О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2017 Дупница
Номер Година Град
ГО,
V-ти
Районен съд – Дупница състав
18.12. 2017
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1213 2017
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „АСО – МЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 15, представлявано от управителя М. Манолов М..
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно
разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество от 23.07.2015г. до 19.07.2016г. на длъжност „охранител“. Задължението му било да охранява техниката и материалите на база „Самораново“, собственост на „Глав Булгар Строй“. При назначаването му работа били общо 5 души, при норма 6 души, като постовете за охрани бяха два: единият за 24 часова охрана от 7.00 часа на единият ден до 7.00 часа на другият ден и колегата дежурил 24 часа се сменял с друг колега който поемал новата 24 часова смяна на този пост; другият пост бил на 12 часово дежурство от 19.00 часа на съответния ден до 7.00 часа на другия ден. Дежурили от месец август на 2015 г. до месец март на 2016 г., като давали дежурства общо 5 души при норма 6 души или общо за 8 месеца петимата назначени охранители полагали извънреден труд, над определената по КТ норма за труд. Този извънреден труд до настоящият момент не им и изплатен и съответно ответното дружество не е заплатило обезщетение по чл.143 и следващите от КТ в размер на общо 1 912.00 лева за общо 478 часа извънреден труд, за месеци, както следва: месец август 2015г.-извънреден труд 12 часа в размер 48.00 лв.; месец септември 2015г.-извънреден труд 84 часа в размер на 336.00 лв.; месец октомври 2015г.-извънреден труд 86 часа в размер на 344.00 лв., за месец ноември 2015г.-извънреден труд 36 часа в размер на 144.00 лв., месец декември 2015г.- извънреден труд в размер на 36 часа или дължима сума в размер на 144.00 лв.; месец януари 2016г.-извънреден труд в размер на 80 часа или дължима сума в размер на 320.00 лв., месец февруари 2016г.-извънреден труд в размер на 60 часа или дължима сума в размер на 240.00 лв., месец март 2016 г.-извънреден труд в размер на 84 часа или дължима сума в размер на 336.00 лева или общо в размер на 1 912.00 лева. При връчването на трудовата му книжка, в нея било отразено че му е изплатен дължимия размер на полагащия му се платен отпуск по КТ и трудов договор, но такъв до настоящия момент не му е заплатен. Заедно с колегите му направили редица опити да уредят извънсъдебно отношенията си с ответното дружество, но това не станало, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените обезщетения за положения от него извънреден труд, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 396.56 лв.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
2. Правна
квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.262, вр. чл.143 и чл.224, ал.1 от КТ.
3. Права и обстоятелства, които
се признават: не са налице.
4. Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване: не са налице.
5. Разпределение
на доказателствената тежест:
Относно иска по чл. 262, вр.
чл. 143 от КТ
ищецът следва да докаже, че за процесния период е съществувало трудово
правоотношение между него и ответното дружество, по което е престирал своята
работна сила, както и че е полагал посочените часове извънреден труд, както и
размера на дължимото възнаграждение за извънреден труд.
Относно иска по чл. 224, ал.
1 КТ, ищецът
следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения : че е прекратено
трудовото му правоотношение с ответника; че не е използвал полагащия му се
платен годишен отпуск до датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Следва да установи възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня
на прекратяването.
Ответникът
следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни
за себе си правни последици.
Съдът указва на
страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета
на доказване в настоящото производство. Следва да се допуснат на ищеца двама
свидетели при режим на довеждане, които
да дадат показания относно посочените в исковата молба факти.
Основателно
е искането на ищеца да се задължи ответникът да представи личното му трудово
досие.
Основателно
е искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба.
На
основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 23.01.2017г. от 09:30 ч., за която дата
и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на приложените
към исковата молба документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА
двама свидетели на ищеца при режим на довеждане.
ДОПУСКА
И НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда
Шалдупова, при депозит в размер на 100.00 лв., платим от държавния бюджет, със
задача, след справка в счетоводството на ответното дружество, да отговори на
въпросите, посочени в исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.
190 ГПК ответното дружество, най – късно в първото по делото открито съдебно
заседание да представи личното трудово досие на ищеца, като ПРЕДУПРЕЖДАВА същия, че непредставянето
на личното трудово досие ще се преценява съгласно чл.161 от ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към
сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение,
дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на
такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има
значение на влязло в сила съдебно
решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така,
както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: