РЕШЕНИЕ
№1670
гр.П., 05.11.2019 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
при участието на секретаря : Капка
Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00034 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба
от Н.Ц.И., с ЕГН:********** и адрес ***, срещу В.С.И.,
с ЕГН:********** и адрес:с***, с която
е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска
да бъде признато
за установено спрямо ответника, че ищецът
е собственик на следния недвижим имот : УПИ ***-***, кв**по плана за
регулация и застрояване на с.К., общ.П.,
от ****г., с площ
652,00кв.м. по документ за собственост и с площ от 648,00 кв.м. по скица
и граници по скица:от изток- улица с точки 213 и 214, от юг- дере,
от запад- УПИ ***-*** и УПИ
**-***в кв**и от север- УПИ **-*** в кв**.
Ищецът твърди, че е собственик
на процесния имот на основание Нотариален
акт №***/**.**.****г., том*нот.д.№***/****г. на ПРС, с който е придобила собствеността чрез правна сделка- договор за дарение
от баща си
Ц.М.С.. Ищецът твърди, че ответникът притежава
Нотариален акт №**/**.**.****г.,
том**нот.д. №***/****г. на ПРС, с който се легитимира като
собственик, но същият оспорва сделката да има
вещно- прехвърлително действие, тъй като
праводателят не е бил собственик. На последно място се излагат доводи, че ищцата е придобила правото на
собственост въз основа на давностно владение, тъй
като имота е бил владян от нейния баща а в последствие и от нея, повече от 10
г.
В законоустановения
срок ответникът В.С.И., чрез процесуалния си представител е подал отговор, с който е оспорил искът по
чл.124 ГПК като неоснователен,
като е оспорил фактите, на който
същият е основан. Ответникът твърди, че е собственик на същия на
основание дарение от майка си
Ц.С. от 05.05.1986г. Ответникът
оспорва обстоятелството, че не е упражнявал
владение върху процесния имот, като твърди, че именно той от получаване на дарението
до настоящия момент владее имота.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така
предявения иск е допустим и съдът следва да се
произнесе по същество.
От фактическа страна:
Видно от Нотариален акт
№***/**.**.****г., том*нот.д.№***/****г.
на ПРС ищецът Н.Ц.И. е придобила собствеността върху празно дворно
урегулирано място, представляващо парцел **-*** в кв** по плана
на с.К. с площ от 652кв.м. чрез правна сделка-
дарение от баща си Ц.М.С.. Видно от удостоверението
за идентичност от Община П. от
28.03.2017г. УПИ ***-***, кв**по
плана за регулация и застрояване на с.К., общ.П.,
от ****г. e идентичен с част от имота,
описан по Нотариален акт №***/**.**.****г.,
том*нот.д.№***/****г. на ПРС.
По делото е приет като доказателство и Нотариален акт №**/**.**.****г., том**нот.д. №***/****г. на ПРС, с който Ц.К.С.дарява на сина си- ответника
по делото В.С.И. празно дворно урегулирано
място, представляващо парцел **-*** в кв** по плана на
с.К. с площ от 616кв.м. и с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м.
Видно от Нотариален акт
№***/**.**.****г., том*нот.д.№***/****г.
на ПРС бащата на ищеца Ц.М.С. е бил признат за
собственик на парцел **-*** в кв** по плана на
с.К. въз основа на изтекла
в негова полза придобивна давност.
В т.3
от описа на документите, послужили за издаването
на Нотариален акт №***/**.**.****г. е описано удостоверение №***/****г., издадено
от кметство К., от което е видно,
че процесният имот не одържавяван
и не е бил отчуждаван, като е включен в регулационния план на селото
от 1931г.
Видно от служебна бележка
на кметство К. от 09.11.1977г. издадена на Ц.М.С. в уверение на това, че
парцел **-*** в землището на с.К. е негов
повече от 50 години и заплаща за него данък. По делото няма данни
процесният имот да е влизъл
в ТКЗС, какъвто извод може да се направи
и от посочената служебна бележка.
От заключението на вещото лице Е.А. се установява, че за първи път процесният имот като УПИ парцел ***-*** в кв**е посочен и включен в регулационния
план на с.К., утвърден със заповеди No 969,970
от 30.03.1949г. След това регулационната история на имота според вещото лице
включва попадането му в южната част на парцел **-*** в кв. 37 по отменения план
на с.К. от 1968г. Вещото лице изрично
посочва и уточнява в с.з. на 22.10.2019г., че по приключеното делбено дело от №***от 1968г., приложено
по настоящето, процесният имот попада в ДЯЛ IV и на
практика целия процесен имот попада в рамките на
посочения по-голям тогавашен парцел **-***. С влязлото в законна сила съдебно решение № 367 от 25.04.1979г. е било обезсилено
съдебното решение - Протокол от 29.11.1971г. в частта, с който съделителката Ц.К.С.е получила в дял IV от заключението на вещото лице. Видно
от заключението на вещото лице А. имота по този дял представява
празно дворно урегулирано място от 2 800
кв.м., находящо се в с.К., местността
„В.” и което е образувало парцел **-*** в кв. 37 по регулационния план на
селото, при посочените в заключението граници.
Съответствието на процесния имот с имота, възложен
в дял IV по обезсиленото съдебно решение - протокол по приложеното делбено дело е видно и от представената с последното
заключение-допълнение комбинирана скица. От нея с ясно, че процесния
УИИ **-*** в кв** по плана за регулация и
застрояване към 1985г., както и след ****г. по сега действащия ПРЗ, описан като
***-*** в кв** изцяло попада в
контурите на парцел **-*** по обезсиленото съдебно решение за възлагане в дял
на праводателката на ответника.
Видно от мотивите на съдебното решение №367 от 25.04.1979г., Ц.К.С.,
не е заплатила дължимите от нея суми за
уравнение на дяловете. В тогавашната редакция на нормата на чл.288 на ГПК/отм./
На следващо място по делото е представен от
ответната страна изп. лист от 04.04.1986г.,
издаден по гр. дело №**/****г. на ПРС, с който ищцата е осъдена да „предаде в полза
на Ц.К.С.собствеността и владението върху недвижимия имот, описан като парцел ***-***
в кв** по плана на с.К.. Предвид оспорванията
от ищцовата страна, в съдебно заседание по делото на 28.05.2019. ответникът
представи за констатация оригинала на същия изпълнителен лист, който при
направените констатации от съда се явява идентичен с представеното заверено
фотокопие от същия. След като цитираното гр. дело №**/****г. на ПРС, е било
изискано служебно от съда и след направена справка от служба“Архив“ същата
уведомява /стр.:/, че същото е било образувано със страни Ц.К.С.и Н.Ц.И. с предмет
„иск за собственост“ . Същото е било архивирано под №**-****/****г. и
впоследствие унищожено поради изтичане срока за съхранение.
Видно от удостоверение от Дирекция „МПТ“ към Община П. ищецът
е декларирал правото на собственост върху процесния имот с декларация от 07.03.2006г., като са заплатени
всички данъци и такси дължими към
2018г.
По делото е приложена жалба от 30.08.2016г., до РП-П. с която ответника
сочи, че е предоставил процесния имот на който е собственик да се полза от
съседи и от брат му, като прокуратурата е сезирана с обява за продажба на имота
от негови роднини.
Видно от показанията на св.Т.Ц.В. /сестра
на ищеца на 59 години/, ТКЗС в с.К. е образувано през 1958г., като процесният имот не е влизал
в ТКЗС. Същият е бил част от по-голям
имот в местността „В.“ на с.К., от
който в ТКЗС не е включена част, оставена на семейството на баща и за
да е прехранва, тъй като е било
многодетно семейство с пет деца. Впоследствие
от необобществената част са обособени
два имота, единият от които
е процесният, а другият е такъв прехвърлен на техен брат
П.. Видно от същите показания този имот се
е ползвал от семейството на Ц.М.С., а след 1985г. се е ползвал от ищеца
Н.И., която е полагала и грижи по поддържането
му.
Видно от показанията на св.В.П.К. на 68 г., живеещ постоянно в с.К. от раждането си. Същия е бивш съсед на
процесния имот, като същият имот е бил ползван от Ц.С., който го е косял, а след
това от ищцата и нейните братя до около 2005г., след което свидетеля се преместил да
живее на друго място.
Видно от показанията на св. Б.М.С.същия свидетелства за извършени фактически действия по почистване
и поддръжка на процесния имот след възлагане
от ищеца. Заявява, че знае, че имота е бил прехвърлен от бащата на ищцата на
последната, за да си построят къща със съпруга и. Такава не е била построена но
ищцата построила външна тоалетна и кладенец. Свидетеля твърди, че имота е бил
ползван от ищцата и нейното семейства до 1985г. и в последствие до днес. Същият свидетел заявява, че не познава
и никога не е виждал лицата Ц.С. и В.И..
Видно от показанията на св. Г.Х.С. на 43 г., същия заявява, че живее в с.К. и е съсед на имота. Знае
добре имота и познава ответника В.И. от дете. Свидетеля
заявява, че ответника е обработвал имота след 1989-1990г. за около 10 г. като
го е косил, брал е ябълки и череши. След
това ответника заминал за чужбина и неговия брат Е. е ползвал имота като
го е косил. Преди 5-6 години отвеника разрешил на
свидетеля като съсед да си стоваря дърва и други вещи в имота и те го ползвали
за определен период от време. Помагали при заграждането му, но сега имота бил
разграден. Свидетеля заявява, че не е виждал ищцата да ползва имота. Ответника
когато се връщал от чужбина , идвал и се интересувал от имота и го стопанисвал.
Свидетеля заявява, че е имало много спорове за имота през годините.
Видно от показанията на св.В.В.Е.същия заявява, че живее в с.К. на 100 м. от
имота. Същия познава брата на ответника Е.С., който през периода 1991г. до
1997г. обработвал имота като го косил защото имал крава и овце. Също така го
садил с картофи и домати с неговия баща, като го обработвали с мотофреза. Същия заявява, че наскоро е вижда ищцата в имота
да го чистят с други хора. Също така заявява, че имота и бил заграден до 1997г.
след което е разграден, като брата на ответника е вкарал вода в имота.
Видно от показанията на св.Ж.Н.Т., също заявява, че живее в с.К.
и познава брата на ответника Е.С.,
който е ползвал имота. Също така заявява, че познава всички свидетели и знае,
че ответника преди няколко години е разрешил на Г.Х.С. да ползва имота като
складира вещи но ищцата подала жалба и съседа си прибрал вещите от имота. Имота
бил два пъти заграждан от Е.С., но
мрежата изчезвала и сега имота е разграден. Свидетеля заявява, че преди 2
години е помагал на Е.С. да чистят
имота.
По настоящето дело Ц.К.С.е била призовавана
да даде показания
в качеството си на свидетел, но
същата двукратно е отказала да стори
това. Закона дава на свидетелката
това право, като сестра на ищцата.
От правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС при оспорване на
признатото с нотариален акт право на
собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата
страна, без да намира приложение
редът на чл. 193 ГПК. Оспорването може да се
изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на
титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право
се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акта.
Следователно, за да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже,
че титулярът не е бил или
е престанал да бъде собственик.
В настоящия случай предвид гореизложената фактическа обстановка е видно, че и двете
страни притежават нотариален акт, с който се легитимират
че са придобили
правото на собственост върху процесния имот след дарение
от родителите си, а именно ищецът
след дарение от баща си
от 26.03.1985г., а ответникът
след дарение от майка си
от 05.05.1986г.
При повторното разглеждане на делото от настоящия съдебен състава, както бе
посочено е представен изп.
лист от 04.04.1986г., издаден по гр. дело №**/****г. на ПРС, с който ищцата е осъдена да „предаде в полза
на Ц.К.С.собствеността и владението върху недвижимия имот, описан като парцел ***-***
в кв** по плана на с.К., които е идентичен с процесния
имот. Предвид направена справка от служба “Архив“ по отношение гр. дело №**/****г. на ПРС, и предоставената информация, се установява, че
същото е било образувано със страни Ц.К.С.и
Н.Ц.И. с предмет „иск за собственост“ но унищожено поради изтичане срока за
съхранение съдът прием, на основа на така представения документ изходящ от съда
и посочената информации, че към 1986г. е бил налице спор за собственост между
ищцата, и праводателката на ответника, който спор е
бил разрешен със сила на пресъдено нещо и не подлежи
на ново разглеждане и пререшаване между същите страни по отношение на същия имот, като в случая е
без значение представения Нотариален акт №***/**.**.****г., том*нот.д.№***/****г. на ПРС, който видно от годината на съставяне предхожда правния спор за
собственост, който е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение и който след
това съдебно решение не установява собственост в полза на ищцата. След като Ц.К.С.е
била собственик на имота, то тя и надлежно с Нотариален акт №**/**.**.****г., том**нот.д. №***/****г. на ПРС, го е дарила на сина си - ответника по делото В.С.И., върху когото е преминала и собствеността.
Предвид изтеклия дълъг период от време след 1986г., Н.Ц.И., е възможно да е придобила правото на собственост въз основа на изтекла в
нейна полза давностно владение, на каквото и се
позовава страната.
Съгласно константната съдебна практика придобивната давност
съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива
правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание
и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да
е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и
непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху
определена вещ с намерението да се свои.
Съгласно
чл.79, ал.2 от ЗС, ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. Съответно в чл.70 от ЗС е предвидено, че Владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. Като в алинея (2) от същата разпоредба се презюмира,
че добросъвестността се предполага до доказване на противното.
При добросъвестно владение фактическата
власт се придобива, на правно основание целящо прехвърляне правото на
собственост към владелеца, макар вещноправния ефект
да не настъпва, тъй като праводателя не е бил
собственик или формата на сделката е била опорочена. Самото това правно основание, се явява
демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността
е достатъчно владелеца да упражнява фактически
владението в предвидения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да
демонстрира намерението си за своене на веща, чрез
други действия, които да се противопоставян на действителния собственик. Както
бе посочено в настоящия случай не е налице основание което да прави ищцата
добросъвестен владелец, поради влязло в сила съдебно решение в съдебно
производство по което тя е била страна, поради което същата следва да установи и
докаже необезпокоявано владение повече от 10г., както и намерение за своене на веща, като с действия отблъсква и лишава от
владението собственика, в случая ответника по делото.
Обстоятелството, че последният не е бил през цялото време в имота, поради заминаването му в чужбина, предвид свидетелските показания не е основание да се приеме липса на владение, тъй като законът не изисква такова постоянно присъствие, а е достатъчно упражняването на фактическа власт и за определени периоди от време.
На първо място предвид свидетелските показания, не може
да се направи обоснован извод за владение на имота необезпокояване повече от 10
години, доколкото свидетелите заявяват, че ищцата инцидентно е извършвала
някакви дейности в него, след 1986г., по почистване на същия, без да се сочат
конкретни обстоятелства установяващи такова владение при все, че имота е
разграден и запустял, като последното обстоятелство е довело и до нуждата от
почистването му. Разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели заявяват
общо, че имота е владян винаги от ищцата до настоящия момент без да се сочат
конкретни действия по това владение след 1986г. В случая не са събрани доказателства, че ищцата е имал
намерение да свои имота за себе си, като е отблъснал властта върху имота на
другия собственик, преди ищецът да е
декларирал правото на собственост върху процесния имот с декларация от 07.03.2006г., и да
заплаща всички данъци и такси дължими към
2018г., както и в последствие публикуване на обявата за продажбата на имота, както и
пуснатата жалба от ищцата срещу свидетеля Г.Х.С., който е
държал свой вещи в имота до преди 5-6 години. Същевременно от събраните гласни
доказателства, показанията на свидетелите разпитани по искане на ответната
страна Г.Х., В.Е., и Ж.Т. не се
установява явно и несмущавано владение на ищцата върху имота след 2006г.,
доколкото същите заявяват, че преди до година, две не са виждали ищцата да
посещава процесния имот.
Ответника многократно е прекъсвал
твърдяното владение осъществявано от ищцата, чрез свой действия по разпореждане
ползването на веща, видно от молба до Кмета на общ.П. от 05.12.2012г., и
29.05.2012г., предоставяйки ползването на имота на своя брат и други лица на
последните преди 5-6 години, както и жалбата до РП-П. от 30.08.2016., по повод
обявата за продажбата на имота.
Предвид гореизложеното ПРС намира, че искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото не се установи право на собственост на ищцата върху
процесния имот, както и изтекло в нейна полза 10 годишно давностно
владение.
По разноските за настоящето производство:
Предвид изхода на
делото ищцата селдва да бъде осъдена да заплати на
ответника сторените разноски по делото. Същият
е доказал разноски в размер на 2212,30лв. за държавни такси,
за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
Поради това и с оглед изхода на
делото ответникът следва да бъде
осъдени да заплатят на ищеца
сумата от общо 2080.00лв., сторени разноски в настоящето производство и сторени разноски
пред ВКС, в производство по отмяна на влязло в сила решение
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от Н.Ц.И., с ЕГН:********** и адрес ***,
срещу В.С.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, с която
е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да бъде признато
за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот
: УПИ ***-***, кв**по плана за регулация и
застрояване на с.К., общ.П., от ****г., с площ 652,00кв.м. по документ за
собственост и с площ от 648,00 кв.м. по скица и граници по скица:от изток-
улица с точки 213 и 214, от юг- дере, от запад- УПИ ***-*** и УПИ **-***в кв**и от север- УПИ **-*** в кв**като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Ц.И.,
с ЕГН:********** и адрес ***,
да заплати на В.С.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, сумата в
размер на 2080.00 лева направени разноски по делото, както и сторени разноски
пред ВКС, в производство по отмяна на влязло в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: