№ 3936
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110132681 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, за издадена
в негова полза заповед по чл.410 ГПК, срещу която своевременно е подадено възражение.
Твърди, че е извършил ремонт на газов котел с подмяна на контактори и предпазител, на
23.12.2020г.-, в офис на длъжника, за което е съставен протокол № 003129, подписан без
забележки, и е издадена фактура №**********/4.1.2021г-., поради което и предявява иск за
установяване на вземане за сумата от 544,17 лв., неплатена главница за ремонт на газов
котел с подмяна на контактори и предпазител, извършен на 23.12.2020г.-, за което е
съставен протокол № 003129, и е издадена фактура № **********/4.1.2021г. Ответникът ,
получил препис от исковата молба на 8.7.2021г., не е подал писмен 1 отговор в срока по
чл.131 ГПК. Във възражението си е посочил, че ремонтът не е извършен, и не дължи сумите.
Преди първото о.с.з., на 8.10.2021г., ищецът уведоми съда, че на 26.7.2021г. ответникът е
заплатил главницата от 544,17 лева като ищецът сочи, че претендира заплащане на сумата
16,93 лева –обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 6.4.2021г.-
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до датата на плащането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Относно иска за главница.
На основание чл.235 ГПК, съдът съобразява извършеното след предявяване на иска
от ответника плащане на съдебно заявената претенция, като искът следва да се отхвърли
1
поради извършеното плащане.
По въпроса дали е допустимо съдът да присъжда законна лихва от датата на
предявяване на иска до датата на плащането, е налице задължителна за настоящия състав
съдебна практика - Решение № 355 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2730/2014 г., IV г. о.,
ГК. С това решение е прието, че това вземане е за парично задължение, което има за
предмет плащане. То се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
плащане, имащи единен правопораждащ факт. Допустим е иск за повтарящи се задължения,
които ще бъдат дължими след постановяване на решението във всички случаи, при които
тяхната изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти, поради което
и е допустимо, на основание чл.124,ал.2 ГПК. С оглед изложеното, претенцията на ищеца за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от заявлението до плащането,
следва да се уважи. Страните не спорят за размера й, който е отделен за безспорен в о.с.з. от
4.11.2021г.
Спорът по делото е концентриран по дължимостта на разноските. Плащането е в
хода на исковото производство, поради което и ответникът, на основание чл.78,ал.1 ГПК
дължи сумата 325 лева разноски на ищеца за заповедното производство – 25 лева държавна
такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Относно разноските по исковото производство. Плащането, както се сочи от
ответника, действително е в срока за отговор – препис от исковата молба е връчен на
8.7.2021г, а плащането е сторено на 26.7.2021г. Същевременно, плащането е извършено след
образуването на исковото производство, образувано поради подаденото възражение от
ответника, ищецът е представил доказателства за платена държавна такса. Поради
изложеното, ответникът не може да използва предимството, дадено за заповедното
производство, с приемането на разпоредбата на чл.414а ГПК.
По делото се установява, че на 18.2.2021г.ответникът е получил покана за плащане на
исковата сума, като заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 6.4.2021г., поради което и
ответникът е станал повод за завеждане и на двете производства и на основание чл.78,ал.1
ГПК, дължи всички сторени от ищеца разноски. Разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК е
неприложима – за приложението на същата е необходимо едновременно ответникът да не е
станал повод за завеждане на делото, и да е признал иска. Дори да се приеме, че плащането в
срока за отговор е признание на иска /а плащането се приема за признание на дължимост на
вземането, но само за платената част/, то ответникът е дал повод и за завеждане на исковото
производство, именно - с подаването на възражението по чл.414 ГПК.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
частично основателно, за платеното възнаграждение за исковото производство. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което и съдът приема, че следва и за
исковото производство да присъди сумата 300 лева – минимално възнаграждение, а не
платеното 360 лева, което е прекомерно, по посочените критерии.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради настъпило в хода на процеса плащане, предявения от .... ЕИК ....
против ... ....... иск за признаване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по гр.д.№ 19307/2021г. от СРС, 125- ти състав за сумата от 544,17 лева –
възнаграждение за ремонт на газов котел с подмяна на контактори и предпазител, на
23.12.2020г.-, в офис на длъжника, за което е съставен протокол № 003129, подписан без
забележки, и е издадена фактура №**********/4.1.2021г.
ПРИЗНАВА за установено, че ... ....... дължи на .... ЕИК .... сумата от 16,93 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 6.4.2021г. до датата на плащането - 26.7.2021г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 19307/2021г. от СРС, 125- ти
състав.
ОСЪЖДА ... ....... да заплати на .... ЕИК .... сторените разноски: сумата 325 лева за
заповедното производство и сумата 325 лева за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3