Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
17.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №11809/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.Т. Р.-Ц., с която е предявен срещу З.Л.И. АД
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 02.12.2015 г. Претендира законната лихва
от деликта, както и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 02.12.2015 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства от досъдебното производство
(констативен протокол, протокол за оглед, скица и фотоалбум), разпитите на
свидетелите С.У.и Х.Г. и авто-техническите експертизи (основна и допълнителна),
че на 02.12.2015 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. София, на кръстовището
на бул. Копенхаген и ул. Обиколна, при следния механизъм: Г.С.М. с лек
автомобил „Мерцедес Г-350 ТД“ с рег. № *********, поради навлизане в кръстовището,
извършвайки маневра „завой наляво“ при забранителен червен сигнал на светофара се
е сблъскал с правомерно движещия се в права посока и на зелен сигнал автомобил
„Мерцедес Ц-180“, управляван от ищцата. Този механизъм се установява
безпротиворечиво от събраните по делото гласни доказателства, двете експертизи,
циклограмата, установяваща фазите на светофара и писмените доказателства,
съставени от органите на досъдебното производство. Причината за произшествието са
действията на водача на автомобила Мерцедес Г-350 ТД“, който в нарушение на
чл.6, т.1 ЗДвП не е съобразил своето поведение със светлинните сигнали и
навлизайки в кръстовището за извършване на ляв завой, причинил процесното
произшествие.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че ищцата е получила в следствие на ПТП следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия на главата челно слепоочно
от ляво, контузия и охлузване на дланта на лявата ръка. Охлузванията и
кръвонасяданията представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Мозъчното сътресение представлява най-леката закрита черепномозъчна травма,
обикновено протича с краткотрайна загуба на съзнание и се счита за преходно и
функционално нарушение на мозъчната функция. Ищцата е настанена за болнично
лечение за срок от 3 дни, през които оплакванията са затихнали и отшумели, била
е без неврологична симптоматика и в ясно съзнание. Мозъчното сътресение е
отзвучало без значителни последици за срок от около един месец, който е и
обичайният възстановителен период.
От показанията
на свидетеля П.Ц.– свекър на ищцата, се установява, че след болничното лечение,
в продължение на месец ищцата е била вкъщи в отпуск по болест. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля за продължаващи здравословни проблеми, свързани с
виене на свят, залитания, главоболия и т.н., продължаващи и към момента – за
наличието на някакви последствия за здравето на ищцата няма представени
медицински документи и в тази част свидетелските показания противоречат на
медицинската експертиза, която сочи на пълно възстановяване.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № СА ******, валидна към 02.12.2015
г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищцата. Причинната
връзка между произшествието и уврежданията на ищеца се установява
безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицинската
експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането –
контузни рани и лекостепенно мозъчно сътресение, период на възстановяване –
около един месец, наличието на пълно възстановяване към настоящия момент. Като
съобрази тези обстоятелства и взе предвид проведеното лечение (3 дни болнично,
1 месец домашно) и най-вече наличието на пълно възстановяване, както и
обществената мяра за справедливост, отразена в съдебната практика и обичайно
присъжданите обезщетения за този вид увреждания към датата на настъпване на
произшествието (2015 г.) съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер
на 8000 лв.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото от авто-техническата експертиза се
установява, че ищцата се е движила правомерно в лентата си за движение и
съобразно разрешителен сигнал на светофара, като за нея не е имало техническа
възможност чрез задействане на спирачната система да спре и предотврати
настъпване на удара.
По изложените съображения съдът приема, че искът е
основателен за сумата от 8000 лв. и следва да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
На
ищцата следва да се присъди законната лихва от датата на деликта.
По
разноските:
На ищцата следва да се присъдят
направените разноски, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 834.67
лв.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 421,67 лв., включваща разходите за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда съобразно чл.78, ал.8 ГПК
(300 лв.).
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:******,
да заплати на Е.Т. Р.-Ц., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 8000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 02.12.2015 г., заедно със законната лихва от 02.12.2015 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 834.67 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА Е.Т. Р.-Ц., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:******, на основание
чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 421,67 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: