Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр. Плевен, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ДЕВЕТИ н.с.,
в публичното заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при участието на секретаря Валя
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2201/2019г. по описа на
РС-Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0938-002174 от 18.06.2019г. на И. ***, с което на М.Д.А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави
искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, алтернативно се излагат аргументи за наличие на основателни
причини за нерегистриране в срок на МПС.
Жалбоподателят М.А. редовно и своевременно призован се явява в
съдебно заседание лично и с адв. ***, поддържа изложеното в жалбата и иска
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – ***при
О.н.М.П. редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Съдът като съобрази и
прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното: На 27.02.2019г.
жалбоподателят М.Д.А. *** до сградата н***с посока на движение към село ***, управлявал
собственият си л.а. ***с разрешение за временно движение с ***Около 07:45 часа
бил спрян за проверка от полицейски служители при ***при О.н.М.П. които
установили изтеклата валидност на регистрацията на автомобила и му съставили АУАН,в
който отбелязали двете нарушения,а именно:
1.Превозва пътници на
задна седалка, като не изпълняват задължението си да използват обезопасителен
колан,с който е оборудван автомобила.
2. Управлява МПС което не е регистрирано по надлежният ред,
като управлява с разрешение за временно движение с регистрационен номер ***,
което е с дата на валидност 28.12.2018г.
В акта било посочено,че
извършеното съставлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на чл.183 ал.4 т.7
от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление, в което било посочено като извършено нарушение на чл.140, ал.1 пр.1
от ЗДвП и била приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка АНД,
оправомощителна заповед.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява
като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество,
жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че от страна на жалбоподателя са осъществени визираните в АУАН и НП
нарушения.
По първият
пункт на нарушението - с
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е предвидена санкция за водач на МПС, който не
изпълнява задължението си за използване на предпазен колан, както и в случай,
че превозва пътник, който не е изпълнил задължението си за използване на
предпазен колан. Предвид на това, административно-наказващият орган е приел, че
жалбоподателят не е подсигурил пътниците в автомобила да бъдат с оборудваните в
него предпазни колани, правилно административно-наказващият орган е посочил
разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, като нарушена материално-правна
норма и санкционна такава. В нея се съдържа правилото за поведение на водача на
автомобила по отношение на превозването на пътници без предпазни колани, както
и наказание за нарушаването му. Законът за движение по пътищата не съдържа друга разпоредба,
вменяваща това задължение, а чл.137а, ал.1 от ЗДвП създава такова за самите
пътници, движещи се в съответното МПС.От своя страна
чл.184, ал.4, т.7 предвижда специална санкция за водач, който превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. От събраните
по делото доказателства съдът установил по несъмнен начин, че превозваните в
автомобила пътници действително не са били поставили съответния обезопасителен
колан- обстоятелство, което приема и че не се оспорва от М.А.. По този начин
жалбоподателят е нарушил нормативните изисквания и е осъществил
състава на нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. За това нарушение,обаче АНО
не наложил санкция на водача и описал нарушението текстово,като не посочил
хипотезата на кой член от Закона е нарушил водача и основанието за налагане на
санкция, както и не наложил санкция на водача.
По вторият пункт- по чл.175, ал.3, пр.1 по ЗДвП,
доколкото съгласно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, след изтичане на срока за временна валидност
регистрационните табели не могат да се използват.
За да приеме, че е осъществено нарушение по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съдебният състав анализира разпоредбите на чл.140,
ал.1, чл.141, ал.1 и чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища,
включени в обхвата на платената пътна мрежа,
се допускат само пътни превозни средства за които са изпълнени задълженията за
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата.
Разпоредбата на чл.141, ал.1 от ЗДвП гласи, че за всяко
регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за
регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от ***,
което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2.
От своя страна съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
От така цитираните правни норми се установява, че
разпоредбите на чл.140, ал.1 и чл.141, ал.1 от ЗДвП не въвеждат никакви
задължения за водачите на МПС, а единствено сочат, че по пътищата могат да се
движат само регистрирани превозни средства, както и се определят видовете
регистрации на превозните средства. За разлика от тях разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП въвежда такива задължения, като въвежда забрана за управление на
МПС, което не е регистрирано или макар да е регистрирано се управлява без
регистрационни табели. Следва да се има предвид и това, че след изтичането на
временната регистрация на едно МПС, то се явява нерегистрирано такова, ако не е
било регистрирано с постоянна регистрация в срока на временната такава, поради
което и същото не следва да бъде управлявано. Доколкото се установява
безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателят на 27.02.2019г.,
а временната му регистрация е изтекла на 28.12.2018г., то настоящия съдебен
състав приема, че е било извършено посоченото нарушение.
Жалбоподателя твърди,че е отсъствал
от страната и незабавно при завръщането си е предприел действия по
регистрацията му,която е била невъзможна без автомобила да бъде представен ***.Именно
тогава пред сградата н***е бил санкциониран за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Твърди още,че е единственият член
на семейството със свидетелство за управление и автомобила е необходимост,т.к. има
болна дъщеря-прилага ТЕЛК решение.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При
извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона,
като отграничи “маловажните”
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на
ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се
предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да
се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява, че извършеното административно нарушение по е с по
ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и
без вредоносни последици. Това следва и от обстоятелството, че нарушителя е
санкциониран пред ***,където е бил за да регистрира автомобила си.
Съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган
на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва
да се отмени.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-002174 от 18.06.2019г. на И. ***, с което на М.Д.А., ЕГН********** е
наложено административно наказание на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Плевен по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :