Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Ташева
гр. д. № 6355 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 81148 от 03.05.2020 г., постановено по гр. д. № 54452/2018 г. по
описа на СРС, І ГО, 118 състав, е признато за установено по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, че А.В.И. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 559, 52 лв. – непогасен остатък от
стойността на доставената топлинна енергия за таван № 4, в гр. София, ж. к. „*****,
аб. № 384530 през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва за периода от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 23, 44
лв. – непогасен остатък от мораторна лихва за периода 15.10.2015 г. –
20.04.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 28416/2018 г. по описа
на СРС, 118 състав, като иска за главница е отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 652, 36 лв., а искът за мораторна лихва е
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 55, 31
лв. Ответникът е осъден за заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 73, 90 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 546, 87 лв. – разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 5, 86 лв.,
представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач „М.Е.“ ООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която уважени предявените искове, е
депозирана въззивна жалба от ответника А.В.И.. Излага съображения, че решението
в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Не оспорва обстоятелството, че е собственик
на процесния таван. За периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. топлинният
счетоводител е начислил служебно суми за консумирана в имота топлинна енергия
поради неосигурен достъп от жалбоподателя в процесния имота в размер на 556, 97
лв. След извършена на 26.02.2019 г.
справка за междинен отчет на показанията на измервателните уреди в процесния
таван е установено, че количеството топлинна енергия, доставена в имота за
целия исков период е нула, за което своевременно е представил доказателства с
писмения отговор на исковата молба. Уредът за отчитане на топлинна енергия не е
променян, в каквато насока са и изводите на вещото лице по изслушаната съдебно
– техническа експертиза. Погасил е задълженията си за дялово разпределение.
След като консумираната топлинна енергия е нула, то неправилно решаващият съд е
приел, че сумата, за която е уважен иска за главницата съставлява стойност на
реално доставената топлинна енергия до процесния таван. Неправилно решаващият съд е приел, че са
осъществени предпоставките за служебно начисляване на топлинна енергия. Твърди,
че процесният таван няма врата, като достъпът до него се осъществява от обща за
общо 5 тавана врата, която е без брава и е постоянно отворена. В тази насока е
и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза. С
оглед на това счита, че неправилно е начислена служебно топлинна енергия поради
неосигурен достъп до процесния таван. На основание чл.41, ал.1, изр. последно
от общите условия на ищеца неосигуряването на достъп се констатира с протокол,
подписан от упълномощен представител на продавача и от свидетели, които не са
служители или на граждански договор при търговеца. На основание чл.13, ал.1 от
общите условия на ищеца клиентите избират лице или лица от етажната
собственост, които да подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за
отчет. В представения по делото протокол за неосигурен достъп не се съдържат
посочените реквизити. Положените подписи не са персонифицирани чрез посочване
на имената на лицата, не е посочено качеството им, дали са овластени от
етажната собственост да подписват такива книжа. Липсвали и данни за пълните им
адреси. С оглед на това счита, че въз основа на представения протокол не може
да се установи по надлежния ред липсата на осигурен достъп до уредите в
процесния таван. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди същото, като му присъди
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„*****, таван № 4, аб. № 384530 за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., поради
което и на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т.42 ДР на ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия, които влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл.32,
ал.1 от общите условия на ищеца е определен 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия. След изтичане на този срок потребителят изпада в забава. Ответникът му
дължи сумата от 608, 26 лв. – главница за топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2017 г., сумата от 44, 97 лв. – мораторна лихва за периода 15.10.2015
г. – 20.04.2018 г., 44, 10 лв. – дялово разпределение и 10, 34 лв. – лихва,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане. За посочените суми е постановена заповед за
изпълнение, срещу която ответникът е депозирал възражение. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника
съществуването на горепосочените вземания. Претендира сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че е собственик
на процесния таван. Твърди, че същият няма врата, а достъпът до общо 5 тавана
се осъществява през една врата. През исковия период не е потребявна топлинна
енергия. Счита, че неправилно ищецът е начислил служебно топлинна енергия
поради неосигурен достъп, без да извърши реален отчет на уредите в таванското
помещение. Твърди, че вземанията на ищеца за дялово разпределение са погасени
чрез плащане. На 26.02.2019 г. топлинният счетоводител е изготвил справка за междинен
отчет на показанията на измервателните уреди в процесния таван, в която е
удостоверено, че количеството топлинна енергия, доставена в тавана за целия
период, заявен в исковата молба, е нула, включително и за периода 01.05.2016 г.
– 30.04.2017 г., за който е начислена служебно топлинна енергия. С оглед на
това счита, че претендираните от ищеца суми не са за реално доставена топлинна
енергия до процесния топлоснабден имот. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Въз основа на депозирано на 04.05.2018 г. заявление,
по гр. д. № 28416/2018 г. на СРС, І ГО, 118 състав, е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 608, 26 лв. –
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане, лихва за
забава в размер на 44, 97 лв. за периода 15.10.2015 г. – 20.04.2018 г., сумата
от 44, 10 лв. – за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, лихва за забава размер на 10,
34 лв. за периода 15.10.2015 г. – 20.04.2018 г., както и сумата от 75 лв. –
сторени по делото разноски, от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича
от следните обстоятелства: длъжникът е ползвал доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*****,
таван 4, аб. № 384530 и не е погасил задължението си.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу постановената заповед
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове
за установяване на вземанията си по исков ред.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на
таван № 4, находящ се в гр. София, ул. „*****, с площ от 13, 31 лв., който е
придобил по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
10, том V, рег. № 247, дело № 8 от 12.12.2013 г.
По делото е представено удостоверение от „Географска
информационна система – София“ ЕООД, съгласно което жилищна сграда блок В 1,
нанесена с планоснимачен номер 1038 в кадастрален лист 473 по плана на гр. София,
попадаща в кв.51, м. „ж. к. „Красно село – *****“, находяща се на ъгъла на ул.
„Мидия“ и ул. „Траянова врата“, има следния настоящ адрес – ж. к. „*****.
На 26.09.2022 г. е проведено общо събрание на
етажните собственици на бл.53 в ж. к. „Стрелбище“, на което е взето решение
търговецът за извършване на услугата „дялово разпределение“ да е „МХ Елвеко“ ЕООД.
На 18.10.2002
г. е сключен договор между „М.Е.“ ООД и
етажната собственост с адрес гр. София, ж. к. „*****, , по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред
СРС е ангажиран договор № 5/05.08.205 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „М.Е.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото е представена справка за междинен отчет на
показанията на измервателните уреди „*****, съставена на 25.02.2019 г. от „М.Е.“
ООД, в която за аб. № 384530 и клиент А.В.И. е установено нулево потребление
при стар отчет – 0 и нов отчет – 0. Брой лица, които обитават имота – е
посочено нула. Справката е подписана от служител на топлинния счетоводител.
По делото са представени платежни нареждания от
ответника в полза на ищеца на обща стойност от 131, 91 лв.
Съгласно констативен протокол за извършен отчет в ж.
к. „*****, вх.1, на ул. „Траянови врата“ на първата дата на отчет 05.05.2017 г.,
ап.8 (2) – таван и ап.6 са неотчетени апартаменти с отопление.На втората
отчетна дата на 13.05.2017 г. неотчетени апартаменти с отопление са ап.8 (2).
От заключението на вещото лице инж. Х.Б.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. е осигурен достъп до уредите за дялово
разпределение в имота. Не е начислена топлинна енергия за отопление на имот от
отоплителни тела, не е начислена топлинна енергия в общите части като дял за
имота. Начислени са разходи за топлинна енергия за отопление от сградна
инсталация за пълен отопляем обем. За имота не е начислен разход за топлинна
енергия за подгряване на вода, като е посочено, че имотът е без водомер. За
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. не
е осигурен достъп до уредите за дялово разпределение. В имота има едно
отоплително тяло с монтиран разпределител на топлинна енергия, за което
служебно са начислени суми. Не е начислена топлинна енергия за отоплителни тела
в общите части. Начислена е топлинна енергия за сградна инсталация. Стойността
на доставената топлинна енергия за исковия период, след изготвяне на
изравнителните сметки възлиза на 608, 22 лв. Дяловото разпределение възлиза на
44, 36 лв.
Съгласно допълнителното експертно заключение в
процесния таван № 4 има чугунен радиатор, който е свързан с абонатната станция.
На него е монтиран разпределител.
Показанията от паметта на разпределителя на топлинна енергия за предходната
година – 2018 г., е нула. Терморегулиращият
вентил е на нула. Към таван № 4 липсва врата. Достъпът до тавана става през
вратата, монтирана между стълбищната клетка в общия коридор пред таванските
помещения. Към момента на огледа на входната врата между стълбищната клетка и
общия коридор пред таванските помещения
липсва брава за заключване, поради което тя е постоянно отворена.
От заключението на вещото лице Л.Б.Б.по изслушаната
пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към момента на
завеждане на делото задълженията на ответника възлизат на 608, 26 лв. –
топлинна енергия и 44, 10 лв. – дялово разпределение. Общият размер на мораторната лихва възлиза на
54, 45 лв., от които: 44, 83 лв. – върху стойността на топлинната енергия и 9, 61
лв. – върху дяловото разпределение. След завеждане на делото ответникът е
платил в полза на ищеца сумата от 131, 91 лв. За сумата от 17, 64 лв. е
допусната грешка в изписаното основание., поради което вещото лице не я е
приспаднало. След приспадане на останалите платени суми задължението на
ответника възлиза на 557 лв. – топлинна енергия и 2, 52 лв. – дялово
разпределение;
От показанията на разпитания пред СГС свидетел Г.В.Д.
се установява, че познава ищеца, с който били състуденти. Знае, че е собственик
на таван, който се намирал в кв. „*****. Посещавала тавана заедно с ответника
още преди да го купи. Таванът не бил обитаем, нямал врата, нямал каса, нямало
вода. Общата врата на етажа не се заключвала още от придобиването на имота през
2013 г. През 2017 г. ответникът я помолил да осигури достъп до тавана, тъй като
отсъствал от страната. Във входа се заключвала входната врата. Тя отворила
входната врата на топлинния счетоводител, който влязъл във входа. Заедно със
свидетелката имало още двама – трима души. Качили се заедно на таванските етажи
и започнали от № 1, а таванът на ответника бил № 4. Свидетелката показала, че
тавана на ответника няма врата и имат достъп. След това си тръгнала, тъй като имала
лични ангажименти.
Съдът възприема показанията на разпитаната
свидетела, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като те са логични и
последователни. Свидетелката е разпитана за обстоятелства, които лично е
възприела, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка на валидността на обжалвания съдебен акт
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая страните не спорят, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, в каквато насока
са и събраните по делото доказателства. Облигационната връзка между тях е
възникнала съобразно изискванията на чл.150, ал.1 ЗЕ, при публично известните
Общи условия, предложени от ищеца - топлопреносно предприятие и одобрени от
ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.). В
чл.140а ЗЕ е регламентирано, че общото
консумирано количество топлинна енергия в сградата – етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
В случая в процесния таван са
монтирани отоплителни тела и има уреди за дялово разпределение.
Спори се между страните в
производството дали са налице предпоставките за служебно начисляване на
топлинна енергия в топлоснабдения таван поради неосигурен достъп.
Нормата на чл.70, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването (отм.), действала през исковия период, регламентира, че
задължението на клиентите да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите
за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие
и/или лицето, извършващо услугата дялово разпределение, за отчитане на
показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на
визуален оглед на контролните приспособления към тях. В ал.4 на същата норма е
регламентирано, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, освенкогато
клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет.Ето защо и на основание
чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че не е
осигурен достъп за отчитане на изразходваното количество топлинна енергия.
В хода на производството пред първата и въззивната
инстанция ищецът не е ангажирал доказателства относно обстоятелството, въз основа
на които да се направи еднозначен извод, че при извършена проверка за отчитане
на уредите за дялово разпределение потребителят не е осигурил достъп. По делото
не е представен надлежно съставен протокол, който удостоверява това
обстоятелство, респ. не са ангажирани други доказателства в тази насока. Представеният
протокол се отнася за ап.8 (2), като няма доказателства за идентичност с таван
№ 4. Отделно от това следва да се съобрази също така и обстоятелството, че от
ангажираните в настоящата съдебна инстанция свидетелски показания, както и от
допълнителното заключение по изслушаната съдебно – техническа експертиза се
установи, че в таван № 4 няма монтирана врата, а монтираната обща врата за
таванските помещения е без брава и е постоянно отворена. Установи се също така,
че в деня на отчета през 2017 г. свидетелката Д. е присъствала и е упътила
служителите на топлинния счетоводител, че таван номер 4 няма врата –
обстоятелство, което може да се възприеме от служителите и без да бъдат упътени
за това. Ето защо се налага изводът, че в полза на ищеца не е възникнало
правото да начисли посочените в нормата на чл.70, ал.4 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлосналбдяването количества топлинна енергия.
Нужно е да се отбележи, че потребителят дължи заплащане
на реално потребената топлинна енергия. Предвидената в нормата на чл.70, ал.4 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването възможност не въвежда
санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до
жилището за отчитане на топломерите, а регламентира механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната
топлинна енергия за отопление. По този начин е установен способ за определяне
на цената на реално топлинна енергия, когато не е налице обективна възможност
за реалното й отчитане, като се държи сметка на броя заявени обитатели в имота.
Противното би позволило на ищеца да получи цена за недоставена и неизползвана
от потребителя топлинна енергия, каквато не е целта на закона, както и по този
начин би се нарушил принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
В случая се установи, че след исковия период – на
25.02.2019 г., е извършен междинен отчет на уредите за дялово разпределение в
процесния таван, при който е отчетено нулево потребление при нула стар и нула
нов отчет. Това налага изводът, че за периода, за който ищецът е приел, че не е
осигурен достъп: 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., потреблението на топлинна
енергия също е нулево. Ето защо не следва в тежест на ответника да се възлага
заплащането на топлинна енергия, която не е доставена до притежавания от него
таван, при липса на препятствия за топлинния счетоводител да снемат показанията
от монтираните уреди за дялово разпределение в имота.
Съгласно заключенията на вещите лица по изслушаните
пред СРС експертизи за отоплителния сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
изравняването е -15, 53 лв. за връщане,
за отоплителния сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. изравняването е + 1, 28 за доплащане, а сградната инсталация
за отоплителния сезон 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е 23, 90 лв. Ето защо и с
оглед извършените от ответника плащания, включително и сумата от 17, 64 лв.,
която е платена на ищеца, но не е счетоводно отразена, се налага изводът, че
ответникът няма непогасено задължение към ищеца за исковия период. С оглед на
това предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции частично
не съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като предявените
искове следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските по производството:
С оглед
изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
настоящото производство разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване, както и 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в настоящото производство.
Тъй като адвокатското възнаграждение е в минималния размер, възражението на
ответника по жалбата за прекомерност се явява неоснователно. Общият размер
възлиза на 325 лв.
Обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ответника са
възложени разноски, като на ответника следва да се заплати и сумата от още 394,
14 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 81148 от 03.05.2020 г., постановено по гр. д. №
54452/2018 г. по описа на СРС, І ГО,
118 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А.В.И., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 559, 52 (петстотин
петдесет и девет лева и петдесет и две стотинки) лв. – непогасен остатък от
стойността на доставената топлинна енергия за таван № 4, в гр. София, ж. к. „*****,
аб. № 384530 през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва за периода от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 23, 44 (двадесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки) лв. – непогасен остатък от мораторна лихва за
периода 15.10.2015 г. – 20.04.2018 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 28416/2018 г. по описа на СРС, 118
състав, както и В ЧАСТТА, с която А.В.И., ЕГН **********, е осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 73,
90 (седемдесет и три лева и деветдесет стотинки) лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 546, 87 (петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки) лв. – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част
от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ обективно, кумулативно съединените искове,
предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
срещу А.В.И., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** –
адв. С.К., съответно с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД – за
признаване за установено, че А.В.И., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 559, 52
(петстотин петдесет и девет лева и петдесет и две стотинки) лв. – непогасен
остатък от стойността на доставената топлинна енергия за таван № 4, в гр.
София, ж. к. „*****, аб. № 384530 през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва за периода от 04.05.2018 г. до изплащане на
вземането, сумата от 23, 44 (двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) лв.
– непогасен остатък от мораторна лихва за периода 15.10.2015 г. – 20.04.2018
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 28416/2018 г. по описа на СРС, 118
състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, да заплати на А.В.И., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. С.К.,
сумата от 325 (триста двадесет и пет) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство,
както и сумата от още 394, 14 (триста деветдесет и четири лева и четиринадесет стотинки)
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски в
производството пред СРС.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „М.Е.“ ООД, ЕИК *******, с адрес ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.