№ 84
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-П.а
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора М. В. Г.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600220 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 16/ 17.02.2022 г. на
Районния съд в гр.Варна двадесет и девети състав с която СТ. СТР. П. е
признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.195, ал.1 т.4 вр. чл.26
ал.1 от НК, възведено му с обвинителния акт за това, че на 25/26.05.2017г. от
гр.Варна и с.Звездица обл.Варна е отнел чужди движими вещи от владението
на В.Л., без негово съгласие с намерение да ги присвои.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, в
който се възразява срещу извода на първата инстанция, че престъплението не
е доказано, и се отправя искане към въззивния съд за постановяване на
осъдителна присъда. Прокурорът в настоящото производство не поддържа
протеста, като счита постановения съдебен акт за правилен и
законосъобразен.
Постъпила е и жалба от частният обвинител и граждански ищец Л., чрез
повереника му адв.Б.Х. от АК – Варна с която се иска отмяна на
първоинстанционният съдебен акт и постановяване на осъдителна присъда,
както и уважаване на предявения граждански иск.
По протеста и жалбата не са постъпвали възражения. В производството
пред настоящата инстанция защитата в лицето на адв.К. от АК – Варна
пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
В правото си на лична защита и в последната си дума подсъдимия моли
1
да се потвърди присъдата.
Окръжният съд намира, че протестът и въззивната жалба са
неоснователни.
Безспорно установеното на първоинстанционното съдебно следствие се
свежда до следните факти :
Подсъдимият СТ. СТР. П. е роден на *****г. в гр.*****, със средно
образование, разведен, живее в гр.Варна. Осъждан е през 2000г. за деяние по
чл.212 ал.2 от НК. Реабилитиран по право.Към м.май 2017г. работил при
св.В.Л. като общ работник без трудов договор.
Л. притежавал имоти в гр.Варна в кв.Галата и с.Звездица обл.Варна.
Срещу него се водело разследване за нехуманно отношение към гръбначни
животни и данъчни престъпления. Съдействие на полицията в тази насока
оказвал подсъдимия П.. След като били събрани достатъчно данни, случаят
бил докладван на Окръжна прокуратура гр.Варна. Било образувано
досъдебното производство. В тази връзка на 25.05.2017г. били извършени
действия по разследването - претърсване и изземване на имотите, находящи
се в гр.Варна, кв."Галата", ул."Граф Воронцов", № 2 и м-ст „Летището" в
с.3вездица - имоти обитавани от В.Л.. При пристигането на органите на
полицията свид. Л. и подс. С.П. били в гаража на обекта находящ се в
гр.Варна кв."Галата", ул."Граф Воронцов" № 2. Свид. Л. бил задържан и
отведен за разпит в 4 РУ ОД МВР Варна. Подс. П. между 9ч.-10ч. бил
освободен от служителите на полицията и изпратен в имота в с."Звездица" да
окаже съдействие на полицията за извеждането на кучетата от обекта на свид.
Л.. Когато в около 16ч. Претърсванията приключили, в имота в кв. Галата бил
оставен на пост - денонощен екип на 04 РУ при ОД на МВР - Варна-свид. З.
К. и свид. Ж. Л., които следвало да го охраняват. Въпросния имот не е бил
обитаван само от свид. В.Л.. На последния етаж живеел негов роднина.
Приземния етаж бил обитаван от неговата майка. В пристройка в самия двор
имало наематели. На следващия ден 26.02.2017г. свид. Л. бил освободен и се
прибрал.
На 10.07.2017г. свид. В. Л. подал жалба в Районна прокуратура
гр.Варна. В жалбата твърдял, че след проверката и извършеното претърсване,
от обектите му са изчезнали множество инструменти, гумена лодка, въдици и
багажна кутия. Заявил, че има съмнения, че са откраднати от подс. П..
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
СОЕ приета от съда като обективна и компетентно дадена се установява, че
парична равностойност на посочените от Л. вещи е 1 345 лева.
За да приеме изложената фактическа обстановка като доказана съдът е
кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите,
като не е кредитирал изцяло показанията на Л., като заинтересован от изхода
на делото. Обсъдени са били и събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка ВРС е извел и верни
2
правни изводи, а именно, че не са налице категорични доказателства
подсъдимия на инкриминираната дата да е отнел възведените му в обвинение
вещи.
По изложеното в протеста на ВРП :
В протеста на първоинстанционната прокуратура се акцентира на
отчетеното от страна на съда обстоятелство, че макар разбирайки за кражбата
на 26.05.2017г. св.В.Л. е подал жалба на 10.07.2017г. в контекста на липса на
задължение на пострадалия да се тъжи незабавно за извършеното спрямо него
противоправно деяние. Последното разбира се е така, но следва да се отчете,
че противно на нормалната житейска логика св.Л. в продължение на повече
от месец не е предприел действия по установяване на местонахождението на
вещите си, след което в жалбата си – послужила за образуване на
досъдебното производство е посочил, че нищо не е предприел тъй като си е
мислел, че нещата му са взети от полицията. Последното определено не е
вярно доколкото на всички граждани на страната им е известно, че органите
на реда не изземват вещи без на техният собственик /ползвател, владелец/ да
бъде предоставен съответният писмен документ. Затова и
първоинстанционният съд е сторил законосъобразен извод, че действията на
Л. могат да са продиктувани от факта, че подсъдимия е съдействал на
полицията за разкриване на евентуално противоправни негови действия.
Основна причина да не се съберат преки доказателства /оправдаващи,
или уличаващи/ за действията на подсъдимия в процесната нощ е смъртта на
свидетеля очевидец Георги Г. Иванов.
По изложеното в жалбата на частният обвинител :
Според изложеното във въззивната жалба показанията на свидетелите –
служители на МВР присъствали при извършване на действията по
разследването и след това са неотносими към предметна на делото.
Така изложеното не се споделя от състава на ВОС. Разпитаните по
делото свидетели Д., К. и Л. установяват действията на полицията в периода
25-26.05.2017г. спрямо св.Л., както и това къде се е намирал подсъдимия П.
по това време. Същите установяват и факта, че по време да извършваните
действия, както и след това от имота на Л. в кв.“Галата“ не са изнасяни вещи
от категорията на посочените в обвинителният акт. Затова и техните
показания са релевантни към предмета на доказване и са коментирани от
първостепенния съд.
Въззивния съд намира, че не са налични категорични доказателства, че
подс.П. е отнел инкриминираните вещи от владението на св.В.Л. без негово
съгласия с намерение противозаконно да ги присвои. Обстоятелството, че
част от вещите са се намирали у подсъдимия само по себе си не доказва, че те
са предмет на кражба, а не са предоставени на последния за ползване. В тази
насока въззивния съд отчита факта, че взаимоотношенията между
подсъдимия и св.Л. фактически са били между работник и работодател, без
между тях на има юридическа връзка – трудов договор, осигуровки и т.н с
регламентирани права и задължения. Очевидно за съда е, че подсъдимия е
получавал възнаграждение за извършваната работа под някаква форма от
3
свидетеля и това не изключва и предоставянето на вещи за ползване, като и
подаряване на ненужди вещи.
Разбира се би могло да има предположение, че на инкриминираната
дата подсъдимия е изнесъл вещи от имоти на подсъдимия, но съдът произнася
присъдата си на база на събрани безспорни и категорични доказателства за
виновността на подсъдимия, а не на предположения – чл.303 ал.1 от НПК.
С оглед наличния доказателствен материал решаващият съд е бил
длъжен, в изпълнение на чл.304, пр.2 от НПК, да постанови оправдателна
присъда, тъй като пред него не е било установено по несъмнен начин, че
подсъдимия е извършител на деянието, за което му е било възведено
обвинение.
Въз основа на сторения правен извод е бил отхвърлен и приетия за
съвместно разглеждане граждански иск като недоказан по основание.
С оглед на изхода по делото и в съответствие с разпоредбата на чл.190
ал.1 от НПК първоинстанционния съд е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжния съд като въззивна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16/ 17.02.2022 г. на Районния съд в
гр.Варна двадесет и девети състав по НОХД №1205/20 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4