Решение по дело №49/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 98
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Трифон Иванов Минчев
Дело: 20225501000049
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. С.З., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000049 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. ИВ. КЬ. против
решение № 269/16.12.2021г., постановено по гр.д. № 2582/2021г. по описа на
Районен съд – гр. К., в частта, с която е признато за установено по отношение
на В. ИВ. КЬ., ЕГН 1 **********, живущ в гр. К., че дължи на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, гр. С., сумата от 2575.12лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 30036714889 от 07.05.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението- 24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 974.44 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от
05.03.2020г. до 03.03.2021г., сумата от 130.14 лв.- лихва за забава от
06.07.2019 г. до 03.03.2021 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., сумата от 27.19 лв.- лихва за периода от 03.03.2021 г. до
23.03.2021 г., за което е издаден Заповед за изпълнение на парично
задължение № 79/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 449/2021 г. по описа на РСН. и в
частта относно присъдените разноските по делото. Във въззивната жалба
въззивника излага съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни
1
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
предявените искове: установителни – частично над размера на сумата от
1122,60лв. /остатък от главница/ и осъдителния изцяло, като неоснователни и
недоказани, като му се присъдят направените разноски. Няма направени
доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв.
Постъпила е молба с дата 05.04.2022г. от въззивника, в която посочва, че
не може да се яви в насроченото с.з. по делото, като моли да се даде ход на
делото. Поддържа въззивната жалба. Не прави нови доказателствени искания.
Излага съображения по същество. Прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение, като при отхвърляне на
жалбата, моли съда да го намали до законоустановения минимум.
Претендират се разноските по делото, като е представен списък на
разноските.
Постъпила е молба с дата 30.03.2022г. от въззиваемия, в която посочва,
че не може да се яви в насроченото с.з. по делото, като моли да се даде ход на
делото. Поддържа отговора на въззивната жалба. Не прави нови
доказателствени искания. Излага съображения по същество, като моли да се
остави без уважение подадената въззивна жалба. Претендират се разноските
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 449/2021 г. по описа на Районен съдН.,
2
съдът е издал в полза на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *** срещу длъжниците А.А.А.,
ЕГН **********, живуща в с. ***, и В. ИВ. КЬ., ЕГН **********, живущ в
гр. К., ***, да заплатят солидарно на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ***, пълномощник юрк. Г.Г., сумата от
2575.12лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
30036714889 от 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението- 24.03.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 974.44 лв., представляваща договорно
възнаграждение за периода от 05.03.2020г. до 03.03.2021г., сумата от 130.14
лв.- лихва за забава от 06.07.2019 г. до 03.03.2021 г. с изключение на периода
от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., сумата от 27.19 лв.- лихва за периода от
03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., както и сумата от 150.99 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, и 100.99 лв.- заплатена държавна такса.
С Разпореждане № 169/25.03.2021 г. по ч.гр.д. 449/21 на РС-Н., съдът е
отхвърлил претенцията на заявителя за заплащане от длъжниците на сумата
от 1342,66 лева - вазнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
По делото е постъпило възражение от длъжника В. ИВ. КЬ., в което е
заявил, че не дължи вземаното по издадената заповед за изпълнение.
От представения Договор за потребителски кредит „Профи кредит
„Стандарт“ № 30036714889 се установява, че на 08.05.2019 г. на ответника и
солидарния длъжник А.А.А. е отпуснат паричен кредит за сумата от 3000,00
лева и срок на погасяване 36 месеца. Общата дължима сума на кредита след
начисляване на дължимите лихви е в размер на 5101,41 лева. В договора е
включено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1740,60 лева, като общото задължение, ведно с пакета от
допълнителни услуги възлизало на 6842,01 лева, дължими на 36 месечни
вноски по 190,06 лева всяка. С Анекс № 1 към Договор за потребителски
кредит № 30036714889 е отложена вноска № 8, с което КЛ/СД ще изплаща
кредита си по нов погасителен план. Видно от преводно нареждане за
кредитен превод с банкова референция на „А.Б.Б.“ АД от 08.05.2019 г. сумата
от отпуснатия потребителски кредит в размер на 3000,00 е преведена по
банковата сметка на А. А. А., с основание на превода: 30036714889.
От представените общи условия на „П.К.Б.“, се установява, че съгласно
3
чл. 12. 3 от същите „В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост“. По делото е представено
уведомително писмо от 04.03.2021 година. От него е видно, че ищцовото
дружество уведомява ответника В. ИВ. КЬ., че считано от 03.03.2021 г.
задължението по договор за кредит с № 30036714889 е обявено за предсрочно
изискуемо.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено, че по силата на сключен Договор за
потребителски кредит „Стандарт“ № 30036714889/08.05.2019 г. „П.К.Б.“
ЕООД, като кредитор и А.А.А. и В. ИВ. КЬ. като солидарни длъжници, като
на същата дата кредитора е превел на длъжника А. А. А. уговорената заемна
сума в размер на 3000 лв., като заемополучателят дължи връщане на
предоставената му в заем сума на 36 месечни вноски при заплащане на лихва,
съобразно уговорен годишен лихвен процент от 39,10 %, дневен лихвен
процент 0, 11% и ГПР - 46,37 %..
Видно от уведомително писмо от 04.03.2021 година. ищеца е уведомил
ответника В. ИВ. КЬ., че считано от 03.03.2021 г. задължението по договор за
кредит с № 30036714889 е обявено за предсрочно изискуемо.
Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на
чл. 11, ал. 1. Спазена е писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от
12, съгласно чл. 10 от ЗПК. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал.1, т. 1-10,
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите,
условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на
главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т.
26.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите съгласно
4
чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде по – висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на МС на Република България. Към датата на сключване на
договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е 10%, при
основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0.00% плюс десет
пункта отгоре. В случая определеният в договора размер на ГПР от 46.37 %
не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Следователно посочената
клауза не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В тази връзка не се
явява и прекомерен размерът на уговорената лихва, като противоречащ на
добрите нрави.
Видно от представените доказателства на ответника е предоставена
сума в размер на 3000 лв., като страните сключили и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги за сумата от 1740,60 лв. или
общото задължение на длъжника е 6842,01 лв.
Следва да се отбележи, че решение № 269/16.12.2021 г. по гр. дело №
2582/2021 на КРС не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен осъдителния
иск „П.К.Б.“ ЕООД, против В. ИВ. КЬ., за сумата от 1342,66 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 30036714889 от
07.05.2019г. и в тази част е влязло в сила. Тъй като длъжникът не е направил
възражение за прихващане, нито е предявил иск в това производства по
отношение на платената по това Споразумение за пакет доп. услуги сума в
размер на 397,94 лв. като недължима платена, съдът не следва да я обсъжда.
Ответникът е заплатил на „П.К.Б.“ ЕООД общо сумата от 1732,40 лв.,
както и сумата 145,00 лв. внесена след завеждане на ИМ. Общият размер на
предоставената сума като главница е размер на 3000 лв., като от тази сума
следва да се приспаднат направените плащания в размер на 424,88 лв. за
главница и така неизплатената сума по договора за главница е в размер на
2575,12 лв.. По отношение на договореното възнаграждение, същото се
дължи от датата на забава, поради което длъжникът дължи на кредитора
сумата 974.44 лв., за периода от 05.03.2020г. до 03.03.2021г.. По отношение
на сумата 145,00 лв. внесена след завеждане на ИМ, настоящия съдебен
състав констатира, че КРС не е взел предвид това обстоятелство при
постановяване на своето решение. Тъй като длъжникът не е посочил кое свое
5
задължение погасява с тази сума, съдът намира, че с тази сума следва да се
погасят лихвите по делото, поради което решението в частта с което е осъден
ответника а заплати на ищеца сумата от 130.14 лв.- лихва за забава от
06.07.2019 г. до 03.03.2021 г., и за сумата до 14,86 лв.- лихва за периода от
03.03.2021 г. до 23.03.2021 г. следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че в останалата
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът определя на „П.К.Б." ЕООД юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ. С
оглед изхода на делото В. ИВ. КЬ. следва да заплати на „П.К.Б." ЕООД
направените пред въззивния съд разноски в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 269/16.12.2021 г. по гр. дело № 2582/2021 на РС
К., В ЧАСТТА в която е осъден В. ИВ. КЬ., ЕГН **********, живущ в гр. К.,
***, вх. А, ап. 15 да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, сумата от 130.14 лв.- лихва за забава от
06.07.2019 г. до 03.03.2021 г. и за сумата до 14,86 лв. лихва за периода от
03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., за което е издаден Заповед за изъплнение на
парично задължение № 79/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 449/2021 г. по описа на
РСН..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 269/16.12.2021 г. по гр. дело №
2582/2021 на РС К. в останалата обжалвана част с която е признато за
установено по отношение на В. ИВ. КЬ., ЕГН **********, живущ в гр. К.,
***, вх. А, ап. 15, че дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ***, сумата от 2575.12лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 30036714889 от 07.05.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението- 24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 974.44 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от
05.03.2020г. до 03.03.2021г., сумата от 12,33 лв.- лихва за периода от
6
03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., за което е издаден Заповед за изъплнение на
парично задължение № 79/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 449/2021 г. по описа на
РС Н. както и в частта за разноските.

ОСЪЖДА В. ИВ. КЬ., ЕГН **********, живущ в гр. К., ***, вх. А, ап.
15 да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, сумата от 100 лева /сто лева/, разноски пред
въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7