№ 498
гр. Ловеч , 04.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500356 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С Разпореждане № 760 от 26.05.2021 година, постановено по ч.гр.д. № 322 по описа
за 2021 година, Тетевенският районен съд е отхвърлил изцяло молбата на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище в гр.София, район „Люлин”, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. М. ГР. от гр.Ябланица.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт П.Б., с която разпореждането е обжалвано като
незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят счита, че при подаване на заявлението е спазил изискването на
чл.410, ал.3 от ГПК като е приложил договора за кредит и Общите условия към него.
Развива подробни съображения за същността на заповедното производство и целта му- да се
провери дали длъжникът ще оспори вземането и при липса на постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, да се избегне исковия процес,
целящ събиране на доказателства за съществуване на вземането и за неговия размер. Сочи,
че въпросът за доказване на факта на прехвърляне на вземането не е в пределите на
изследване от съда в заповедното производство по чл.410 -416 ГПК. Извършената промяна
на титуляра на вземането по потребителския кредит, с оглед целта и смисъла на закона, е
извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 ГПК, поради което непредставянето на
уведомително писмо/неуведомяването на длъжника не е нередовност, подлежаща на
1
отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Подчертава, че съобщаването на
договора за цесия не е елемент от неговия фактически състав, тъй като вземането преминава
върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземане.
Неуведомяването на длъжника, съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД не се отразява на валидността на
договора за цесия.До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния си кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена.
Моли, да бъде отменено обжалваното разпореждане и вместо това да се постанови
издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. М. ГР..
Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 17.06.2021 г., а частната жалба
с вх.№2137/25.06. 2021 г. е подадена чрез куриер на 24.06.2021 от легитимирано лице и
срокът по чл.418,ал.3 от ГПК за обжалване е спазен, поради което съдът приема, че е
допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение пред
Тетевенския районен съд е започнало по повод заявление на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр.София, за парично вземане в размер на: 297.78 лева за периода от
14.12.2019 г. до 14.05.2020 г., представляваща главница; 30.40 лева възнаградителна лихва за
периода от 14.12.2019 г. до 14.05.2020 г; 76.63 лева лихви за забава за периода от 15.12.2019
г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението. Претендирани
са и разноски- държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 70 лева. В т.12) заявителят е посочил, че то произтича от Договор за стоков
кредит № 3697422/18.05.2019 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД,
ЕИК ********* и Г. М. ГР., като впоследствие вземането е прехвърлено от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***,
по силата на подписан на 20.08.2020 година Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 2.11.2018 г. Посочено е, че общите условия на прехвърлителя съдържат
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си на трети
лица. Конкретизирано е, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за станалата
продажба с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/3697422 от 02.09.2020 г. от името на
кредитодателя, което съобщение е изпратено с известие за доставяне.
Тетевенският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл.411,
ал.2,т.1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба дали длъжникът е
уведомен за прехвърляне на вземането (цесията) по чл.99, ал.3 ЗЗД по какъв начин и на коя
дата.
2
Заявителят е подал молба в указания срок, в която е изразил подробно становището
си, че изисквайки да се приложат доказателства относно уведомяването на ответника за
извършената цесия, заповедното производство се приравнява на исковото, като по този
начин се обезсмисля първото. Счита, че с дадените указания съдът излиза извън служебната
проверка, съгласно чл.7 във вр. с чл.411 от ГПК.
Жалбата е неоснователна.
Според чл.410, ал.1, т.1,предл.първо от ГПК, заявителят може да поиска издаване на
заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния
съд.В ал.2 се съдържа изискването заявлението да съдържа искане за издаване на
изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 ГПК. В
чл.127,ал.1 ГПК законът посочва изчерпателно необходимото съдържание на исковата
молба, като в т.4 е визирано, че в нея трябва да са изложени обстоятелствата, на които се
основава искът.
При подаване на заявлението до районния съд „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД е направило изявление относно фактите и обстоятелствата във връзка с вземането-
твърди, че по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.08.2020 година към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 2.11.2018 г. заявителят е станал цесионер и собственик на вземанията на
прехвърлителя „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, към който длъжникът има
задължение произтичащо от договор за стоков кредит.
Съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне и това е условие за действието на цесията спрямо длъжника.
Изпълнението на това изискване определя материалноправната легитимация на новия
кредитор спрямо длъжника. Изложението на тези факти и обстоятелства е наложително,
предвид възможността заповедното производство да се развие в исково, при което предмет
на установяване е съществуване на вземането в полза на заявителя, а неизлагането на
всички обстоятелства не дава възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта за изпълнение, като подаде възражение по чл.414 ГПК или да не оспорва
вземането.
Твърдението в частната жалба, че промяната в титуляра на вземането за
потребителски кредити е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 ГПК, е невярно.
Длъжникът трябва да знае кому да престира, като в заповедното производство не следва да
се представя уведомителното писмо, но следва да се заяви по какъв начин и кога длъжникът
е уведомен за цесията.
В молбата за отстраняване на нередовностите, заявителят въобще не е посочил на кой
адрес е изпратено уведомителното писмо до длъжника, нито кога е уведомен, а се позовава
на фингирано връчване.
3
В практиката на ВКС, която е задължителна за спазване от съдилищата – ТР № 142-7
от 11.11.1954 г.,ОСГК, Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013
г. от ОСГТК, изрично се приема, че когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, следва да бъдат представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в
противен случай цесията няма действие по отношение на него.
В указанията си Тетевенският районен съд не е изисквал от заявителя да представи
уведомлението за цесия, нито в мотивите си е приел, че непредставянето на съобщението е
нередовност. В самото заявление и в допълнителната молба се сочи, че се касае за
фингирано връчване на уведомлението, което означава, че то не е достигнало до длъжника.
С оглед приетото съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 760 от 26.05.2021 година, постановено по
ч.гр.дело № 322 по описа за 2021 година на Районен съд Тетевен.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4