№ 106
гр. Стара Загора, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20235501000025 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение №1068/12.12.22 г. по гр.д. №4261/22 г. по описа на
РС-С.З.,с което се признава за установено, че Ю. М. К. , с постоянен адрес:
гр.С.З., ул.***, ЕГН ********** дължи на “И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С. ***, представлявано от ***,
изпълнение на парично задължение в размер на 848,81лв. (осемстотин
четиридесет и осем лева и 81 стотинки) - главница, представляваща
задължение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№330996/05.03.2021г., сумата от 235,95лв.(двеста тридесет и пет лева и 95
стотинки) договорна лихва за периода от 03.06.2021г. до 28.06.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда - 05.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№1479/06.07.2022г. по ч.гр.дело №2883/2022г. по описа на РС
гр.С.З..Присъдени са разноски по делото.
Въззивникът Ю. М. К. чрез процесуалния си представител излага подробни
доводи за незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно
решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество
1
на спора,с което да се отхвърлят като неоснователни предявените
искове.Претендира се присъждането на направените по делото разноски в
заповедното и исковото производство.
Въззивемият “И.“ ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника си счита,че
решението на районния съд следва да се потвърди.Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК и
чл.6 ЗПФУР.
От приложеното ч.гр.дело №2883/2022г. по описа на РС- С.З., е видно, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
848,81лв. - главница, представляваща задължение по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние №330996/05.03.2021г., сумата от 235,95лв. договорна
лихва за периода от 03.06.2021г. до 28.06.2022г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и
направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал
Заповед за изпълнение №1479/06.07.2022г. Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение в срок, поради което съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това
обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
Съдът намира, че представените доказателства са достатъчни да се обоснове
извода, че е сключен валиден договор между страните. Представени са
доказателства на хартиен носител и в електронна форма. В случая между
страните е сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР,
където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние.
Според чл.18, ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съгласно чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
2
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.
Съдът приема, че е налице съгласие за сключване на договора, доколкото
договорът за заем е реален и се счита сключен с получаване на сумата по
него, а насрещните волеизявления относно съществените му условия са
отправени "от разстояние" по смисъла на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чиито особени изисквания към
самия договор са изпълнени. Договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие
(арг. чл. 6 вр. пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР) - напр. електронни формуляри в
интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.
18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага
чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния документ
и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.). Електронното
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на което е
извършено електронното изявление (чл.2, ал. 1 вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014
г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, включително в текстови запис. За "електронен подпис" по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС)
910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят
на електронния подпис използва, за да се подписва.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
3
облигационно правоотношение .
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с
неговите изисквания, включително относно действителността му. "И." ЕООД
е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон -ЗПК.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит
е недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. Липсва разпоредба за условията за прилагането
на лихвеният процент. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница,т.е не става ясно как е разпределян лихвеният процент
във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно
поетапното й намаляване. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията
/начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е
посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че същият е
фиксиран. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12, договорът е недействителен. Каса е се за изначална недействителност, тъй
като посочените в разпоредбите императивни изисквания са изискуеми при
самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени тези на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността
съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й,
4
съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ответник би следвало да дължи връщане
само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК гласи: „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.“. Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира,че
предявеният установителен иск следва да се уважи в частта за 848,81лв.
(осемстотин четиридесет и осем лева и 81 стотинки) - главница,
представляваща задължение по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №330996/05.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 05.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №1479/06.07.2022г. по ч.гр.дело
№2883/2022г. по описа на РС гр.С.З..Искът следва да се отхвърли като
неоснователен в частта за сумата от 235,95лв.(двеста тридесет и пет лева и 95
стотинки) договорна лихва за периода от 03.06.2021г. до 28.06.2022г. , за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№1479/06.07.2022г. по ч.гр.дело №2883/2022г. по описа на РС гр.С.З..
С оглед горният извод първоинстанционното решение следва да се отмени,в
частта,в която се признава за установено ,че Ю. М. К. , с постоянен адрес:
гр.С.З., ул.***, ЕГН ********** дължи на “И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С. ***, представлявано от ***,
изпълнение на парично задължение в размер на сумата от 235,95лв.(двеста
тридесет и пет лева и 95 стотинки) договорна лихва за периода от
03.06.2021г. до 28.06.2022г., , за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №1479/06.07.2022г. по ч.гр.дело №2883/2022г.
по описа на РС гр.С.З. като следва да се постанови друго по същество на
спора,с което предявеният иск да се отхвърли.В останалата обжалвана част
решението на районния съд следва да се потвърди като по съразмерност
следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът намира,за неоснователно възражението на въззиваемия за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на въззивницата.Същото съответствува на Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
5
Относно възражението за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемия съдът счита,че същото за
основателно и следва да бъде редуцирано до размера на 200 лв. предвид
Наредбата за заплащането на правната помощ-чл.25 ал.1.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1068/12.12.22 г. по гр.д. №4261/22 г. по описа на
РС-С.З.,в частта,в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ю. М. К. , с
постоянен адрес: гр.С.З., ул.***, ЕГН ********** дължи на “И.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ***, представлявано от ***,
изпълнение на парично задължение в размер на 235,95лв.(двеста тридесет и
пет лева и 95 стотинки) -договорна лихва за периода от 03.06.2021г. до
28.06.2022г., , за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №1479/06.07.2022г. по ч.гр.дело №2883/2022г. по описа на РС гр.С.З. и в
частта относно разноските като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ***, представлявано от *** против Ю. М. К. , с постоянен
адрес: гр.С.З., ул.***, ЕГН ********** иск за признаване за установено,че Ю.
М. К. , с постоянен адрес: гр.С.З., ул.***, ЕГН ********** дължи на “И.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ***,
представлявано от ***, изпълнение на парично задължение в размер на
235,95лв.(двеста тридесет и пет лева и 95 стотинки) -договорна лихва за
периода от 03.06.2021г. до 28.06.2022г., , за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №1479/06.07.2022г. по ч.гр.дело
№2883/2022г. по описа на РС гр.С.З. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1068/12.12.22 г. по гр.д. №4261/22 г. по
описа на РС-С.З. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ю. М. К., с постоянен адрес: гр.С.З., ул.***, ЕГН ********** да
заплати н а “И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.
***, представлявано от ***, направените разноски по делото в размер на
136,94 лв. пред първата инстанция съобразно уважената част на исковата
претенция.
6
ОСЪЖДА Ю. М. К., с постоянен адрес: гр.С.З., ул.***, ЕГН ********** да
заплати н а “И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.
***, представлявано от ***, направените разноски по заповедното
производство в размер на 78,25 лв. съобразно уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА“И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.
***, представлявано от *** да заплати на Ю. М. К., с постоянен адрес: гр.С.З.,
ул.***, ЕГН ********** направените разноски в размер на 78,30 лв. в
заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция,както и да заплати направените разноски в размер на 130,50 лв.
пред районния съд съобразно уважената част на исковата претенция
ОСЪЖДА“И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.
***, представлявано от *** да заплати на Ю. М. К., с постоянен адрес: гр.С.З.,
ул.***, ЕГН ********** направените разноски в размер на 184,88 лв. пред
въззивната инстанция съобразно уважената част на исковата претенция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7