Решение по дело №453/2016 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 32
Дата: 11 януари 2017 г. (в сила от 7 февруари 2017 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20163230100453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр.Добрич, 11.01.2017г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                             

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: К.М.

 като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №453 по описа за  2016г. и за да се произнесе съобрази  следното :

 Ищецът **** представляван от изп. директор ***** *****, твърди, че по повод ПТП, настъпило на 15.06.2010 г. в гр. *** е възстанови изплатеното от *** на **** **** по щета****/01.02.2011г. обезщетения за имуществени и неимуществен вреди общо в размер на 5577,76лв. с равностойност 2851,86евро на *****/след уточнения с молба от 28.09.2016г./, пострадал при процесното ПТП.

 В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че виновен за катастрофата е ответникът Е.Л.Д. с ЕГН **********, който управлявайки лек автомобил „*****" с ДКН ТХ 12 40 ТХ, собственост на ***** ***** ***** предприема маневра ляв завой на кръстовище, като не осигурява предимство на насрещно движещия се велосипедист, удря го и така причинява процесното ПТП.

 Освен това, в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответника управлявал увреждащия автомобил без сключена задъл жители а застраховка „*****".

 Твърди се, че с регресна покана *** поканил ответника да възстанови платеното по щетата, но към настоящия момент ответникът не заплатил дължимите суми.

 При горните фактически твърдения ищецът претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца исковата сума от 5577,76 лв, ведно със законните лихви начиная от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главното задължение, както и направените по делото разноски.

 В срока по чл.131 от ГПК, от ответната страна Е.Л.Д. ЕГН **********,***, чрез особения си представител адв. Кр. П.-***, е депозиран отговор  на исковата молба.

 Предявеният иск е определен като допустим, но неоснователен. Конкретните възражения по основателността на иска са:

-не е уточнено как е набран претендирания т. н. сбор на суми, който формира исковата сума на 5 577,76лв./видове обезщетения за имуществени, за неимуществени вреди, лихви и разноски/;

-не е посочен курса лев евро към датите на плащане;

-липсват доказателства и яснота на кои дати е извършено плащането, което се твърди от ищеца, кое е наложило нееднократно възстановяване на щетата с посочена дата 15.06.2010 г.;

-решенията на Съвета на Фонда, УС на ГФ и КФН, сочени в исковата молба не са представени;

-липсват доказателства, заверени ли са сметките на получателите на плащаните суми, кога е извършено заверяването и с какви суми.

-изпращането на регресна покана на адреса в гр.Д. било формално действие, тъй като ГФ има данни, че лицето живее в ***** и в този смисъл неоснователно било твърдението, че ответника е поканен да погаси задължението;

-предявеното вземане е погасено по давност;

 В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа претенцията си. Оспорват се всички доводи и възражения изложени в писмения отговор, чрез назначения по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника, като несъстоятелни и необосновани. Уточнява, че в процесният случай се касае за осъществено плащане на сума от *****, съставляваща възстановяване на изплатено от ***** обезщетение, по силата на установения компенсаторен механизъм за уреждане на претенции с посредничеството на Националните Бюра. Ищцовата страна отравя искане да бъде назначена ССчЕ, която да даде заключение относно преведените суми от страна на ***** към ***** и датата на постъпването им по сметка на същото.

 В открито съдебно заседание ответната страна поддържа възраженията си, обективирани в подадения отговор.

  Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: 

  По делото са представени полицейска преписка и протокол известие за ПТП **** и приложена скица, от които безспорно се установява, че на 15.06.2010 ответникът при управление на л.а ***** с ****№Тх *****, собственост на ***** *****, без наличие на действаща към момента на събитието  задължителна застраховка ***** към датата на процесното ПТП, нарушавайки правилата за движение, при маневра-завой на ляво на кръстовище, не осигурява предимство на насрещно движещия се велосипедист *****, удря го и причинява щети.

 По претенция вх. № **** от 01.02.2011 г. на *****, ***** на основание чл.34, ал.3  от **** е възстановил сумата в размер на  1815.30 евро, от които 1763.47 евро , съгласно приложена и неоспорена от ответника фактура от **** г. на *** ** за уреждане на претенции в ***, съдържаща детайлно описание по пера, както следва:1442.99 евро щети/обезщетение в полза на увредения/, такса за обработващото бюро  съгласно Вътрешните правила на съвета на бюрата 216.45 евро, медицински разноски- разходи за лекарски доклад- 60 евро;разходи за следствена документация-44.03 евро по щета **** в *****; 8.83 евро-разходи за превод и сумата 43 евро банкови разходи. В ***** щетата е регистрирана под № ****/01.02.2011 г.

 ***** с нареждане за презграничен превод е платило на *** *** сумата в размер на 1763.47 Евро по описаната щета  на 25.01.2011, удостоверено с щемпелована дата на обслужващата банка. С нареждане за презграничен превод , неоспорено от ответника от 18.02.2011 г.  ***** е възстановил на ***** сумата в размер на 1815.30 евро., по крус за деня 1.95583 лв.= 3550.42 лв.

 По претенция на ***** със същия номер, но  от 11.08.2011 г., ***** е извършил възстановяване на допълнителна сума в размер на 1036.56 евро,  съставляваща равностойност на 2028.84 лв., с нареждане за презграничен превод, неоспорено от ответника. С преводно нареждане от 22.08.2011г. ***** е възстановил сумата  в размер на 2027.34 лв./1036.56 евро/ по курс на еврото за деня 1.95583 лв.., с удостоверена дата на превода от обслужващата банка. Дължимата към БЕКС Бюро  сума от 1036.56 евро по пера съставлява  сбор от дължима  такса за обработващото бюро, съгласно вътрешните правила от 135.20 евро, 901.36 евро щети , включващи 100 евро за претъпени болки и страдания, 19.27 евро остатъчна част от сумата за адвокатски хонорар, 782.09 евро по медицинска застраховка/

 Преводите по сметка на ***** възлизат в общ размер на 5577.76 лв.  и са потвърдени и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда ССЕ, неоспорена от страните по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.288 ал.12 от КЗастраховане/отм/, във вр. с чл.288 ал.1, т.2, б.а” от ***/отм/, вр. с чл.45 от ЗЗД, регресен иск за заплащане в полза на ищеца на сумата от 5577.76 лв., представляваща възстановеното от ***** на  ***** обезщетение. Налице фактическият състав на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ отм., тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС, виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка ***** и поради това компенсационният орган на държавата членка, където е настъпило събитието е обезщетил увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ***** чрез ***** да възстанови изплатената сума, ведно с разходите на чуждия компенсационен орган, респективно и на *****. В платената от ищеца сума в размер на 5577.76 лв. е включена освен пряката щета и разходи, свързани с нейното установяване и отстраняване, поради което същите се явяват дължими от ответника. Разпоредбата на чл.288, ал.8 от КЗ /отм/ предвижда, че разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, а съгласно ал.13 след изплащане на обезщетението по ал. 4 фондът има право на иск срещу превозвача до размера на платеното и на разходите по ал. 8, т.е. и тези разходи се дължат от ответника.

 Безспорно се установява от приетите и неоспорени от ответника доказателства, факта на събитието, виновното поведение на ответника, вредоносния резултат и причинно-следствената връзка между тях.   Причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и увреждането, така както е установено и остойностено от Компенсационния орган в ***** , също е доказана.

 Възражението, че вземането е погасено по давност е неоснователно. Съгласно т.14 от ПП на ВС № 7/04.10.1978г. регресните искове се погасяват с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД при начален момент изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащите лица. Изводът, че плащането е началния момент, от който започва да тече петгодишния срок за упражняване на регресното право е възприет и в съдебната практика. В този смисъл са Решение № **/21.10.2009г. на ВКС по т.д. № 192/2009г., Решение № 173/30.10.2009г. на ВКС по т.д.№ 455/2009г., Решение № 53/16.07.2009г. на ВКС по т.д.№ ***/2008г., постановени по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за приложение от съда. Първото плащане е осъществено от ищеца ** ** по сметка в евро на ***** на 18.02.2011г. на сумата от 1815.30 евро. При това положение и на основание чл.110 и чл.114, изр.1 и 2 от ЗЗД, погасителната давност би настъпила на 18.02.2016 г.

 Разглежданата понастоящем искова молба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 17.02.2016 г. – л.136 от делото, т.е. един ден преди настъпване на давността. При това положение и по силата на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, давността е спряла да тече с подаването на исковата молба. В същия смисъл се е произнесъл и ВКС в определение № *** от 15.06.2012 г. по ч.т.д.№ 224/2012 г. І т.о., ТК, в което се сочи, че „с оглед дадената от закона възможност страната да извършва процесуални действия и по пощата в последния ден на срока, тези процесуални действия са приравнени с процесуалното действие, извършено в съда”, както и в Решение №182/17.11.2010 по дело №76/2010 на ВКС, ТК, II т.о, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

 ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: Ищецът е представил доказателства за сторени разноски по производството в размер на 223,11лв. заплатена държавна такса, 150лв. възнаграждение за вещо лице и 608,90лв. разноски за особен представител на ответника. 

 На осн.чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, ответникът следва да  бъде осъден да заплати на ищеца тези разноски по производството.

 Воден от горното, Добричкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Е.Л.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на *****-****, ****, сумата от 5577,76лв., представляваща изплатено обезщетение на ***** /*****/  за имуществени и неимуществени вреди причинени на ***** при ПТП, настъпило на 15.06.2010г. по вина на ответника в гр. *****, както и разходи, свързани с тяхното установяване и отстраняване.

ОСЪЖДА Е.Л.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на *****-София, ул****, сумата от 982лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски.

 

 Настоящото решение може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                     

                                               РАЙОНЕН   СЪДИЯ : .............................