Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 27.04.2017 г.
СГС,
VI-4 състав, в
открито съд.заседание на седми април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 3715/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.68, вр. с чл.66 ал.6
ЗБН. СГС е сезиран с възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН, с което М.Н.Б.
оспорва решение N ЗБН 66-447/18.01.2016 г. на
синдиците на „К.т.б.”- в несъстоятелност, с което е оставено без уважение
възражението й срещу списъка с приети вземания, в който не е включено вземане
за разликата от 62 856,10 лв. до 554 294,21 лв., т.е вземане от
491 438,11 лв. Сочи се, че кредиторът е имал вземане срещу Б.та в
несъстоятелност в за претендирания размер, което произтича от развалянето на
сключения от кредитора договор за цесия и уведомяването на Б.та длъжник, с
което настъпва двустранна реституция. След като е отказано да се признае
правния ефект на прихващането, синдиците нямат основание да оставят без
уважение възражението срещу списъка с приети вземания. С молба от 27.07.2016 г.
кредиторът е уточнил, че с възражението иска да се включи в списъка неприетото
от синдиците вземане.
Синдиците на „К.т.б.”- в несъстоятелност са
подали писмен отговор, с който оспорват възражението с довода, че кредиторът е
сключил договор за цесия, който е съобщен на Б.та длъжник на 22.12.2014 г. и на
същата дата Б.та е получила изявлението на цесионера „П.“ООД за прихващане с
цедираното вземане, поради което не може цедираното от кредитора вземане отново
да бъде придобито от него. След извършеното разпореждане с вземането кредиторът
е изгубил качеството си на вложител.
Представен е договор за прехвърляне на
вземане /цесия/ от 27.10.2014 г., от който се установява, че М.Н.Б. е
прехвърлила на „П.“ООД вземане срещу „К.т.б.” АД от 545 474 лв. – по
рамков договор за платежни услуги на потребители/физически лица от 15.07.2013
г.
Представено е уведомление вх.N 13031/22.12.2014 г., с което М.Н.Б. е уведомила „К.т.б.”
АД за прехвърлянето на вземането по договора за цесия от 27.10.2014 г.
Представено е изявление за прихващане вх.N 13034/22.12.2014 г., с което „П.“ООД е уведомил Б.та длъжник, че
прихваща придобитото от М.Н.Б. вземане в размер на 545 474 лв. със свое
задължение към Б.та по договор за банков кредит от 30.06.2010 г.
Представено е уведомление с вх.N 3173/17.07.2015 г., с което М.Н.Б. е уведомила „К.т.б.” АД, че
договорът за прехвърляне на вземане от 27.10.2014 г. е невалиден поради
ненастъпване на предвиденото в него условие Б.та длъжник да отрази в
счетоводните книги вземането на цесионера.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН.
Възражението по чл.66 ал.6 ЗБН по правната си природа представлява
искане за установяване на вземане срещу Б.та в несъстоятелност, което не е било
включено от синдиците в списъка с приети вземания.
По делото не се спори, че възразилият кредитор
М.Н.Б. е била страна по сключен с Б.та рамков договор за платежни услуги на
потребители/физически лица от 15.07.2013 г. Следователно вземането на кредитора
срещу Б.та длъжник произтича от сключен договор за банков паричен влог, по
който „К.т.б.“АД
/сега в несъстоятелност/ е поела задължението
да съхранява пари по откритата на името на
депозанта М.Н.Б. банкова сметка.
Установи
се от представения по делото договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от
27.10.2014 г., че М.Н.Б. е прехвърлила на „П.“ООД свое вземане срещу „К.т.б.”
АД в размер на 545 474 лв. – по рамков договор за платежни услуги на
потребители/физически лица от 15.07.2013 г. От уведомление с вх.N 13031/22.12.2014 г. се установява, че цедентът М.Н.Б.
е съобщила на длъжника „К.т.б.” АД за прехвърлянето на вземането по договора за
цесия от 27.10.2014 г.
След
като на 22.12.2014 г. Б.та длъжник е получила съобщението на цедента за цесията,
от тази дата спрямо длъжника цесионерът е придобил качеството на кредитор и
носител на прехвърленото вземане – чл.99 ал.4 ЗЗД. От 22.12.2014 г. носител на процесното вземане
е цесионерът и само той в качеството на кредитор притежава правото да се
разпорежда с това вземане.
Развалянето
на договора за цесия, който не е с продължително изпълнение, има обратно
действие – чл.88 ал.1 ЗЗД, в резултат на което би следвало при разваляне да
отпадне прехвърлителният ефект досежно цедираното вземане. Доколкото договорът за цесия има за предмет
вземания срещу трето за договора лице – Б.та длъжник, необходимо е освен да
настъпи разваляне на договора цесионерът като кредитор да уведоми Б.та длъжник.
В
случая по делото няма данни след сключване на договора за цесия да е настъпило
разваляне по реда на чл.87 ЗЗД, както и няма данни Б.та длъжник да е била
уведомена от цесионера за разваляне на договора за цесия. По делото е
представено уведомление с вх.N 3173/17.07.2015 г.,
с което М.Н.Б. е уведомила „К.т.б.” АД, че договорът за прехвърляне на вземане
от 27.10.2014 г. е невалиден поради ненастъпване на предвиденото договорно
условие Б.та длъжник да отрази в счетоводните книги вземането на цесионера.
Според съда това изявление не може да породи правни последици по обратно
придобиване на вземането от М.Н.Б.. Както се спомена, няма данни за разваляне
на договора за цесия, както и за уведомление до Б.та длъжник, което да изхожда
от „П.“ООД, който след съобщението за цесията е носител на вземането.
В уведомлението до Б.та и във възражението от
04.09.2015 г. кредиторът се е позовал на договорната клауза – чл.13, според
която при ненастъпване на определени условия договорът за цесия се счита
прекратен. Тази клауза не обвързва Б.та длъжник, защото урежда вътрешните
отношения между цесионер и цедент. Б.та длъжник е била уведомена за цесията и
след като впоследствие не е била уведомена от новия кредитор за настъпването на
факти, водещи до отпадане с обратна сила на прехвърленото с договора за цесия вземане, спрямо нея кредитор по
вземането е цесионерът „П.“ООД.
Следва да се спомене, че след сключване
на договора за цесия цесионерът „П.“ООД с изявление за прихващане вх.N 13034/22.12.2014 г. е уведомил Б.та длъжник, че прихваща придобитото от
М.Н.Б. вземане със свое задължение към Б.та по договор за банков кредит от
30.06.2010 г. Според съда с достигане до Б.та длъжник на изявлението на
цесионера, с което упражнява компенсационното си потестативно право, е настъпил
погасителният ефект по чл.104 ал.2 ЗЗД на двете насрещни вземания. В този
случай вземането, което е било придобито от цесионера „П.“ООД по силата на
сключения с Б. договор за цесия от 27.10.2014 г., е погасено в резултат на
прихващането, защото е послужило за удовлетворение/погасяване на задължението
на прихващащия /цесионер/ към Б.та - с придобитото чрез цесия вземане цесионерът
е „платил” на Б.та своето задължение по договора за банков кредит.
Нормата на чл.59 ал.3 ЗБН предвижда, че прихващането може да бъде
обявено за недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността,
ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване
на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или
че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, а нормата на чл.59 ал.5 предвижда, че недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при
разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от
това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от
кредитор или от Б.та: 1. след началната дата на
неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на Б.та под
специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от
Закона за кредитните институции
Цитираните норми са основание за правния
извод, че извършеното от цесионера „П.“ООД прихващане с придобитото по цесията
вземане е валидно правно действие, което поражда предвидения в нормата на
чл.104 ал.2 ЗЗД ефект по погасяване на насрещните задължения, но съществува
възможност това правно действие да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността по иск с правно основание чл.59 ал.3 или ал.5 ЗБН. В този смисъл съдът
намира, че погасителният ефект на прихващането е настъпил, а възможността този
ефект да не се счита за осъществен спрямо визирания в нормите на чл.59 ал.3 и
ал.5 кръг от лица - кредиторите на несъстоятелността, не означава, че при уважаване на иска по чл.59 ал.3 или ал.5 ЗБН вземането
/активното/ на прихващащия цесионер преминава отново в неговия патримониум,
респ. в патромониума на неговия
праводател – цедента Б..
След
като цесионерът е извършил на 22.12.2014 г. прихващане с придобитото по договора за цесия вземане,
той се е разпоредил с това вземане,
което е послужило за погасяване на негово задължение към Б.та. Придобитото от
цесионера вземане е погасено на 22.12.2014 г. в резултат на извършеното от него прихващане с
насрещното му задължение към Б.та, поради което това вземане не може отново да
се върне в имуществото на цесионера, а още по-малко отново да се върне в
имуществото на неговия праводател – цедента.
Като
краен извод – поради сключен договор за цесия, с който М.Н.Б. е прехвърлила на „П.“ООД
своето вземане към б.та длъжник, и извършеното от цесионера прихващане на 22.12.2014 г., след тази дата М.Н.Б. не е носител на вземането.
С оглед на изложеното съдът намира, че
възражението по чл.66 ал.6 ЗБН следва да се остави без уважение. На синдиците
не следва да се присъждат съд.разноски за юрисконсултско възнаграждение, защото
право на такива разноски в процеса има само юридическо лице или едноличен
търговец – чл.78 ал.8 ГПК.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеното от М.Н.Б. ЕГН **********,***, възражение
по чл.66 ал.6 ЗБН срещу синдиците на „К.т.б.”- в несъстоятелност, с което се
иска в списъка на приети вземания на кредиторите на „К.т.Б.”-в несъстоятелност
да се включи вземане за сумата от 491 438,11 лв., представляваща разликата
от 62 856,10 лв. до 554 294,21 лв.
ОСЪЖДА М.Н.Б. ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на СГС съд.разноски от 4899,38 лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: