РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Пловдив, 18.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2333/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „ГАМЕРА“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Юндола“ № 10, представлявано
от управителя М.К.П., чрез пълномощника М.А.против Решение № 273 от 19.08.2020г.
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, в която е потвърдено
разпореждане изх. № С200016-137-0006447 от 23.07.2020г., издадено от публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на
основание чл.226 ал.1 от ДОПК е отказано погасяване по давност на публични
задължения по изпълнителни титули ГДД по чл. 92 от ЗКПО №
1600И243508/30.03.2015г., ГДД по чл. 92 от ЗКПО № 1600И0347209/31.03.2016г. и
СД по ЗДДС № 16001980164/12.07.2012г.
Жалбоподателят твърди, че неправилно в
обжалвания ИАА и решението на горестоящия
административен орган е прието, че са предприети действия за прекъсване и
спиране на 5-годишната давност. Дори и да са предприети такива действия,
длъжникът не е уведомен надлежно за тях, защото издаденото постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-11-2126/22.11.2012г. не е връчено на
дружеството. По отношение на действията на публичния изпълнител, водещи до
прекъсване на давността, обективирани със съобщение
за доброволно изпълнение изх. № С160016-048-0006080/31.05.2016г., разпореждане
за присъединяване изх. № С170016-**********/16.11.2017г. и ИПДПОЗЛ изх. №
С190016-007-0003569/27.08.2019г., сочи, че не са надлежно съобщени на
жалбоподателя. Позовава се на обстоятелството, че СДИ е връчено на длъжника по
електронен път на 27.02.2020г., към който момент е изтекла регламентираната в
чл.171, ал.1 от ДОПК 5-годишна погасителна давност. Редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от пълномощника адв.В., която поддържа жалбата и ангажира
доказателства. По същество на спора в писмено становище се иска отмяна на обжалваното решение на ТД
на НАП – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител
в дирекция „Събиране” при ТД на НАП – гр. Пловдив и връщане на преписката на
компетентния публичен изпълнител за ново произнасяне. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Териториален
директора на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалните представители юр. А. и юр. С., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирано по
делото становище.
От фактическа страна, на база приобщените
доказателства, съдът установи следното:
С Разпореждане изх. № С 200016-137-0006447 от 23.07.2020г.
на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е
отказано прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна
давност за събиране вземанията, произтичащи от 6бр. изпълнителни титули,
подробно описани в него (л. 23 гръб). В разпореждането публичният изпълнител е
посочил началния момент, от който започва да тече погасителната давност по
отделните изпълнителни титули, както и предприетите изпълнителни действия,
водещи до прекъсване и спиране на давността. Приел, че 5-годишният давностен срок за задълженията по годишни данъчни
декларации по ЗКПО е започнал да тече съответно на 01.01.2016г.
и на 01.01.2017г., поради което към момента на
издаване на разпореждането, той не е изтекъл. Същевременно, същият е прекъснат
с издаване на съобщение за доброволно изпълнение от 31.05.2016г., което е
връчено надлежно на жалбоподателя на 27.02.2020г. Поради прекъсването на давностния срок, считано от 27.02.2020г. е започнал да тече
нов 5-годишен давностен срок, съответно не е изтекла
10-годишната погасителна давност с начален момент съответно 01.01.2016г. и 01.01.2017г..
Посочил, че давностният срок за задълженията по СД по
ЗДДС за данъчен период м. 06.2012г. е започнал да тече на 01.01.2013г. и е изтекъл на 01.01.2018г.
Преди изтичането му, обаче, е предприето действие на публичния изпълнител,
водещо до спиране на давността – налагане на обезпечителни мерки с ПНОМ изх. №
РД-11-2126/22.11.2012г. Наложен е запор на банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „Райфайзенбанк“ АД, като изпратените
запорни съобщения са получени съответно на
28.11.2012г. и 26.11.2012г. Към момента на издаване на разпореждането не е
изтекла 10-годишната погасителна давност. Директорът на ТД на НАП – гр.
Пловдив, за да остави без уважение жалбата е приел, че началният момент, от
който започва да тече погасителната давност за публичните задължения с
изпълнителен титул ГДД, е съответно 01.01.2016г. и
01.01.2017г., т.е. не е изтекла 5-годишната
погасителна давност. Предвид предприетите действия – издаване на СДИ, давността
е прекъсната, съответно започва да тече нова 5-годишна погасителна давност. По
отношение на публичните задължения с изпълнителен титул СД по ЗДДС, са намерени
за правилни изводите на публичния изпълнител. Към момента на постановяване на
решението на горестоящия административен орган, не е
изтекла 10-годишната погасителна давност.
В хода на съдебното обжалване са представени
допълнителни писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение на
основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК изх. № Д0612-403/31.07.2012г., запорно съобщение на основание чл. 203, ал. 3 от ДОПК изх.
№ С190016-120-0004339/27.08.2019г., постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С190016-022-0076394/27.08.2019г., разпореждане за присъединяване
изх. №№ С170016-105-0065578/21.04.2017г., С170016-105-0290497/16.11.2017г., ,
С180016-105-0100398/24.04.2018г., С190016-105-0278654/22.08.2019г.,
С200016-105-0253890/23.07.2020г., ведно с доказателства за връчване (л. 55– 65).
При така изяснената фактическа обстановка, като прецени становищата и възраженията на двете страни и
след анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Процесното Решение от 19.08.2020г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив е връчено по електронен път на 26.08.2020г., като жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок чрез административния орган, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради
следните за това съображения:
Между страните по делото не е спорно обстоятелството,
че за принудително събиране на публичните задължения са предприети изпълнителни
действия, водещи до прекъсване и спиране на давността с издаване на съответните
ИАА от компетентния публичен изпълнител, посочени по-горе. Спор между страните
се формира относно обстоятелството дали тези актове са надлежно връчени на
длъжника, за да се приеме, че е уведомен за образуваното срещу него
изпълнително дело и предприетите действия, за да бъде извършена преценка дали е
изтекла 10-годишната погасителна давност, регламентирана в разпоредбата на
чл.171 ал.2 от ДОПК, при съобразяване на началния момент, от който започва да
тече погасителната давност за публичното задължение по съответния изпълнителен
титул.
Основателно е възражението на жалбоподателят, че
длъжникът не е надлежно уведомен за образуваното изпълнително дело за
принудително събиране на публични вземания с титул СД по ЗДДС от 12.07.2012г.
По делото е представена като доказателство единствено покана за доброволно
изпълнение, която е изпратена на адреса на управление на дружеството: гр.
Пловдив, ул. „Юндола“ № 10. В известието за доставяне (л. 56) е налице
отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“, съответно е положен подпис
на пощенски служител. По делото не са представени доказателства за връчване на
ПДИ по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК, но дори да беше налице връчване на този ИАА
по естеството си ПДИ представлява единствено уведомяване на длъжника за
непогасено публично вземане, изхождащо от изпълнителен титул СД по ЗДДС. Длъжникът
е уведомен, че ще бъдат предприети действия по евентуално принудително
изпълнение, но не са представени доказателства за образуване на изпълнително
производство, включително посредством издаване на съобщение за доброволно
изпълнение (СДИ) по чл. 221 от ДОПК, което несъмнено представлява действие по
принудително изпълнение.
Аналогична е ситуацията по съобщаването на
жалбоподателя на издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки от
22.11.2012г., което е изпратено до посочения по-горе адрес за кореспонденция,
но препоръчаната пратка е върната с отметка „непотърсен“ и подпис на съответния
пощенски служител (л. 30 – 31 гръб) и не са предприети последващи
действия по връчване на ПНОМ на длъжника по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК. В тази
връзка, следва да се приеме, че „Гамера“ ЕООД е
уведомена за образуваното изпълнително дело и предприетите действия на
публичния изпълнител на 27.02.2020г., когато надлежно му е съобщено за
издаденото от публичен изпълнител СДИ по чл. 221 от ДОПК от 31.05.2016г. (л.
19). Този факт не се оспорва, като твърдението на дружеството – жалбоподател е,
че към 27.02.2020г. е изтекла 5-годишната погасителна давност за публичното
задължение с изпълнителен титул СД по ЗДДС от 12.07.2012г.. Съгласно чл. 36,
ал. 1 и ал. 3 от Закона за пощенските услуги и чл.13, ал.1 от Общи правила за
условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските
парични преводи, приети с решение №755/17.05.2007г. на Комисията за регулиране
на съобщенията, когато получателите на пощенски пратки и пощенски колети са
сменили адреса си, пратките и колетите се препращат служебно на новия им адрес,
ако е известен на пощенската служба или има изрично указание за препращането от
подателя или получателя, в писмен или електронен вид. Съгласно чл.14 от Правилата,
пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат доставени на
получателите, се връщат на подателите в срок и при условия, определени в общите
условия на договора с потребителите, а според чл. 15 от тях, недоставени
пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат върнати на
подателите, се третират съгласно общите условия на договора с потребителите. Поначало
препоръчано писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с
формалната причина "Непотърсено". Обстоятелството, че получателят на
писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално
оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо още повече в случая при
ясен и точен адрес) не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят
получателя на адреса. Освен, че съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал.
1 и ал. 3 от Закона за пощенските услуги във връзка с чл. 6, ал. 3 от
приложимите Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки,
пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007г.
на Комисията за регулиране на съобщенията, връщането на препоръчаното писмо
задължава административния орган да извърши ново валидно уведомяване на
адресата по правилата на ДОПК в случая. Отбелязването от страна на приемащата
пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не
следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ.,
че се е преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо,
върнато от пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за
недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за приемане,
че разпореждането е редовно връчено на неговия адресат. В тази връзка, при
невъзможност за връчване на съобщения на адреса за кореспонденция на длъжника
чрез оператор на пощенски услуги, административният орган разполага с други
алтернативни възможности за връчване на съобщения на длъжника – на деклариран
електронен адрес или по реда на чл. 32 от ДОПК, от които не се е възползвал.
Предвид изложеното по-горе по отношение доставката на
пощенски пратки и колети, съдът намира, че в този случай не може да се приеме,
че ПНОМ от 22.11.2012г. е връчени редовно, поради което и не би могло да се
приеме, че давността за публичното задължение с титул СД по ЗДДС е спряна на
основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обжалваното решение на директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по отношение
публичните задължения за данък върху добавената стойност с изпълнителен титул
СД по ЗДДС в размер на 54 816,76лв. главница и в размер на
44 719,54лв. лихви. По изложените аргументи, жалбата се явява частично
основателна по отношение неправомерността на отказа на публичния изпълнител за
погасяване по давност на публични вземания по изпълнителен титул по позиция 2
от разпореждането от 23.07.2020г. В тази й част преписката следва да бъде
изпратена на административния орган, който следва да изпълни указанията,
съобразно тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на
настоящото решение.
В останалата си част, жалбата е неоснователна, а
решението на Директора на ТД на НАП-Пловдив е правилно. Правилен и
законосъобразен е отказът на публичния изпълнител за погасяване по давност на
публични вземания по изпълнителни титули по позиции 1 и 6 от разпореждането от 23.07.2020г.
с изпълнителен титул ГДД по чл. 92 от ЗКПО за суми на главници в общ размер на 28 274,29лв.
и лихви в общ размер на 13 811,38лв. Настоящият съдебен състав споделя
изводите на публичния изпълнител и горестоящия
административен орган относно началния момент, от който започва да тече
5-годишната погасителна давност за задълженията за корпоративен данък за 2014г.
и 2015г. Следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че след като
жалбоподателят е надлежно уведомен за образуваното срещу него ИД №
*********/2016г. с издаденото СДИ от 31.05.2016г. на 27.02.2020г., на
10.03.2020г. е уведомен и за предприетите от публичния изпълнител действия,
водещи до прекъсване и спиране на давността (разписка на л. 60, подписана от
упълномощеното лице М. А.). Правилно е прието в обжалваното решение, че към
момента на постановяването му не е изтекла 5-годишната погасителна давност за
данъчните задължения с изпълнителен титул ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като същата е
прекъсната и спряна с действия на публичен изпълнител, за които длъжникът е
надлежно уведомен. В този смисъл, не е изтекла и 10-годишната погасителна
давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
При този
изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на всеки, съобразно уважената и
отхвърлената част на жалбата. От страна на жалбоподателя не е представен списък
с разноските, но съгласно представеното по делото платежно нареждане (л. 42) е
направил разноски за държавна такса в размер на 50лв. Съобразно уважената част
на жалбата, следва да бъде присъдена сумата в размер на 25лв. (двадесет и пет
лева) разноски по делото.
От страна на
ответника е заявена претенция за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 500 лв. (списък на л. 7),
дължимо на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция
към 03.08.2020г.) за процесуално представителство по административно дело без
определен материален интерес.
Настоящият съдебен състав намира претенцията за основателна.
Възнаграждението за осъществената юрисконсултска
защита, обаче, следва да бъде определено по реда на реда на §2 от ДР на ДОПК,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, тъй
като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на глава XIX от дял трети, в частност
чл.161 ал.1, да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в
другите дялове на този кодекс. Предвид фактическата и правна сложност на
правния спор, на ответния административен орган следва да бъде присъдена сумата
в размер на 100лв. (сто лева), съразмерно на отхвърлената част на жалбата.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „ГАМЕРА“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Юндола“ № 10, РЕШЕНИЕ
№ 273/19.08.2020г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, в която е
потвърдено разпореждане изх. № С200016-137-0006447 от 23.07.2020г., издадено от
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което
на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано погасяване по давност на
публични задължения за данък върху добавената стойност по изпълнителен титул СД
по ЗДДС № 16001980164/12.07.2012г. за сумата в размер на 54816,76лв.
главница и в размер на 44719,54лв. лихви.
ИЗПРАЩА преписката на ответника директор на ТД на НАП – гр.
Пловдив, за иницииране на процедура по издаване на ново разпореждане от
компетентния публичен изпълнител, в изпълнение на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата „ГАМЕРА“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Юндола“ № 10, представлявано
от управителя М.К.П., чрез пълномощника Марияна Аргирова, с посочен съдебен
адрес:***, против Решение № 273 от 19.08.2020г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, в частта, в която е потвърдено разпореждане изх. № С200016-137-0006447
от 23.07.2020г., издадено от Добромира Бончева – публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на основание чл. 226 ал. 1 от ДОПК е отказано погасяване по давност на публични задължения за корпоративен
данък за 2014г. и 2015г. по изпълнителен титул ГДД по чл. 92 от ЗКПО за сумата
в общ размер на 28 274,29лв. и лихви в общ размер на
13 811,38лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на „ГАМЕРА“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Юндола“ №
10, представлявано от управителя М.К.П. сумата в
размер на 25лв. (двадесет и пет лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА „ГАМЕРА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Юндола“ № 10, представлявано от
управителя М.К.П., да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 100лв. (сто лева)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: