№ 178
гр. Шумен, 24.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20233600500082 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 743 от 07.02.2023г.
депозирана от „Стик – Кредит“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Ш...., представлявано от С.Н.Т., чрез пълномощник адв. Ж. И.
П. от ШАК, с адрес: гр. Ш... срещу определение № 39 от 24.01.2023г. по ч. гр.
д. № 1238/2021г. по описа на НПРС, с което на осн. чл. 415, ал. 5 от ГПК, е
обезсилена изцяло Заповед за изпълнение № 534/05.10.2021г. по ч.гр.д. №
1238/2021г. и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист №
339/05.10.2021г.. Жалбоподателя счита, че са налице предпоставките за
обезсилване на Заповедта и ИЛ, само по отношение на длъжника М. С. Х., но
не и по отношение на длъжника Р. А. Д.. Сочи, че със заповедта по чл. 417 от
ГПК е постановено разделно осъждане на двамата длъжници – Р. А. Д. с ЕГН
********** и М. С. Х. с ЕГН **********, като всеки от тях дължи на
кредитора на самостоятелно основание плащане на по 1544.07лева, със
съответните лихви и разноски; че длъжникът Р. А. Д. с ЕГН ********** е
получил лично връчените му от ЧСИ заповед за изпълнение, изпълнителен
лист и покана за доброволно изпълнение на 17.01.2022г. и не е подал
възражение, поради което по отношение на него изпълнителното
производство продължавало законосъобразно и не са налице основания за
предявяване на установителен иск за вземането. Посочва, че по отношение на
длъжника М. С. Х., е била осъществена процедурата на връчване по чл. 47, ал.
5 от ГПК и съдът му е указал да предяви в едномесечен срок установителен
иск за вземането си. Сочи, че съдът неправилно е обезсилил изцяло заповедта
за изпълнение и моли да бъде отменено обжалваното определение, тъй като е
следвало заповедта да бъде обезсилена само по отношение на длъжника М. С.
1
Х. с ЕГН **********, но не и по отношение на другия длъжник Р. А. Д. с ЕГН
**********, тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла
в сила.
В срока по чл.276 от ГПК, не е постъпил отговор на частната жалба
от насрещните страни.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът я намира за основателна, по следните съображения:
Производството по в.ч.гр.д. № 20213620101238 на Районен съд –
Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК срещу Р. А. Д. с ЕГН ********** и М. С. Х. с ЕГН
********** за сумата в размер на 3088,14 лева – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда
10.09.2021г. до пълното й погасяване, 1 194.09 лева, договорна лихва от
19.06.2020г. до 19.02.2022г., 258.20лева – мораторна лихва от 12.11.2020г. до
10.09.2021г., 90.82 лева - държавна такса и 280.00лева - адвокатско
възнаграждение, като изрично е поискано сумите да бъдат присъдени
разделно. Първоинстанционният съд е уважил заявлението изцяло и е издал
Заповед № 534 от 05.10.2021г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, с които е осъдил всеки от длъжниците да заплати от по
1544.07 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението в съда - 10.09.2021г. до пълното й погасяване, 597,04
лева - договорна лихва от 19.06.2020г. до 19.02.2022г., 129.10лева –
мораторна лихва от 12.11.2020г. до 10.09.2021г., 45.41лева - държавна такса и
140.00 лева - адвокатско възнаграждение. На длъжника Р. А. Д. с ЕГН
********** е редовно връчена ПДИ на 17.01.2022г., ведно със заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист, а на длъжника М. С. Х. с ЕГН **********
са връчени по реда на чл. 47, ал. 7 от ГПК. С разпореждане № 1142 от
22.06.2022г. по в.ч.гр.д. № 20213620101238 заповедния съд на осн. чл. 415, ал.
1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК, е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си само срещу длъжника М. С. Х. с ЕГН
**********, като довнесе дължимата държавна такса в размер на 132.71 лева.
В дадения срок заявителят е предявил иск за съществуване на вземането
срещу длъжника М. С. Х. с ЕГН ********** по който е образувано гр. д. №
20223620100782 по описа за 2022г. на РС – Нови пазар. С определение № 873
от 22.11.2022г. съдът е указал на заявителя и настоящ жалбоподател да внесе
депозит за особен представител на ответницата, тъй като тя не е намерена на
установения по делото адрес. С последващо разпореждане № 2087 от
12.12.2022г. съдът е указал на ищцовата страна да внесе определения депозит
в седмичен срок, с указания, че при невнасянето му производството по делото
ще бъде прекратено. В дадения срок ищецът не е внесъл определения депозит,
поради което с определение № 976 от 30.12.2022г. е върнал така депозираната
искова молба и е прекратил производството по делото. Препис от влязлото в
сила определение е изпратено по заповедното производство и с обжалваното
2
пред настоящата инстанция определение на осн. чл. 415, ал. 5 от ГПК, съдът е
обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение № 534/05.10.2021г. и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист № 339/05.10.2021г..
Настоящият въззивен състав намира определението за неправилно.
Съгласно чл.122 от ЗЗД, при солидарни задължения, кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, като е
негово право да избере дали да насочи претенцията си за цялото вземане
срещу всички или само срещу един или няколко от длъжниците. Във втората
хипотеза, при предявяване на иск срещу един или някои от солидарните
длъжници, правата на кредитора спрямо другите не се засягат и ако не може
да събере вземането си от тези, призовани да платят, той може впоследствие
да иска събирането му от останалите. Солидарният длъжник, от когото се
претендира изпълнение на задължението, няма право да противопоставя на
кредитора личните възражения на своите съдлъжници, а последните не могат
да се възползват от правните последици на направените от негова страна
възражения. От изложеното следва, че солидарните длъжници не са
необходими другари в производството, инициирано от кредитора спрямо
всички или спрямо някои от тях. Освен това, доколкото разпоредбата на
чл.12, ал.3 от ЗЗД предоставя възможност на всеки от солидарните длъжници
да противопостави само своите възражения, но не и тези на останалите
съдлъжници следва, че те не са в положение на необходими другари и един
спрямо друг. Поради обикновеното другарство между солидарните длъжници
всеки от осъдените да заплати задължението към кредитора има отделни
права - както на възражение, така и на жалба срещу постановения съдебен акт
и разполага със самостоятелна преценка дали да го упражни, като подаването
на възражение или жалба от един от тях, не води до презумпцията, че
жалбата изхожда от всички. В съответствие с посочените характеристики на
пасивната солидарност, в правната теория и съдебна практика се приема
еднозначно, че подаването на възражение от единия от длъжниците срещу
издадена в полза на кредитора заповед за изпълнение, не ползва останалите
длъжници, поради което по отношение на тях, не се налага предявяване на
иск за установяване на вземанията. Така, при издадена заповед за изпълнение
срещу двама длъжници, ако само единият от тях депозира възражение или
заповедта му е връчена при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, какъвто е
настоящия случай, на заявителя се дават указания по чл. 415 от ГПК, да
предяви иск за вземането си, само по отношение на този длъжник, като срещу
невъзразилия се издава изпълнителен лист. Правилно заповедният съд е
указал на заявителя, да се предяви иск за установяване на вземанията, само по
отношение на длъжника М. С. Х. с ЕГН **********. Видно от материалите по
гр. д. № 20223620100782 по описа на РС – Нови пазар, искът е предявен само
срещу нея. Впоследствие производството е прекратено поради връщане на
исковата молба на осн чл. 129, ал. 3 от ГПК, но неправилно
първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК и
е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
3
по отношение и на двамата длъжници. По отношение на длъжника Р. А. Д. с
ЕГН ********** не е била налице хипотезата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, поради
което неправилно заповедния съд е обезсилил издадената заповед и
изпълнителния лист изцяло.
Предвид изложеното и след като в диспозитива на определението, не
са посочени изрично имената на длъжниците, обжалваното определение
следва да бъде отменено изцяло. Вместо това следва да бъдат обезсилени
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист само по отношение на
длъжника М. С. Х. с ЕГН **********.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 39 от 24.01.2023г. по ч. гр. д. №
1238/2021г. по описа на РС – Нови пазар, с което на осн. чл. 415, ал. 5 от ГПК,
е обезсилена изцяло Заповед за изпълнение № 534/05.10.2021г. по ч.гр.д. №
1238/2021г. на НПРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист №
339/05.10.2021г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение № 534/05.10.2021г.
по ч.гр.д. № 1238/2021г. по описа на РС - Нови пазар и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист № 339/05.10.2021г. по отношение на длъжника М.
С. Х. с ЕГН ********** от с. Т.И....
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4