Протоколно определение по дело №55/2024 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 62
Дата: 10 март 2024 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20243130200055
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 62
гр. ******, 06.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Е.К.А.
и прокурора Т. М. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Д. Дойчев Частно
наказателно дело № 20243130200055 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ТО-****** КЪМ РП ****** – редовно призовани, се явява прокурор Т.
Т..
Лицето, чието освидетелстване се иска А. К. Н. - нередовно призован,
се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Ц. И. Д. – редовно уведомена по телефон, се явява
лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. М. М. – нередовно призована, не се явява.
Призовката постъпила в цялост с отбелязване, че адреса е посетен на
05.03.24 г. и търсеното лице не е открито.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р К. Д. К. - редовно уведомена по телефон, се
явява лично.
Явява се адв. Н. Н., АК ******, определен за служебен защитник на
освидетелствания Н..
А. К. Н.: Желая да бъда представляван от адв. Н..
СЪДЪТ счита, че по отношение на освидетелствания е налице
основанието на чл.158 ал.4 от ЗЗ за назначаване на служебен защитник,
поради което съобразно правомощията си по чл.158 ал.4 от ЗЗ и чл.20 и чл.25
от Закона за правна помощ.
О П Р Е Д Е Л И:
1

НАЗНАЧАВА адв. Н. Н. от АК-****** за служебен защитник на А. Н..

Съдът запита страните за становище по хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам делото да започне по-рано. Моля да се
даде ход на делото.
АДВ. Н.: Не възразявам делото да започне по-рано. Моля да се даде ход
на делото.
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ЯВИЛИТЕ СЕ ЛИЦА

Лицето чието освидетелстване се иска А. К. Н., с ЕГН: **********,
роден в гр. ******, с постоянен адрес ******, общ. ******, обл. ******, ул.
*****, български гражданин, средно образование, неженен, безработен,
неосъждан.
СВИДЕТЕЛЯТ Ц. И. Д., с ЕГН: **********, родена в гр. Искър, с
постоянен адрес ******, общ. ******, обл. ******, ул. *****, българска
гражданка, работи, омъжена, неосъждана. Майка на А. К. Н..
На осн.чл.290 от НК СЪДЪТ предупреди свидетелят за предвидената
наказателна отговорност. Същата обеща да говори истината, след което беше
отстранена от съдебната зала.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р К. Д. К. - на 76г., бълг.гражданка, с висше
образование, омъжена, неосъждана, без родство с освидетелствания.
На осн.чл.291 от НК СЪДЪТ предупреди в.л. за предвидената
наказателна отговорност, същата обеща да даде заключение по знание и
съвест.
На осн.чл.272 ал.4 от НПК СЪДЪТ провери сроковете за връчване
на съдебните книжа и констатира, че срока не е спазен.
Страните не правят възражения относно неспазения срок за
връчване на съдебните книжа.
На осн. чл.274 ал.1 от НПК СЪДЪТ разясни на страните правото им
2
на отвод.
На осн.чл.274 ал.2 от НПК СЪДЪТ разясни на страните
процесуалните им права.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства, нямам искания за
отводи.
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови доказателства.
Съдът запознава лицето, чието освидетелстване се иска с искането на
РП ****** – ТО ******.
ОСВИД. А. К. Н.: Наясно съм с искането на прокуратурата, не съм
съгласен с искането да бъда настанен за принудително за лечение.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на
съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОКУРОРЪТ ДОКЛАДВА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВРП.
ОСВИД. А. К. Н.:
На въпроси на Съда: Живея в ******, с майка и татко. Разбираме се
чудесно, помагам им, те без мен няма как да се оправят. Аз ако бъда настанен
в заведение, да бъда лекуван, те трудно ще се оправят. Ние очакваме сега да
ни донесат нови оранжерии, те трябва да се поставят. Занимаваме се със
земеделие, сега ще сеем салатки за в момента, после ще сеем краставици,
домати, с цел продажба и не знам как ще се оправят без мен. Не оспорвам
твърдението, че съм посегнал на майка ми, случи се без да искам и то беше ей
такова ножче мъничко /лицето показва с ръце/. Режех си салам на масата, тя
беше пийнала две чаши вино, тя толкова и трябва и не спира да приказва.
Исках да изляза навън, а тя не ми даваше да изляза и аз я бутнах. Как се
случи, не знам, с ножчето леко – съвсем драскотинка, ей тук, на крачето. Без
да искам. Аз се ядосах на майка ми, защото исках да изляза, много ми стана и
исках да изляза навън на двора. До сега, никога не се е случвало такова нещо.
Имам решение на ТЕЛК за паническо разстройство, но вече съм излекуван.
Отдавна се лекувам. Излекуван съм. Когато изпитвах симптоми, чувствах по-
скоро депресия, но вече го няма. Вече го няма. Чувствам се добре.
На въпроси на Прокурора: Приемал съм наркотични вещества, но беше
3
отдавна. Мисля, че им казват кристали.
Въпрос на Прокурора: На 16.01.2024 г. било ли е образувано досъдебно
производство за това, че сте управлявали МПС след употреба на наркотични
вещества?
АДВ. Н.: Възразявам, въпроса няма отношение към днешното
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Във връзка с това, да разберем дали продължава да
употребява наркотични вещества.
ОСВИД. А. К. Н.: Това беше диазепама, с който се лекувам. Имам
изписана рецепта и съм я представил. Приемам го при нужда. На 14.01.2024
г., когато се случи това с майка ми, не бях приел диазепам. Вземам го при
нужда, може би в месеца веднъж се случва да го пия, може и два пъти, така
ми каза доктора. Иначе си остават уанзапина и ремирта, пия ги сутрин и
вечер. Първото е половинка сутрин и половинка вечер, а второто е едно вечер.
На въпроси на Съда: Пия ги всеки ден, по предписание. Диазепама го
пия при нужда.
На въпроси на Прокурора: На 14.01.2024 г., бях пил лекарствата
уанзапин и ремирта. Вече много рядко посещавам центъра за спешна
медицинска помощ, когато почувствам тревожност. Може би в годината …
един – два пъти се случи, тази година. Последно ходих преди месец, в гр.
******. Тогава не знам какво лекарство ми сложиха. Инжекция за
успокояване. Прибрах се и всичко беше наред. На 14.01.2024 г., аз се обадих
на 112, защото се уплаших. Аз подадох сигнала и отидох да я взема след това
от спешното.
Въпрос на Прокурора: От какво се изплашихте?
Отговор: Ами, тя каза „боцна ме“ и извика. Аз се изплаших.
На въпроси на Съда: Съвсем мъничко кръв имаше. То и с игла да се
боцнеш, пак е толкова.
На въпроси на адв. Н.: Тези две лекарства са изписани от лекар и ги
приемам под лекарско наблюдение. Преди няма и седмица лекаря, който ми
ги е изписал, ми каза да продължавам само тях да пия, да не ги сменям.
Лекаря е д-р Д. към МБАЛ „Св. Марина“.
На въпрос на вещото лице: Може би от три години съм диагностициран
4
с психическо разстройство. ТЕЛК имам от 1 година, за срок от 2 години.
Срока изтича след още една година. Влизал съм за лечение доброволно и
винаги е било доброволно. Влизал съм три пъти, за последните три години.
Последния път бях в болница за друго, не бях в психиатрия. Излязох от
болницата в понеделник. Бях във вътрешно отделение, на 13-ти етаж, в
„Света Марина“ и там се видях с д-р Д.. Тя дойде там за консулт с мен.
Не въпроси на Съда: Бях в болницата, защото ми правиха друго
изследване на стомаха. В психиатрична болница последно бях, два месеца по-
рано.
На въпрос на вещото лице: Бях при д-р К. последния път. Тогава ми
потвърдиха тази терапия. Последния път, когато посетих смешна медицинска
помощ, имах получаване на задух, прилошава ми, причернява ми пред очите,
но вече не се случва. Преди две седмици се случи, иначе от много дълго
време не се е случвало. Даже те ме питаха „Ти толкова време не си идвал при
нас, къде се изгуби?“ Не ми обясниха никъде, че не трябва да вземам
диазепам, защото може да се отчете и за това ми вземаха книжката. Дори и
личния лекар не ми каза. Вечерта съм го взел и си мислих, че мога да карам
сутринта. В един и същ ден ме извикаха за разпит в полицията, заради майка
и тогава ми вземат и книжката. Всичко става в един и същ ден.
Страните заявиха, че нямат въпроси към освидетелстваното лице.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите
СВИДЕТЕЛЯТ Ц. И. Д.:
Аз съм майка на А.. Отказвам сина ми да бъде настанен за лечение.
Желая да дам показания.
На въпроси на Прокурора: Сина ми има болки в корема, гастрит ли
какво ... Възпаление на корема. Няма психическо заболяване. Има ТЕЛК, но
не знам за каква болест.
На въпроси на Съда: Правихме майтапи, той си режеше салам да яде и
искаше да излезе да се разхожда. Докторите му казаха, че трябва да се
разхожда. Казах му, че ще излезе по-късно и той както направи, не разбрах.
Уж на майтап, на майтап, какво направи и ей така леко с ножа ме убоде тук
отгоре /свидетелката показва своята лява част на бедрото/, имах малка рана.
5
На въпроси на Прокурора: След като ме убоде имаше малка рана. Дойде
бърза помощ, после ме закараха до ******. Залепи … малко синьо имаше и
сложи лепило ли, какво сложи там.
На въпроси на Съда: Друг път сина ми не ми е посягал.
На въпроси на Прокурора: Тогава сина ми не беше по-притеснен,
състоянието му не беше по-различно. Той приема лекарства, но не знам какви.
Докторите са му ги изписали. Сам си ги пие вкъщи, аз не гледам. Мъжа ми не
гледа дали ги пие. Все питам.
ОСВИД. А. К. Н.: Напомня ми от време на време: „Изпи ли си ги!?“
На въпроси на адв. Н.: Друг път не се е случвало сина ми да ми посяга.
Не съм виждала да посяга на други хора, но и съм сигурна, че не е. Когато
стана тази случка, бяхме само двамата. Съпруга ми тогава го нямаше.
На въпроси на Съда: В училище съм леличка – чистачка, в ******. Сина
ми помага вкъщи, цепи дърва, сега ще сеем домати, краставици. Мъжа ми
няма още работа, друг път ходи на корабите във ******. Имам и една дъщеря,
тя живее при нас. Тя е женена и има дете, в момента живее в ******. Детето й
завърши 12ти клас предната година и работи във ******. Дъщеря ми живее в
нашата къща, в ******.
На въпроси на вещото лице: Сина ми като пие хапчета не употребява
алкохол. Към момента, когато ми посегна не беше пил алкохол. Последно
време не пие, защото пие лекарства. От както започна да се лекува, не е пил.
Не взема наркотици, не съм го виждала да взема наркотици. Не ми е споделял
да е вземал, не знам и от други хора да е вземал наркотици. Не ме е страх от
сина ми, защо да ме е страх!?
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.

ОСВИД. А. К. Н.: Вечерта когато се случи, майка ми беше пийнала. Аз
алкохол не пия. Последно на нова година си бях пийнал малко, но като цяло
вече година и половина – две, не съм пил. Алкохол не пия, казаха ми, че
черния ми дроб е като на бебе.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р К.: Уважаеми господин Председател, моля да не
назначавате съдебно психиатрична експертиза. От събраните гласни
6
доказателства, не може да се направи медицинско заключение, че лицето е с
психотично разстройство, което да е в разпоредбата на чл. 146 от ЗЗ и да е
основание за изготвяне на експертиза с евентуално лечение по задължителен
ред. От събраните в днешно съдебно заседание гласни доказателства се събра
информация, че лицето страда от психично разстройство, а именно от
адаптационна криза. Разстройство в адаптацията, паническо разстройство, за
което в последните две години получава адекватно лечение. Точно това е
лечението на паническото разстройство, антипсихотик с антидепресант.
Антипсихотика е уанзапина, а антидепресанта е ремиртата. Именно те се
дават, едното за лечението, а уанзапина за снемане на тревожността и, когато
не стигне овладяването на тревожността с това, се дава бензодиазепинов
препарат, за това той взема епизодично диазепама.
На въпроси на Прокурора: Въпросното паническо разстройство, не
попада в изискванията на чл. 146 от Закона за здравето.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р К.: В крайна сметка това е по-лошо заболяване,
защото е за цял живот. От психоза можеш да се излекуваш, но от паническо
разстройство, никога. Паническото разстройство е психиатрично заболяване
по МКБ-10 и се води Ф 43.1,2 и това разстройство се изразява именно с
такива симптоми, които пациентите усещат, че сърцето им ще изскочи, че ги
боли стомаха, главата, че ще умрат всеки следващ момент и за това те
панически ходят към Спешна помощ.
На въпроси на Прокурора: Това разстройство по принцип не предполага
да е свързано с агресия, но когато стане тревожността много голяма и вече се
чувстваш застрашен за собствения си живот, ти можеш да станеш агресивен.
Както агресия, така и автоагресия може да се получи, но не са агресивни
пациентите. Повече се страхуват за живота си и това са най-благодатните
пациенти.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, предвид
становището на вещото лице, че в конкретния случай не е налице
медицинския критерий, а и от показанията на майката, се подставя под
съмнение самия социален критерий, Ви моля, да не назначавате експертиза и
да прекратите настоящото производство.
АДВ. Н.: Уважаеми господин Председател, аз съм солидарен със
7
становището на вещото лице и на държавния обвинител, моля да прекратите
делото.
Съдът намира, с оглед изслушването на майката на освидетелстваното
лице, както и изявленията на вещото лице д-р К. в днешно съдебно заседание,
че не е налице медицинския критерий предвиден в чл. 146 от ЗЗ. Лицето
страда от паническо разстройство, за което е издадено ТЕЛК Решение, но
както от свидетелските показания, така и от изявленията на д-р К., се
установява, че получава адекватно лечение, чрез прием на съответните
антипсихотици и антидепресанти. Отделно от това, съдът намира, че
упражнената агресия спрямо неговата майка, има инцидентен характер,
поради което, както посочва и прокуратурата, се поставя под съмнение и
наличието на социалния критерий за опасност на лицето, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 55/2024 г. по описа на ПРС,
на основание чл. 159, ал. 4 от ЗЗ.
Определението подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 3-
дневен срок от днес.
Съдебното заседание приключи в 14:27 часа.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
Секретар: _______________________
8