Определение по дело №1083/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на Е. О. А., чрез адв. С. П. против , против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0769-000283/20.05.2025г., издадена от В. Н. С. - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Счита заповедта за неправилна и необоснована и моли съдът на постанови решение с което да я отмени. Представя доказателства.

Представена е преписката от АО.

В молбата е направено искане за спиране изпълнението на заповедта, за да не търпи Е. А. неблагоприятни последици от отнемането на СУМПС, тъй като има две малки деца и използва МПС за придвижване до местоработата и при необходимост до съответните болници заради децата си. Към жалбата А. е представил е представил 2бр. у-ние на раждане от които се установява, че е баща на Н. О. родена на [дата]. и О. О. роден на [дата].

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП , за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предвидени за прилагане принудителни административни мерки при наличие на предпоставките за тяхното налагане. В алинея 4 на чл. 171 от ЗДвП е предвидено изземване на свидетелство за управление на лице което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.4 .

Съгласно чл. 172 ЗДВП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, т. 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като изрично законодателят е посочил, че в случаите по чл. 171, т. 4 налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: отнемане на документите по чл. 165, ал.2, т.1 и чл. 166, ал.2 т.1 от ЗДв.П.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварително изпълнение на определени актове, той презумира наличието на една или повече предпоставки по чл.60 от АПК. Доколкото презумцията по чл.172, ал.6 от ЗДвП за наличието на условия обосноваващи предварително изпълнение на АА не е необорима, но специалния закон не предвижда основания за спиране на изпълнението на заповедите по чл. 172, ал.1 от ЗДвП за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата , следва по аналогия да се прилага нормата на чл. 166, ал.2 вр. с ал.4 от АПК. Съдът при искане за спиране следва да прецени дали незабавното изпълнение може да причини значителна или труднопоправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките при които, съдът можа да спре предварителното изпълнение са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или труднопоправима вреда на оспорващия. За да бъде уважено това искане, в тежест на А. е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

Заявените по делото обстоятелства, с които А. аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта не обуславят неговата основателност по смисъла на чл. 166, ал.2 от АПК. От събраните по делото доказателства не се установява нито наличието на нови обстоятелства, които да не са били известни и да не са съобразени от страна на административния орган при издаването на заповедта, нито конкретни вреди по вид и размер за физическото лице, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Действително на жалбоподателят ще бъде причинени неудобства, но те не са непреодолими и не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес. Предварително изпълнение на заповедта е допуснатото по силата на закона като целта е защита на важни обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората. С оглед на това, предпоставка за постановяване спиране на ЗППАМ е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл.60, ал.1от АПК какъвто не се сочи. Не се доказа, че на жалбоподателят допуснатото предварително изпълнение ще причини значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Спроед съда налице е превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, поради което не са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166, ал.4 АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, Административен съд – Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Е. орхан А., [ЕГН] чрез адв. С. П. съдебен адрес [населено място], [улица] , за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0769-000283/20.05.2025г., издадена от В. Н. С. - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването на страните с частна жалба пред Върховния административен съд.