Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1134
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1134/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивни
жалби на “М.с.” ООД *** и “Б.М.Г.” ЕАД *** срещу решение
№116099 от 15.05.2019 г постановено
по гр.д.№57946/2016 г на СРС , 27 състав , в частта , с което въззивниците са осъдени солидарно да
заплатят на основание чл.49 ЗЗД във вр.чл.32 ал.2 от Конституцията на РБ на Г.Х.П.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 4000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от претърпени от това, че в
периода м.05.2015г.-м.06.2015г. изпълнители при ответника “М.с.” ООД осъществявали следене на ищцата, поради което тя
изпитала страх и безпокойство за собствената ѝ сигурност и тази на
нейното семейство, а след излъчване на предаването „П.“ по програма „БТВ“ с
доставчик аудио-визуална услуга “Б.М.Г.” ЕАД на ищцата имала негативни преживявания от публикуването на
обстоятелства от личната ѝ сфера ; ведно със законната лихва, считано от
21.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата .
Въззивникът
“М.с.” ООД излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ ,
тъй като не е доказано
„следене“ от екип на предаването „П.“ два месеца , а единствено заснемане на
ищцата в излъчените по-късно ситуации. Показанията на св.С.П. не трябва да се
кредитират, като същите противоречат на показанията на св.В.Г., че заснемането
е станало само на един ден – 16.06.2015 г – при пътуване към летището и събитие
във Военно-историческия музей . Г.сочи „следене“
през още 1-2 седмици , но не може да посочи други конкретни събития и случки, а
също и сочи две автомобила , което не е установено . Прокурорската преписка
срещу лица от предаването е била за притежаване на наркотици , а не за
следенето . Ищцата признава , че е публична личност и правата й не са били
нарушени съобразно практиката на ЕСПЧ , която допуска папарашката журналистика
. Ищцата не е заснета извън публични места и в интимната й сфера . Ищцата
говорела по мобилен телефон докато шофира , което е от обществен интерес ;
както и не е подкрепила обществена инициатива , както публично е заявила .
Въззивникът работи с оператори на свободна практика , сами заснемат суров
материал и го предлагат на предаването . Не се практикува следене с месеци . Не
е доказано получаване на писмо с несъгласие за излъчване на предаването , а
продуцентът не е длъжен да иска предварително съгласие и при „тайно“ заснемане
на публични места . Не са нарушени
личната неприкосновеност и правото на личен живот на ищцата по чл.16 ЗРТ и т.21
от ДР на ЗРТ , защото заснемането на публични места и СЕМ не е констатирал
нарушение . Предавания за „жълти“ новини и клюки са допустими и широко
разпространени в Европа . Не са доказани неимуществени вреди в значителен
размер от повишена тревожност , неспокоен сън и притеснения от отвличане .
Въззивникът “Б.М.Г.” ЕАД излага
доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като не е доказано следене в рамките на 1
месец , а само заснемане на конкретни ситуации в рамките на един ден .
Показанията на двамата свидетели на ищцата си противоречат за срока и вида на
„следенето“. Ищцата не е уведомявала телевизията за несъгласие за излъчване на
материала . “М.с.” ООД само избира съдържането на предаването и начинът
, по който ще се заснеме. Излъчените кадри са от публични места и е от
обществен интерес да се покаже , че ищцата нарушава правилата за движение по
пътищата . Ищцата като публична личност се ползва с по-ниска степен на защита
на правото на неприкосновеност . ЕЗПЧ приема , че трябва да има баланс между
обществения интерес и личната неприкосновеност . “Папарашката журналистика” е
допустима и в случая са изнесени и данни в обществен интерес . Не са доказани
неимуществени вреди в присъдения от СРС размер .
Въззивникът “Б.М.Г.” ЕАД е
обжалвал и определение №240211 от 10.10.2019 г , с което е оставено без
уважение искането на лицето за изменение на решението в частта за разноските . Според
него не е подавана молба за изменение на решението в частта за разноските .
Присъденото адвокатското възнаграждение на ищцата е прекомерно .
Въззиваемата страна не е подали отговори на въззивните жалби и частната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивниците “М.с.” ООД и “Б.М.Г.” ЕАД на 22.05.2019 г и на 14.06.2019 г и е обжалвано в
срок съответно на 05.06.2019 г /по пощата/ и на 28.06.2019 г /по пощата/ . Налице е
правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.
Определението по чл.248 ГПК е връчено
на частния жалбоподател “Б.М.Г.” ЕАД на 04.11.2019 г и е
обжалвано в срок на 11.11.2019 г /по пощата / .
След преценка на доводите в жалбата
и на доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи исковете в посочения размер СРС е приел следното .
Не е спорно между страните, че ответникът “М.с.” ООД създава и предоставя на ответника “Б.М.Г.” ЕАД видео-материали – епизоди на предаването „П.“, което
се излъчва по ефира на “Б.М.Г.” ЕАД като доставчик на
медийни услуги по см. на ЗРТ.
Въз основа на договор за създаване и излъчване на
телевизионно предаване се установява, че “Б.М.Г.” ЕАД е
възложило на „продуцента“ “М.с.” ООД да създаде предаване „П.“.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета
пред СРС съдебно видео-техническа експертиза се установява, че в представения
като веществено доказателство по делото – диск е възпроизведен видеозапис на
предаване „П.“, като в горния десен ъгъл на кадъра е установен запис „БТВ“,
21/06/2015г. 22:10:00, с продължителност 58;15 мин. Установява се, че кадрите,
които касая ищцата са от 00:45:00мин до 00:50:38 мин. От пресъздадения в текст
в заключението на експертизата се установява, че в посоченото времетраене от
файла предаването представя снимков материал, съпроводен с коментари касаещи
ищцата и съпругът ѝ, които коментари дават основание да се направи извод,
че са в отговор на описани в предаването интервюта от страна на Г.П. и С.П. по
отношение на това „как един телевизионен екип се опитва едва ли не да сътвори поредица от атентати
срещу техните особи. Армада от черни джипове се готви да ги атакува и прочие
политико-философски излияния“. Репортажът е оформен като репликиране (отговор) :
„Ето, че дойде моментът да видите с очите си това, което цяла седмица семейство
П. ви преразказва с високопарни слова. Вижте хронологията на скандала, с който
две публични личности вдигнаха държавата на крак“, така и изразеното в края на
предаването „И да припомним на един юрист в лицето на госпожа П. и на един политик
в лицето на господин П. , че би било похвално, ако познават по-добре законите
на Република България, а именно: Двамата, в качеството им на публични личности,
могат да бъдат снимани на публични места без това по никакъв начин да бъде в
разрез със законовите норми…“.
В началото на предаването (в частта, касаеща ищцата) е
изложена кратка биография на ищцата и съпругът ѝ, последвано от
становището, че са едни от най-дейните и обществени личности и като такива
провокират интереса на всички медии, вкл. на предаването „П.“. Следва описано събитие, проведено в гр.София ,
Военен клуб, на което е сниман съпругът на ищцата по повод на публична дискусия
за предизвикателствата пред новите страни членки. След това са описани и представен записи с
ищцата. Излъчени са кадри от две „ситуации“, при които „екипите“ на предаването
снимат ищцата при управление на МПС. Следват кадри и описание за това как ищцата оставила
автомобила за поправка и изминала пеша и в „непрестанни разговори“ разстоянието
до „следващата точка от дневната си програма“. След това са излъчени кадри от
нова „ситуация“, при която са дадени кадри от близко разстояние на ищцата във
фризьорски салон. Последните кадри са от предвижване на ищцата с л.а.
до„Терминал 2“ на Летище София , като видно от излъчените кадри същите са
снимани непосредствено при движение зад л.а. на ищцата, така и след спиране на
летището.
По делото е приобщена прокурорска преписка №28597/2015
г по описа на СРП, съгласно която с постановление от 01.07.2015г. е отказано да
се образува ДП във връзка с депозиран сигнал в СДВР от С.П. за това , че
различни автомобили следели семейството му втори месец. Според СРС приобщените
обяснения към прокурорската преписка не могат да се ползват, защото
представляват писмени свидетелски показания.
От представения протокол №23 от заседание на СЕМ се
установява , че на 23.06.2015г. е проведено заседание с включено обсъждане в
дневния ред и писмо от ищцата, постъпило на 18.06.2015г. в СЕМ .
Представено е и решение № 25/21.07.2015г. на
Националния съвет за журналистическа етика, което във връзка с писмо на СЕМ
взема решение, че във връзка с процесното предаване е нарушен Етичния кодекс на
българските медии.
Според разпитания пред СРС свидетел С.П. /съпруг на
ищцата/ през м.04.2015г. шофьорът им
В.Г.им съобщил, че имало съмнителни лица, които се навъртали около тях, вкл.
около домът им, което породило опасения, че са следени и не знаели дали някой
не иска да отвлече децата им, което довело до притеснение в семейството,
предвид създалата се обстановка в страната – „Наглите“, „Килърите“, така и
поради факта, че в домът им живеели заедно с трите си невръстни деца.
Предприели мерки по промяна на целия си живот, като дава примери – спрели
децата от плуване, шофьорът им бил ангажиран и с функции на бодигард на децата.
От създалата се ситуация били много притеснени, вкл. ищцата, като майка се
притеснявала повече, като периодът
продължил около два месеца, била в състояние на повишена тревожност, имала
неспокоен сън, избивало я на плач. Имало няколко случая, при които били
следени, като имало случаи, които не били публикувани в предаването. Например ,
имало случай , при който имало
съмнителни лица до кофите за боклук до жилището на семейството. На 20.05.2015г. пред „Националния
военноисторически музей“ и на 26-27.05.2015г. пред „Военния клуб“ имало следене
. На 16.06.2015 г кулминацията била,
когато ищцата пътувала към летището, при което била следена по пътя. Във връзка
с това ищцата звъннала на съпруга си , била изпаднала в стрес, вкл. си
забравила папките с документите за заседанието, на което трябвало да присъства,
снимала лицата, които я следили и ги пуснала във „Facebook”, като към този
момент нито тя, нито св. П. знаели, че става дума за „П.“. След това пуснали писмо
до „БТВ “ с искане да не се излъчва репортажа, но въпреки това бил излъчен.
Според разпитания пред СРС свидетел В.Г./шофьор на ищцата/
същият една сутрин забелязал пред жилището им непознат „Мерцедес МЛ“, за което
съобщил на портиера да го наблюдава. На следващия ден отново видял колата,
паркирана по-близо до входа, като според портиера колата била паркирана цял ден
там. По-късно през същия ден свидетелят откарал С.П. в посока Военно-историческия
музей, като л.а. „Мерцедес“ тръгнал след тях. Сочи, че ситуацията с автомобилите продължила около 2 седмици, като имал
предложение към семейството да наемат охранители, докато не се установи за
какво става въпрос, вкл. предприели предохранителни мерки – децата били спрени
от плуване, започнали да паркират служебната кола на подземния етаж, откъдето
качвали децата, вкл. карали портиерите да оглеждат улицата преди да излязат.
Спомня си за ситуация, при която трябвало да откара ищцата до летището, при което
били последвани, като колата карала ту успоредно, ту отзад до летището, при
което докато пътували ищцата се обадила на органите на МВР, защото се уплашила
и притеснила. Във връзка със създалата се ситуация съобщава, че е наблюдавал
улицата пред дома главно за л.а. „Мерцедес МЛ“ и за „Дачия Докер“, но имало
съмнения и за автомобили – „Ауди“ и „Фиат“ .
Според разпитания пред СРС свидетел Т.А., същият работи
на свободна практика като снима материали, които предоставя на “М.с.” ООД , за което му заплащат хонорар. Заявява, че помни
случай, при който му било възложено да заснеме ищцата пред фризьорски салон ,
след което имал информация, че тя трябвало да отиде на благотворително събитие,
но вместо това отишла на летището, при което я последвали и където ги
задържали.
Според разпитания пред СРС свидетел В.А.същият работи
на свободна практика като предоставя материали на “М.с.” ООД срещу хонорар . Притежава л.а.
„Мерцедес МЛ“ , но го е предоставял на много хора да шофират. Спомня си, че е
снимал С.П. и Г.П. , макар че било отдавна. Това било веднъж с Т.А.първо пред
фризьорски салон , а след това ищцата тръгнала към летището, като вече
разбрала, че я „следят“ и станало проблем. Заявява, че не си спомня да е снимал
ищцата сама в колата, като твърди, че за „Междинна станция“ имало и други хора,
които работили (оператори), но не ги познавал.
Според разпитания пред СРС свидетел К.К.същият работи
като главен редактор на предаването „П.“, което не било оригинала концепция, а
го имало по цял свят. Работата му се изразявала в това да намира гости за
интервюта, различни материали и да избира измежду това, което би било гледаемо
и полезно за обществото предвид това, че често известните личности показвали
различни лица пред публиката. Във връзка с възлагане на работата на
операторите сочи, че се снимало само на
места, които били обществени, вкл. случаи при които се извършват нарушения при
движение по пътя и т.н. Изяснява, че за да се разработи материал се използват
различни източници, вкл. социалните мрежи, като сочи, че периодът по подготовка и следене на съответна личност е много кратък,
по-малко от седмица, защото не разполагат с такъв ресурс, така и предвид
това, че търсят актуалност. Не било практика едни и същи оператори да снимат
едни и същи лица в различни дни. Събирал се „суров материал“, от който след
редакционна работа се публикувал само част от него. Твърди, че няма спомен да е
получавал писмо от семейство П. да не бъде излъчван материала.
От правна
страна СРС е приел , че са предявени
искове по чл.49 ЗЗД във вр.чл.32 ал.2 от Конституцията на РБ уреждащ право на
лична неприкосновеност и забрана за следене и филмиране без знание или
въпреки изрично несъгласие (а не за изразено отношение, клевета, обида или
разгласяване на позорящи обстоятелства). Следователно, следва да се установи
дали е налице твърдяното „следене“ и „филмиране“, а по отношение на последното
– налице ли е изразено несъгласие със същото.
По отношение на „следенето“. Според СРС на
21.06.2015г. е излъчено предаването „П.“, с продуцент и възложител двамата
ответници и цитираното по-горе съдържание. Безспорно ищцата е публична
личност и е била заснета в най-малко четири „ситуации“ – две при
управление лично от нея на МПС, една при посещение на фризьорски салон и една
при предвижване до Аерогарата.
Според СРС от свидетелските показания следва , че в рамките на около
1 месец семейство П. е било „следено“ с цел „филмиране“ от лица (оператори),
на които им било възложено да заснемат кадри с участието на ищцата и съпругът
ѝ, вкл. и в „ситуации“ извън излъчените като кадри в предаването (според
св.П. и св.Г.– чакане „до кофите“ пред дома на П. ). „Следенето“ не е било
непрестанно, а спорадично, но в достатъчна степен, че да създаде тревожна
обстановка. По отношение на броя на „ситуациите“ , те са най-малко 5 (четири
излъчени в предаването и поне една пред дома на семейството на ищцата). Според св.К.не
цялата част от „суровия материал“ достига до ефир. Ищцата е доказала , че лицата
които я следят са от предаването „П.“ едва на 16.06.2015г., при задържане от
полицейските органи на последните. Косвено доказателство за последното
обстоятелство е факта за подаден сигнал до СДВР във вр. с който е била образува
пр.пр. № 28597/2015г.
По отношение на „филмирането“ въпреки изрично
несъгласие:
Според СРС е било налице противопоставяне от страна на ищцата
по отношение на публикуване на процесните кадри, което е станало достояние до
продуцента. Това личи от формулиране на началото на предаването като „отговор“
на възражения от семейство П. . Ищцата е подала писмо постъпило в СЕМ на
18.06.2015г., което е било включено в дневния ред на заседанието от
23.06.2015г., на което е присъствал представител на ответниците, който
съобщава, че имало опит от страна на ищцата за цензуриране съдържанието на
предаването с писмо до изпълнителния директор на „БТВ“.
Според СРС чл.57 от Конституцията на РБ не допуска злоупотреба с
права и тяхното упражняване, ако се накърняват права или законни интереси на
други лица . В частност свободата на словото и печата и другите средства за
масова информация следва да бъде разглеждана като своеобразен балансьор между
правата на личността и интереса на обществото да бъде информирано, като при
постигане на изискуемия законен баланс следва да се еднакво добре защитени и
правата на личността, и правата на обществото. Така и в Решение от 24.09.2004г.
на ЕСПЧ по дело „VON HANNOVER v. Germany “
е прието, че решаващият фактор при търсенето на баланс между защита на личния
живот и срещу свободата на информация лежи в това дали публикуваната информация допринася за обществената нужда.
Публиката няма правно защитим интерес да се осведомява за неща от личния живот
на лицето, независимо, че е същото е публична личност. Дори такъв интерес да е
налице, публикуване на информация с комерсиална цел следва да се подчини на правото на личен
живот. Излъчването
на информация след изрично противопоставяне на заснетото („филмирано“) лице е
регламентирано в нормата на чл.16 ал.1
ЗРТ , с която е установена забрана за създаване и предоставяне за
разпространение предавания, съдържаща информация,
свързана с личния живот на гражданите, без тяхното съгласие, като изкл. е
предвидено само за информация в публичен интерес.
Според СРС такъв публичен интерес от излъчване на процесните
кадри не може да бъде изведен до степен обуславящ накърняване на правото по
чл.32 ал.2 от Конституцията на РБ , вкл. сред изричното противопоставяне на
лицето . Доказано е наличието на противоправно поведение, което е в пряка причинно-следствена
връзка с претърпените от ищцата вреди.
Според СРС от показанията на св.П. и Г.се доказва , че от следенето
от неустановени към този момент лица, ищцата е изживяла стрес, притеснения
най-вече за децата ѝ била в състояние на повишена тревожност, имала
неспокоен сън, избивало я на плач. По чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността им, общоприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за търпените от ищеца вреди. .
Според СРС за противоправното следене се полагат 3500 лева
, а 500 лева за публикуване на процесния материал въпреки изрично
противопоставяне . Не са доказани необичайни и много дълбоки негативни изживявания
от публикуване на процесния материал) и обезщетение от 4000 лева адекватно
обезщетява ищцата за претърпените страдания .
Решението на
СРС е правилно като краен резултат в обжалваната част при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивните жалби . Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показания
на св.П. и св.Г., че следенето на
семейството на ищцата е продължило поне месец . Следенето е било както пред
жилището на ищцата , така и на публични места – на 20.05.2015г. пред
„Националния военноисторически музей“ и на 26-27.05.2015г. пред „Военния
клуб“ на С.П. , а също и на 16.06.2015 г при пътуване към летището на
ищцата .
Според настоящия съд не са нарушени личната
неприкосновеност и правото на личен живот на ищцата по чл.16 ЗРТ и т.21 от ДР
на ЗРТ само заради създаване и излъчване на записи на поведение на ищцата и
съпруга й на публични места без нейно знание/съгласие . Ищцата като
публична личност може да бъде обект за завишен интерес от медиите , включително
и на „жълта“ и „папарашка“ журналистика . Макар да не са от съществен обществен
интерес публикациите дали ищцата говори по мобилен телефон докато шофира /без
да ползва хендс-фрий/ или дали изпълнява свой обществен ангажимент могат да се
считат за обосновани и защитени от основополагащите принципи на чл.39, чл.40 и
чл.41 от Конституцията на РБ за свобода на словото , за събиране и
разпространяване на информация и за свобода на медиите . Тези публикации
допринасят за дебат от обществен интерес съобразно посоченото в практиката
на ЕСПЧ по делата Lillo-Stenberg
v.Norway , Axel Springer AG v.Grmany , Von Hannover v.Germany. Само с факта на филмиране на публично място на ищцата като публична личност не е нарушено
правото на ищцата на личен живот и забраната за филмиране по чл.32 ал.2 от Конституцията на РБ , като процесното предаване само по себе си не излиза извън
допустимото по ЗРТ и Конституцията на РБ .
От друга страна в посочената практика на ЕСПЧ се
акцентира и на метода за придобиване на информация и на обстоятелствата във
връзка с фотографиране/филмиране . В случая противоправни са били действията
на т.нар.“П.“ по осигуряване на т.нар.“суров материал“ от кадри , не всички
от които впоследствие са били излъчени . Независимо от опитите на ответниците
да се дистанцират от конкретните действия на т.нар.оператори на свободна
практика , при съвкупна преценка на наличните свидетелски показания /включително
и показанията на св.А.и А./ и на изслушаната пред СРС експертиза трябва да се
приеме , че ответниците са възложили на тези лица-свидетелите А.и А., а може би
и на други неустановени лица да следят и филмират ищцата . Смущаващ и грубо незаконосъобразен е начинът , по който се е случило
следенето и филмирането на ищцата , включително и на включените в
предаването кадри на преследване на автомобила й до Летище София .
Вместо да останат незабелязани или да се обозначат като
„безопасни“ / напр.с опознавателни знаци на телевизията или на предаването по
дрехите и/или чрез брандиране на леките им автомобили / т.нар.“П.“ са изплашили
и стресирали не на шега семейството на ищцата . Не са съобразили , че ищцата и
нейни служители и близки са ги забелязали от дълго време , а са продължили следене по фрапантно груб начин
. Ищцата е изпитала значително безпокойство , включително и за отвличане на
децата й . Не е можела да предположи , че става въпрос за „жълта журналистика“
, а не за планирано престъпно посегателство срещу нея и семейството й .
В случая е налице една цялостна дейност на ответниците като продуцент и доставчик аудио-визуална услуга “Б.М.Г.” ЕАД и като възложители
по смисъла на чл.49 ЗЗД по изготвяне и излъчване на процесното предаване.
Не следва да се определят отделни обезщетения за следене и филмиране на ищцата
и за излъчване на предаването. Определеният от СРС общ /процесен/ размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 4000 лева съответства на
претърпените от ищцата страдания /притеснения и безпокойство/ . Отговорността
на ответниците като възложители е солидарна по чл.53 ЗЗД както помежду им ,
така и с преките причинители /т.нар.П./ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде
потвърдено .
Неоснователна е и частната жалба на “Б.М.Г.” ЕАД .
Оплакването във въззивната жалба , че присъденото от СРС адвокатско
възнаграждение на ищцата е прекомерно материализира молба по чл.248 ГПК, по
която компетентен да се произнесе е СРС . Правилно СРС е приел в решението и
определението си по чл.248 ГПК , че адвокатско възнаграждение от 750 лева по
иска срещу всеки от ответниците не е прекомерно . Делото е с немалък материален
интерес и не е с ниска фактическа и правна сложност . Това е валидно и за
адвокатското възнаграждение в същият размер и пред СГС /по 750 лева на ответник
или общо 1500 лева/ .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №116099 от 15.05.2019 г постановено
по гр.д.№57946/2016 г на СРС , 27 състав и определение
№240211 от 10.10.2019 г по същото дело .
ОСЪЖДА всеки от “М.с.”
ООД *** и “Б.М.Г.” ЕАД *** да заплатят на Г.Х.П. ЕГН ********** от гр.София по 750 лева разноски
пред СГС .
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.