Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Владислав
Т и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
1599 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №
614/15.04.2020 г. на Варненски районен съд, ХV състав, постановено по н.а.х.д.
№ 91 по описа на съда за 2020 г., с което е отменено Наказателно постановление
№ 03-011754/04.09.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна.
В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно
тълкуване на приложимия закон. Касаторът оспорва изводите на районния съд за
неспазване на изискванията по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Твърди, че вместо общата
разпоредба на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е приложена специалната разпоредба на чл.
416, ал. 3 от Кодекса на труда. Счита отмененото наказателно постановление за
законосъобразно и издадено в съответствие с процесуалните и материалните норми.
Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът
в касационното производство, „Адоро холидейс“ ЕООД не изразява становище по
спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и пледира да бъде
оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление №
03-011754/04.09.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, с което на „Адоро холидейс“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***** за нарушение
на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда и на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева.
От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в
съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 06.06.2019 г. служители на инспекцията предприели проверка за
спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, като посетили
седалището на дружеството – хотел „О “, к.к. „Ч – 3“, оставили призовка и
изискали документи. След проверка на представените документи, сред които била
разчетно-платежна ведомост за м. април 2019 г., било установено, че на К. Д. Д.,
назначена като специалист маркетинг и реклама, не било изплатено в срок
дължимото възнаграждение за м. април 2019 г., което било начислено във
ведомостта, но липсвал подпис за получаването му. До приключване на проверката
били представени допълнително документи, че възнаграждението е изплатено.
Тъй като било преценено, че дружеството е извършило административно
нарушение, на 26.06.2019 г. била изпратена покана до тримата управители за
явяване в дирекцията за съставяне на акт. Поканата била върната като
непотърсена на 17.07.2019 г. Втора покана от 19.07.2019 г. била публикувана на
същата дата на интернет страницата на дирекцията и на таблото за съобщения в
дирекцията и била свалена на 26.07.2019 г. Поради неявяване на представител на
дружеството в указания срок, на 29.07.2019 г. в отсъствие на представляващ бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било
посочено, че дружеството е извършило нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270,
ал. 2 и 3 от КТ, тъй като не изплатило на Д. в уговорения срок договореното
трудово възнаграждение за работа през м. април 2019 г. Датата на извършване на
нарушението била определена на 31.05.2019 г., тъй като договореният срок за
изплащане бил 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася
възнаграждението. Актът не бил предявен или връчен на представляващ
дружеството. Било изпратено писмо с обратна разписка до седалището на
дружеството, което било върнато като непотърсено на 19.08.2019 г., след което
била предприета процедура по чл. 416, ал. 3 от КТ, на 21.08.2019 г. актът бил
публикуван на интернет страницата на главната дирекция и бил счетен за връчен
след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. На 04.09.2019 г.
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, и по-специално, нарушения на процедурата за съставяне и
връчване на акта за установяване на административно нарушение, което е довело
до ограничаване на правото на защита чрез ограничаване на участието на
привлеченото към отговорност лице в производството.
Районният съд счита, че липсват данни поканата за явяване за съставяне на
акт да е достигнала до дружеството, поради което не е било налице основание за
съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. Поканата е била върната като
непотърсена, следователно не са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Излага мотиви относно специалния ред за връчване на акта по чл. 416, ал.
3 от КТ, като посочва, че връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка е правомерно само ако е невъзможно личното връчване срещу подпис, а
връчването чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата
на органа – само ако едновременно е невъзможно личното връчване на представител
на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. Констатира, че липсват
доказателства представители на дружеството да са били търсени и неоткрити за
връчване на поканата, тъй като непотърсването на пратката е хипотеза, различна
от ненамирането на лице на адреса. Ето защо съдът приема, че е нарушено
процесуалното задължение на контролните органи да гарантират възможността на
лицата да упражнят в пълен обем правото си на защита, като надлежно предявят и
връчат акта за установяване на административно нарушение. По този начин е било
нарушено правото на защита на дружеството в административнонаказателното
производство, което представлява съществено процесуално нарушение, налагащо
отмяна на наказателното постановление само на това основание.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря. В допълнение следва да се отбележи, че процесуалните
правила по съставяне на акт за установяване на административно нарушение са
формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност
на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. В производството не
са събрани данни, че нарушителят не може да бъде намерен на адреса, поради
което актът неоснователно е бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
Така констатираното нарушение обаче не би представлявало
съществено нарушение на процесуалните правила само по себе си, ако съставеният
против дружеството акт е бил връчен редовно. По отношение връчването, в чл. 416,
ал. 3 от КТ е предвидено, че актът за установяване на административно нарушение
се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи,
се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Предвидена е и
втора хипотеза, ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота, връчването да се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
От анализа на разпоредбата се установява, че актът се връчва на
нарушителя лично срещу подпис и едва при невъзможност да му се връчи по този
начин се връчва с изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, което
е изключение от общото правило за личното връчване на нарушителя срещу подпис.
Видно от отбелязаното в обратната разписка, тя е „непотърсена”, тоест не
удостоверява, че лицето не е намерено на адреса, при което да бъде приложена
втората хипотеза за връчване чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта
на таблото за обявления и в интернет страницата на органа.
По тези съображения съдът намира, че изводът на районния съд за
съществено нарушение на процедурата за връчване на акта е законосъобразен. Това
процесуално действие има самостоятелно значение за законосъобразността на
административнонаказателното производство и неизпълнението му го опорочава
изначално, като води винаги до незаконосъобразност на издаденото наказателното
постановление, тъй като несъмнено възпрепятства лицето да разбере какво
нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на защита съобразно вмененото
му с акта конкретно административно правонарушение.
Предвид
това, касационният състав счита, че не са налице твърдяните нарушения на
районния съд, представляващи касационни основания, и решението следва да бъде
оставено в сила.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 614/15.04.2020 г. на Варненски районен съд, ХV състав, постановено по
н.а.х.д. № 91 по описа на съда за 2020 година.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.