Решение по дело №192/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20227160700192
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 128

 

гр. Перник, 18.07.2022 г.

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: Мария Христова

 

 

при секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 192/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалният кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на П.Е.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат П.С. от АК - Пловдив срещу отказ за предоставяне на обществена информация, постановен с Решение № 3 от 31.03.2022 г. на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ на заместник-председателя на ОС Ш..

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта на закона. Посочва се, че поисканата информация е обществена такава и че същата е налична, като предоставянето й е възможно. Моли за отмяна на постановеното решение и задължаване на ответника да предостави поисканата обществена информация. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В проведеното на 23.06.2022 г. съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен. Моли да му бъдат присъдени направените във връзка с производството съдебни разноски, представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В проведеното съдебно заседание на 23.06.2022 г., ответникът – заместник-председателя на ОС Ш., не се явява и не се представлява, но подробни съображения за неоснователността на жалбата развива в представения писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения минимум, в случай че същото надхвърля минималния размер за този вид дела регламентиран в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, след като, обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С подадено по електронен път Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 3/28.03.2022 г., жалбоподателят П.Е.Б. е поискал от Окръжен съд - Ш. следната информация:

1. Колко на брой граждански дела са образувани по искови молби с правно основание § 5 ПЗР на ЗИДСК във вр. с чл. 62, ал. 5 СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в периода от влизането в сила на § 5 ПЗР на ЗИДСК 7-ми декември 2020 г., до изтичането на едногодишния срок за предявяване на тези искове на 7-ми декември 2021 г., както и техните номера и съставът, който ги разглежда?

2. Колко на брой граждански дела са образувани по искови молби с правно основание чл. 62, ал. 5 СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в периода от 7-ми декември 2021 г. до датата на отговора на настоящия въпрос по ЗДОИ, както и техните номера и съставът, който ги разглежда?

3. Колко на брой граждански дела са образувани по искови молби с правно основание § 4 ПЗР на ЗИДСК във вр. чл. 66, ал. 5 СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в периода от влизането в сила на § 4 от ПЗР на ЗИДСК 7-ми декември 2020 г. до 7-ми декември 2021 г., както и техните номера и съставът, който ги разглежда?

4. Колко на брой граждански дела са образувани по искови молби с правно основание чл. 66, ал. 5 СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в периода от 7-ми декември 2021 г. до датата на отговора на настоящия въпрос по ЗДОИ, както и техните номера и съставът, който ги разглежда?

Отбелязано е, че исканата информация желае да му бъде предоставена по електронна поща на посочения от него адрес, а необходимостта от същата е аргументирал с изготвяне на становище до Конституционния съд по к. д. № 3/2022 г. относно конституционозаконосъобразността на § 5 ПЗР на ЗИДСК. (обн. ДВ, бр. 103 от 04.12.2020г.)

С оглед така подаденото заявление, заместник-председателя на ОС Ш., в качеството си на лице определено да разглежда постъпилите в съда заявления по ЗДОИ, е изискал от съдебното деловодство на ОС – Ш. да му бъде предоставена справка, налична ли е (съответно създадена и съхранявана в съда) информацията поискана от жалбоподателя. С нарочно писмо деловодителя на ОС – Ш. (лист 14 по делото) е уведомил заместник- председателя, че исканата информация не е налична, съответно създадена и съхранявана в ОС – Ш.. В допълнение е уточнил, че деловодните системи на съда – САС „Съдебно деловодство“ и ЕИСС по критерии, период на образуване, вид дело и предмет 0106-1 – искове по СК за произход (общо за всички искове за произход), се съхраняват данни в табличен вид относно: вид дело, номер/година, съдия докладчик, отделение/състав, предмет 0106-1 -  искове по СК за произход (общо за всички искове за произход), образувано/започнало и свършило.

Съобразно предоставения отговор, заместник – председателя на ОС – Ш. е постановил Решение № 3 от 31.03.2022г. с което отказва предоставянето на поисканата информация с мотиви, че деловодната система не позволява търсене на конкретни дела по зададените от заявителя критерии, тъй като са налични единствено данни за делата с предмет с код  0106-1 – общо за всички видове искове за произход. Счита, че исканата информация не може да се определи като обществена такава по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като същата би била налице само в случай, че е събрана или създадена от задължителния субект, при и по повод на неговата дейност, а не да се създава по повод на конкретно искане. Като следващ аргумент сочи, че исканата от заявителя информация не попада в приложното поле на ЗДОИ, а е пряко свързана с правораздавателната дейност на съда, поради което за нея е приложим не общия ред на ЗДОИ, а установеният такъв в ЗСВ, Правилникът за администрацията в съдилищата /ПАС/ и процесуалните закони.

При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с активна процесуална легитимация, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол пред надлежен съд в срока по чл. 149 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният в настоящото производство отказ за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, е издаден от компетентен административен орган – заместник-председателя на Окръжен съд Ш.. Със Заповед РД-07 № 96/27.11.2018г. (л. 20 по делото) на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт, административният ръководител-председател на ОС - Ш. е делегирал правомощия на заместник административния ръководител – заместник председател на ОС Ш. да разглежда постъпилите в съда заявления за достъп до обществена информация в съответствие с Вътрешните правила за достъп до обществена информация в Окръжен съд – Ш., утвърдени със Заповед РД-07 № 75/24.02.2012 г. на административния ръководител. С оглед на което настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за отмяна по реда на чл. 146, т. 1 от АПК.

Не са налице и основанията за отмяна по смисъла на чл. 146 т. 2 от АПК, тъй като решението е издадено в предписаната от закона писмена форма, постановено при спазване на срока регламентиран в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ и отговаря на изискванията разписани в разпоредбата на чл. 38 от с.з., доколкото същото е надлежно мотивирано, съдържа правното и фактическо основание за постановения отказ, както и датата на приемане на решение и редът за неговото обжалване.

При издаването на процесният акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, наличието на които е самостоятелно основание за отмяна на акта. При постановяване на решението си административният орган е съобразил процесуалните правила разписани в Раздел ІІІ на Глава трета от ЗДОИ.

След проверка на законосъобразността на оспореното решение, се установи, че същото е издадено при спазване на материалния закон и неговата цел.

Субектите, задължени да предоставят достъп до обществена информация, са посочени в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, като законът не поставя ограничение относно вида на държавния орган. Това са органите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и държавни органи, които не спадат към нито една от трите власти. В подкрепа на изложеното е и чл. 1а, ал. 1 от ЗСВ, в която е разписано, че съдебната власт е държавна власт, с оглед на което следва да се приеме, че съдилищата попадат в кръга на очертаните в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ задължени субекти.

На следващо място следва да се изследва въпросът представлява ли поисканата от заявителя информация, обществена такава по смисъла на ЗДОИ. Легална дефиниция за обществена информация се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а именно това е всяка информация, която е свързана с обществения живот в страната и която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно според законодателя информацията се характеризира кумулативно с два задължителни признака за да е обществена, първият изисква да е свързана с обществения живот в Република България. За обществен живот, законодателя не дава дефиниция, но това понятие е с достатъчно ясно съдържание, въз основа на което може да се направи извод, че се касае за живота на обществото, разбирано като група хора. С оглед на това в съдебната практика се приема, че всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Втората необходима предпоставка е тази информация да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В съдебната практика се приема, че за да е налице тази предпоставка, то информацията трябва да е свързана с правомощията и дейността на органите, защото само тогава би могла да се постигне целта, която законът поставя.

   Също така, условия за приложимостта на реда по ЗДОИ е исканите данни да представляват именно такава обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, в някоя от нейните видове - официална или служебна, според разграничението, което е направено в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ. В настоящият случай съдът счита, че поисканата със заявлението информация отговаря на изискването на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което същата би следвало да се квалифицира като обществена, с оглед на което изложените в решението противни доводи не се възприемат.  На следващо място трябва да се отбележи, че приложното поле на този закон не е безгранично. В отговор на това, в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, законодателят е посочил кои са основанията за да се постанови отказ за предоставяне на обществената информация: на първо място, когато информацията е квалифицирана или представлява защитена тайна, в случаите които са предвидени в закона; когато достъпът би засегнал интересите на трети лица и нямаме изричното тяхно съгласие за предоставяне на исканата информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. На последно място, когато исканата информация е била предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. От всичко това може да се направи заключението, че изключение от посоченото правило е възможно, но само когато имаме надделяващ обществен интерес, като тук преценката се прави за всеки конкретен случай. От тази гледна точка, поисканата информация не попада в нито една от тези изчерпателно посочени от законодателя хипотези.

Следва да се има предвид, че регламентираните ограничения на правото на достъп не изчерпват основанията, на които според ЗДОИ задължените лица могат да откажат достъп до съответната информация.

В настоящия случай преценката на административния орган е била съобразена с обстоятелството, че ползваната от Окръжен съд – Ш. деловодна програма САС „Съдебно деловодство“ и ЕИСС не предоставя възможност за търсене на конкретни дела по зададените от заявителя критерии, а именно: висящи пред органа дела с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДСК във връзка с чл. 62, ал. 5 от СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в периода от влизане в сила на § 5 от ПЗР на ЗИДСК – 07.12.2020 г. до изтичане на едногодишния срок за предявяване на тези искове на 07.12.2021 г. и от 07.12.2021 г. до настоящия момент,  и такива с правно основание § 4 от ПЗР на ЗИДСК във връзка с чл. 66, ал. 5 от СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в период от влизане в сила на § 4 от ПЗРСК – 07.12.2020 г. до изтичане на едногодишния срок за предявяване на тези искове на 07.12.2021 г. и от 07.12.2021 г., до настоящия момент. В системата са налични единствено и само дела с предмет и код 0106-1 предоставящи информация общо за всички видове искове за произход. Този код е разписан в приетата с решение на Висшия съдебен съвет Номенклатура на статистически кодове по граждански, търговски и фирмени дела /Номенклатура/. Информацията в цитираната Номенклатура е представена в табличен вид, като в първата колона е записан въпросният код 0106-1, като в колоната до него се пояснява вида на „гражданския спор“, в конкретния случай е посочено, че касае „Искове по СК – за произход“, а в следващата колона озаглавена „законов текст“ са зписани разпоредбите „от чл. 60 до чл. 73 от Семейния кодекс“. т. е в обобщение при задаване на критерии по код 0106-1, касаещ исковете по СК – за произход ще бъдат сортирани всички искове попадащи в приложното поле на нормите с правно основание чл. 60 – чл. 73 от СК, без възможност за допълнително филтриране на търсената информация. С оглед изложеното, квалифицираната от жалбоподателя като „проста операция“ дейност се оказва с ограничени възможности, тъй като същата не позволява въвеждането на допълнителен критерии с опция за по детайлно сортиране, с цел предоставяне на по-конкретна информация.

Неоснователни са и изложените от жалбоподателя твърдения, че поисканата информация следва да се съдържа и в описната книга водена в деловодството на съда, съгласно реда разписан в Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/. Безспорно с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 2 от ПАС е вменено задължение на съдилищата, в деловодството да водят на електронен и/или хартиен носител описна книга съдържанието, на която е детайлно разписано в приложение № 1 към чл. 39, ал. 3 от ПАС. Водената информация е в табличен вид, като всички необходими реквизити са отразени в 16 на брой колони. От съществено значение за изясняване на случая е, че описната книга на хартиен носител изцяло кореспондира с данните, които се въвеждат в електронния вариант на деловодната система – САС „Съдебно деловодство“ и ЕИСС. Идентично е наименованието на реквизитите посочени в приложение № 1 към чл. 39, ал. 3 от ПАС, съобразно които се попълва информацията, както в електронния вариант на деловодната система, така и на хартиен носител в описната книга. И в двата случая, предвид предмета на настоящия спор в колона номер 5 касаеща предмета на делото и в колона номер 6 – статистически код се въвеждат данни с реквизити посочени в Номенклатурата, а именно Искове по СК – за произход с посочен статистически код 0106-1.

В подкрепа на изложеното, че информацията се поддържа съобразно реквизитите заложени в Номенклатурата, е и съдържанието на формата на Отчета по граждански и търговски дела на окръжните съдилища, задължението за попълването, на който произтича от Методиката за контрол и проверка на статистическите данни отчитащи дейността на съдебните органи и съдии в Република България. За яснота на твърдението ще боравим с конкретни данни посочени в Отчета за граждански и търговски дела І инстанция на окръжните съдилища за 12 месеца на 2020 година, публикуван на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет, раздел Съдебна статистика и регистри, в който видно от Приложение № 57 на стр. 73 от Обобщените статистически таблици за дейността на съдилищата за 2020 г. под информация касаеща вида на гражданския спор на ред втори от таблицата са посочени Искове по СК – за произход с отразен в последваща колона код 0106-1, като в колона 7 е посочен общия брой на делата за разглеждане – 615, но тази бройка е за всички окръжни съдилища. При идентични реквизити в таблицата, кореспондиращи с Номенклатурата е отразена и информацията в Отчета за граждански и търговски дела І инстанция на окръжните съдилища за 12 месеца на 2021 година, като там общия брой на делата по Искове по СК – за произход с код 0106-1 е 722 дела. Ясно е, че сбора на делата възлизащ на 1337 броя обобщава информацията за всички окръжни дела, но дори и да го разделим на 28, като хипотетично предположим, че са разпределени по равно между всички окръжни съдилища, ще получим по приблизително 50 дела на съд. Този брой обаче предполага детайлно разглеждане на всяко едно от тях с цел сортиране, съобразно търсеният от заявителя вид, тъй като нито деловодната система, нито описната книга поддържат като налична тази информация.

Въз основа на изложеното следва да се направи извод, че така поисканата информация за да бъде предоставена съгласно посочените критерии е необходимо да бъде ангажиран допълнителен ресурс за прецезиране на всички дела, които деловодната система ще изведе при зададен филтър с код 0106-1, съдържащи обобщена информация за всички искове по СК – за произход. Подобен вид дейност изисква усилия излизащи извън рамките на обичайната „операция“, което действие излиза извън пределите и целта на ЗДОИ. Като е достигнал до аналогични изводи административният орган е постановил правилен акт.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обективирания в Решение № 3/31.03.2022г. отказ за предоставяне на обществена информация е законосъобразен и е в съответствие с целта на закона, предвид на което жалбата се явява неоснователна и същата следва да се отхвърли.

При този изход на спора разноски се дължат на ответната страна, но такива не са поискани, поради което не се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, настоящият състав при Административен съд-Перник

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Е.Б., с ЕГН: ********** и адрес *** срещу отказ за предоставяне на обществена информация, постановен с Решение № 3 от 31.03.2022 г. на заместник-председателя на ОС Ш..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.

 

 

СЪДИЯ:/п/