РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Варна, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена Кр. Недева
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000638 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Де Же“ ЕООД,
гр.София, ЕИК ********* против решение № 923/25.10.2019г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1160/2018г., с което
са отхвърлени предявените от дружеството искове, както следва:
1. срещу „Деже“ ЕООД – в ликвидация, гр. Варна, ул."А К" № 4,
ЕИК ********* - за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, община
Варна, Варненска област, к.к. „Св.св.Константин и Елена“, представляващ
поземлен имот №10135.2568.87 с площ 6522 кв.м. по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК, стар идентификатор 1174 в кв.70 по КП на вилна зона
„Св.св.Константин и Елена“, гр.Варна, при съседи по кадастрална карта:
10135.2568.126, 10135.2568.154, 10135.2568.195, 10135.2568.86,
1
10135.2568.127, обективиран в н.а. № ХХ, т.ХХ, рег.№ 3390, д.№ 392/2005г.
на нотариус Ал. А, акт № ХХ, том ХХХ, д.№10682/14.06.2005г. на Служба по
вписванията – Варна, поради липса на съгласие, евентуално, поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 26,
ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД и
2. срещу М. М. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Р“ № ХХ, вх.Х,
ет.Х, ап.ХХ - за приемане на установено, че ответницата Х. не е собственик
на ½ идеална част от същия имот, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Настоящото въззивно производство е второ по ред.
С решение № 60124/28.10.2021г. на ВКС, търговска колегия, второ т.о.,
постановено по т.д. № 1425/20г. е обезсилено решение № 97 от 14.04.2020 г.
по в.т.д. № 56/2020 г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която след отмяна
на решение № 923/25.10.2019 г. по т.д. № 1160/18г. на ОС-Варна, в
съответната част, е постановено друго, с което е прогласен за нищожен
договора за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ
поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин и
Елена", обективиран в н.а. № ХХ, т.Х рег.№ХХХХ, н.д.№392/14.06.2005
г.,сключен между „Де Же" ЕООД -гр.София и „ДеЖе" ЕООД-в
несъстоятелност -гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави и е
отменено същото решение в частта, с която след отмяна на решение №
923/25.10.2019 г. по т.д. № 1160/18г. на ОС-Варна, в съответната част, е
прието за установено по отношение на „Де Же"ЕООД, ЕИК *********, че М.
½
М. Х. не е собственик на ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен
имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена",
гр.Варна, въз основа на влязло в сила решение №751/26.04.2018 г. на Окръжен
съд Варна-ГО по гр.д. №1008/2016 г. по чл.19, ал.З ЗЗД, като делото е върнато
на Варненски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на
същия съд.
С определение № 248/06.04.2022г., постановено по настоящото дело,
съставът на Варненския апелативен съд е констатирал, че с решение №
260065/18.03.2021г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 1831/19г., влязло в сила на 27.03.21г., е прекратено
производството по несъстоятелност на ответника по исковете с правно
основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД „Де Же“ ЕООД /н./,
2
ЕИК *********, гр.Варна на осн.чл.632 ал.4 ТЗ и е постановено заличаване на
търговеца в ТР на АВп, като решението е вписано в ТР с Вписване №
20210405112449 по партидата на дружеството. Тъй като вписването на
заличаването на търговското дружество е произвело своето действие от
момента на осъществяването му в ТР, то правосубектността на дружеството е
отпаднала, а заедно с това и процесуалната възможност то да продължи
участието си по делото като надлежна страна – ответник, съдът е постановил
обезсилване на решение № 923/25.10.2019г. на ВОС, ТО по т.д. № 1160/18г. в
частта, в която са отхвърлени предявените от „Де Же“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.София искове срещу „Де Же“ ЕООД /н./, ЕИК *********,
гр.Варна с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД
поради заличаване в хода на делото на ответника „Де Же“ ЕООД /н./, ЕИК
*********, гр.Варна от търговския регистър на осн.чл.632 ал.4 ТЗ и е
прекратил производството по делото като недопустимо. Прекратено е и
производството и по в.т.д. № 638/21г. на Варненския апелативен съд,
търговско отделение по жалбата на „Де Же“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.София срещу решението на ВОС по т.д. № 1160/18г. в обезсилената част
като недопустимо. Определението е влязло в сила на 08.08.2022г., когато с
определение № 371 от същата дата, постановено по ч.т.д. № 1350/22г. на
ВКС, ТК, второ т.о. същото е потвърдено.
Следователно предмет на настоящото производство е предявеният от
„Де Же“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София иск срещу срещу М. М. Х. с ЕГН
********** от гр.Варна, ул.“Р“ № ХХ, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ за приемане на
установено, че същата не е собственик на ½ идеална част от недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, община Варна, Варненска област, к.к.
„Св.св.Константин и Елена“, представляващ поземлен имот №10135.2568.87 с
площ 6522 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, стар идентификатор 1174 в
кв.70 по КП на вилна зона „Св.св.Константин и Елена“, гр.Варна, при съседи
по кадастрална карта: 10135.2568.126, 10135.2568.154, 10135.2568.195,
10135.2568.86, 10135.2568.127 на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Според твърденията в исковата молба ищцовото дружество е придобило
процесния недвижим имот през 2003г. С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а. № ХХ, т.ХХ, рег.№ ХХХХ, д.№ 392/2005г. на нотариус
Ал. А, акт № ХХ, том XLV, д.№10682/14.06.2005г. на Служба по вписванията
3
– Варна имотът е продаден на ответното и заличено вече от ТР дружество
„Деже“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна на цена от 36 000лв. С решение №
751/26.04.2018 г. по гр.д. № 1008/2016 г. по описа на ВОС, в сила от
21.06.2018 г., е обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД
сключеният на 15.02.2008г. предварителния договор за продажба на същия
имот, като след цедиране на правата по този договор с договор от 01.11.2017
г., собствеността е придобита от ответницата М. Х. срещу продажна цена от
85 000 лв.
Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателства и се явяват безспорни между страните. Не се спори и че
едноноличен собственик на капитала на „Де Же" ЕООД, ЕИК *********, от
01.07.2003 г. и на „Деже“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, от
вписването му в търговския регистър – 12.07.2004 г. е О Ю, а управител на
двете дружества към момента на извършване на посочените сделки от 2003,
2005 и 2008 г. е В Ю – брат на О Ю.
С решение № 330/12.04.2011 г. по т.д. № 28/2011 г. на ВОС, влязло в
законна сила на 30.05.2011 г., е прието за установено на основание чл. 29 ЗТР,
че извършеното с решение от 12.07.2004 г. по ф.д. № 2054/2004 г. на ВОС
вписване на „Деже“ ЕООД, гр.Варна представлява вписване на
несъществуващо обстоятелство, тъй като представените пред регистърния съд
документи за учредяването му - решение за учредяване и учредителен акт от
07.07.2004 г., са неавтентични - не са подписани от О Ю, сочен за техен
автор.
Ищецът твърди, че управителят на „Деже" ЕООД В Ю е знаел, че
дружеството не е възникнало валидно, тъй като вписаният в TP като
едноличен собственик на капитала О Ю не е взел решение за учредяването му
и за избирането на управител. Въпреки, че е знаел това и че няма
правомощия като органен представител, на 14.06.2005 г. В Ю изразил воля за
придобиване на права върху процесния имот на името на невалидно
възникналото дружество - „Деже" ЕООД, което било в нарушение на
добрите нрави. След като липсва валидно изразена воля от името на
несъществуващо дружество-купувач („Деже" ЕООД), няма постигнато
съгласие за сключване на сделката и същата е нищожна на основание липса
на съгласие. В евентуалност твърди, че на същите основания, покупко-
4
продажбата от 14.06.2005г. е нищожна като сключена при накърняване на
добрите нрави. В допълнителната ИМ е въведено ново основание за
нищожност поради нарушение на добрите нрави, а именно че продажната
цена по нотариалния акт от 2005 г. не е реалната такава, същата е
многократно занижена, налице е значителна нееквивалентност на
договорените престации, поради което сделката е увреждаща интересите на
дружеството - ищец и следователно сключена при накърняване на добрите
нрави.
След като сделката от 14.06.2005г. е нищожна и не е породила целения
вещно-транслативен ефект, „Деже“ ЕООД, гр.Варна / заличено/ не е
придобило собствеността върху имота и следователно не е могло да я
прехвърли с предварителния договор от 2008г. Следователно ответницата М.
Х. не може да се легитимира като собственик на имота въз основа на влязлото
в сила решение по гр.д. № 1008/2016г. на ВОС. Това решение е и
непротивопоставимо на ищеца, който не е участвал в производството, по
което е постановено.
Независимо, че сочените от ищеца основания за нищожност на сделката
от 14.06.2005г. съставляват предмета на иска срещу заличеното дружество
„Деже“ ЕООД, гр.Варна, производството по който е прекратено, същите
следва да бъдат разгледани и произнесени и от настоящия състав, тъй като
имат преюдициално значение по отношение на разглежданата претенция
срещу М. Х..
Освен това съгласно ТР 1/2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС по
тълк.д. № 1/2020г. съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
Възможно е нарушението на добрите нрави да е обективирано в самата
сделка, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този случай съдът е
длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК т.3/.
Когато е налице поведение на страните, съставляващо нарушение на добрите
нрави, което не може да се установи от съдържанието на сделката, съдът не
5
може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да
бъдат въведени от страните и доказани по делото. В процесния случай е
налице втората хипотеза – според твърдението на ищеца В Ю е знаел, че
дружеството –купувач не е възникнало валидно и въпреки това е сключил
договора от 14.06.2005г., а след това и предварителния договор за продажбата
му на трето лице и то на цена, многократно по-ниска от реалната такава.
Ето защо и на самостоятелно основание съдът дължи служебно
произнасяне по недействителността на сделката от 14.06.2005г. В тази връзка
бе съобразено следното :
Договорът за покупко-продажбата на имота от 14.06. 2005г. не се явява
нищожен поради сключването му при липсата на съгласие, тъй като към
момента на изповядването му дружеството – купувач е съществувало в
правния мир и е било вписано в ТР. Решението по иска с правно основание
чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, постановено по т.д. № 28/2011г. на ВОС, е влязло в сила
на 30.05.2011г. и има действие занапред. То не заличава с обратна сила
вписването на учреденото през 2004г. дружество „Деже“ ЕООД, гр.Варна.
Досежно нищожността на договора поради нарушение на добрите нрави
: Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. Нееквивалентността на насрещните престации може да е
израз на нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. За да не бъде обаче накърнен принципът на
свободата на договаряне, разписан в чл.9 от ЗЗД и държащ сметка за правния
интерес на страните, който не може да бъде заменян от волята на съда,
съдебната практика е установила критерии за преценка на тази
нееквивалентност. Такъв критерий е изключително голямата разлика в
престациите /решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г.
на ІІІ Г.О., решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І
Г.О. на ВКС и др./ -при двадесет и осем пъти по-ниска цена. А съгласно
решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О.
на ВКС неравностойността би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация / насрещната престация да е почти нулева/. В
обобщение може да се каже, че само наличието на нееквивалентност, дори и
значителна и явна, на насрещните престации според представата на съда не е
6
достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния
интерес.
В процесния случай от експертните заключения е установено, че
уговорената цена от 36 000,00 лева е многократно по-ниска от пазарната към
момента на сключване на договора. Този факт обаче следва да бъде
преценяван съобразно друг обективен критерий, а именно, че и двете страни
по сделката са търговски дружества, чийто едноличен собственик на капитала
е едно и също физическо лице – О Ю. При това положение на каквато и цена
да е изповядана сделката лицето, което притежава изцяло дяловете в
търговските дружества – страни по нея, не би могло да бъде нито ощетено,
нито облагодетелствано от цената на имота.
Твърдяното знание от страна на управителя на двете дружества В Ю, че
дружеството – купувач не е валидно възникнало, също не предпоставя извод
за нищожност на договора от 14.06.2005г. Покупко-продажбата на имота
съдържа всички изискуеми от закона елементи – страни, предмет, цена.
Органният представител и на двете дружества е изразил ясно волята им за
сключване на сделката, спазена е изискуемата от закона форма.
И двете страни са целели прехвърляне собствеността върху имота. В
свидетелските си показания В Ю формулира тази цел така : „прехвърлянето
беше с цел единствено да се спаси имотът“ – л.337 на гърба. Установява се
още, че както учредяването на второто дружество „Деже“ ЕООД, гр.Варна,
така и продажбата на имота са осъществени в рамките на предоставен на В Ю
от неговия брат О Ю мандат. Самият ищец в с.з. – л.263 признава наличието
на мандатно правоотношение, като спорът е единствено по неговото
съдържание. Но дори и да се приеме, че В Ю е действал извън
предоставените му права по пълномощното, отношенията му с дружеството
следва да се уредят по правилата на мнимото представителство, водене на
чужда работа без пълномощие и т.н. Последицата не е недействителност на
сделката.
Ето защо съдът намира твърденията за нищожност на договора от
14.06.2005г. поради противоречие с добрите нрави за неоснователни. Като
7
такива същите следва да бъдат отхвърлени.
При това положение заличеното вече „Деже“ ЕООД, гр.Варна е
придобило валидно имота през 2005г., поради което и валидно е могло да се
разпореди с него. Ответницата М. Х. се легитимира като негов собственик въз
основа на влязло в сила решение по гр.д. № 1008/16г. на ВОС. Предвид на
това предявеният срещу нея отрицателен установителен иск, отричащ
собствеността й, се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответницата М.
Х. се присъждат сторените от нея разноски, посочени в списък по чл.80 ГПК,
както следва – 3 100лв адв.възнаграждение за настоящата инстанция и на
осн.чл.294 ал.2 ГПК – 30лв по сметка на ВКС и 826,29лв в производството
пред ВКС, или общо 3 956,29лв. Възражението за прекомерност на
възнаграждението от 3 100лв е неоснователно предвид разпоредбата на чл.7
ал.5 вр.ал.9 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 923/25.10.2019г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1160/2018г. в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА „Де Же“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София да заплати на М.
М. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Роза“ № 21, вх.Г, ет.4, ап.56 сумата
от 3 956,29лв разноски за водене на делото във всички инстанции, съобразно
изхода на спора.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9