Р
Е Ш Е Н И Е
№ 928 17.07.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На трети юли година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 1294 по описа на съда за 2020
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на „…” ЕООД, ЕИК 20…, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„….” №15, представлявано от М.Ц. Й.с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 487379-F494974/03.12.2019г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
на фирмата - жалбоподател е наложена „Имуществена санкция”, в размер на 500
лева.
В жалбата се твърди, че са допуснати нарушения в
административно наказателното производство и НП следва да се отмени, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, не
се явява представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави
искане за разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 13.06.2017 г. в 10,50 часа била извършена проверка
от служители на НАП на търговски обект - офис, находящ се в гр. Каблешково, ул.
„…” №24, стопанисван от „…” ЕООД, Булстат: 20…, като проверяващите установлили, че не се издават
фискални касови бележки за получени плащания в брой на 13.06.2019г. за
заплатена абонаментна такса по договор №127/01.06.2019г., в размер на 17,80лв.,
описана в работна тетрадка. Посочената сума била платена в брой. Видно от
разпечатан КЛЕН за 13.06.2019г., на посочената дата не била отразена продажбата
чрез издаване на фискален бон от работещия в обекта монтиран и въведен в
експлоатация, свързан дистанционно с НАП ЕКАФП, модел „PERFECT S 01 KL” с ИН
№DY407675 и фискална памет №36543447.
За проверката бил съставен протокол № 0345858/13.06.2019
г.
На 26.06.2019 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение с посочените констатации от проверката, като в акта
като нарушена била посочена разпоредбата чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът бил предявен на упълномощено лице,
което го подписало без възражения.
Сезиран с преписката по акта,
административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за
доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което
за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло. На практика и
страните не спорят относно описаните в НП факти.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от
правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Независимо от гореизложеното, настоящият състав
намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН
и НП, като същите не отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН
- не е посочена нарушената законова разпоредба. В двата акта следва, освен
описание на фактите, да се посочи и правната им квалификация, т.е. да се посочи
нарушената правна норма, която вменява административно задължение за съответния
субект. Това изискване произтича от разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, съгласно
който на юридически лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължение при осъществяване на тяхната дейност. Следователно, трябва да бъде
посочена разпоредбата, предвиждаща задължението, което се твърди да не е
изпълнено. В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП, като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, която гласи: „Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; 3.
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; 6. условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7. изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; 8. изискванията към лицата, извършващи продажби
чрез електронен магазин.“. Видно от цитираната разпоредба, същата не предписва
никакво задължение за задължените по закона субекти. Чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
касае законовата делегация, по силата на която е издадена Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което същата е неотносима към квалификацията на
твърдяното административно нарушение (в този смисъл е и Решение № 1002 от
07.06.2017 г. по н. д. № 840 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд –
Бургас). Предвид изложеното, съдът намира, че в НП липсва посочване на
нарушената законова разпоредба, което накърнява правото на защита на
жалбоподателя да разбере обвинението от правна страна чрез посочване на
относимата разпоредба. На практика и съдът е поставен в невъзможност да
установи какво нарушение е вменено на жалбоподателя, като обжалваното НП следва
да бъде отменено на това основание, без да се разглежда спора по същество.
За пълнота следва да се посочи още, че НП е
необосновано, като вмененото нарушение е недоказано. Самият актосъставител
заявява, че не е била изяснена причината, поради която данните от фискалното
устройство не са постъпвали в НАП. Поради това остава неясно защо АНО е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, след като
липсват каквито и да е доказателства, че вмененото нарушение е следствие на
действията на дружеството жалбоподател. Следва да се отбележи, че АНО следва да
докаже не просто обстоятелството, че липсва проблем в НАП при получаване на
данните, а че именно дружеството жалбоподател е допринесло за това данните да
не се получават в сървъра на приходната агенция.
В обобщение, обжалваното НП следва да бъде отменено
като процесуално и материално незаконосъобразно.
По делото няма направено
искане за разноски, от страна на жалбоподателя, поради което, същите остават,
както са направени от страните.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен
съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 487379-F494974/03.12.2019г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП против „…” ЕООД, ЕИК …9, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „…” №15, представлявано от М.Ц. Й. с ЕГН **********, с което за нарушение на чл. 118,
ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС),
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на фирмата - жалбоподател
е наложена „Имуществена санкция”, в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.