Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 13.08.2020г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при
участието на секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от
административния съдия Кр. Борисова АД №
253 по описа за 2020 година на Административен съд – гр. Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл. 145 от АПК във
вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Я.Д.Т.,***, депозирана срещу
Заповед с рег. № 20-0869-000451 от 06.04.2020г. на полицейски инспектор И.Г.И.в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр. Шумен, за налагане на ПАМ по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Дачия
Сандеро“ с рег. № Н ... ВК за срок от девет месеца, считано от 06.04.2020г.,
изменена с Решение с рег. № 869р-2464 от 13.05.2020г. на началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр. Шумен, с което срокът на действие на
ПАМ е намален от девет на шест месеца.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на постановения административен акт, поради издаването на заповедта при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение
на закона, несъответствие с неговата цел и неспазване на регламентираните
основни законови принципи за законност и съразмерност. С оглед на това се
отправя искане за отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание Я.Т. се
представлява от адвокат Кр.Д.от Адвокатска колегия – Шумен, която поддържа
жалбата срещу процесната заповед.
Ответната страна, Началник група в сектор „ПП“ при
ОДМВР, гр. Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се
от главен юрисконсулт С., която обективира становище за неоснователност на
оспорването.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед с рег. № 20-0869-000451/06.04.2020г. на
полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, на Я.Д.Т.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с
рег. № Н ... ВК за срок от девет месеца.
Заповедта е обоснована с констатации, че на
06.04.2020г., в 00.15 часа, в гр. Шумен, на кръстовището на ул. „Тодор Петков“
и ул. „Иван Кръстев Ивански“, в посока стопански двор на квартал „Дивдядово“,
притежаваният от Я.Т. автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № Н ... ВК е бил
управляван от неправоспособния С.А.С., за което му е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № GA-210446/06.04.2020г.
Така постановената заповед била обжалвана от Я.Т. по
административен ред, като със свое Решение с рег. № № 869р-2464 от 13.05.2020г.
Началник група „Отчет на пътно-транпортни произшествия, административнонаказателна
дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР, гр. Шумен, приел, че са били налице законовите основания за налагането на
конкретната ПАМ. Органът счел, че срокът на действие на мярката е неправилно
определен над минималния, поради което изменил оспорената заповед, намалявайки
го от девет на шест месеца.
Решението било връчено на Я.Т. на 13.05.2020г., която на
22.05.2020г. депозирала пред Административен съд - Шумен жалба срещу заповедта
за налагане на ПАМ, по повод на което е образувано и настоящото административно
дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес
от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149,
ал. 1 от АПК, приложим съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Действително,както
правилно сочи ответната страна,съобразно разпоредбата на чл.98 ал.2 от АПК,когато с акта на горестоящия административен орган в хода на
административното обжалване въпросът е решен по същество,решението на
компетентния да разгледа жалбата орган подлежи на оспорване за законосъобразност
пред съда.Ако жалбата е отхвърлена,на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.В тази връзка, съдът
съобрази обстоятелството, че в депозираната жалба се сочи,че се оспорва
първоначално издадената заповед, а не решението на по-горния административен
орган, с което тя се изменя. Независимо от това и след като съобрази
поддържаните отменителни основания от страна оспорващата в обстоятелствената
част на жалбата, настоящата инстанция приема, че с тях на практика се цели
отмяна и на решението, доколкото с него не е удовлетворена претенцията на оспорващата за отмяна на наложената ПАМ и
релевираните доводи следва да бъдат обсъдени при извършване на преценка за
законосъобразността на Решение с рег. № 869р-2464 от 13.05.2020г. на началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр. Шумен, с което срокът на
действие на ПАМ е намален от девет на шест месеца.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Установява се компетентността на издателя на заповедта
и на решението, с което тя е изменена.
Със Заповед № 372з-1525 от 04.06.2019г., допълнена със Заповед №
372з-338 от 31.01.2020г. на директора на ОД на МВР – Шумен, на полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ – Шумен, са възложени правомощия да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. От приобщеното
Удостоверение от ОД на МВР, издадено от сектор „Координация, административно и
правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР
– Шумен, се установява, че издателят на заповедта, инспектор И.И., заема
длъжността „полицейски инспектор“ VI степен
в група „Отчет на пътно-транспортните произшествия, административнонаказателна
дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР и към
момента на налагането на ПАМ не е бил в платен годишен отпуск или отпуск поради
временна нетрудоспособност. Установява се и компетентността на издателя на Решение
с рег. № 869р-2464 от 13.05.2020г., пред когото е била оспорена заповедта за налагане
на ПАМ, който се явява горестоящ орган спрямо инспектор И.И., разполагащ със
съответните правомощия да се произнесе по законосъобразността на Заповед с рег.
№ 20-0869-000451 от 06.04.2020г. С оглед на това обжалваният административен
акт се явява издаден от компетентен орган.
Атакуваното решение е издадено в предвидената в чл. 59,
ал. 1 от АПК писмена форма и притежава задължителните реквизити, визирани в чл.
171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същото са
посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето,
като издателят на решението е дал своя отговор на повдигнатите от жалбоподателя
въпроси.
На следващо място, в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Налице са били и материалноправните предпоставки за налагането
на съответната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Дачия
Сандеро“ с рег. № Н ... ВК за срок от девет месеца, считано от 06.04.2020г. Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административно-наказателна отговорност.
Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а
от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Предпоставка за издаването на заповед
с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от
водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което
се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на
ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и
имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл. 193, ал.1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата.
Съгласно чл. 171, т.2а, б. „а“, предложение последно
от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство“ се налага на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. В конкретния
случай, видно от фактическото описание на административното нарушение,
административният орган е приел наличието на управление на чуждо МПС от
неправоспособен водач. Деянието, извършено от друго лице-несобственик на МПС е
квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП, регламентиращ императивното
изискване всяко МПС, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, което
обстоятелство се установява от приложения по делото АУАН серия GA № 210446/06.04.2020г., съставен срещу водача С.А.С..
В хода на съдебното производство не е оспорена
истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на
чл. 193, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя.
Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1,
изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Съдът
кредитира като достоверни доказателствата по административната преписка, защото
са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни,
логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, при преценката на валидността на АУАН във
вр. с чл. 179 от ГПК, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган
по чл. 189, ал.1 от ЗДвП, в установените от закона форма и ред, поради което е
и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на фактическите констатации,
описани в мотивите му. От съдържанието на приложения в преписката АУАН серия GA
№ 210446/06.04.2020г. се установява безспорно и непротиворечиво, че на
06.04.2020г., в 00.15 часа, в гр. Шумен, на кръстовището на ул. „Тодор Петков“
и ул. „Иван Кръстев Ивански“ собственият на жалбоподателката автомобил „Дачия
Сандеро“ с рег. № Н ... ВК е бил управляван от неправоспособния С.А.С., който
не притежава свидетелство за управление на МПС.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл, АУАН безспорно
е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2 т.
4, предл. първо от АПК, необорени по надлежния ред от жалбоподателката в хода
на производството пред настоящата инстанция. От събраните по делото
доказателства /справка по история на регистрация/ се установява, че именно
оспорващата е собственик на управлявания от С.С.автомобил. От приложената в
преписката справка за нарушител от друга страна е видно, че С.не притежава
свидетелство за управление на МПС /такова изобщо не му е било издавано/ и
именно за управлението на автомобила на Я.Т. му е бил съставен посочения
по-горе АУАН, с което е осъществил състава на административно нарушение по
смисъла на чл. 150 от ЗДвП. В хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП може да се
приложи ПАМ, „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление – за срок от шест месеца до една година,
каквато хипотеза е налице в настоящия случай. От доказателствата по преписката
/снети обяснения от С.С., Н.Д.и от изготвената справка от инспектор И.Г./ обаче
се установява, че на упоменатата в АУАН дата синът на жалбоподателката е подал
сигнал до телефон 112 за това, че С.е взел ключовете от якето му без негово
разрешение и е предприел управление на превозното средство, като в резултат на
този сигнал С.е бил спрян от полицейските служители, които са констатирали
описаното в АУАН нарушение по чл. 150 от ЗДвП.Горните обстоятелства се
потвърждават и от показанията на разпитания в хода на съдебното производство
свидетел-Ж.Й.Ж.,кредитирани от съда с доверие,с оглед тяхната непосредственост
на възприятията,незаинтересованост и пълна кореспонденция със съвкупния
доказателствен материал по делото,включително
и с прил. по делото Постановление
на районен прокурор при ШРП от 01.07.2020год. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство№346/2020год. по описа на РУ на
МВР-Шумен,вх.№1407/2020год. по описа на ШРП.
Тези обстоятелства не са съобразени нито от органа, издал
заповедта за прилагане на ПАМ, нито от горестоящия орган, постановил процесното
решение. Поначало административният акт, с който се прилага ПАМ предхожда
налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателната юрисдикция - с наказателно постановление. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. Ограничителното тълкуване на нормите, установяващи
ПАМ е обусловено от превантивния им характер, от тяхната цел и предпоставките
за прилагането им, а именно с цел за преустановяване на осъществено
административно нарушение, което следва да бъде преустановено, както и
предотвратяване настъпването на вредни последици, извършването на същото или
друго нарушение, съответно престъпление, или с цел реализиране отговорността на
нарушителите. Мярката по чл.171 т.2а, б. „а“ от ЗДвП има за последица
„отнемане“ на средството за извършване на нарушението, защото макар ППС-во да
остава под властта на неговия собственик, прекратяване на регистрацията, посредством
сваляне на регистрационните му табели, препятства възможността за движението му
по пътищата. Действително, ПАМ от този вид, по начина по който е формулирано от
законодателя няма касателство със съпричиняване от страна на собственика на
МПС извършването на административното
нарушение от друго лице-неправоспособен водач, но да се приеме, че собственикът
на МПС, станал жертва на противозаконно отнемане на личното му МПС, с което е
извършено административно нарушение от друго лице следва да бъде санкциониран и
посредством налагане на ПАМ далеч надхвърля преследваните с налагането на ПАМ
цели. Съдът, в настоящия съдебен състав счита, че оспореното решение, с което е
изменена заповедта, е издадено при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Действително, налагайки ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а от ЗДвП,
административният орган действа при условията на обвързана компетентност. В
същото време обаче законът не винаги може да обхване всички хипотези в реалния
живот. Дори когато преследва законоустановени цели, принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона.
В случая прилагането на принудителната административна
мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не
само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и
ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, тъй
като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него МПС в рамките
на 6 месеца при това в хипотеза, в която собственото му МПС е било обект на
чуждо посегателство и противозаконно отнемане. Не без значение е и
обстоятелството, че още към момента на извършване на нарушението, по повод на
което е издадена оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, административнонаказващите
органи се предприели незабавни действия за реализиране отговорността на нарушителя.
С оглед на това последиците от издадената заповед, ограничаващи възможността на
жалбоподателката да се движи със собствения си лек автомобил, са несъизмерими с
преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл.
6, ал. 5 от АПК (в т.см. реш.№ 2429/27.02.2017г. по адм.д.№ 12477/2016г. на
ВАС).
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда.
В обобщение на изложеното съдът намира, че обжалваното
Решение с рег. № 869р-2464 от 13.05.2020г. на началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР, гр. Шумен, с което срокът на действие на ПАМ е намален
от девет на шест месеца е издадено при несъблюдаване с целта на закона, поради което следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. От този порок страда и първоначално издадената Заповед с
рег. № 20-0869-000451 от 06.04.2020г. на полицейски инспектор И.Г.И.в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр. Шумен.
Водим от горното,на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с рег. № 869р-2464 от 13.05.2020г. на началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр. Шумен, с което е изменена
Заповед с рег. № 20-0869-000451 от 06.04.2020г. на полицейски инспектор И.Г.И.в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр. Шумен, за налагане на ПАМ по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Дачия
Сандеро“ с рег. № Н ... ВК за срок от девет месеца, считано от 06.04.2020г.
ОТМЕНЯ Заповед с рег. № 20-0869-000451 от 06.04.2020г. на
полицейски инспектор И.Г.И.в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр. Шумен,
за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № Н ... ВК за срок от
девет месеца, считано от 06.04.2020г.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на съда
е окончателно и не подлежи на
обжалване
Препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: