Решение по дело №635/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 39, ал. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

 

Образувано е по жалба на Народно читалище „Братя Грънчарови-2002“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Васил Априлов“ № 28А, чрез адв. Н. Л., против Заповед № 891/11.03.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица, с искане за обявяване на нейната нищожност. В жалбата се излагат подробни доводи, че оспорената заповед е немотивирана, издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, както и в нарушение на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание и в писмена защита се излагат допълнителни съображения, че същата представлява индивидуален административен акт. По тези съображения се иска обявяването на нищожността на обжалваната заповед. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по жалбата – кмета на община Горна Оряховица, чрез пълномощника си, изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като не е индивидуален административен акт, а такъв по чл. 21, ал. 5 от АПК. Алтернативно жалбата се оспорва като неоснователна, тъй като решението на общинския съвет било незаконосъобразно и не подлежало на изпълнение. Претендира направените разноски и възразява по отношение разноските на другата страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2023 г. на редовно заседание Общински съвет – Горна Оряховица на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 39, ал. 3 и ал. 5 от ЗОбС, § 4 от ПЗР на Закона за народните читалища и чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, и във връзка с чл. 14, ал. 2 от Споразумението за партньорство с НЧ „Братя Грънчарови 2002“, е приел Решение № 1125 по Протокол № 67/27.07.2023 г., с което по т. 1 е учредил в полза на Народно читалище „Братя Грънчарови-2002“ безвъзмездно вещно право на ползване до прекратяване на читалището върху две сгради, публична общинска собственост съгласно АОС № 6933 от 13.06.2023 г., представляващи сграда с идентификатор 16359.514.1404.2 и сграда с идентификатор 16359.514.1404.3; по т. 2 е възложил на кмета на община Горна Оряховица да сключи договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване на сградата. Между страните не се спори, че решението на общинския съвет е влязло в сила като необжалвано, в т.ч . и по реда на чл. 45, ал. 3 или ал. 5 от ЗМСМА.

В резултат на извършените и описани процедурни действия е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 891/11.03.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 39, ал. 4 от ЗОбС, чл. 62, ал. 1 и 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и Решение № 1125 от Протокол № 67/27.07.2023 г. на Общински съвет Горна Оряховица е учредил безвъзмездно вещно право на ползване за срок от една година на Народно читалище „Братя Грънчарови-2002“, върху две сгради, публична общинска собственост, с идентификатори 16359.514.1404.2 и 16359.514.1404.3, подробно описан в заповедта. Не са представени доказателства кога заповедта е съобщена на жалбоподателя.

На 11.03.2024 г. между Община Горна Оряховица и Народно читалище „Братя Грънчарови-2002“ е учреден договор за учредяване на безвъзмездно вещно право на ползване върху горепосочените сгради, за срок от една година.

Жалбата срещу заповедта на кмета на общината с искане за обявяване на нейната нищожност е подадена на 19.08.2024 г.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед.

Съобразно приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че оспорената заповед не представлява индивидуален административен акт, а е междинен акт по чл. 21, ал. 5 от АПК. Съдебната практика винаги е била постоянна и непротиворечива, че процедурата по чл. 39 от ЗОС включва сложен фактически състав, включващ в себе си административноправни и гражданскоправни елементи. На първо място е необходимо позитивно решение на общинския съвет за учредяване правото на ползване върху недвижими имоти. След влизането в сила на решението на общинския съвет, за кмета на общината възниква задължението да учреди право на ползване. Тази заповед е индивидуален административен акт и притежава присъщите по чл. 21, ал. 1 от АПК белези за това. Касае се до властническо разпореждане, от което възникват права и задължения за субектите по правоотношението. На тази фаза на административното производство липсва равнопоставеност между субектите на правоотношението. Като административен акт той подлежи на проверка за законосъобразност. На последно място от кмета на общината се сключва договор, който според практиката представлява гражданско правоотношение и не подлежи на съдебен контрол, за разлика от заповедта на кмета, която го предхожда по време и не е изключена от съдебен контрол – така напр. Определение № 9490 от 4.10.2006 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2006 г., Определение № 6822 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2014 г., Решение № 300 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2020 г. и др.

Жалбоподателят е адресат на акта и тъй като се иска единствено обявяване на нищожността му е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Предвид изложеното съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Процесната заповед се оспорва единствено като нищожна. В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона /чл. 146 от АПК/. Нищожността означава, че административният акт страда от такъв важен, силен, тежък или съществен порок, който прави акта напълно недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В правната теория са установени критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. На първо място - липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална, териториална или лична. На следващо място неспазване на определената в закона форма е порок на акта водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това основание – до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност. Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Налице ще е нищожен административен акт, ако неправомерната цел, която се преследва с него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган или се преследва някаква престъпна цел.

В случая не се спори, че с Решение № 1125 по Протокол № 67/27.07.2023 г. на Общински съвет – Горна Оряховица е взето решение в полза на жалбоподателя да се учреди безвъзмездно право на ползване на две сгради, публична общинска собственост, до прекратяване на читалището, а с обжалваната Заповед № 891/11.03.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица това право е учредено за срок от 1 година. Не се спори също така, че решението на общинския съвет е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗОбС безвъзмездно право на ползване се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. Според чл. 39, ал. 6 от ЗОбС въз основа на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор. Следователно компетентността на кмета на общината да издаде заповед по чл. 39, ал. 6 от ЗОбС произтича от предхождащото го решение на общинския съвет. При издаването на заповед по чл. 35, ал. 6 във вр. с ал. 4 от ЗОбС кметът на общината действа при условията на обвързана компетентност, т.е. кметът на общината е обвързан от решението на общинския съвет по въпросите дали да се предостави правото на ползване на съответния недвижим имот, дали това е възмездно/безвъзмездно и за какъв срок. След като решението на общинския съвет е влязло в сила са ирелевантни каквито и да е доводи за неговата законосъобразност. Всяко отклонение от страна на кмета на общината по някой от тези въпроси, какъвто е безспорно настоящия случай, ще бъде извършено извън пределите на неговата компетентност, което от своя страна ще обуслови нищожността на неговия акт, тъй като както се посочи, липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта.

Предвид изложеното заповедта следва да се обяви за нищожна, а преписката да се изпрати на адм. орган за издаване на нова заповед при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 891/11.03.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица.

 

ВРЪЩА преписката на кмета на община Горна Оряховица за издаване на нова заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати на Народно читалище „Братя Грънчарови-2002“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Васил Априлов“ № 28А, разноски по делото в размер на 1510 лв. /хиляда петстотин и десет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.