Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11954 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Е.Б.К., действащ
чрез настойника си Н.К.Н., с която срещу „Д.з.“ ЕАД е предявен иск за заплащане
на застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на
ЧСИ“ в размер на 44 735 лева, ведно със законната лихва от 20.06.2013 г.
до окончателното изплащане и евентуален иск срещу И.Т.Ч., съдебен изпълнител с
рег. № 783 на Камарата на ЧСИ за заплащане на горепосочената сума,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Н.Н. твърди, че племенникът му Е.К.
бил поставен под пълно запрещение с влязло в сила на 28.07.2012 г. решение на
СГС. През декември 2013 г. Н. поискал извлечение от сметката на К. и установил,
че цялата сума в размер на 44 735 лева е изтеглена поради наложен запор по
изп.д. № 20137830400173.
Установило се, че изпълнителното дело е образувано по
изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
12987/2013 г. по описа на СРС. Документът, въз основа на който била издадена
заповедта представлявал запис на заповед в полза на Ж.Д.Б..
Поканата за доброволно изпълнение не била връчена на
длъжника Е.К., а на Л.К.. Призовкарят следвало да
връчи поканата чрез залепване на уведомление. Съдебният изпълнител на
разпоредил връчване на поканата за доброволно изпълнение на регистрирания адрес
на длъжника в гр. София, ул. „*******, за което имал данни от НБД „Население“.
Въпреки нередовното връчване на поканата за доброволно
изпълнение, съдебен изпълнител И.Ч. продължил с принудителното изпълнение, като
постъпилата по негова сметка сума в размер на 41 830.73 лева превел на
представителя на взискателя Ж. Б.– адв. М., а останалите 2 420.22 лева, разноски по
изпълнението - по своя сметка.
Н. подал възражение по чл. 423 от ГПК, което било прието.
След указания до кредитора за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК и невнасяне
на дължимата държавна такса заповедта за изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист били обезсилени.
Чрез нередовното връчване на длъжника била отнета
възможността да подаде своевременно възражение срещу заповедта и да поиска
спиране на изпълнението, като предотврати превод на сумата от 44 735 лева.
С нарушаване на професионалните си задължения съдебният
изпълнител И.Ч. причинил имуществена вреда на Е. Б..
В качеството си на настойник на Е.К., Н.Н. подал заявление до „Д.з.“ ЕАД за заплащане на
застрахователно обезщетение, но с писмо от 07.03.2014 г. получил отказ.
Ответникът „Д.з.“ ЕАД оспорва иска, като твърди, че
липсват основания за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител, поради
липса на незаконосъобразни действия по воденото изпълнително дело. Евентуално
възразява претендираните суми да съставляват търпени от ищеца вреди, тъй като е
бил налице законосъобразно развил се изпълнителен процес. Ищецът имал интерес
от претенция срещу обогатилото се лице – Ж. Б., но не и срещу съдебния
изпълнител, съответно неговия застраховател. Липсвала причинна връзка между
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител и твърдените вреди.
Ответникът И.Ч. оспорва допустимостта и основателността
на иска. Ищецът разполагал с възможност да се снабди с обратен изпълнителен
лист. Липсвала противоправност на деяние, пряка причинно-следствена връзка
между деянието и вредите.
Третото лице помагач на страната на ответника „Д.з.“ ЕАД
– Ж.Д.Б. не изразява становище по предявения от ищеца иск.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно пасивно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) вр. чл.
25 от ЗЧСИ и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ.
Съгласно
чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение.
По
смисъла на чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) вр. чл. 25 от ЗЧСИ, частните съдебни
изпълнители се застраховат за времето на своята дейност за вредите, които могат
да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на техни задължения.
За
уважаване на предявения главен иск в тежест на ищеца беше да докаже настъпило
застрахователно събитие, представляващо застрахователен риск, покрит от валиден
договор за застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен
изпълнител“ с „Д.з.“ ЕАД, описаното в исковата молба противоправно деяние във
връзка с дейността на И.Т.Ч. като частен съдебен изпълнител и причинна връзка
между деянието и търпените от ищеца вреди в посочените размери.
По
делото е приета застрахователна полица № 212513220000002/22.02.2013 г., с която
„ДЗИ-Общо застраховане“ АД е приело да застрахова отговорността на И.Т.Ч. за
имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в
изпълнителното производство и всички трети лица от виновно неизпълнение на
неговите задължения на частен съдебен изпълнител. Срокът на действие на
застрахователния договор е от 29.03.2013 г. до 28.03.2014 г. Лимитът на
застраховката е 450 000 лева.
В
подадения от „Д.з.“ ЕАД отговор не е направено възражение за наличие на
изключен риск, нито друго основание, препятстващо задължението му да заплати на
увреденото лице застрахователно обезщетение при наличие на противоправно
поведение при осъществяване на професионалната дейност на частния съдебен
изпълнител И.Ч.. Поради това и след като безспорно се установява наличие на
валиден договор за застраховане на професионалната отговорност, на изследване
подлежи следваща от предпоставките за уважаване на иска – твърдяното
противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на процесуалния закон във
връзка с връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника Е.К..
Не се
спори, че на 18.04.2013 г. Ж.Д.Б., чрез адв. С. М. е
подал молба до ЧСИ, рег. № 783 на Камарата на ЧСИ за образуване на изпълнително
дело, към която е приложен изпълнителен лист от 03.04.2013 г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 12987/2013 г. по
описа на СРС, 37 състав за сумата от 50 000 лева. Образувано е изп.д. №
20137830400173.
На
14.05.2013 г. съдебният изпълнител И.Ч. е изпратил до длъжника покана за
доброволно изпълнение на регистрирания постоянен и настоящ адрес ***.
Съгласно
чл. 43 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да възложи на определен
служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията
и по реда на чл. 37-58 от ГПК. Това предполага, че връчването на поканата за
доброволно изпълнение следва да се извърши в приложение на правилата по глава
VІ, раздел І от ГПК.
С
протоколно определение от 04.05.2018 г. между страните в производството е
отделено като безспорно обстоятелството, че Б.А.А. е
бил на длъжност призовкар при ЧСИ И.Ч. към 15.05.2013
г.
В случая
поканата до Е.К. е приета от Л.Г.К., който се е подписал със задължение да я
предаде на лицето, за което се отнася и е посочил свой ЕГН.
Относно предпоставките
за връчване на съобщения по чл. 46, ал. 2 от ГПК и задължението на връчителя да отбележи качеството на лицето, на което е
извършил връчването по чл. 46 от ГПК ВКС е дал отговор в определение №
397/05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3873/2018 г. на ІІІ г.о. Прието е, че за
редовността на връчването е достатъчно връчителят да посочи качеството на
лицето, на което е връчил. Допустимо е използване на различни характеристики,
цитирани в определението на ВКС, като всяка от тях сочи на отношения, които
законът обвързва с пасивната процесуална представителна власт.
Конкретният
случай не е такъв. Липсва каквото и да е отбелязване на качеството на лицето.
Че Л.К. не е получил поканата за доброволно изпълнение до Е.К. се установява по
безспорен начин и на базата на гласните доказателства – разпит на Л.Г.К. в
настоящото производство. При предявяване на поканата свидетелят К. заявява, че
никога не е посещавал имота на адрес гр. София, ул. „*******, а почеркът и
подписът на ръкописния текст на поканата за доброволно изпълнение от 14.05.2013
г. не са негови.
Съдът е
открил производство по оспорване автентичността на поканата в частта, в която Л.К.
е написал текст и се е подписал. Според заключението на допуснатата по делото
съдебно-графическа експертиза ръкописният текст за получател на поканата за
доброволно изпълнение от 14.05.2013 г. не е изпълнен от Л.К., нито подписът е
положен от него.
В при
съвкупна преценка на така събраните по делото доказателства се налага
безспорният извод, че поради нарушение на правилата за връчване на покана за
доброволно изпълнение същата не е достигнала до адресата Е.Б.К..
Това го
е лишило от правото да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение. След
узнаване за издадената заповед настойникът на поставения под пълно запрещение Е.Б.К.
- Н.К.Н. е подал искане по чл. 423 от ГПК: възражението му да бъде прието, тъй
като заповедта не е надлежно връчена и поднастойният
му е бил лишен от възможността да я оспори.
По
образуваното ч.гр.д. № 3603/2014 г. е постановено определение от 19.08.2014 г.,
с което възражението срещу заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 12987/2013 г. е прието и е спряно изпълнението по изп.д. №
20137830400173.
Въпреки дадената
възможност на заявителя Ж.Д.Б. да предяви иск по чл. 422 от ГПК, исково
производство за установяване съществуването на вземането по заповедта не се е
развило, поради което с влязло в сила 30.06.2015 г. определение от 11.06.2015
г. заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 12987/2013 г. е
обезсилена.
Междувременно,
по молба на взискателя Ж.Б. на 03.06.2013 г., след
изтичане на двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебен изпълнител И.Ч.
е изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна
банка“ АД, с което е наложил запор на всички сметки на длъжника Е.Б.К.. Посочил
е в съобщението, че в тридневен срок от връчване на съобщението трябва да
писмено да съобщи дали признава вземането и в такъв случай да преведе по
банкова сметка *** И.Ч. наличната по сметката на Е.К. сума.
С писмо
от 04.06.2013 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е уведомила съдебния изпълнител
И.Ч., че превежда наличната по сметката на Е.К. сума в размер на 44 735
лева. Не се спори, че с платежно нареждане от 20.06.2013 г. „Първа
инвестиционна банка“ АД е превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от
44 735 лева по изп.д. № 20137830400173.
Е.Б.К.
се е снабдил с обратен изпълнителен лист на 10.12.2015 г. по ч.гр.д. №
17039/2014 г. по описа на СГС, по силата на който Ж.Д.Б. дължи на К. сумата от
44 735 лева, представляваща сума, преведена на 20.06.2013 г. по изп.д. №
20137830400173 по описа на ЧСИ И.Ч. въз основа на изпълнителен лист от
03.04.2013 г. по ч.гр.д. № 12987/2013 г. по описа на СРС, 37 състав.
Образувано
е изпълнително дело № 2016847040008 по описа на ЧСИ, рег. № 847 на Камарата на
ЧСИ. Според удостоверение от 09.10.2018 г. към посочената дата не са извършвани
никакви плащания по изпълнителното дело и дългът не е погасен.
Е.К. е
претърпял имуществена вреда в размер на 44 735 лева – сумата, с която е
намалял актива на неговото имущество.
Относно
третата от предпоставките за уважаване на предявения срещу „Д.з.“ ЕАД - причинна
връзка между противоправното деяние и претърпяната от ищеца вреда:
Действително,
Е.К. се е снабдил с обратен изпълнителен лист. До предприемане на действия по
събиране на недължимо получена от Б. сума обаче не би се стигнало, ако поканата
за доброволно изпълнение е била редовно връчена. Това е така, защото длъжникът
е имал възможност в двуседмичен срок от получаването й да възрази срещу
заповедта за незабавно изпълнение от 03.04.2013 г. Предвид обстоятелството, че
същото е издадена въз основа документ по чл. 417, т. 9 от ГПК (ред. ДВ, бр.
59/20.07.2007 г.), по аргумент от нормата на чл. 420, ал. 1 от ГПК възражението
би довело до спиране на принудителното изпълнение. Следователно, съдебният
изпълнител не би изпратил запорното съобщение на 03.06.2013 г. и „Първа
инвестиционна банка“ АД не би превела наличната по сметка на К. сума в размер
на 44 735 лева. Налице е последователност от действия, довели до
имуществена вреда за ищеца, началото на които е нарушението на служител, на
когото частният съдебен изпълнител е възложил да връчва призовки, съобщения и
книжа. Именно поради нарушения и неправилно приложение на нормата на чл. 46,
ал. 2 от ГПК се е стигнало до противоправния резултат, изразяващ се в
претърпяна от Е.К. имуществена вреда на стойност 44 735 лева.
По така
изложените съображения застрахователят на професионалната отговорност на частен
съдебен изпълнител рег. № 783 на Камарата на ЧСИ – „Д.з.“ ЕАД следва да поеме
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на трети
лица вреди във връзка с проведено принудително изпълнение по изп.д. №
20137830400173.
Върху
сумата от 44 735 лева се дължи законна лихва от датата на увредата –
20.06.2013 г. до окончателното изплащане.
Предвид
основателността на главния иск, евентуалният такъв не следва да бъде
разглеждан.
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат на ищцовата страна. Е.К. е бил
представляван от адвокат Н. К., която му е оказала безплатна правна помощ,
поради което й се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2 272 лева.
Ищецът е
освободен от държавна такса и разноски, поради което ответникът „Д.з.“ ЕАД
дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 1 789.40 лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР
на КЗ вр. чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) вр. чл. 25 от ЗЧСИ вр. чл. 441 от ГПК, „Д.з.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.Б.К.,
ЕГН **********, действащ чрез настойника си Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 44 735 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ съгласно застрахователна полица
№ 212513220000002/22.02.2013 г. за претърпяна вреда – запор и превод на сумата
от 44 735 лева от сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД по сметка на И.Т.Ч.,
ЧСИ, рег. № 783 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20137830400173 поради
процесуално незаконосъобразно изпълнително действие по връчване на покана за
доброволно изпълнение на 15.05.2013 г., ведно със законната лихва от 20.06.2013
г. до окончателното изплащане.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв., „Д.з.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Н.Н.К., с адрес *** 272 лева адвокатско възнаграждение.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на СГС сумата от 1 789.40 лева държавна такса.
Решението е постановено при
участието на И.Т.Ч., ЕГН ********** и Ж.Д.Б., ЕГН ********** – трети лица
помагачи на страната на „Д.з.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: