№ 286
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20231100902301 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на „Л. БГ“ АД за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „А..А“ ЕООД, спрямо когото молителят
имал изискуемо парично вземане в размер от 2 352 000 лв., произтичащо от
търговска сделка. На 23.12.2019 г. между страните бил сключен договор за
доставка на материали, по силата на който молителят като купувач заплатил
на ответника възнаграждение в размер на горепосочената сума, но
впоследствие – през 2022 г. - договорът бил развален по вина на доставчика.
Молителят му отправил покана да върне платената по договора сума, но това
не било сторено и до настоящия момент. Налице било спиране на плащанията
по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ и това сочело на неплатежоспособност на
ответника, а освен това била налице и свръхзадълженост, което било видно от
данните в последния обявен ГФО. Въз основа на изложеното молителят моли
съда да открие спрямо ответника производство по несъстоятелност.
Претендира разноски.
Ответникът „А..А“ ЕООД не взима становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
От събраните писмени доказателства се установява, че на 23.12.2019 г.
между молителя като купувач и ответника като продавач е сключен договор
за продажба на строителни материали, по силата на който молителят е
заплатил на ответника авансова цена в размер от 2 352 000 лв. Плащането на
сумата се установява от платежно нареждане, в което като основание е
посочена издадената въз основа на договора фактура № 118/27.12.2019 г., и от
извлечение от сметката на получателя, сочещо на нейното заверяване с
1
посочената в платежното нареждане сума на 30.12.2019 г.
Според чл. 4 от договора ответникът е следвало да извърши доставката
в срок съгласно офертата, която не е представена по делото. Въпреки това
може да се приеме, че падежът на задължението му е настъпил, доколкото
този факт не е бил оспорен от ответника след получаване от него на
електронно писмо от 09.09.2022 г., с което молителят го е уведомил за
неизпълнението и е направил изявление за разваляне на договора
(получаването на писмото се доказва от представеното удостоверение от
доставчика на електронната услуга). В настоящото производство не се доказа
предаване на стоките, предмет на договора за продажба.
Поради изложеното съдът приема, че изявлението за разваляне на
договора, направено от молителя в качеството му на изправна страна, е
породило своя потестативен ефект и договорът следва да се счита развален.
Това означава, че длъжникът дължи връщане на полученото, от което пък
следва, че молителят е негов кредитор с изискуемо парично вземане,
възникнало от търговско правоотношение, и съответно се явява активно
материално легитимиран да иска откриване спрямо ответника на
производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособността има три елемента - търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от посочения в чл. 608, ал. 1
ТЗ вид (1), като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) (2) и именно
то е в причинна връзка с неизпълнението (3).
Първият елемент е налице. Както беше посочено, в тежест на ответника
е възникнало задължение за връщане на даденото по сключения с молителя
търговски договор. Наред с това, от служебно изисканата справка от НАП е
видно, че ответникът е длъжник и на публични задължения в значителен
размер, за събирането на които са предприети принудителни действия.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и
т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент не са погасени.
Наличието на непогасени задължения е презумптивна предпоставка по чл.
608, ал. 3 ТЗ, от която може да се приеме, че спирането на плащането се
дължи на неплатежоспособност. Тази презумпция не беше оборена нито от
служебно събраните писмени доказателства, нито от заключението на
приетата СИЕ - дружеството не притежава право на собственост върху
недвижими имоти и върху МПС, както и няма парични средства по банкови
сметки, а съгласно СИЕ за периода 2021 г. – 2023 г. коефициентът за обща
ликвидност (формиран от съотношението между краткотрайните активи и
краткосрочните задължения и представляващ един от основните изразители
на платежоспособността) е съответно 0,80, 0,36 и 0,24, т.е. извън
референтните стойности (изчислението е направено след счетоводна
корекция на данните от ГФО за предходните години поради липса на обявени
ГФО - обезценка на вземанията и добавяне на задължения по ревизионни
актове и лихва по публични задължения).
При изложените факти може да се заключи, че по отношение на
молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо
понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е
осъществен и юридическият критерий за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на
2
доходи, нито има активи и служители, с които да възстанови
осъществяването й, а коефицентите за ликвидност за последните три години
сочат на намаляващ тренд на развитие на дружеството. Тези факти дават
основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е
временно, а необратимо, и поради това спрямо молителя следва да бъде
открито производство по несъстоятелност на това основание. Възможното
състояние на свръхзадълженост е ирелевантно предвид въвеждането му като
евентуално основание на молбата.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице елементите на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, трайна финансова
невъзможност за погасяването му и причинна връзка между тях.
От таблица № 5 на заключението на СИЕ е видно, че длъжникът има
непогасени парични задължения, падежирали още през 2018 г. и 2019 г., но за
тези години коефициентът на обща ликвидност не е сочел на
неплатежоспособност (съответно 1,1828 и 1,0180), т.е. не са съществували
едновременно двата елемента на неплатежоспособността.
От същата таблица е видно, че голяма част от установените с
ревизионни актове от 27.04.2022 г. и от 13.06.2020 г. публични задължения
(в общ размер съответно от 745 917,63 лв. и от 472 063,02 лв.) са възникнали
още през 2020 г., но не са били съобразени от вещото лице при определяне
на коефициентите за ликвидност за тази година. Това е видно от
обстоятелствената част на експертизата, според която за 2020 г. стойността на
краткосрочните задължения, послужила за определяне на коефициента за
обща ликвидност, е 1 935 хил. лева, от които 1 934 хил. лева задължения към
доставчици и 1 хил. лева данъчни задължения, докато според данните в
таблица № 4 данъчните задължения за същата година, установени с
ревизионните актове, са в значително по-голям размер. Ето защо съдът счита,
че ответникът е бил с нереферентни стойности на коефициента за обща
ликвидност (под 1) още през 2020 г. и поради това началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи според най-рано падежиралото
задължение от тази година, а това съгласно таблица № 4 е задължението в
размер от 393 600 лв. със срок на плащане до 14.01.2020 г. Следователно
началната дата на платежоспособността е 15.01.2020 г., т.е. датата, следваща
последния ден от срока за доброволно погасяване на това задължение.
Относно наличието на средства за покриване на началните
разноски:
С молба от 20.02.2024 г. молителят е представил доказателства за
привнесени средства за покриване на началните разноски по
несъстоятелността, поради което съдът следва да постанови решение при
условията на чл. 630 ТЗ, като назначи временен синдик.
Така мотивиран и на основание чл. 630 ТЗ, съдът
РЕШИ:
3
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А..А“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 15.01.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А..А“
ЕООД, ЕИК *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик В.П.А., ЕГН **********, гр. София,
ул. ******* тел. *******, месечно възнаграждение в размер на 700 лева,
считано от встъпването в длъжност.
УКАЗВА на кредиторите, че в едномесечен срок от вписване на
решението в търговския регистър следва да предявят пред съда своите
възникнали вземания срещу несъстоятелния длъжник.
ОСЪЖДА „А..А“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „Л. БГ“ ООД,
ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 36 850 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4