№ 1817
гр. Варна , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502802 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 54858 от
12.08.2020 г. подадена от К. С. Р., представляван от адв. М.К. от ВАК срещу решение №
2915 от 07.07.2020 г. по гр.д. № 18637 по опис на Варненски районен съд за 2019 г.- 21 –
ти състав, с което са отхвърлени предявените искове срещу Министерство на правосъдието
– гр.София за установяване на дискриминационно третиране по повод на въведената в
Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел” за периода от 2007г. до 31.05.2009г.,
за преустановяване на това дискриминационно третиране и за присъждане на
обезщетение от 12500 лева за причинените му неимуществени вреди от
дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането
до окончателното плащане, на осн. чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от
дискриминация и в частта, в която са отхвърлени исковете срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София за установяване на дискриминационно третиране
по повод на въведената в Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел” за периода
01.06.2009 г.- 21.02.2012 г., за преустановяване на това дискриминационно третиране и за
присъждане на обезщетение от 12 500 лева за причинените му неимуществени вреди от
дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането
до окончателното плащане, на осн. чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от
дискриминация.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да уважи
предявените искове.
В отговорите на насрещните страни, се оспорва основателността на жалбата и се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с
1
подробни възражения.
С частна жалба вх. Рег. № 254850 от 08.09.2020 г. К. С. Р., обжалва Определение №
260342 от 24.08.2020 г., с което е оставено без уважение искането за изменена на решението
в частта за разноските. В отговор на тази жалба въззиваемата страна я оспорва като
неоснователна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана
страна, с правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищецът К. С. Р., пред първата съдебна инстанция, е предявил против
1. Министерство на правосъдието – гр.София иск с правно основание чл.71,
ал.1 т.1, т.2 и т.3от Закона за защита от дискриминация - за установяване че в периода
от 2007г. до 31.05.2009г. е дискриминационно третиран по повод на въведената в
Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел”, за преустановяване на това
дискриминационно третиране и за присъждане на обезщетение от 12500лв. за
причинените му неимуществени вреди в следствие на дискриминационното
третиране, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до
окончателното плащане.
2. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск с правно
основание чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3от Закона за защита от дискриминация
за установяване, в периода от за периода 01.06.2009г.-21.02.2012г. е
дискриминационна третиран по повод на въведената в Затвора-Варна система за
телефонни услуги „Контел”, за преустановяване на това дискриминационно третиране
и за присъждане на обезщетение от 12500лв. за причинените му неимуществени вреди
от дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на
увреждането до окончателното плащане.
В исковата е изложил твърдения, че в процесните периоди е изтъпрявал наказание
„доживотен затвор“ в Затвора – Варна. В затвора гр.Врана, била въведена телефонна
система за телекомуникационни услуги „Контел“. Тази система освен че оскъпила
разговорите, била безалтернативна. Според ищеца, лишените от свобода били
дискриминирани спрямо останалите граждани, които имали избор между повече от две
телекомуникационни компании. Твърди се, че дискриминационно положение е допуснато и
по отношение на други лица лишени от свобода, тези които изтърпяват наказание в
затворническо общежитие от открити или закрит тип, защото имали достъп до алтернативни
доставчици на процесната услуга. Алтернативни доставчици имало включително и към
затворническото общежитие към Затвора –Варна. След премахване на телефонните системи
на „Мобика“ и „Булфон“, което било осъществено през 2007г. и въвеждане на
телекомуникационна система „Контел“ ищецът започнал да изпитва тревога, безсъние,
главоболие, което било в резултата от ограничената възможност същия да осъществява
контакт със своите близки, поради което желае присъждане на обезщетение за причинените
му неимуществени вреди.
2
Министерство на правосъдието на Република България в отговорът си на
исковата молба посочва, че системата „Контел“ е изградена в местата за лишаване от
свобода в страната през 2006г., като в Затвора – Варна е въведена през 31.10.2007г. На
лишените от свобода е осигурена карта за ползване на същата система, включително и на
ищеца, като ползването на системата е определено по предварително утвърден график. Не
се оспорва, че след въвеждане на системата в корпуса на Затвора – Варна са били
премахнати намиращите се други апарати за телекомуникация, като са останали единствено
тези на системата „Контел“. При тези съображения излага, че всички лица изтърпяващи
наказание, както и ищеца са били третирани по един и същ начин. Не отрича възможността
от лафката на затвора да бъдат закупени карти за достъп до системата на други оператори на
телекомуникационни услуги. Счита, че гражданите на страната, които не изтърпяват
наказание в местата за лишаване от свобода не могат да бъдат съпоставяни с положението
на такива, на които е наложено такова наказание. Оспорва иска като неоснователен с
възражението, че ищецът е третиран при еднакви услови с лицата, намиращи се в сходни на
неговите условия.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София в писмен отговор
оспорва иска, като изразява становището, че всички затворници, които са лишени от свобода
в Затвора – гр.Варна са поставени в едни и същи условия относно ползването само на
системата „ Контел“. От правна страна, счита че не е налице дискриминация, тъй като на
ищеца е предоставен достъп до телекомунакационни разговори при едни и същи условия и
цени.
Първоинстанционният съд при правилно разпределение на доказателсдтвената тежест
и преценка на събраните поделото доказателства, е установил всички релевантни факти.
Накратко с цел пълното на мотиви, настоящият съд приема следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода до живот“ в
затвора гр.Врана.
С договор за изграждане и експлоатация на трафикационна система Contel №93-00-
354/19.09.2006г., сключен между Министерство на правосъдието на Република България и
„Бивифон България“ ЕООД, е да се изгради в местата за лишаване от свобода
трафикационна система, която да дава възможност на лишените от свобода да провеждат
телефонни разговори посредством баркодова идентификация. Със заповед от 25.06.2008г.
на Началника на Затвора – Варна е определена комисия, която следва да се запознае с
функционирането на системата „Контел“.
Не е спорно, че такава е изградена и се ползва в Затвора в гр.Варна.
От свидетелските показания на М.Л.Ж.в, също изтърпяващ наказание „Лишаване от
свобода“ в Затвора – Варна, че до 2006г. в Затвора – Варна били монтирани телефонни
апарати на „Мобика“ и „Булфон“. Лишените от свобода си закупували карти за разговор от
лафката, след което посредством апаратите провеждали разговори. От 2006г. в Затвора –
Варна била внедрена системата „Контел“, която давала възможност на лишените от свобода
да осъществяват разговор при цена на минута от 0,98 лева. Старите телефонни апарати на
другите оператори били демонтирани. По спомени на свидетеля в ТПО „Разделна“ били
оставени и старите апарати. В сектора на затвора с повишена сигурност старите апарати
били демонтирани при монтаж на новите „Контел“, а в общата част на затвора това се
случило по-късно във времето – след около година – две. Посочва, че не само ищецът Радев
страдал, но всички лишени от свобода били дискриминирани, доколкото на други места,
като конкретно посочва ТПО „Разделна“ имало оставени от страните апарати на „Мобика“ и
„Булфон“. Такива апарати имало дори и в Централния софийски затвор. Радев се оплаквал
защото средствата не му стигали за да осъществява контакт със своята сестра и приятелка в
чужбина.
3
От показанията на свидетеля Ст.Й.Ф., също изтърпяващ наказание „Лишаване от
свобода“ в Затвора Варна, се установява, че в зоната за постоянна сигурност, т.нар. „тежък
коридор“ пребивава от 2009г., като първоначално телефонията се осъществявала
посредством монтирани апарати на „Мобика“ и „Булфон“, които в последствие били
заменени с такива на „Контел“. Цената на минута телефонен разговор в страната след
замяна на апаратите била в порядъка на 0,98 -0,99 лева, а за първа международна зона 1,20-
1,30 лева на минута. При монтажа на новите апарати били демонтирани старите такива на
„Мобика“ и „Булфон“. Посочва, че изтърпяващите наказание в общежитие „Разделна“ имали
възможност за използват телефония чрез апаратите на „Мобика“ и „Булфон“. Тази апарати
били налични и в Централния софийски затвор. Посочва, че ищецът Радев е поддържал
връзка със своята сестра, своя близък в Германия и адвокат, като посочва, че сумата от 0,98
лева на минута е непосилна за него висока цена за разговор.
От свидетелските показания се установява, че от 2007 г. в Затвора гр.Варна, се ползва
само една система, която няма алтернатива.
Безспорно е, наличието на различни условия за провеждане на разговори чрез
телекомуникационни средства между лишените от свобода в Затвора гр.Варна и останалите
граждани на Б Рългария, които имат избор измежду повече от една телекомуникационна
компания.
Спорен е останал въпроса, дали в останалите места за лишаване от свобода, се
ползват други по вид телекомуникационни компании.
При тази фактическа установеност, както пред въззивния, така и пред
първоинстанционния съд са поставени следните правни въпроси:
1. дали по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода спрямо
останалите граждани в РБългария при ползването на телекомуникационни услуги
представлява дискриминация по признак "лично или обществено положение" по
смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
2. Дали по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от
това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си представлява
дискриминация по признак "лично или обществено положение" по смисъла на чл.4,
ал.1 ЗЗДискр.
За да се дадат отговори на тези два въпроса е необходимо да се извърши анализ на
приложимите материално правни норми, свързани с исковата претенция на ищеца. В този
смисъл първоинстанционният съд е преписал съдържанието на нормите на чл. 4 от ЗЗДискр.,
чл. 6 от КРБ и чл. В чл. 14 от ЕКЗПЧ. Настоящият съд приема, че тези норми са
приложимото право.
По първия правен въпрос отговорът е отрицателен. Лишените от свобода, не могат да
бъдат третирани като свободни граждани, защото това третиране излиза извън рамките на
наказателната репресия, която по естеството си предполага разграничение.
По втория правен въпрос, съществува съдебна практика, според която по-
неблагоприятно третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение е обусловено от
нарушаване на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗД искр. на установени правила, предвиждащи
права и свободи. По-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от
4
това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в
чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или в друг закон признаци, не представлява дискриминация по признак
лично/при установяване във всеки конкретен случай на обективен, същностен за личността
белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или обществено положение.
В случая, всички лишени от свобода в Затвора – Варна, за процесния период са
поставени при един и същи условия – осъществяват телефония посредством телефонни
апарати на системата „Контел“ при еднакви за всички изтърпяващи наказание „лишаване от
свобода“ цена на минута разговор.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези изложени в
обжалваното решение, последното следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид неоснователността на главните искове, то неоснователни са и исковете за
присъждане на обезщетение от 12500лв. за причинените му неимуществени вреди
от дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на
увреждането до окончателното плащане срещу всеки един от ответниците, поради което и
тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въззиваемите не претендират разноски в производството, поради което съдът не
присъжда такива.
С частна жалба вх. Рег. № 254850 от 08.09.2020 г. К. С. Р., е поискал отмяна на
Определение № 260342 от 24.08.2020 г., с което е оставено без уважение искането за
изменена на решението в частта за разноските и съответно произнасяне по същество на това
искане. За да се произнесе съдът констатира, че поради неоснователност на въззивната
жалба, няма основание и за отмяна на решението в частта за разноските. В тежест на К. С. Р.
е присъдена сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Цитираната съдебна практика в молбата за изменение на решението в частта за разноските
е споделена от първоинстнационния съд. С частната жалба е поставен въпроса, дали
възнагражденията на процесуалните представители представляват разноски, които не следва
да се присъждат в тежест на страните. Настоящият съд приема, че ЗЗДискр е специален
закон и като такъв не дерогира процесуалните норми на ГПК, а само ги стеснява, като
посочва, кои от тях не се прилагат или ги урежда по различен начин. Разпоредбата на чл. 75
от ЗЗДиск., посочва кой е общия закон приложим по въпросите, които не са уредени в този
раздел Раздел II - Съдебно производство от ЗЗДискр. Във втората алинея на чл. 75 от с.з. е
предвидено, че в производствата пред съд не се събират държавни такси, а разноските са за
сметка на бюджета на съда. Разноските в съдебните производства са два вида, тези които
представляват необходим разход за събиране на доказателства и такива, които страните
правят като възнаграждения за процесуално представителство.
Процесуалното представителство по граждански дела е възмездно и страните поемат
този разход, до момента, в който съдът не разпредели разноските съобразно изхода от спора.
Съдът може да поеме само тези разноски, които имат значение за установяване на факти или
други процесуални нужди свързани с правораздаването, но не и да поеме разхода, който
страните правят за бъдат представлявани от процесуални представители. Съдебната
практика по този въпрос е многобройна и трайна, и според разрешението което дава, за
разноските, които страните правят приложима е нормата на чл. 75, ал.1 от ЗЗДискр., която
препраща съм ГПК. Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр улеснява достъпа до правосъдие на
пострадалите от дискриминационни действия, но не предвижда изключение от общия
принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради
неоснователност на претенциите на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2915 от 07.07.2020 г., постановено по гр.дело №
18637/2019 година, по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение 260342 от 24.08.2020г. , постановено по гр.дело №
18637/2019 година, по описа на ВРС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в 1 месечен срок от
връчване на препис до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6