Определение по дело №571/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по жалби от защитниците на подс. Г. – А. Н. и А. З. , както и от другия подсъдим - В. Д. и от неговия З. – А. Ю. , наред с тях и по жалба от гражданския ищец и частен обвинител Х. К., срещу присъдата по НОХД № 208 по описа на РС – Б. за 2010 год.

Жалбата от А. Н. е с искане за изменяване на присъдата , в частта относно наказателната и гражданската отговорност на подс. Г., чрез прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление, намаляване размера на наказанието и на гражданските искове, по съображения, че причиненото на св. Х. К. телесно уреждане не е тежка телесна повреда.

Другият процесуален представител на подс. Г. – А. З. , в жалбата си е посочила , че присъдата следва да се отмени поради допуснати съществени процесуални нарушения , без да излага мотивиращи съображения. Личната жалба на подс. Г. не е мотивирана по отношение на оплакването му , че наказанието му е завишено. При непосредственото им пледиране пред въззивната инстанция А. З. и подс. Г. съществено са променили искането си , тъй като са изразили становище за потвърждаване на присъдата.

Жалбата от защитника – А. Ю. е с искане за прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление по отношение на подс. Д. по съображения, че уврежданото на св. К. не е тежка телесна повреда, защото в настоящия казус няма нито обезобразяване, което да доведе до съществено изменение на човешкия образ, водещо обективно до загрозяване, като и няма разстройство на речта и или на сетивен орган. Същото становище е изразено непосредствено и от двамата защитници на под. Д. – А. Ю. и А.Р. , като е допълнено с аргументите, че и К. момента на причиняване на телесното увреждане не са установени чрез специалните знания на вещото лице медико-биологичните характеристики на тежко увреждане, защото и първата по време експертиза , изготвена от в.л. Д. Г. сочи само наличието на такива, съставляващи средна телесна повреда. Поискано е и оправдаването му по второто обвинение. Твърди се, че отнемането на документите , принадлежащи на Х. К. не е престъпление по чл. 319 от НК , защото съобразно т. 14 от Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пленума на Върховния съд изразът "чужд документ" се отнася само за лице, което има право да го държи, притежава и ползва правомерно и да черпи права от него. В този случай подсъдимият не е имал такива права, тъй като е отнел свидетелството за управление с контролния талон от владението на свидетелката без нейно съгласие. На второ място липсва и субективният елемент от състава на престъплението - умисъла на Д. да причини вреда. Като следствие е поискана и промяна в гражданската част на присъдата , изразяваща се в намаляване размера на присъденото обезщетение на Х. К. .

С жалбата си частният обвинител и граждански ищец – Х. К. е обжалва присъдата в наказателната част с искане за увеличаване на наказанията на двамата подсъдими и в гражданската и част - с искане за увеличаване размера на исковете за неимуществени вреди в резултат на деянието , предмет на престъплението чл. 131 от НК, както и пълното уважавана на иска за неимуществени вреди от престъплението по чл. 319 от НК. Упълномощеният и представител – А. Д. акцентира в речта си на неоснователността на основното възражение за правната квалификация на теленото увреждане , позовавайки се на т.17 от Постановление № 3/ 1979 год. на ВС, както и несправедливостта при наказването на двамата подсъдими за изключително тежкото престъпление против личността, породена от обстоятелството ,че определените им наказания не са в максимално предвидения размер .

Гражданският ищец и частен обвинител М. К. се присъединява К. становището на повереника на К. и прокурора за потвърждаване на извода за правната квалификация на телесните повреди.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд, в пределите на въззивната проверка, за да се произнесе съобрази следното:

С обжалваната присъда подс. В. И. Д. е признат за виновен в извършаването на престъпление по чл.13. ал.1, т.5, т.9 пр.2 и т.10 вр. с чл.128, ал.2, пр.6 хипотеза втора вр. с ал.1 и вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК , тъй като за времето от 22.11.2009 г. до 02,30 часа на 25.11.2009 г. в Г. Б., в съучастие като подбудител, умишлено е склонил /обещавайки му сумата от 4000 евро/ и като помагач, умишлено улеснил /предоставяйки му средството за извършване на деянието-натриева основа/, давайки му съвети и разяснения за жертвата и окуражавайки го, че няма да бъде разкрит/, извършителят К. Г. Г., да залее с натриева основа пострадалата Х. А. К. от Г. Г. Д. причинявайки и увреждане на здравето, с користна цел и по начин особено мъчителен за пострадалата и с особена жестокост, изразило се в обезобразяване, причинило завинаги разстройство на сетивен орган /химическо изгаряне на конюнктивата и корнеата на двете очи от ІІ-ра – ІІІ-та степен и подобно изгаряне на кожата на лицето/ , за което му е наложено наказание лишаване от свобода с продължителност от 8 години и 6 месеца. Признат е за виновен и по обвинението по чл.319 НК, тъй като на 27.10.2009 г. в Г. Б. е скрил лична карта №********* издадена на 12.09.2005 г. от М.-Б. и свидетелство за управление на МПС №********* издадено на 13.11.2001 г. от М.-Б. с контролен талон № 1304840 К. СУМПС, издадени на Х. А. К. с цел да причини на същата вреда. За това престъпление той е освободен от наказателна отговорност като му е наложена административна глоба в размер на 1000 лв.

От своя страна подс. К. Г. Г. е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 5 години за извършено престъпление по чл.13. ал.1, т.4, пр.3, т.5 и т.10 вр. чл.128, ал.2, пр.6, хипотеза втора вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 25.11.2009 г. около 04.00 часа в Г. Б. пред дом на У.”Н. П.” №. на тротоара, чрез заливане с разяждаща течност /натриева основа/ умишлено причинил телесни повреди на повече от едно лице по начин особено мъчителен за пострадалите , както следва:

1. В съучастие с В. И. Д. , като подбудител и помагач, с користна цел умишлено причинил на Х. А. К. с ЕГН * от Г. Г. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване, причинило завинаги разстройство на сетивен орган /химическо изгаряне на конюнктивата и корнеата на двете очи от ІІ-ра – ІІІ-та степен и подобно изгаряне на кожата на лицето/ и

2. Умишлено причинил на М. Х. К. от Г. Г. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота /химическо изгаряне на лицето (образа) на лявата половина на челото и лявото слепоочие от І степен, конюнктивата на лявото око от І – ІІ степен, както и участък от теменно слепоочната част на главата от ІІ А степен/. Този подсъдим е оправдан за това, че посочените две телесни увреждания са извършени с особена жестокост, както и, че телесната повреда на М. К. е с користна цел.

С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на двамата подсъдими, като Д. е осъден да заплати на Х. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. заедно със законната лихва, а Г. – на Х. К. и на М. К. , обезщетения на същото основание, съответно в размер на 25 000 лв. и 10 000 лв., с които частично е уважена претенцията на К..

Изцяло отхвърлен е предявеният от нея граждански иск за обезщетяване на вреди от престъплението по чл. 319 от НК.

Тези проверявани правни изводи са изградени въз основа на установените от първоинстанциония съдебен състав факти.

За да се почертае, че основният спорен въпрос и във въззивното производство е този за приложението на материалния закон, а не за фактическите обстоятелства, настоящата инстанция ще започне изложението си с констатацията , че са установени по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване - факта на извършване на деянията, авторството, механизма на тяхното осъществяване, субективната страна на престъпленията и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при което са били извършени. К. съда не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на фактологията на двете деяния, тъй като задълженията му по установяване на обективната истина са изпълнени и картината им, описана в обвинителния акт на прокурора, е разкрита в достатъчна степен съгласно самопризнанието на подсъдимия Г. /което той е направил в предходната процесуална фаза, взето предвид от съда поради включването му в доказателствения материал от съдебното следствие чрез прочитането му при отказа на подсъдимия да даде обяснения/ и съобразно подкрепящите го изцяло доказателствени материали, събрани в хода на съдебното следствие. Мотивирането на присъдата е в съответствие с чл. 3. ал.3 НПК , като относно доказаността на фактите, са изложени съображения за установяващите ги доказателствени материали. Поради съгласието с тях и липсата на оспорването на фактите, рамкиращи предмета на доказване от страните по дело, а най-вече поради безпротиворечивостта на доказателствени материали относно доказаността на деянията и авторството им се обезсмисля излагането на съображения и на въззивната инстанция за тези обстоятелства.

Залегналите в обвинителния акт обстоятелства на престъплението, възприети и от съда са верни и са следните :

Двамата подсъдимите се познавали добре , тъй като са родени и живеят в едно и също село-Я., Община Д..

През 2009г. пострадалата К. била студентка в Б., където учела в специалност "Право" на ЮЗУ "Неофит Рилски". Подсъдимият Д. се запознал с нея на 26.02.2009 г. в заведение на Б., след което започнали да се срещат. К. го запознала със своите приятели между които-пострадалата К. /нейна съквартирантка К. този момент/, св. М. К. /нейна сестра / и св.А. приятел на сестра й/. Двамата излизали заедно в периода м.03-м.05.2009г., като станали близки приятели. Избухливият характер на Д. и безпричинната му агресия К. К. с времето, включително и в присъствие на приятелите й , както и начинът му на живот, свързан с грубо отношение и скандали между него и майка му, провокирали в К. желание двамата да се разделят. През м.май тя му се обадила по телефона и му казала, че иска да прекратят връзката си. Д. обаче не се съгласил и започнал да я търси в квартирата й, да й звъни по телефона, като я заплашвал, че ако я види с друг мъж ще я пребие от бой. Споделил й също, че вече е пребивал предишната си приятелка и, че е по-добре да е с него .

През м. юни 2009г. К. се съгласила да се срещне с Д., поради страх той да не изпълни заканите си К. нея. По време на тази среща, Д. и казал, че ако тя се раздели с него, ще я залее с киселина и ако не може той да й се радва на красотата, няма да позволи никой друг да го прави. Скоро след тази среща пострадалата постъпила на лечение в болница. Докато била там Д. я посещавал всеки ден, носел й храна и това провокирало в К. колебание за необходимостта от раздялата им. В тази болница, обаче, лекарите констатирали, че К. е много изнервена и й направили консултация с П., като й предписал активна почивка. След разговора си с нея, психиатърът отразил в медицинските й документи от престоя в медицинското заведение, че К. 16.07.2009г. Х. се оплаква от безпокойство, раздразнителност, конфликтност, често сърцебиене, изпотяване, тежест в сърдечната област, чувство за недостиг на въздух, мрачно и подтиснато настроение и плачливост . Това състояние на К. е характеризирано като тревожно депресивно състояние и за преодоляването му са й предписани медикаменти от лекаря –П. .

Въпреки осъзнаването , че причината за това и състояние е следствие на „преследването„ и от Д. /от показанията на същата/, К. се съгласила да отиде заедно с него, с приятеля му - св. Т. и приятелката на последния , на М.. След тази почивка тя се прибрала в Г.Г. Д. за да се подготви за държавните си изпити през есента. През това време Д. продължил да й звъни и да й изпраща съобщения, в които настоявал да остане с него, за да не пострада. К. обаче отказвала да го види, като отговаряла на подсъдимия, че не иска да излиза, дори изключвала няколкократно телефона си, за да няма контакт с него /това било възприето и от нейният баща –св.К./. Тогава обаче Д. започвал да звъни по телефоните на нейната сестра и приятелките й, а те се обаждали на нея, за да й кажат, че Д. притеснява и тях.

През есента на 2009 г. двамата престанали да се виждат. Дълго време пострадалата К. отказвала да посещава заведения, защото се страхувала да не срещне подсъдимия. С течение на времето се сприятелила със св.К., с когото веднъж посетила нощно заведение. Това станало известно на Д.. Той научил също , че Х. е идвала в Б. за държавните си изпити без да му се обади. В желанието си да я принуди да продължи да се среща с него, на 27.10.2009 г. отишъл в Б., в квартирата на пострадалите на У. „Н. П.” № 34 . В този момент там била само св.Е. Л.. Подсъдимият я излъгал, че отново са заедно с К. и, че се налага да потърси някаква сим карта, след което влязъл в стаята й. От дамската чанта на Х. Д. взел личната й карта №*********, издадена на 12.09.2005 г. от М.-Б. и свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 13.11.2001 г. от М.-Б., ведно с контролен талон № 1304840 К. СУМПС. Изпратил телефонно съобщение на К., в което й написал, че документите и дебитната й банкова карта са в него и ако иска да си ги вземе трябва да се види с него. Заплашил я също, че ако не отиде, ще използва документите й, за да изтегли паричен заем. Това изплашило и разстроило пострадалата К., тя започнала да плаче, като споделила за случващото се със сестра си –св.М. К.. Последната се обадила на Д. и го помолила да върне на нея документите. Той обаче й отговорил, че това ще стане само, ако Х. отиде да се видят, иначе ще ги скъса. Предупредил свидетелката да не се обаждат в полицията. Това принудило пострадалата да отиде да се види с Д. на уговореното място /в близост до Поликлиниката в Б./, като с нея обаче отишли сестра й – св.М. К. и нейният приятел М. А.. На мястото Д. върнал само личната карта на К., защото й заявил, че свидетелството й за управление на МПС е оставил извън града и трябва с неговият автомобил да отидат, за да го вземе. К. не се съгласила да тръгне с него, при което Д. не и върнал тези документи. Същият ден се оплакала в РПУ за отнемането им. Проверка на оплакването и извършил св.М.. Той разпитал К. и приятелите й за случилото се, след което извикал за разпит и Д. и го предупредил да не се саморазправя с Х..

Въпреки това предупреждение Д. пак започнал да звъни и да пише телефонни съобщения на К., като я заплашвал, че е по-добре да бъде с него, отколкото да си навлича гнева му. Тези обаждания провокирали пострадалата да депозира официална жалба и в РП-Б. за тормоз. К. ограничила излизанията си в Б. и отивала само до работата си.

Една съботна вечер, около седмица преди 25.11.2009 год., Д. я видял в дискотека „Джулиани” Б.. Обикалял около компанията й, като на св. Н. К. /също в тази компания/ му направило впечатление, че дори Д. го проследил, докато отишъл до тоалетната. Същата вечер приятелите на Х. я изпратили до квартирата й. Д. окончателно се почувствал пренебрегнат и в него се породило желание да отмъсти на Х.. За това на 22.11.2009 год. след полунощ той се обадил на подс. Г. - негов познат от детските годни. В този телефонен разговор Д. попитал Г.: „Искаш ли да изкараме по 4000 евро?” / от прочетените показания на последния/. Двамата се уговорили да се срещнат по-късно същия ден, за да уточнят подробностите. Когато Г. пристигнал в дома на Д. му разяснил, че „един грък дава 10 000 лв., за да залеят едно момиче с киселина „ /отново от същите показания/ . Обяснил също, че има снимка на това момиче и обещал да я покаже и да даде информацията, която е нужна на Г., ако той извърши заливането. Г. се съгласил и двамата подсъдими тръгнали с автомобила на Д. за Б.. След като пристигнали в града, Д. закарал Г. до квартирата на К. и К., посочил къщата и двамата зачакали появяването на Х. с цел Д. да я покаже. За времето от 11.30-12.00 часа до 15.00 часа обаче Х. К. не се появила, поради което и подсъдимите се върнали обратно в с. Я., Община- Д..

На 24.11.2009 г., около 20.00 часа, те се срещнали отново в кафе “Билярда”, находящо се в същото село. Подсъдимият Д. отново проверил готовността на Г. да изпълни поръчката и след като се убедил в тази му готовност, му казал да си намери автомобил и да чака обаждането му. Д. дал на Г. и 20.00 лв., за да зареди гориво, както и найлонова торба, в която имало шише с надпис “сода каустик” и буркан от компот. Г. взел парите и скрил торбата в близки храсти около заведението. Около 21.30 часа на същата дата, Г. се обадил на св.Б. Б. /негов приятел от с. Я./ и го помолил да му даде автомобила си / „Фолксваген голф”, бял на цвят/, защото му трябва да отиде на лекар. Когато Б. му дал автомобила си Г. заредил гориво за 20-те лева, дадени му от Д. и се върнал в същото кафе, където останал с приятелката си - св.Б. - до 22.30 часа в очакване обаждането на Д.. В последствие се прибрал у дома му заедно с нея. Около 01.00 часа на 25.11.2009 г., Д. позвънил на Г. по мобилният му телефон и му казал, че момичето, което трябва да се залее се намира в дискотека “Джулиани” на Б..

Междувременно на 24.11.2009 год. съквартирантка на Х. – Д. Й. й предложила да излязат вечерта. К. споделила, че се страхува да не срещне Д., но се съгласила, тъй като и М. К. и нейната сестра настояли. Така компанията пристигнала в заведение “Д.”, находящо се в хотел “А.......” на Б. около 01.00 часа на 25.11.2009г. Минали през първата зала на заведението, но там видели Д. и за това се преместили в другата зала на заведението. След около 10-на минути обаче ги последвал и Д.. Излязъл от залата и се обадил по мобилния телефон на подсъдимия Г.. Обяснил му къде се намира дискотеката и се уговорили, когато Г. пристигне, да му се обади, за да може Д. да излезе и да го посрещне.

След това обаждане, подсъдимият Г. се качил в автомобила на св.Б., минал покрай кафе „Б” в с. Я., взел от храстите дадената му от Д. торба с течността за заливането и тръгнал за Б.. Пристигнал до хотел "А" и паркирал автомобила на св.Б. в близоС. Налял в буркана от компот около 250 мл от течността, която се намирала в шишето и го оставил с найлоновата торба в колата. Обадил се на подс. В. Д. и последният излязъл пред дискотеката, за да го посрещне. Когато се срещнали Д. казал на Г., че момичето, което трябва да се залее, е вътре заедно с други момичета. Обяснил също, че компанията им седи на маса близо до бара в една от залите на заведението и трябва да влязат вътре, за да му я покаже. След като отишли във въпросната зала и двамата стигнали до бара, Д. се обърнал с лице К. Г., погледнал Х. К. и с поглед и кимване на главата К. нея я посочил на Г.. Този жест на Д. обаче бил забелязан от нея и тя дори споделила със сестра си, че се притеснява.

Непосредствено след това Д. и Г. напуснали залата и излезли в коридора, където започнали да разговарят. Подсъдимият Г. споделил на Д., че не е разбрал добре коя е целта и за това Д. отново влязъл вътре, за да огледа по-добре облеклото на Х. и да го опише на Г.. След като я огледал, Д. се върнал при Г. и му казал, че момичето е облечено с черна блузка на жълти точки като на пантера, розов панталон и има светла коса на руси кичури. Г. също влязъл в залата, видял момичето с описаното облекло, което приличало на това на снимката, която вече бил виждал и съобщил на Д., че вече е разбрал кое момиче трябва да залее / тези действия на двамата подсъдими са записани и на записите от видеокамерите пред въпросната зала/. След което Д. дал на Г. 5 лв., за да си вземе питие, докато я изчака да напусне заведението, а самият той излязъл. Г. останал на бара, поръчал си бира и започнал да наблюдава жертвата. След около един час Х. К., М. К., тяхната приятелка Д, М. К. и приятелят й М, който дошъл в заведението само, за да ги изпрати, си тръгнали. Г. излязъл след тях и ги последвал. В близост до механа “М”, св. М А, Д Й и св. М. К. се отделили и тръгнали К. автомобила на А , за да изпращат Д, а св.Х. К. и св.М. К. поели К. квартирата си на У. „Н. П.” № 34. Като видял това, Г. отишъл до автомобила, взел от там буркана с налятата в него течност и застигнал по пътя К. и К., тъй като двете момичета се забавили в закусвалнята в близост до квартирата. Когато подс. Г. ги доближил, К. се опитвала да отключи входната врата и подвикнал “Ехо” . Момичетата, чувайки това се обърнали К. Г.. В този момент и двете го разпознали като момчето, което придружавало в дискотеката Д., защото в близост до мястото имало светеща улична лампа. Г. замахнал К. К. с буркана, увит в найлонова торба, който държал в ръцете си и течността попаднала директно върху лицето и косата й. К. се намирала в непосредствена близост до приятелката си /на метър-два според собствените й показания/, поради което и част от течността попаднала и върху нея - в областта на лявата горна част на главата й и лявото й слепоочие. След като плиснал течността, Г. се обърнал и се затичал К. автомобила си, като носел и буркана.

Момичетата се развикали от усещащата болката на изгаряне, но въпреки нея К. се затичала след Г., за да го догони. Тогава чула викът на приятелката си Х. К.: "Миме, отидоха ми очите и лицето, тоя ме заля с киселина", като плачела и пищяла. Х. се свивала и стенела от болката, като повтаряла непрекъснато: "Боли ме, боли ме, ох, не виждам нищо". Тъй като двете момичета не знаели с каква течност са залети, помислили, че е киселина и за това хукнали да търсят лекарска помощ в Спешния Център на града, който се намирал в близоС. Улиците в този момент били разкопани заради ремонт, поради това М. хванала приятелката си, която не виждала и се опитала да я напътства. Двете тичали, спъвали се и падали, но в крайна сметка стигнали до Спешния Център. Там св. К. видяла лицето на К., което било подуто, червено, изгоряло, очите й били подпухнали и затворени от отока и тя не можела изобщо да ги отвори. По дрехите и на двете момичета имало бели следи от течността, с която били залети. Х. К. била в шок от това, че не вижда, плачела и крещяла от силната болка, която изпитвала по лицето си. Тъй като лекарите първоначално също не знаели с какво са залети момичетата, те се опитали чрез реактори да разберат естеството на течността. При това тестване реактивът показал, че е основа и за това започнали да промиват лицето на К. с вода, като казали и на К. да се измие. Двете пострадали били приети в хирургичното отделение на МБАЛ-Б., а след него и в очното отделение. Там били поставени капки в очите на К., а в очите на К. лекарите инжектирали кръв, която взели от вената й , за да спасят зрението й. След тези манипулации обаче преценили, че състоянието на К. налага незабавно лечение в специализирано медицинско заведение. За целта К. била транспортирана веднага в специализираното “Очно отделение” на Университетска клиника, с ръководител св.доц. Х.. Последната лично приела и прегледала Х. К. и се заела с промиването на раните й и лечението на очите й , след като сама отново проверила чрез филтър какво е естеството на химическия агент, причинил изгарянията на пострадалата.

Когато св. М. К. разбрала за случилото се обадила на св.М. /полицейски инспектор, ангажиран по случая с откраднатите лични документи на Х./ и изрично посочила, че по думите на сестра й , лицето, поръчало заливането, е подсъдимият Д.. Св. М. веднага се обадил на колегите си и по номерата и марката на автомобила на Д., последният заедно с пътуващите в автомобила му лица, между които и св.Т. и св.И., били задържани в Б. и отведени в РУП за изясняване на случая.

По време на лечението й в Университетска болница ”Царица Йоанна”-Г.С., пострадалата К. била консултирана и с П., който в медицински документ отразил, че състоянието на пациентката сочи на вероятност за развито посттравматично стресово разстройство. При направената консултация с пострадалата К. 30.11.2009г., лекарят е констатирал засилена раздразнителност и необичайни изпотявания. Посочил също, че К. е преживяла насилие и има реално усещане за обезобразяване и загуба на зрение К. 08.12.2009г. В поведението й се наблюдават: повишена раздразнителност, вербална агресивност по отношение на близките, вегетативни явления, повишена тревожност, натрапливоподобни изживявания, неволно възстановяване на сцени, свързани със засилена плачливост и неспокоен сън. Констатирано е още вероятност за предхождащ епизод на тревожно разстройство, прекаран през юли-С. 2009 г. и свързан с психотравмената ситуация.

Въз основа на медицинските документи, издадени от Университетска болница “Царица Йоанна”–Г.С. и след извършен личен преглед на Х. К. вещото лице Г. е констатирал множество надигнати и забелващи се на места корички, като някои от тях са били дебели и сливащи се. В теменната й област е имало участък без окосмяване на площ около 2.5 см. в диаметър. Имало е оток и лезия по повърхността на кожата в областта на клепачите на очите, кръвоизливи под конюктивата на двете очни ябълки, както и увреждане в областта на устните й. Експертът е категоричен, че констатираните травматични увреждания при постъпването на Х. във въпросното медицинско заведение представляват химическо изгаряне на конюктивата и корнеата на двета й очи от ІІ-ра и ІІІ-та степен и подобно изгаряне на кожата на лицето с множество зарастващи под коричка наранявания в областта на лицето и челната област на главата. Това състояние на очите и констатираното намаление на зрението са мотивирали експерта да приеме, че е налице трайно отслабване на зрението на Х. К., като независимо от провеждащото се с нея, К. онзи момент лечение, Д. Г. е приел, че не е отминала опасността от възможна загуба на зрението. Счел е също, че окончателна оценка за размера и характера на увреждането може да се направи едва след приключване на лечението на Х., тъй като от настъпилото изгаряне на лицето й е прогнозирал и възможност за трайно изменение, водещо до загрозяване и реализиране на медико-биологичният признак обезобразяване, причиняващо завинаги разстройство на сетивен орган. Експертът е отразил, че констатираните травми за Х. К. са резултат от действие на течна корозовидна отрова с основно рH и могат да се получат по време и начин, съобщени от пострадалата.

За установяване състоянието на Х. К. при постъпването й за лечение в МБАЛ ”Царица Йоана”-Г.С., по делото е разпитан и лекуващият я лекар доц. Х.. Същата установява, че при пристигането на К. в болничното заведение лицето й било изгоряло, с оток и рани в започващ възпалителен процес. И двете и очи били с тежки изгаряния. В дясното око роговицата на окото й била увредена около 2/3 , в следствие на химическият агент, излят в очите. Намалението на зрението на дясното око било 30-40 %. В лявото й око, в което имало точковидни образувания –ранички, намалението било до 50%. Лицето и било значително и сериозно изгорено. Свидетелката е категорична, че К. е имала тежко изгаряне на лицето и очите и ако за нея не са били положени своевременно лекарските грижи е щяла да загуби дясното си око и да има трайно увреждане на лявото око.

Чрез специалните знания на офтамолога - Д. Т. и дерматолога - Д. У. е изследвано отново здравословното състояние на Х. К. и К. 21.04.2010 г., като е констатирано значително подобрение на зрението и следствие на проведеното с нея лечение в МБАЛ ”Царица Йоана”. Заради навременността и адекватността на това лечение, Д. Т. сочи, че въпреки изгарянето, К. момента на прегледа, зрението на лявото око е напълно възстановено, а това на дясното е 0.8-0.9, което според експерта е в една добра норма. Това лечение е ограничило до минимум последиците за зрението на пострадалата, поради което само за дясното око е налице известно намаление в зрението от порядъка на 10%-15%, а за лявото око е налице възстановяване на зрението и няма констатирано отклонение. Именно заради последното и експертът е приел, че последиците от процесната травма К. момента на изготвянето на допълнителна комплексна експертиза се ограничават само до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата К., като при изслушваното му от съда е категоричен, че единствено адекватната и навременна намеса на лекарите в МБАЛ ”Царица Йоана” е предотвратила прогнозираните от Д. Г. за настъпване на слепота, защото при изгаряне като процесното не е възможно естествено възстановяване на организма. Освен това въз основа на данните за киселинност 9.00 на процесната основа, времеви интензитет на въздействие върху очите на К. - около 30 минути, докато същата получи първата си помощ и първото си обливане с вода от лекарите в Спешен Център на Б. и при въздействие на основа с количество от 250-400 мл, според експерта, това въздействие би имало за последица ослепяване на К. и респ. загуба на зрението на по-увреденото й дясно око, и значително трайно намаляване на зрението на лявото й око.

От своя страна дерматологът в това съвместно изследване Д. У. е констатирал при личния преглед на пострадалата К., че кожата и на лицето е в добро общо състояние. В областта на челото й се вижда лек еритем /зачервяване/, а в съседство с двете й очи се виждат нежни цикатриси с бледорозов цвят. Тези констатации са мотивирали в.л У. да посочи, че пострадалата вече няма трайни козметични увреждания на лицето, както и обезобразяване на последното. Експертът У. също уточнява, че от данните за състоянието на К. при постъпването й за лечение в МБАЛ “Царица Йоана” , увреждането на кожата е било дълбоко и без адекватната намеса на лекарите, по лицето и са щели да останат трайни белези, които да го обезобразяват.

Вещото лице Д. А. пък е изследвал уврежданията на здравето на К.. Химическото изгаряне на лявата половина на челото и лявото слепоочие, конюктивата на лявото око, както и участък от теменнослепоочната част на главата, са довели до временно разстройство на здравето и, което не е било неопасно за живота й. Експертът е посочил в заключението си също, че причинените травми са заздравели за период от 20-25 дни и няма да оставят белези или други последствия за здравето на тази пострадала. В следствие на травмите пострадалата е изпитала болка с усещане за щипане в областта на очите, както и болка от изгаряне.

От извършената на подс. Г. съдебно–психиатрична експертиза е установено, че освидетелствуваният не боледува от психично заболяване и няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания. К. 25.11.2009 год. е бил психично здрав. При физическото, психичното и психологично състояние К. момента на инкриминираното деяние той е бил годен правилно да възприема фактите и обстановката и да дава годни показания като обвиняем. К. момента на експертното изследване К. Г. Г. е бил годен да дава достоверни показания като обвиняем във връзка с провежданото досъдебно производство. Според експертизата, при физическото, психичното и психологичното състояние К. момента на инкриминираното деяние, К. Г. Г. не е имал краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и е бил годен да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си, като същият не е бил и в състояние на физиологичен афект К. същият момент.

Относно психичното здраве на подсъдимият Д. не са установени данни за негово боледуване или регистриране на учет в О. – Д..

След заливането Г. отишъл до Р. и изхвърлил остатъка от течността, а якето си изхвърлил в контейнер на път. Впоследствие сам посочил на разследващите органи местонахождението на последното , което било иззето от контейнер по пътя му за с.Я.. Дрехите носени от К. и К. са предадени на органите по разследването. Въпросните дрехи са изследвани и по тях е констатирано наличие на множество засъхнали бели петна от натриева основа. Според заключението на експертите в Ц. К. Н. – М. С., е налице натриева основа върху следните обекти: дамско черно палто от плат и чифт дамски черни кожени ботуши (с множество засъхнали петна от натриева основа - вж. Фотокопия с номера 5, 6, 7, 8 и 14 от Приложение К. Протокол №09/БТМ-732 от 08.12.2009 г.), предадени доброволно на 25.11.2009 г. от Н. Г. К.; сиво яке, иззето с протокол за оглед на местопроизшествие на 25.11.2009 г. – наличие на три петна, онагледени с фотокопия № 10 и № 11 от Приложението; обтривка от входна врата на дворно място на кооперация, взета с протокол за оглед на местопроизшествие, извършен на 25.11.2009 г. в Г. Б., на У. "Н. П. №. (Фотокопие №4 от Приложението, К. експертизата). Експертите са констатирали също наличие на сярна киселина върху обтривката от акумулатор на лек автомобил "Мс" с ДК № ...., иззета с протокол за претърсване и изземване от 25.11.2009 г. ( вж. Фотокопия с №2 и №3 от Приложението К. експертизата). Не е констатирано наличие на минерални киселини и основи върху другите приобщени в хода на разследването и съдебното производство веществени доказателства: сива жилетка и мъжка блуза, иззети с протокол за претърсване и изземване от 26.11.2009 г. (Фотокопия с №12 и №13 от Приложението К. експертизата).

Обект на изследване е бил и записът от охранителните камери в Дискотека „Д” и тези пред залата. Данните от този запис са анализирани с предоставен сравнителен материал /1 бр. фотоснимка К. Протокол за разпознаване от 26.11.2009 г./ на подсъдимият К. Г. Г.. При това изследване и анализ, експертите, изпълнили лицево–идентификационната експертиза, сочат, че иззетият диск в хода на разследването съдържа 14 бр. видео файла в специализиран формат, от които са извлечени снимкови кадри на лице от видим мъжки пол със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения сравнителен материал за подсъдимият Г. /лице условно обозначено с ф.к. 1/. Тези снимкови кадри са обработени с цел повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS и са представени в хронологичен ред в Приложение 1, К. експертизата. При това проведено сравнително лицево-идентификационно изследване е направен извода, че на ф.к. 1.5 — 1.9 и 1.11 от приложението - извлечени от диска-обект на експертизата и ф.к. 1 (снимка - сравнителен материал на подсъдимият Г.), вероятное заснето едно и също лице, условно обозначено с 1, а именно подсъдимият Г.. Общите признаци, по които експертите са констатирали сходство между снимките-файлове и снимката-сравнителен материал на подсъдимият Г. са охраненост, форма на лицето и черти.

При задържането на В. Д. на 25.11.2009 г., полицейските служители са извършили и надлежен оглед с претърсване на жилището му в с.Я.. При това действие в жилището на Д. е намерен портфейл за документи с черен цвят и надпис “БГ” лични документи, сред които имало и 1 бр. СУ на МПС №..., издаден от М.-Б. на името на Х. К..

Необходимо е да са конкретизира, че проверката на правните изводи на първоинстнациония съд, сторени въз основа на тези факти се ограничава до осъдителните такава, поради липсата на протест и на съответна изричана жалба от частните обвинители с възражения за оправдателната част от присъдата. Ето защо изводите, че извършителят Г. не е причинил телесното увреждане на двете момичета с особена жестокост, като и че не е увредил здравето на М. К. с користна цел не могат да бъдат променени.

Правилно е прието , по изложените подробни съображения, че телесното увреждане е на две лица и е извършено обективно със съвместно участие на двамата подсъдими, като подс. Г. е извършител, а подс. Д. е негов подбудител и помагач. Спорни в първоинстанционото производство, както и оспорени пред въззивната инстанция, са характерът и степента на телесното увреждане на Х. К. / само на нея, защото това на М. К. не поражда съмнение с оглед изтъкнато от вещото лице наличие на медико-биологичния признак -разстройство на здравето, което не е било неопасно за живота й , който правно определя степента на засягане на здравето на тази пострадала като леко/. Страните и самият първоинстанционен съд, видно от мотивите му, при определянето на характера и степента на увреждането се позовават на задължителното указание дадено в т. 17 от Постановление № 3 от 1979 год. на Пленума на ВС, относно това, че те „се определят по принцип К. момента на причиняваното на телесната повреда”. Наличието на това задължително тълкуване, не може да бъде основание за различията в становищата на страните. Въпреки многословността при аргументирането на защитниците на подс. Д. в основата му е именно позоваването на това тълкуване, допълнено с възражението, че и К. момента на причиняване на телесното увреждане то не е било тежко, защото първото по време експертно заключение сочи наличието на медико-биологичните признаци – трайно отслабване на зрението и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които не квалифицират увреждането като тежка телесна повреда. Безспорно прав е защитникът по отношение на това, че този лекар действително не е дал изрично основание за правната квалификация, възприета от районния съд. Въпреки това възражението не е основателно, защото в конкретния случай правната квалификация е определена от съда като преди това вещото лице е установило медицинското естество на увреждането и е изтъкнало медико –биологичните квалифициращи признаци, съдържащи се в един от трите състави на НК. В писменото си изложение вещото лице Г. по отношение на мекотъканите увреждания на лицето и главата е отразило само тяхното наличие и прогнозата си, че не би могло да се изключи от тях да останат постоянни белези. В този аспект може да се приеме, че то не е достатъчно пълно. Чрез разпита на Д. Г. тази непълнота обаче е преодоляна, защото той ясно и категорично е посочил, че изгарянето на кожата в областта на лицето е била от втора и трета степен, която води до увреждане в дълбочина на кожата, защото засяга не само дермата, а и подлежащата тъкан – хиподеримиса. Дълбочината на това засягане има за последица оставането на трайни белези, които обективно водят до загрозяването на лицето на пострадалата. Изтъкнатите анатомически признаци на увреждането на кожата на лицето дават основание да се приеме, че това увреждане е причинило на Х. К. съществено изменение на лицето, което го загрозява. Отличителен критерии на това загрозяване е не само неговата степен , но и трайността му /въведен изрично с решение № 1046 /1976 год. на ВС/ , поради което и то следва да се квалифицира като обезобразяване на лицето. Освен него на Х. К. е причинено и разстройство на сетивен орган, защото частично е увредена и зрителната и функция. По отношение на зрителната непълноценност обсъжданото експертно заключение е изрично, защото в него е отразено, че пострадалата е с трайно отслабване на зрението, тъй като химически изгорени са конюктивата и корнеата на двете очи от ІІ-ра –ІІІ-та степен. Това разстройство е с продължителност за цял живот, тъй като то е съществувало не само и К. дата на прегледа, осъществен от Д. Т., / който е констатирал намаление на зрението на едното око/, но най-вече поради степента на увреждане, поради което е била възможна /според двете вещи лица/ загубата на зрението, ако не е била оказана медицинската помощ на Х.. И тук е мястото да се напомни разбирането, отново дадено в посоченото вече постановление, че „в случаите, когато здравословното състояние на увредения се подобри вследствие на лечението и времето, тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието”, поради което и почти пълното възстановяване на Х. К. е без правно значение за определянето на степента на нейното увреждане като тежка телесна повреда. Освен този резултат е причинено и леко увреждане на здравето на друго лице, поради което и телесната повреда, която е извършил подс. Г. правилно е квалифицирана по т. 4 предложение последно на чл. 131 НК. За този квалифициращ признак не може да отговаря подс. Д., защото неговите склоняващи и улесняващи действия са били с насоченост само по отношение на едно лице. Извършеното от Г. правилно е прието, че е по-тежко наказуемо /с користна цел/, защото той е увредил Х. К., срещу обещанието за получаване на значителна парична сума. Телесната повреда е тройно квалифицирана поради наличието и на още един признак – този по т. 5 на чл. 131 НК, тъй като въззивната инстанция се съгласява с извода на районния съд, че обективно пораженията на двете потърпевши са особени, както и с констатация, че преживените от тях мъки по обем и качество са извънредни.

Подсъдимият Д. като подбудител и помагач правилно е прието, че може и трябва да отговаря по чл. 131 ал.1 т. 10, т.5 и т. 9 , във връзка с чл. 20, ал. 3 и 4 НК, защото умишлено е подбудил и подпомогнал извършителя да увреди телесно Х. К. с користна цел, като и с особена жестокост и по особено мъчителен начин. Не само прекият увреждащ, т. е. извършителят, носи такава отговорност, защото подсъдимият Д. не просто е дал идеята за нараняването и е набавил средството за осъществяването му, но е и посочил как да бъде наранена Х. – да бъде обезобразена, чрез заливане с основа в областта на лицето. Следователно неговият умисъл е обхващал не просто решението за извършване на телесната повреда, но и начина и на извършване. Така че разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НК не е пречка деянието и по отношение на подсъдимия Д. , макар само да е бил подбудител и помагач на извършителя да бъде квалифицирано като престъпление по чл. чл. 131 ал.1 т. 10, т.5 и т. 9 , във връзка с чл. 20, ал. 3 и 4 НК.

Неоснователно е възражението на защитника на подс. Д., че той не следва да отговаря , заплащайки административна глоба , и за извършването на още едно престъпление. Позоваваното на Решение № 144 от 29.07.1998 г. на ВКС по н. д. № 122/98 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Людмил Петков не е коректно, защото съдържането на това решение налага извод , че то е относимо К. съвсем други факти. Относимо обаче е задължителното тълкуване , дадено в Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., на изразът "чужд или не изключително нему принадлежащ документ", като е посочено, че се има предвид „лицето, което има право да държи документа, което го притежава и ползва правомерно, което черпи права от този документ”. Ето защо инкриминираното свидетелство за управление и талона К. него, издадени на името на Х. К. се явяват "чужд" документ за подс. Д., със съдбата на които той няма право да се разпорежда. Доказаният факт, че го е поставил в положение, при което неговият притежател не е знае къде той се намира, чрез което се създава невъзможност, временно К. да се ползва от него води до извода, че се касае за "скриване", по смисъла на чл. 319 НК.

Оспорено е и , че при установената фактология може да се направи извод, че са налице и съставомерни признаци по отношение на субективната страна на деянието. Във връзка с последната се изисква наличието на пряк умисъл и специална цел, която може да бъде свързана с причиняване другиму вреди или набавяне за себе си, или други му облага. Проверяваният съд е приел, че целта е единствено да се причини вреда на притежателя на документа като в мотивите си е обосновал този си извод, не само с невъзможността лицето да ползва документа по предназначението му, а и с цел да му се причинят негативни емоции и финансови разходи . Тези изводи и тяхната аргументация са правилни, и могат да бъдат само споделени, защото подсъдимият с действията си е преследвал специалната цел, като без значение е вида на вредата - имуществена или морална. Освен това, като е посочено в Решение № 46 от 18.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 665/2009 г., НК, I н. о., докладчик съдията Даниела Атанасова : „по принцип невъзможността един документ да се ползва по предназначението му, не може да бъде абсолютна предпоставка за извеждане на вредоносна цел за нуждите на наказателното съдопроизводство. Необходимо е да бъде установена конкретно, преследвана цел, К. постигането, на която подсъдимият следва да е насочил своите действия.” В случая тя е доказана поради това и възражданото не е основателно. Поради тези съображения неоснователни са исканията за оправдаването на подс. Д. по обвинението за извършено престъпление по чл. 319 от НК , както и това за преквалифициране на телесната повреда причинена от двамата подсъдими на св. Х. К..

Доводите за несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания за задружното им извършване на телесното увреждане, мотивиращи разнопосочните искания за увеличаване и намаляване на продължителността на лишаването от свобода не са основателни, макар че първоинстанционият съд не е бил прецизен при индивидуализацията на наказанията, защото при мотивиране на отмерването на размера на лишаваното от свобода , наложено на всеки един от съучастниците, не е изложил съображения за конкретното участие на всеки един от тях, така като го задължава разпоредбата на чл. 21 от НК. Очевидно обаче, за да определи наказание на подс. Д. значително по-високо от това на подс. Г. , е съобразил, че неговият принос в задружната престъпна дейност е по-голям от този на подс. Г.. Д. е този , който е осъществил цялостната организация за извършването на деянието, като при така създадените условия Г. е осъществил само простата проява. Не само степента на участие на Д., но и характерът му на участие налагат по-строгото му санкциониране, при съобразяване, че той е не само помагач, но и подбудител на подс. Г.. Именно тук, с оглед на логическа последователност, следва да изтъкне и вече споменатото във връзка с отговорността на подс. Г.. Като извършител той е осъществил нещо повече от това, К. което го е подбудил и подпомогнал Д., тъй като е увредил освен Х. и друго лице. Този престъпен резултат обаче се обхваща от квалифициращ признак, поради което и не може да бъде индивидуализиращо отговорността на Г. обстоятелство.

Диференцирана по този начин, съгласно чл. 21, ал. 1 НК и по реда на чл. 54 НК, отговорността на всеки от съучастниците в съвместната им престъпна дейност не дават основание за ревизия на наказанията и в двете поискани насоки. Няма основание за намаляване или увеличаване размера на наложеното на подс. Д. наказание, защото въпреки наличността на някои смекчаващи отговорността му обстоятелства, отегчаващите са тези, които определят характера на деянието като по-тежко престъпление от дадения вид. Това налага именно определянето на наказание над средното, без да се стига до максимума.

Няма основание и в поисканата само от страна на К. в качеството и на частен обвинител промяна в наказанието на подс. Г., защото спрямо него районният съд, като му е наложил наказание малко под средния размер, не го е облагодетелствал несправедливо. Въпреки изтъкнатите в мотивите за него отегчаващи моменти смекчаващите обстоятелства са тези, които надделяват и налагат наказването на незначителния му принос в извършване на престъплението по –леко.

Наказването на под. Д. за извършеното престъпление по чл. 319 от НК чрез освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административна глоба противоречи на закона, защото районният съд не е съобразил, че определя наказание за престъпление, извършено в условията на реална съвкупност с това по чл. 131 от НК , поради което е бил ограничен от забраната по чл. 78а, ал. 7 НК, според която при извършени „множество престъпления” , каквито безспорно са съвкупностите и рецидивът, този институт не е приложим. Няма съответен протест от частните обвинители и прокурора, поради което и създаденото благоприятно положение за подс. Д. ще остане непроменено. Отправените от страна на защитата искания за намаляване размера на присъдените и парични обезщетения за телесното и увреждане на Х. К. и М. К. са неоснователни, защото при определяне размера на дължимото районният съд е отчел всички обстоятелства, които имат значение при решаване на въпроса за справедливото възмездяване на виновно причинените неимуществени вреди. Налага се обаче да бъде допълнено, че по същество правилни са изводите, че К. е претърпяла не само физически болки, а и негативни психични преживявания, които очевидно са били водещи в състоянието й и след зарастване на телесните рани. В този смисъл, правилно обезщетени като засегнати блага са всички тези личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание, като не е било нужно разделното оценяване на физическите от психическите болки.

Лишено от основателност е исканото на гражданския ищец К. за увеличаване размера на предявените от нея субективно съединени искове срещу двамата подсъдими, най-вече поради настъпилото и почти пълно възстановяване.

В рамките на правомощията си да направи служебна проверка на атакуваната присада, въззивният съд констатира, че неправилно районният съд е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство претенцията на К. за овъзмездяване на неимуществени вреди от престъплението по чл. 319 НК, защото за това обвинение е недопустимо конституирането на частен обвинител и граждански ищец , именно поради особения кръг от обществени отношения, които се защитават и които се засягат в следствие на извършеното деяние. С престъплението по глава ІХ от НК се увреждат обществените отношения, свързани със съставянето, използваното и съхраняването на документите, поради което и те имат за резултат накърняване на реда и правната сигурност на документирането. Поради което следва да се приеме, че съдът не се е съобразил с ТР № 2 от 05.04.2004 год. на ОС НК на ВКС и с разпоредбите на НПК, съгласно, които законът допуска участието и конституирането на страна – частен обвинител и/или граждански ищец , само, когато той е физическо лице, пострадало от конкретното деяние, инкриминирано с обвинителния акт, респ. когато вредните последици, настъпили от деянието за пострадалия, са елемент от състава на престъплението. Поради тези съображения произнасянето на районния съд по основателността на иска е било недопустимо и следва да бъде коригирано, като се измени присъдата в гражданско-правната й чаС. В останалата част присъдата следва да се потвърди като правилна, законосъобразна и справедлива.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда от 08.11.2010 год., постановена по НОХД № 208/2010 год. по описа на РС-Б., като я обезсилва частично в гражданско-правната й част, относно предявения от Х. К. граждански иск срещу подс. В. Д., за обезщетяване на неимуществени вреди от престъплението по чл. 319 от НК в размер на 5000 лв., като недопустим и прекратява производството в тази му чаС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и чаС.

Решенето е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: