 лева месечно
за детето С. Т. и 550,00 лева за детето Б. Т..
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
1
оспорва претенциите единствено по размер – над размера от 350,00 лева за детето Б. и
300,00 лева месечно за детето С., като твърди, че заплаща разходите по отношение на сина
си Б. за екипи, пътувания, хотел, храна и участия в състезания свързани с тренировки по
Таекуондо на детето.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът Б. е непълнолетен, а ищецът С. е малолетен, като и двамата са деца на ответника,
видно от представените два броя удостоверения за раждане (л. 11-12 от делото). Майката на
ищците – Н. П. Димитрова е получавала парично обезщетение за временна
неработоспособност, както следва: на дата 16.11.2022 г. е изплатена сумата от 34,19 лева, на
16.08.2023 г. е изплатено парично обезщетение в размер на 114,40 лева, а на дата 18.10.2023
г. е получила обезщетение в размер на 373,67 лева, а ответника Г. Т. В. – баща на ищците е
получил парично обезщетение за временна неработоспособност на 16.11.2022 г. в размер на
223,75 лева и на 18.03.2024 г. е получил обезщетение в размер на 127,51 лева. (видно от
справката от НОИ на л. 71-72 от делото), като за посочения период не са изплащани
обезщетения за безработица. Майката на ищците в периода месец септември 2023 г. до
09.04.2024 г. е реализирала средно месечно брутно възнаграждение в размер на 1739,73 лева
(видно от справката на НАП на л. 74 от делото). Ответникът в периода от 01.01.2022 г. до
09.04.2024 г. е реализирал средно месечно брутно възнаграждение в размер на 650,00 лева
(видно от справката на НАП на л. 75 от делото). От материалите по делото е видно също, че
ответника е заплатил следните суми за издръжка за периода от м. септември 2023 г. до м.
февруари 2024 г., а именно в размер на 87,82 лева, 88,75 лева, 89,20 лева, 89,65 лева, 90,01
лева и 88,28 лева.
По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗдет. е представен социален доклад
на ДСП – Етрополе с изх. № ПР/Д-СО-ЕТ/9-001 от дата 09.05.2024 г. се установява, че до
месец 09.2023 г. грижите по отглеждането на децата Б. Г. Т. и С. Г. Т. са се осъществявали и
от двамата родители, като след този период майката е напуснала семейното жилище и
заедно с двете деца се е установила да живее в гр. София. В проведените разговори с бащата
на децата се установява, че същият познава навиците и нуждите на децата и се старае да ги
задоволява адекватно във времето, което синовете пребивават при него. Установи се, че
бащата живее на първия етаж в масивна триетажна къща, състоящ се от три спални, хол,
кухня и баня с тоалетна. Установи се, че за децата има отделна стая, обзаведена с всички
необходими мебели и вещи. Констатират се отлични жилищни условия, необходими за
обгрижването на децата и задоволяване на техните нужди и потребности. Установи се, че
ответника притежава и друг жилищен имот, а именно наследствен етаж от къща на неговите
родители. Пред социалните работници изготвили доклада, бащата е съобщил, че е на
постоянен трудов договор в РК „Елаците Мед“ АД – гр. Етрополе, като началник цех „ТСЦ“
с месечно трудово възнаграждение в размер на 2500,00 лева. Сочи се също, че бащата има и
втора работа, на допълнителен трудов договор към фирма „Еко кари“ ЕООД – гр. Ботевград,
2
с трудово възнаграждение в размер на 200,00 лева месечно. Установи се, че бащата на
децата ежемесечно погасява кредит към банкова институция, направен назад във времето за
закупуване на семейното жилище в размер на 1100 лева, но въпреки това бащата споделя
пред социалните работници, че дохода, с който разполага му е достатъчен за покриване на
месечните нужди и потребности на децата. От проведеното социално проучване се
установи, че в активното в грижите за децата са участвали и лицата от разширения семеен
кръг по бащина линия.
По делото е постъпил и социален доклад на ДСП-Красно село с изх. № ПР/Д-С-КС/240-
001 от 20.05.2024 г. Установява се, че от септември 2023 г. основни грижи за децата полага
тяхната майка. Установи се, че и двете деца живеят в апартамент под наем, обзаведен с
всичко необходимо. Установи се, че жилището се състои от хол, кухня с трапезария, две
спални и санитарно помещение, а децата имат собствена стая. Констатира се, че майката
работи по трудов договор във фирма „ИнЙорхендс“ ООД, като месечното й възнаграждение
е достатъчно да покрива основните нужди на семейството. Установи се, че децата са
изградили привързаност и към двамата си родители. Констатира се, че базовите потребности
на децата са задоволени, както и, че бащата не участва със средства в издръжката на децата.
Общоизвестно е обстоятелството, че децата на възрастта на ищците (съответно на
седемнайсет и дванайсет години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки,
обучение, спорт, както и за почивка и развлечение. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1
СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор,
че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата
родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на всяко
от двете деца, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно
развитие. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата „ или 233,25 лева към момента на
приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае
издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение
за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Съдът
намира, че за издръжката на ищците месечно е необходима сума в размер на 350 лева за
всяко едно от децата. При това положение, съдът, като взе предвид нуждите на ищците
съобразно тяхната възраст, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст,
получава трудово възнаграждение в размер на 2500,00 лева, като същият има и втора
месторабота, от която получава трудово възнаграждение в размер на 200,00 лева месечно
(видно от депозирания по делото ДСП – Етрополе). Не се установи по делото ответника да
има да има други деца за които да се грижи. Съдът съобрази и констатираното в приетия по
3
делото доклад на ДСП – Красно село, видно от които безспорно се установява, че от месец
септември 2023 г. основните грижи за децата се полагат от майката, чиито доход е дори по –
нисък от този на ответника и възлиза в размер на 1739.73 лева (Видно от приетата по делото
Справка от НАП). С оглед на гореизложените съображения, настоящия съдебен състав
намира, че исковете се явяват частично основателни до сумата от 350,00 лева месечно за
всеки от ищците, до който размер следва да бъдат уважени, а в останалата част – до пълния
предявен размер от 500 лева за малолетното дете С. и 550 лева за непълнолетното дете Б.
размер от 550 лева, следва да бъдат охвърлени.
Относно изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно
призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. Затова в
конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, дори
и без да е направено искане на страните.
Относно разноските: И двете страни в производството са претендирали разноски, като
предвид изхода на спора такива им се следват. На ищцата следва да бъдат присъдени
разноски с оглед уважената част от предявения иск, а на ответника с оглед отхвърлената
част от иска на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Ищцата е претендирала заплащане на
разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на по 500 лева за всяко дете, но по
делото не се установиха такива да са реално извършени, поради което такива не следва да й
бъдат присъдени. Ищцовата страна е представила доказателство само за заплатена държавна
такса в размер на 25,00 лева/л. 17 от делото/. А ответната страна е претендирала разноски в
размер на 1000 лева за което е представил списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие на л.45 от делото. В открито съдебно заседание процесуалния
представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът по искане на насрещната страна
може да намали адвокатското възнаграждение, ако същото се явява прекомерно с оглед на
фактическата и правна сложност по делото. В случая съдът счита, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно, тъй като делото не е
усложнено от фактическа и правна страна, а точно обратното производството е приключило
в рамките на едно съдебно заседание и не са събирани други доказателства освен
представените писмени такива от страните, поради което настоящия съдебен състав
вземайки предвид минималните размери на адвокатското възнаграждение за този вид дела
съобразно Наредба № 1 от 2004 г. намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до размер от 600 лева. С оглед на гореизложеното до тук ответника следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата разноски в размер на 17,53 лева, а ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 333,33 лева, съобразно отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
4
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 468,00 лева по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК Г. Т. В., ЕГН **********, да заплаща на Б.
Г. Т., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Н. П. Д. – В.а, ЕГН
********** и С. Г. Т., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
Н. П. Д.– В.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 лева, считано от
09.02.2024 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 350,00 лева до
пълния предявен такъв от 500,00 лева за малолетния С. Г. Т., ЕГН ********** и 550,00 лева
за Б. Г. Т., ЕГН ********** месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предложение първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на С. Г. Т., ЕГН ********** и Б.
Г. Т., ЕГН ********** издръжка
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. Т. В., ЕГН **********, да заплати на Б. Г.
Т., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Н. П. Д. – В.а, ЕГН
********** и С. Г. Т., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
Н. П. Д. – В.а, ЕГН ********** сума в размер на 17,53 лева, представляваща разноски за
държавна такса, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. П. Д. – В.а, ЕГН ********** да заплати
на Г. Т. В., ЕГН ********** сума в размер на 333,33 лева, представляваща разноски за един
адвокат, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Г. Т. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 468,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5