РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 17.03.2021
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при
секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 659 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постановено е решение № 284/ 31.07.2020 година на Троянския районен съд по гражданско дело № 869/ 2019 година по описа на същия
съд, с което са отхвърлени
предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.- Изпълнителни директори, искове с правно
основание чл.422 от ГПК против А.Д.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** и адрес по заявлението: ***, за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата 1110.67 лева,
представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX -14728727, сключен на 06.04.2017 г., между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А.Д.А., като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на
Приложение № 1 от 13.12.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 331.21 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 20.06.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 20.03.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата 201.05 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от
21.06.2017 г. до 02.04.2019 г.; сумата 32.86 лева, представляваща разноски по
делото за платена държавна такса и сумата 50.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 160 от
13.05.2019 г. по ч.гр.д. 373/2019 г. на РС Троян,
като неоснователни.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3941/
20.08.2020 година (клеймо 19.08.2020 година) от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, оф.4, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт П.Б., против решение № 284/
31.07.2020 година по гр.д. № 869/ 2019 година по описа на РС – Троян. Считат,
че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е доказало
съобщаването на цесията на длъжника, тъй като уведомленията за нея не са
достигнали до длъжника и в този смисъл същият не можел да се счита за уведомен
за прехвърляне на вземането. Съгласно Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/201 Зг., ТК, в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и
в исковото производство безспорно се установило, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, следва да се
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Това е така, тъй като
уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
следва да се приеме, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по
делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не
е погасено.
Видно от изложеното, считат, че дружество е
доказало изцяло основателността и размера на претенцията си в хода на исковото
производство, както и обстоятелството, че няма постъпили плащания от ответника
след сключване на договора за цесия, предвид което неправилно
първоинстанционният съд не е съобразил решението си с цитираната по-горе
съдебна практика на ВКС, което е довело до постановяването на един
незаконосъобразен акт.
Получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016
г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I
т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Ето
защо, с оглед надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на
уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да
се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото
задължение.
Извод за противното не може да се направи
единствено от обстоятелството, че не ответникът в първата инстанция лично в
качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба
и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията, както погрешно е
приел първоинстанционният съд. Това е така, на първо място, защото никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в
случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на
който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви
промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес
включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския
оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал
вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ
адрес (видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното
производство), то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство.
Освен това процесуалният закон в чл. 47, ал.6 е предвидил достатъчно надежден
механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством
института на особения представител. Последният от своя страна по аргумент за
обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.
34, ал. 3 от ГПК. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.
Позовават се съ съдебна практика в този смисъл
Също така, в Решение № 198 от 18.01.2019г.
На ВКС, ТК, I ГО, постановено пот. д. № 193/2018г. по реда на чл. 290 от ГПК,
ВКС е разгледал института на особения представител и е заключил, че той е
процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от
исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в това число и да
получи всякакви уведомления.
Не на последно място, изтъкват, че ищецът е
положил дължимата грижа и е направил всичко зависещо от него относно
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, поради което
е неоснователно да търпи неблагоприятните последици от неполучаване на
уведомителните писма за цесия въпреки добросъвестното си поведение.
Предвид изложеното, считат, че са доказали
побезспорен начин в първоинстанционното производство прехвърляне на процесното
вземане.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
Решение № 284/ 31.07.2020 г., постановено по гр. дело № 869/ 2019 г. по описа
на PC Троян, ГО, 2 състав, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно и
да бъдат уважен исковите им претенции. Претендират се и направените в хода на
настоящото производство разноски за държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
В срока по чл. 263 от ГПК не е
постъпил отговор.
В съдебно
заседание въззивника
не се представлява, представено е писмено становище.
Въззиваемата страна се представлява от назначения особен представител адв. П.П.
***. Оспорва въззивната жалба, като счита, че същата е неоснователна и
недоказана. Посочва, че още с отговора на исковата молба е направил възражение,
че цитираната цесия, на която ищецът основава исковата си претенция не се е
случила. Изтъква, че за да бъде налице
цесия между две страни следва да бъдат изпълнени строги правила, които са
обсъдени от първоинстанционния съд. Моли да бъде потвърдено атакуваното
решение, като правилно и законосъобразно.
От
събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 869/ 2019 г. по описа на Троянския районен съд, както и от становището на въззивника, преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:
На 02.04.2019
година „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, срещу А.Д.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, за сумата 1 110,67 лева за
периода 20.06.2017 г. До 20.03.2019 г., представляваща неизплатена главница по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14728727/ 06.04.2017 година за периода от 20.06.2017г. до 20.03.2019г.; 331,21
лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2017г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 20.03.2019г. (падеж на последна погасителна
вноска), и 201,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлениетодо окончателното
изплащане на задължението, както и разноски в размер на 32.86 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е
пояснено, че паричното вземане произтича от Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14728727/ 06.04.2017 година, сключен между „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и А.Д.А., прехвърлено от страна на „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД по силата на приложение № 1 от дата 13.12.2017 година към рамково
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година в полза на
„Агенцията за събиране на вземания ЕАД. Посочва, че за изършената цесия
длъжникът е уведомен с уведомително писмо, пратено с известие за доставяне.
Посочва още, че размерът на отпуснатия кредит
е 1199 лева за покупка на стока, изплатен пряко на упълномощен Търговски
партньор на Кредитодателя. Така извършеното плащане съставлява изпълнение на
задължението Кредитора, като за кредитополучателят възниква задължение за
връщане на сумата на 24 броя равни месечни вноски, всяка от които по 65.54
лева, при първа погасителна вноска на 20.04.2017 година. Крейният срок на всички
задължения по кредита е 20.03.2019 година. Твърди, че длъжникът е платил част
от главницата – 88.33 лева и част от договорната лихва – 42.75 лева, като за забавата
е начислено обезщетение в размер на 201.05 лева от 21.06.2017 година до датата
на подаване на заявлението.
Съдът е уважил така
подаденото заявление и е издал заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 13.05.2019 година по ч.гр.д. № 373/ 2019 година по описа на РС – Троян.
С разпореждане № 1236/
20.08.2019 година заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен
иск едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса, предвид на това, че съобщението със заповедта за изпълнение до
длъжника е връчено по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Разпореждането е връчено на 28.08.2019
година, като в указания срок на 27.09.2019 година е предявен установителния иск
по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
От представените по делото писмени
доказателства, е видно, че на 04.04.2017 г. между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – София, в качеството на
заемодател, и А.Д.А., в качеството на
заемател, е сключен Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14728727/ 06.04.2017 година, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя обща сума в размер от 1199 лева за покупка на стока, изплатен пряко на
упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя.
Съгласно клаузите на договора А. се задължил да върне сума в размер на 1572.96
лева в срок от 24 месеца, на равни погасителни вноски от 65.54 лева на двадесето
число от месеца, като срокът на договора е 20.03.2019 година. Уговорен бил
фиксиран годишен
лихвен процент по заема - 28.74% и годишен процент на
разходите - 32.85 %. Съгласно чл. 2
от Условия по договор е уговорено месечните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита с надбавк, представляваща печалбата на Кредитор.
Договорът съдържа погасителен планплан, в който е посочена само общата месечна
вноска и оставащият размер главница.
Съгласно чл. 3 от Условия към
договора за кредит, при просрочие на една или повече месечни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата към момента законна лихва
за периода за забавата върху всяка погасителна вноска.
С
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД – София е придобило от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД – София вземания, съгласно списък на вземания –
Приложение № 1/ 13.12.2017 година, от които под № 226 и конкретното вземане. В §7
Отговорности, ал. 8 от Рамковия договор купувачът е упълномощен да уведомява
длъжниците за цесията, като допълнително ще бъде издадено изрично пълномощно. С
пълномощно № 3230/ 2018 година цедента, упълномощава цесионера да уведоми по
реда на чл. 99 от ЗЗД длъжника за прехвърлянето.
До
длъника А. е изпратено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX-14728727 за извършеното прехвърляне на вземането и че дължи към 18.12.2017 година
сума в размер на 1 486.79 лева, включително начислена лихва за просрочие.
Писмото е върнато, като неполучено, поради преместване на адресата.
По
делото е приложено още едно уведомително писмо от 11.09.2019 година, което също
няма данни да е връчено.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с
установителен иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр.
с чл.240 от ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело № 373/ 2019 година по описа
на Троянския районен съд, предявен от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** оф. 4,
против А.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с който да се признае за установено по
отношение на ответника А.Д.А.,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ***, следните
суми: 1 110,67 лева за периода 20.06.2017 г. До 20.03.2019 г., представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14728727/ 06.04.2017 година за
периода от 20.06.2017г. до 20.03.2019г.; 331,21 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 20.06.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 20.03.2019г. (падеж на последна погасителна вноска), и 201,05 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.06.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлениетодо окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените разноски.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и
възражения.
В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК
във вр. с чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване е да
установи правния интерес и факта от който произтича вземането му и размера на
претенциите.
Правният интерес на ищеца от
предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно
изисканото и прието като доказателство ч.гр.д. № 373/ 2019 година по описа на РС – Троян, от които е видно, че заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен
срок от съобщаването. Ищецът е
предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск по този ред е допустим.
От приложените по
делото доказателства се установява, че основанието на което се претендират
процесните суми произтичат от договор за потребителски кредит. По отношение на
този вид договори са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит
(ЗПК) и Закона за защита на потребителя (ЗЗП), при действието на чл. 9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 и т.12 от ЗЗП.
От писмените доказателства по делото и заключението
на назначената в първоинстанционен съд съдебно-икономическа експертиза се установява, безспорно,
че
на 04.04.2017 година между страните е сключен договор за паричен заем кредит за сумата от 1199 лева, която
заемателят се задължил да върне на 24 месечни вноски за периода 20.04.2017
година до 20.03.2019 година (вкл.). Съгласно чл. 1 от Договора сумата е изплатена
на „Фина-33“ ЕООД – София по фактура № 6884/ 04.04.2017 година за покупка на
телевизор. От заключението на експерта се установява, че за периода от
21.04.2017 година до 16.05.2017 година длъжникът е заплатил общо 131.08 лева, от
които главница – 8.33 лева и договорна лихва – 42.75 лева. Към датата на
цедиране на вземането – Списък на
вземанията, приложение № 1 от 13.12.2017 година, остатъкът от неплатената
главница е в размер на 1 110 лева, договорна лихва 331.21 лева, както и
44.91 лева начислена лихва за забава за периода 21.07.2017 година (датата на
просрочие на втората неплатена вноска). След цедиране на вземането е начислена
лихва за забава, като за периода 21.06.2017 година до 02.04.2019 година –
датата на подаване на заявлението, общият размер на лихвата за забава за
периода 21.06.2017 година до 02.04.2019 година е 201.05 лева.
Спорният
момент, релевиран и с отговора на исковата молба, е съобщена ли е надлежно
извършената цесия на длъжника съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, и в този смисъл породила ли е действие, с оглед на наличието на активната легитимация на ищеца.
От доказателствата
по делото се установява, че старият кредитор е упълномощил новия за извърши
уведомяването за цесията, което съгласно константна практика на ВКС е валидно. В случая
няма данни преди предвяване на иска уведомлението да е достигнало до длъжника,
но същото може да стане и с връчването на исковата молба за отговор, към която
ИМ е приложено уведомлението по чл.99 от ЗЗД, както е и в случая.
Спорно по делото е дали уведомлението, връчено на особения представител, назначен
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, е надлежно връчване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съгласно практиката
на ВКС застъпена в Решение
№ 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на ВКС връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
В
конкретния казус длъжникът
не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес и към момента
на образуване на исковото производство, поради което на основание чл.47, ал.6
от ГПК съдът
е назначил особен представите, който е получил препис от исковата молба с всички
приложения към нея, включително и уведомителното писмо за извършената цесия. С оглед изложеното
настоящата инстанция счита, че е налице валидно връчване на уведомлението за
извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД и същата е възпроизвела действие и по
отношение на длъжника.
При
тези съображения решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да
бъде отменено, като бъдат уважени исковите претенции.
При този изход на
процеса въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД разноски
по делото общо в размер на 993.58
лева,
както следва: 32.86 лева д.т. и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство; 32.86 лева д.т., 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, и 345 лева хонорар за особен представител, разноски за
първоинстанционното производство; 32.86 лева д.т., 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, и 300 лева хонорар за особен представител, разноски за
въззивното производство.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 284/ 31.07.2020 година, постановено по гр.д. № 869/2019 г. по описа на Троянския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** ***, на основание чл.415,
ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, вземане в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** **, в размер на 1110.67 (хиляда сто и десет 0.67) лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14728727/ 06.04.2017 година,
сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и А.Д.А., цедиран с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.07.2017 година на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – София, съгласно
списък на вземания – Приложение № 1/ 13.12.2017 година;
331,21 (триста тридесет и един 0.21) лева, представляваща договорна
лихва за периода от 20.06.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 20.03.2019г. (падеж на последна погасителна вноска), и 201,05 (двеста и
един 0.05) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 02.04.2019 година до окончателното изплащане на задължението, по издадена
заповед № 160/ 13.05.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 373/ 2019 година по описа на РС - Троян.
ОСЪЖДА А.Д.А., с горните данни, да заплати на основание чл.
78 от ГПК на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, с горните данни, сумата от 993.58 лева (деветстотин деветдесет и три 0.58) лева,
разноски по заповедното и исковото производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.