Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр. Тополовград, 09.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При секретаря Ст. Стойчева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д.- БП № 27 по описа за
Ищецът твърди, че ответното дружество не му е изплатило
дължимото трудово възнаграждение срещу престирания от него труд по трудов
договор, обезщетение за неползван отпуск и обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от работника в случаите по чл. 327 т.
2, 3 и 3а от КТ. Поради което претендира да бъде осъдено последното да му
заплати сумите след допуснато изменение
на исковете: 6333 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода 01.05.2012 – 04.02.2013 г., както и 189.60 лв. - мораторна лихва; 330.00 лв. - обезщетение за неползван отпуск;
700 лв. - обезщетение по чл. 221 ал. 1
от КТ, като главниците се присъдят със
законната лихва от предявяване на исковете, както и разноските по
делото.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание, но
в законоустановения едномесечен срок е подал писмен отговор, в който посочва,
че оспорва исковата претенция по размер, както и претенцията за лихва за забава
поради липса на покана от страна на работника за плащане на сумите. Отговорът е
подаден и подписан от пълномощник – адв. Гунчева, без да е налице
упълномощаване, тъй като видно от приложеното пълномощно, липсва подпис на
упълномощител. Поради което последният не следва да се взема предвид.
От събраните
по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Ищецът П.С.К. е работил по трудов договор към „Пътно
поддържане - Харманли” ЕООД – гр. Харманли
като машинист пътностроителни машини с място на работа звено гр. Тополовград. Със
заповед № 07/04.02.2013 г. на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ му е прекратено
трудовото правоотношение. За процесния период на ищеца е начислено по ведомост,
видно от заключението на в.л., трудово
възнаграждение, което не е изплатено. Дължимо
е трудово възнаграждение в размер на 6333 лв. В заключението си вещото лице
установява, че лихвата за забава върху горепосочената сума до предявяване на
иска е в размер на 189.60 лв. По ведомост на ищеца са начислени, но не са
изплатени и обезщетение за неползван отпуск и обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, като вещото лице в заключението си посочва точните им размери.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени
доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице, които съдът кредитира,
тъй като са обективни и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба са предявени и обективно съединени искове
по чл. 128, във вр. с чл. 242 КТ – за неизплатени трудови възнаграждения; по
чл.224 ал.1 от КТ – за присъждане на
обезщетение за неползван отпуск, по чл. 221 ал. 1 от КТ – за присъждане на
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без
предизвестие в случаите на чл. 327 ал.1 т. 2, 3 и 3а от КТ и по чл. 86 ЗЗД за
присъждане на мораторна лихва върху трудовото възнаграждение.
Съдът счита, че искът по чл. 128, вр. с чл. 242 КТ е
основателен и доказан и следва да се уважи, тъй като по делото по безспорен
начин се установи, че на ищеца не е
изплатено дължимото трудово възнаграждение срещу престирания от него труд за
процесния период. Искът следва да се уважи в размера, посочен от вещото лице, като
сумата се присъди със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Основателен и доказан е и искът по чл. 86 ЗЗД, тъй като се
установи, че работодателят не е изпълнил едно свое парично задължение, изпаднал
е в забава след като не е изплатил дължимото в уговорените срокове. Поради
което дължи обезщетение на работника в размер на законната лихва от момента
когато сумата е станала изискуема до предявяването на иска. Съгласно
заключението на ВЛ лихвата за забава е в размер на 189.60 лв. и в този размер
следва да се уважи иска. Безспорно е установен от заключението на вещото лице
моментът, от който трудовото възнаграждение е станало изискуемо и от този
момент работодателят е изпаднал в забава. Съгласно нормативните изисквания и
счетоводната практика, след като е точно определен моментът на изплащане на
трудовото възнаграждение, не е необходимо да бъде отправена покана за изплащане
на сумата от работника, за да се приеме, че от нейното получаване работодателят
е изпаднал в забава. Съгласно общите изисквания на ЗЗД, когато няма точно
определен ден за изпълнение на паричното задължение се отправя съответно покана
и от получаването й длъжникът изпада в забава. Но случаят не е такъв.
Следва да бъде уважен като основателен и доказан и искът за присъждане на обезщетение за
неползван отпуск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, тъй като се установи, че
ищецът не е ползвал полагащия му се размер платен годишен отпуск и при прекратяване
на трудовото правоотношение работодателят му дължи обезщетение за това съгласно
горепосочения текст от КТ. Искът следва да се уважи в размера, посочен от вещото
лице, като сумата се присъди със законната
лихва от момента когато искът е бил предявен, до окончателното й изплащане.
Относно иска за присъждане на обезщетение по чл. 221 ал. 1
от КТ съдът счита, че същият е основателен и доказан и следва да се уважи.
Съгласно горепосочения текст работодателят дължи обезщетение на работника в няколко
случая при уволнение без предизвестие,
извършено на основание чл.327, т. 2,3 и
3а от КТ. Установява се по безспорен
начин по делото, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ. Размерът на
дължимото обезщетение се определя на база брутното трудово възнаграждение на
работника за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в
размер на действителните вреди при срочно. В случая вещото лице е посочило в
заключението си размера на това обезщетение и в този размер следва да се уважи
иска.
При този изход на делото следва да се присъди държавна
такса по сметка на ТРС съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, в размер на 302.10 лв., разноски на ищеца в размер на 150 лв.
– адвокатско възнаграждение, както и разноски по сметка на ТРС за
възнаграждението на вещото лице – 30 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ – ХАРМАНЛИ” ЕООД – гр.
Харманли, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, бул. „България”
№ 125, представлявано от Тенчо Пасков – управител,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П.С.К. ***, с ЕГН **********, сумите: 6333 лв. /шест хиляди триста тридесет и три лева/, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода 01.05.2012 г. – 04.02.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата;
189.60 лв. /сто осемдесет и девет лева и 60 стотинки/, представляваща
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение; 330 лв. /триста и тридесет лева/,
представляваща обезщетение за неползван отпуск, ведно със законната лихва, считано
от 11.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; 700 лв. /седемстотин лева/ - представляваща обезщетение по чл. 221
ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото – 150 лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ – ХАРМАНЛИ” ЕООД – гр.
Харманли ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТРС разноски по делото в размер на 30 лв. и ДТ– 302.10
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: