Решение по ЧНД №246/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
Към решение № 28 от 19.07.2021 г. по ЧНД № 246/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен

Производството пред Окръжен съд – Сливен е образувано по повод на
получено от Федерална служба „Правосъдие“, Федерална Република
Германия искане за признаване и изпълнение на решение на съдебен орган –
Amtsgericht Alsey Strafricher, Федерална Република Германия, за налагане на
финансова санкция общо в размер на 858,50 евро, включваща парична сума,
наложена с решението за осъждане в размер на 750,00 евро за извършено
деяние по § 21, ал. 1, т. 1 StVG (Закон за движението по пътищата), § 229, §
230, § 142, ал.1, т. 1, § 53, § 54, § 69а StGB (НК) на Федерална Република
Германия и 108,50 евро разходи за съдебното и административно
производство, довели до решението по отношение на българския гражданин
В. Й. Г., роден на *** г., ЕГН ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
придружени с удостоверение /включително преведено на български език/
издадено по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции и по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както и с копие от
решението на съдебния орган.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че
липсват основания да бъде отказано признаването на решението на съдебния
орган от ФР Германия за налагане на финансова санкция, поради което
настоява съдът да постанови решение, с което да признае решението на
органа на ФР Германия и същото да бъде изпратено на органите на НАП за
изпълнение.
Засегнатото лице, редовно призовано, се явява лично в съдебно
заседание. Запознат със съдържанието на изпратеното решение, изразява
готовност да заплати разсрочено финансовата санкция.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено следното:
С Решение № 3200 Js 13404/20 Cs от 22.05.2020 г., издадено от
Amtsgericht Alsey Strafricher, Федерална Република Германия, влязло в сила
на 24.06.2020 г., посоченият съдебен орган е наложил санкция на българския
гражданин В. Й. Г., роден на *** г. В удостоверението е посочено следното
фактическо описание на обстоятелствата:
1. На 05.03.2020 г. в Alzey въпросното лице шофирало около 7:35 ч. лек
1

автомобил Ford Fiesta с полска регистрация CB261JJ по обществени пътища,
последно по Berliner Straße в Alzey, знаейки че самият той не притежава
необходимата правоспособност за управление на автомобил. Когато
шофиращата пред въпросното лице свидетелка Hartmann спряла на нивото на
кръстовището с Raugrafenstraße поради причина свързана с уличното
движение, въпросното лице поради момент на невнимание блъснал отзад с
автомобила колата на свидетелката. На колата на свидетелката възниква щета
в размер на приблизително 1000 евро и свидетелката претърпява поради
сблъсъка синдром на шийните прешлени.
2. Непосредствено след произшествието въпросното лице спряло за
кратко и тогава било призовано от свидетелката Hartmann да слезе от колата.
Той обаче не откликнал на молбата. Вместо това той напуснал мястото на
произшествието, без да даде личните си данни. При продължаването на
своето пътуване на въпросното лице е било наясно, че не притежава
необходимата правоспособност за управление на автомобил.
На засегнатото лице е наложена е финансова санкция – парична сума в
размер на 750,00 евро и са присъдени разноски за съдебното и
административно производство, довели до решението, в размер на 108,50
евро. Посочената правна квалификация на деянието и приложимите законови
разпоредби, въз основа на които е постановено решението са: § 21, ал. 1, т. 1
StVG (Закон за движението по пътищата), § 229, § 230, § 142, ал.1, т. 1, § 53, §
54, § 69а StGB (НК) на Федерална Република Германия. Общата сума на
финансовата санкция е 858,50 евро.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансова санкции, е несъмнено, че става въпрос за решение
за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
съдебен орган на държава членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено деяние в нарушение на
установените в изпращащата държава правила за движение по пътищата и
разноски за производството. За посоченото деяние не се изисква двойна
наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансова санкции, тъй като се касае за
санкционирано поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като
заверено копие от органа, който го е издал, и е придружено с удостоверение
по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния
2

компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа
необходимите реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе
Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на
приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и
то съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Наложеното от съдебния орган на искащата държава наказание
представлява финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно. В удостоверението изрично е
посочено, че производството е било писмено и лицето е било уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за това.
В удостоверението също така е посочено изрично, че по информация на
органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е
постановявано решение срещу същото лице, както и че няма такова решение,
което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.
Ръководен от констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че са налице предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от съдебен орган – Amtsgericht Alsey Strafricher, Федерална
Република Германия, за налагане на финансова санкция общо в размер на
858,50 евро, включваща парична сума в размер на 750,00 евро за извършено
3

деяние по § 21, ал. 1, т. 1 StVG (Закон за движението по пътищата), § 229, §
230, § 142, ал.1, т. 1, § 53, § 54, § 69а StGB (НК) на Федерална Република
Германия и 108,50 евро – разходи за съдебното и административно
производство, довели до решението по отношение на българския гражданин
В. Й. Г..
Равностойността на наложената финансова санкция в размер 858,50
евро възлиза на 1679,08 лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентният орган
на издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	28
Дата:	19 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20212200200246
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Решение по ЧНД №246/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите