№ 161
гр. Видин, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20241320101027 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „ЮНИЛИВЪР АЙС
КРИЙМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, обл. Велико Търново, общ.
Велико Търново, гр. Дебелец, п.к. 5030, бул./ул. Промишлена зона, срещу
„АЛЕМА ВД“ ЕООД, ЕИК: ************, гр. Видин, п.к. 3700, ул.
„ГРАДИНСКА“ № 24, представлявано от М. И. Х. и М. И. Х., ЕГН:
**********, гр. **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с
чл. 415 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответниците
дължат при условията на солидарност сумата 24 406.48 лева, остатъчно
непогасено парично задължение, произтичащо от Дистрибуторски договор от
04.01.2022г., сключен между „АЛЕМА ВД“ ЕООД и „ЮНИЛИВЪР АЙС
КРИЙМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Запис на заповед, издаден на 23.05.2023г., с
падеж: 01.11.2023г., без протест и разноски от „АЛЕМА ВД“ ЕООД и авалиран
при същите условия от М. И. Х., ЕГН: **********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №
1281 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 01.12.2023 г. по частно гражданско дело № 2346 по описа на съда за
2023 г. на Районен съд- Видин. Исковата молба е депозирана по реда на чл.
422 от ГПК, след като в законоустановения срок са постъпилите възражения от
1
двамата ответници срещу издадената по ч. гр. д. № № 2346 по описа на съда
за 2023 г. на Районен съд- Видин заповед за незабавно изпълнение .
В исковата молба се твърди се, че ищецът е част от международната
група на „Юниливър“, която произвежда и разпространява широка гама от
потребителски стоки и хранителни продукти. Сочи се, че на 04.01.2022г.
между ищеца и ответника е сключен Дистрибуторски договор. Предметът на
договора е продажбата от Дистрибутора („АЛЕМА ВД“ ЕООД) за негова
сметка, на продуктите на Доставчика („ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД), в рамките на територията, съгласно сключения договор.
Съгласно същия, Доставчикът се съгласява да инициира търговски
взаимоотношения с Дистрибутора с цел комерсиализиране и разпространение
на неговите продукти, а Дистрибуторът се съгласява да действа като
неизключителен Дистрибутор на Доставчика съгласно условията на сключения
договор. Излага, че по силата на договора, ищецът е издал на ответника
„АЛЕМА ВД“ ЕООД фактури за продадени стоки - сладолед, както и е отдавал
под наем на ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД бусове, с които да извършва
дистрибуторските си задължения по договора. Впоследствие ищецът е издавал
и кредитни известия към някои от фактурите, с които е намалил стойността на
задълженията на ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД. Посочва, че към настоящия
момент задълженията на ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД са в общ размер на
24 406,48 лева и произтичат от данъчно-счетоводни документи - фактури,
както и от Запис на заповед, издаден на 23.05.2023г., с падеж: 01.11.2023г., без
протест и разноски от „АЛЕМА ВД“ ЕООД и авалиран при същите условия от
М. И. Х., ЕГН: **********. Във връзка с договора между ищеца и „АЛЕМА
ВД“ ЕООД, на 23.05.2023г. „АЛЕМА ВД“ ЕООД, с ЕИК ************ и със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, п.к. 3700, ул. „ГРАДИНСКА“ №
24 е издало Запис на заповед без протест и разноски за сумата от 70 000 лева.
Записът на заповед е авалиран при условията, при които е издаден, от втория
ответник М. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. **********. Записът на
заповед е издаден в гр. Видин и е платим с падеж: 01.11.2023г. Задължението е
погасено частично, като остатъчното неизпълнено и непогасено задължение е
в размер на 24 406,48 лева. Иска се от Съда да признае за установено, че
длъжниците „АЛЕМА ВД“ ЕООД, ЕИК: ************, гр. Видин, п.к. 3700,
ул. „Градинска“ № 24, представлявано от М. И. Х. и М. И. Х., ЕГН:
**********, гр. ********** дължат СОЛИДАРНО на кредитора
2
„ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, обл.
Велико Търново, общ. Велико Търново, гр. Дебелец, п.к. 5030, ул.
Промишлена зона, сумата в размер на 24 406,48 лева, остатъчно непогасено
парично задължение, произтичащо от Дистрибуторски договор от 04.01.2022г.,
сключен между „АЛЕМА ВД“ ЕООД и „ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Запис на заповед, издаден на 23.05.2023г., с падеж:
01.11.2023г., без протест и разноски от „АЛЕМА ВД“ ЕООД и авалиран при
същите условия от М. И. Х., ЕГН: **********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по частно
гражданско дело № 2346 по описа на съда за 2023 г. на Районен съд- Видин до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника М. Х. е представен писмен
отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск, като същият
се счита за недопустим. Излага се, че Записът на заповед, послужил за
издаване на заповедта за изпълнение, не е редовен от външна страна, тъй като
съдържа наименованието „запис на заповед“ единствено в заглавието на
документа, както и че воля за заплащане на поетото задължение точно по
запис на заповед, а не изобщо да плати сумата, не е ясно изразена. Поддържа,
че ответникът Х. не е страна по Дистрибуторски договор от 04.01.2022 г. и
съгласно изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ не може да противопостави
на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му
противопостави самия хонорат.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Алема ВД“ ЕООД е
представен писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният
иск, като същият се счита за недопустим, за което е изложено становище.
Посочва се, че при условията на евентуалност, ако исковата претенция се
счита за основателна, да се допусне съдебно прихващане с дължимите се на
„Алема ВД“ ЕООД суми от ищеца съобразно разпоредбата на чл.104, ал. 2
ЗЗД, а именно до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането
е могло да се извърши. Представени са писмени доказателства във връзка с
претендираните насрещни вземания.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 422 ГПК, във
връзка с чл. 415 от ГПК.
3
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 417 от ГПК парично
вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на
предявеното материално право в заповедното производство, като искът се
счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С
предявяването му се цели да се установи дали оспореното в заповедното
производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за
изпълнение влиза в сила.
От данните по делото се установява,че в резултат на подадено от
страна на ищеца заявление по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2346/2023 г.
по описа на ВдРС, като срещу ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД, ЕИК:
************, гр. Видин, п.к. 3700, ул. „ГРАДИНСКА“ № 24 и М. И. Х.,
ЕГН: **********, гр. ********** е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
1281/01.12.2023 г., за следните суми: 24406.48 лева/главница/ ,остатъчно
неизпълнено задължение,ведно със законната лихва за забава,считано от
29.11.2023 г./датата на подавене на заявлението/ до изплащане на вземането,
както и направените разноски -488.13 лв. за държавна такса и 1800 лв.-
адвокатско възнаграждение.
В случая въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.
От приложеното ч.гр.д. № 2346/2023 г. е видно, че срещу цитираната
заповед е подадено възражение,като в тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК
ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК и е образувано настоящето дело.
Съгласно чл. 538, ал. 1 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен
по същия начин, както платецът на менителницата, който според чл. 463, ал. 1,
пр. II от ТЗ отговаря за плащането по менителничния ефект. Следователно, в
процеса на доказване ищецът-кредитор следва да установи вземането си,
основано на менителничния ефект, т. е. че ответникът е издал валиден запис
на заповед, който е годен да породи спорното парично вземане. Записът на
4
заповед представлява едностранна и абстрактна правна сделка, при която
издателят безусловно заявява, че ще плати на поемателя определена сума
пари. Менителничните ефекти са формални писмени актове. Спрямо тях се
поставят строги изисквания за форма и за наличието на определени реквизити,
които са установени с императивни норми, за спазването на които съдът следи
служебно, независимо от оплакванията на страните. В тази връзка, за да е
налице издаден запис на заповед и същият да породи съответните правни
последици, той следва да съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл.
535 от ТЗ, а именно: наименованието: "запис на заповед" в текста на
документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването;
подпис на издателя. Предвид естеството на предявения иск и неговата правна
квалификация, неоспорена от страните по делото, съдът дължи извършването
на служебна проверка относно наличието на всички задължителни съгласно
закона реквизити на записа на заповед и неговата действителност.
Посочването на реквизитите е при условията на кумулативност. В този смисъл
чл. 536, ал. 1 от ТЗ постановява, че документ, който не съдържа някой от
посочените в чл. 535 от ТЗ реквизити, не е запис на заповед. Липсата на всеки
един от реквизитите е основание за недействителност на менителничния
ефект, освен в случаите на прилагане на законовите презумпции по чл. 536, ал.
2, 3 и 4 от ТЗ. От представения по делото документ, който е наименован запис
на заповед се установява, че същият е издаден на 23.05.2023г., с падеж
01.11.2023г., без протест и разноски за сумата от 70 000 лева от „АЛЕМА ВД“
ЕООД и авалиран при същите условия от М. И. Х., ЕГН: ********** в полза
на ищцовото дружество „ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
като въз основа на него се претендира остатъчното неизпълнено и непогасено
задължение в размер на 24 406.48 лева. Действително, за да е редовен записът
на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е
посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият
документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на
заповед" съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ. В съдебната практика обаче е трайно е
застъпено виждането, че когато документът е наименован запис на заповед и в
текста е употребен израз, равнозначен смислово и терминологично, какъвто е
"на настоящата заповед" в логическа връзка с текста, сочеща за воля да се
5
придаде на документа качеството на запис на заповед то документа е редовен-
менителничния ефект не е изгубен и документът е годен да служи като
извънсъдебно изп. основание /така решение № 330/10.04.2009 по гр. д.
1037/2008 на IV г. о. н ВКС и Решение № 168 от 07.11.2013 година по т. д. №
678/2012 г. на ВКС/.
Процесният запис на заповед съдържа необходимите реквизити, като
макар да не съдържа в текста си терминът "запис на заповед", съдържа
смислово равнозначен термин, какъвто е "на негова заповед" в логическа
връзка с текста, поради което настоящият състав счита процесния запис на
заповед за редовен от формална страна.
Не се спори между страните и се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства, че записът на заповед е издаден във връзка със
сключения между страните „ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
и „АЛЕМА ВД“ ЕООД на 01.01.2022г. Дистрибуторски договор с предмет
продажбата от Дистрибутора („АЛЕМА ВД“ ЕООД) за негова сметка, на
продуктите на Доставчика („ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД),
в рамките на територията, съгласно сключения договор. Съгласно договора
ищецът се е съгласил да инициира търговски взаимоотношения с
Дистрибутора с цел комерсиализиране и разпространение на неговите
продукти, а ответното дружество „АЛЕМА ВД“ ЕООД се е съгласил да
действа като неизключителен Дистрибутор на Доставчика съгласно условията
на сключения договор. Въвеждането на твърдения за наличие на каузални
правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване,
изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане,
след като изследва не само формалната редовност и действието на
менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на
каузалното правоотношение, както и погасяването на породените от същата
задължения, тъй като недействителността на каузалната сделка препятства
възникването на поетите със записа на заповед менителнични права, а
погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение има
за последица погасяването и на абстрактното задължение, обективирано в
ценната книга (така р.№ 105/13.07.2012 г. во т.д.№ 564/2011 г. ІІ т.о. ВКС). По
общото правило, че всяка страна следва да докаже в процеса твърдените от
нея факти и обстоятелства, от които черпи изгодни правни последици,
кредиторът следва да установи съществуването на вземането, фактът, от който
6
произтича, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът - да
изчерпи и да докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат
абсолютни (срещу формата и съдържанието на записа на заповед) и лични -
основани на каузалната сделка с кредитора - така р.№ 102/25.07.2011 г. по т.д.
№ 672/2010 г. ІІ т.о. ВКС.
Не се спори между страните, наличието на валиден Дистрибуторския
договор, сключен на 01.01.2022г., по който са подписани редица приложения и
допълнителни споразумения, приложени по делото като писмени
докадателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че във
връзка с горепосочения Дистрибуторския договор, ищецът е издал на
ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД фактури за продадени стоки - сладолед, както
и за отдадени под наем на ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД автомобили, с
които да извършва дистрибуторските си задължения по договора.
Впоследствие ищецът е издавал и кредитни известия към някои от фактурите,
с които е намалил стойността на задълженията на ответника „АЛЕМА ВД“
ЕООД. Представените с искова молба фактури: Фактура № 50008338/
26.07.2023 г. в остатъчен размер на 16 081.44 лв. и Фактура № 50008395/
27.07.2023 г. в остатъчен размер на 3844.65 лв., както и издадените Кредитни
известия от „Юниливър Айс Крийм България” ЕООД , както следва:
кредитно известие № 50008429/ 28.07.2023г.- за 225,74 лв., кредитно известие
№ 50008406/ 28.07.2023г.- за 405,66 лв., кредитно известие № 50008618/
04.08.2023г.- за 137,63 лв., кредитно известие № 50008796/16.08. 2023г.- за
1579,06 лв., кредитно известие № 50008792/ 16.08.2023г.- за 364,94 лв.,
кредитно известие № 50008951/ 25.08.2023г.- за 308,69 лв., кредитно известие
№ 50008989/ 29.08.2023г.- за 47,03 лв., кредитно известие № 50009046/
30.08.2023г.- за 233,19 лв., кредитно известие № 50009304/
18.09.2023г.- за 532,55 лв., кредитно известие № 50009150/ 01.09.2023г.- за
271,10 лв. , кредитно известие № 50009381/ 26.09.2023г.- за 231,62 лв. и
кредитно известие № 50009431/ 29.09.2023г.- за 241,76 лв. не се са спорни
между страните.
Оспорени са от ответника издадените от ищеца 5 бр. фактури за наем
на 2 броя МПС, както следва: Фактура № 50008380/27.07.2023 г. на стойност
1 032.67 лв. за наем на 2 МПС за април, във връзка с която е издадено
7
Кредитно известие № 50008389/27.07.2023 г. за -516.34 лв, Фактура №
50008379/27.07.2023 г. на стойност 3 755.18 лв. за наем на 2 МПС за май и
юни, Фактура № 50008378/27.07.2023 г. на стойност 1 877.59 лв. за наем на 2
МПС за юли, Фактура № 50009026/30.08..2023 г. на стойност 1 877.59 лв. за
наем на 2 МПС за август, Фактура № 50009398/28.09.2023 г. на стойност 1
032.67 лв. за наем на 2 МПС за септември, поради липса на основание за
плащане, доколкото между двете дружества липсват договорни задължения по
договор за наем. По делото не бяха представени доказателства за наличие на
договорни отношение между страните във връзка с отдаване под на наем на
ответника на два броя автомобили, във връзка с които се твърди, че са
издадени фактурите. От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че от горепосочените пет фактури,
две фактури са осчетоводени и в счетоводството на ответника „АЛЕМА ВД“
ЕООД, а именно: Фактура № 50009026/30.08.2023 г. на стойност 1 877.59 лв.,
както и фактура Фактура № 50008380/27.07.2023 г. на стойност 1 032.67 лв. с
приложено към нея Кредитно известие № 50008389/27.07.2023 г. за -516.34
лв., за които съгласно постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика
съдът приема, че е налице недвусмислено признание на задължението по
същите, поради което приема, че претендираните по тях суми в общ размер на
2393,92 лв. са дължими . По отношение на претендираните суми по фактури
Фактура № 50008379/27.07.2023 г., Фактура № 50008378/27.07.2023 г. и
Фактура № 50009398/28.09.2023 г. в общ размер на 6665,44 лв., за които няма
представен наемен договор, нито са осчетоводени в счетоводството на
ответниците, съдът счита, че същите не бяха доказани, поради което не се
дължат. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че по представените с
исковата молба фактури се дължи общата сума от 17 741.04 лв.
Доколкото съдът приема предявения иск за частично основателен,
дължи произнасяне по направените с отговора на исковата молба на ответника
„АЛЕМА ВД“ ЕООД възражения за прихващане, както следва:
Съдът счита за основателна насрещната претенция на „АЛЕМА ВД“
ЕООД срещу ищеца за сумите по издадените от ответното дружество фактури,
представени с отговора му на исковата молба с номера: № 3290/23.08. 2023г.
за сумата от 573.18 лв., № 3320/ 31.08.2023г. за 124.42 лв., № 3329/
29.09.2023г. за 80.00 лв., № 3330/ 29.09.2023г. за 269.80 лв., № 3333/
29.10.2023г. за 80.00 лв. Видно от заключението на вещото лице по
8
назначената втора съдебно- счетоводна експертиза, същите фактури са
осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, като с осчетоводяване на
фактурите от „ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, последното се
е задължило да извърши плащане, респ. прихващане с посочените в същите
суми в общ размер на 1127.40 лв. и доколкото такова плащане/ прихващане не
е извършено, същите са дължими от „ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД на „АЛЕМА ВД“ ЕООД.
По отношение на претенцията на ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД за
дължима от ищеца сума в размер на 2640 лв. с ДДС, съгласно Фактура №
3364/ 02.04.2024г. за извършени логистични услуги за транспорт на 132 броя
фризери, съгласно подписаното от страните Допълнително споразумение от
01.03.2023г. към Споразумение за логистични услуги (Приложение 11 към
Дистрибуторския договор), не се установи същата да е осчетоводена в
счетоводството на ищеца, нито се установи да е извършвано плащане по нея.
Независимо от горното, доколкото същата е издадена въз основа на
постигнати между страните договорки и извършения транспорт от „АЛЕМА
ВД“ ЕООД на 132 броя фризери на ищеца съгласно подписаното между
страните Допълнително споразумение от 01.03.2023г. към Споразумение за
логистични услуги (Приложение 11 към Дистрибуторския договор), както и
извършеното транспортиране на 132 броя фризери, което се установи от
разпита на допуснатия по делото свидетел и от представените с отговора на
исковата молба два броя приемо- предавателни протоколи, съгласно чл.1 от
Допълнителното споразумение от 01.03.2023 г. (Приложение 11 към договора
за дистрибуция), същата се дължи от „ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, което обуславя и основателността на насрещната
претенция по същата.
С отговора на исковата молба ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД
претендира като дължима от ищеца и сумата от 14 000 лв.- дължими за 2023г.,
на основание сключеното между страните Допълнително споразумение от
01.07.2022г. към Дистрибуторския договор във връзка със задължението на
дистрибутора да позиционира в обекти на свои клиенти 250 свои собствени
фризери за съхранение на продуктите, а доставчикът се е съгласил
логистичните разходи във връзка с движението на тези фризери да бъде за
негова сметка, изразяваща се в предоставяне на продукти на стойност 14 000
9
лв. с вкл. ДДС. Не се оспорва между страните, че дистрибуторът е изпълнил
задължението по посоченото Допълнително споразумение от 01.07.2022г.,
както и че за 2023 г. доставчика не осигурил договорената логистична
подкрепа.В случая е налице спор дали клаузата на чл.2 от споразумението
обуславя задължение на доставчика да предостави на дистрибутора
логистична подкрепа, чрез продукти на стойност 14 000 лв. еднократно или
ежегодно, за всяка година от срока на действие на Дистрибуторския договор,
който изтича на 04.01.2024г., съгласно чл.9.1 от Дистрибуторския договор,
сключен на 04.01.2022г.
В случая ,с оглед крайният срок на договора/04.01.2024 г./съдът
приема,че претенцията за сумата от 14 000 лв. за 2023 г.се явява е
основателна.
Съдът приема за недоказана насрещната претенция на „АЛЕМА ВД“
ЕООД за заплащане на сумата от 1802,20 с ДДС- невъзстановена от ищцовото
дружество сума за 2022г., дължима на основание чл.2.1.8 и чл.2.8.2 от
Дистрибуторския договор, във връзка с направени от Дистрибутора разходи
по стоки, бракувани от клиенти, съгласно представените 7 бр протокола за
брак, а именно: Протокол за бракуване на материални запаси № 21 от
04.05.2022г, Протокол за бракуване на материални запаси № 22 от
04.05.2022г., Протокол за бракуване на материални запаси № 23 от
04.05.2022г, Протокол за бракуване на материални запаси № 24 от
04.05.2022г, Протокол за бракуване на материални запаси № 29 от
15.07.2022г, Протокол за бракуване на материални запаси № 30 от
30.07.2022г, Протокол за брак ИК №************. Представените от
ответниците протоколи за едностранни частни документи, не са подписани от
представител на ищцовото дружество, поради което не следва да бъдат
кредитирани.
Във връзка с насрещната претенция за заплащане на сумата от
506,92лв с ДДС, съставляваща отстъпка от цената на доставените на
30.06.2023г. 110 кашона сладолед „Айс бебе“ с 20% от страна на
„ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ” , съдът приема същата за
основателна, предвид извънсъдебното признание на ищцовата страна в
приложената с отговора на исковата молба електронна кореспонденция и по
конкретно изпратения до ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД имейл от
10
31.08.2023г.
По отношение на насрещните претенции на „АЛЕМА ВД“ ЕООД за
заплащане на обезщетение за съхранение на 87 бр. фризери на ищеца в
стопанска база на АЛЕМА ВД ЕООД за периода от 04.01.2024г. до 25.01.2024г.
в размер на 292,13 лв. и за заплащане на обезщетение за съхранение на 45 бр.
фризери на ищеца в база на АЛЕМА ВД ЕООД за периода от 04.01.2024г. до
04.03.2024г, в размер на 446,12 лв., съдът счита същите за основателни и
доказани. Не се спори между страните, че за горепосочените периоди
ответникът „АЛЕМА ВД“ ЕООД е съхранявало посочените в двата приемо-
предавателни протокола от 25.01.2024г. и от 04.03.2024г. собствените на
ищеца фризери, като размерът на претендираните обезщетения са в
съответствие с изготвената съдебно- счетоводна експертиза с оглед наемните
цени за периода.
Съобразявайки изложеното по-горе се налага извод,че общата сума
,дължима по направените насрещни възражения от „АЛЕМА ВД“ ЕООД
,възлиза на 19012.57 лв.
При положение,че дължимата се сума на ищеца ,както се установи по
делото, е в размер на 17741.04 лв. се налага извод,че претенцията се явява
погасена чрез прихващане със съществуващо насрещно вземане .
По тази причина исковата претенция, намираща основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.3 ГКП ищеца следва да
заплати на ответника „АЛЕМА ВД“ ЕООД направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. и 400 лв. за възнаграждение
на вещо лице.
Водим от горното ,Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, обл. Велико Търново, общ. Велико Търново, гр.
Дебелец, п.к. 5030, бул./ул. Промишлена зона, срещу „АЛЕМА ВД“ ЕООД,
ЕИК: ************, гр. Видин, п.к. 3700, ул. „ГРАДИНСКА“ № 24,
представлявано от М. И. Х. и М. И. Х., ЕГН: **********, гр. **********, иск
11
с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК за приемане за
установено между страните, че ответниците дължат при условията на
солидарност сумата 24 406.48 лева, остатъчно непогасено парично
задължение, произтичащо от Дистрибуторски договор от 04.01.2022г.,
сключен между „АЛЕМА ВД“ ЕООД и „ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Запис на заповед, издаден на 23.05.2023г., с падеж:
01.11.2023г., без протест и разноски от „АЛЕМА ВД“ ЕООД и авалиран при
същите условия от М. И. Х., ЕГН: **********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№
2346/2023 г. по описа на ВдРС до окончателното изплащане на задължението,
като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане.
ОСЪЖДА „ЮНИЛИВЪР АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, обл. Велико Търново, общ. Велико Търново, гр. Дебелец, п.к. 5030,
бул./ул. Промишлена зона ДА ЗАПЛАТИ на „АЛЕМА ВД“ ЕООД, ЕИК:
************, гр. Видин, п.к. 3700, ул. „ГРАДИНСКА“ № 24,сумата от 1600
лв.,представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и
сумата от 400 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи
препис по ч.гр.д.№ 2346/2023 г. по описа на ВдРС.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12