Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Д. Михов
административно дело № 714/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е след като с Решение № 4055/30.03.2021г.,
постановено по административно дело № 9678/2020г. състав на Върховен
административен съд е отменил Решение № 807/01.07.2020г., постановено по административно
дело № 3101/2019г. по описа на Административен съд гр. Варна в частта, с която
Община Варна е осъдена да заплати на „Динипо“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 12750.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразна Заповед № 40 от 31.01.2018г., издадена от Кмета на Район „Одесос“,
Община Варна, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано
от 30.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за
присъдените на дружеството разноски. С постановеното решение делото е върнато
за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Административен съд гр.
Варна.
С депозираната искова молба с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.203 от АПК, ищецът „Динипо“ ЕООД, ЕИК ****
претендира ответника – Община Варна да бъде осъден да му заплати обезщетение за
претърпени от дружеството имуществени вреди – заплатени неустойки и неполучени
доходи поради лишаване на дружеството от възможността да се ползва от
собствения си имот за времето от 15.02.2018г. до 30.04.2019г. за пристройка към
съществуваща сграда за обществено хранене с предназначение на основната сграда
на магазин за продажба на спортни стоки – като последица от незаконосъобразни
действия на администрацията по издаването и от изпълнението на Заповед № 40 от
31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос“
при Община Варна, сумата от 12750.00 лева, ведно със законната лихва, считано
от 30.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е обжалвал Заповед
№ 40 от 31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос“
при Община Варна пред Административен съд гр. Варна. С Решение №
1671/07.08.2018г., постановено по административно дело № 650/2018г. съдът е
отхвърлил жалбата. Решението е оспорено от ищеца пред Върховен административен
съд. С Решение № 6482/30.04.2019г., постановено по административно дело № 13103/2018г.,
състав на ВАС е отменил заповедта като незаконосъобразна, издадена в
противоречие с материалния закон. Вследствие на това ищецът твърди, че е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаване на
уговорената по прекратения договор за наем наемна цена на имота в размер на 850
лв. без ДДС месечно за периода от 15.02.2018г. до 15.05.2019г., в общ размер на
12750 лева, ведно със законната лихва от датата на издаването на заповедта. Иска
се съдът да уважи исковата претенция. Претендира се присъждане на направените
съдебни разноски.
Ответникът по делото Община Варна, чрез
упълномощения си процесуален представител гл. юрисконсулт С.Н. изразява
становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, и моли да бъде
отхвърлен.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава
заключение за основателност на исковата претенция. Счита, че събраните по делото
доказателства установяват причинените на ищеца имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи.
Административен съд - Варна, след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. С оглед
изложените твърдения в исковата молба съдът счита, че ищецът има правен интерес
да търси съдебна защита по исков ред, поради което искът се явяват процесуално
допустим.
От доказателствата по делото се установява, че „Динипо“
ЕООД притежава търговски обект в гр. Варна, на кръстовището на ул.“Пирин“ и
бул.“Цар Освободител“ в поземлен имот с идентификатор 10135.1502.221. На 11.11.2012г.
между „Динипо“ ЕООД в качеството на наемодател и „Инста груп“ ООД в качеството
на наемател бил сключен договор за отдаване под наем за временно ползване част
от търговския обект, а именно изложбена зала ведно с прилежащите склад и санитарен
възел към нея, при определен месечен наем в размер на 850.00 лева.
На 31.01.2018г. кмета на район “Одесос“ при Община
Варна издал Заповед № 40/31.01.2018г., с която забранил ползването на строеж: „Промяна
предназначение на пристройка към съществуваща сграда за обществено хранене с
предназначение на основната сграда в магазин за продажба на спортни стоки“,
находящ се м имот с идентификатор 10135.1502.221.
Установено по делото е, че Заповед № 40/31.01.2018г. е
обжалвана от ищеца пред Административен съд гр. Варна. С Решение №
1671/07.08.2018г., постановено по административно дело № 650/2018г. състав на
съда е отхвърлил жалбата. Решението е обжалвано и с Решение №
6482/30.04.2019г., постановено по административно дело № 13103/2018г. по описа
на върховен административен съд същото е отменено, като е отменена и заповед №
40/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна.
Съобразно указанията на Върховен административен съд,
в производството пред съда е допуснато изготвянето на съдебно-техническа
експертиза с.д. № 13101/07.09.2021г./л.58-61/. Според експертизата
пристройката, обект на делото е разположена на ъгъла на бул. “Цар Освободител“
и ул.“Пирин“, с вход от страната на бул. “Цар Освободител“. Състои се от
търговска зала, малко складово помещение и тоалет. Сградата е с кадастрален
идентификатор 10135.1502.221.3 с предназначение: сграда за търговия. Имотът
отдаден под наем с Договор за наем от 11.11.2012г. е описан в Договора –
изложбена зала ведно с прилежащите склад и санитарен възел към нея, находяща се
в гр. Варна, на ъгъла на бул.“Цар Освободител“ и ул.“Пирин“. В Заповед № 40 от
31.01.2018г. е описан следния имот: „Пристройка към съществуваща сграда за
обществено хранене с предназначение на основната сграда“. В заповедта са
посочени Разрешение за строеж № 63/2000г. и Разрешение за ползване №
484/31.08.2001г., както и че пристройката е достъпна откъм бул.“Цар Освободител“.
Заключението на експертизата е, че имотът, предмет на договора за наем от
11.11.2012г. и имотът, за който е издадена отменената като незаконосъобразна
Заповед № 40 от 31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос“, Община Варна, са
идентични. Експертизата не е оспорена от страните.
По делото е допуснато изготвянето и на съдебно-счетоводна
експертиза с.д. № 16914/17.11.2021г. За извеждане на стойността на пазарния
наем на оценявания обект експертизата е използвала Сравнителен метод /Метод на
пазарните аналози/. Извършено е проучване на пазара на наеми на магазини с
еднакви или сходни характеристики с тези на оценявания обект. Събрана е
информация от интернет сайтове, както и информация от агенции за недвижими
имоти извършващи дейност в гр. Варна. Експертизата посочва, че има предлагане
на подобни обекти, но то не е голямо. В изготвената към експертизата Таблица №
1 са описани пазарни аналози на магазини в района на оценявания обект.
Офертните цени варират в диапазона 14.00 – 24.00 лева/кв.м./месец. След
подбиране на подходящи пазарни аналози и прилагане на корекционни коефициенти
експертизата е формирала средна наемна цена в размер на 22,13 лева/кв.м./месец.
Експертизата е приела, че с оглед най-обективно определяне размера на пазарния
наем за процесния период, получената средна наемна цена за 1.00 кв.м. към
м.ноември/2021г. следва да бъде коригирана със средния процент на инфлацията за
периода 2018 – 2021г., по данни на Националния статистически институт, който е
3.8%. След отчитане на всички факти относно състоянието и местонахождението на
оценявания обект, експертизата определя среден пазарен наем на процесния
недвижим имот, към периода 15.02.2018г. – 30.04.2019г. в размер на 21.00
лева/кв.м/месец. Общият пазарен наем за процесния период според експертизата е
17 356.00 лева. Съдът преценява приобщените към делото заключения по
правилото на чл.202 от ГПК. Допуснатите две съдебни експертизи са изготвени
компетентно, с приложени специални знания.
С постъпило по делото писмено становище с.д. №
694/18.01.2022г. от жалбоподателя чрез адвокат М. е оспорено заключението по
допуснатата съдебна експертиза и е направено искане за изготвянето на
допълнително заключение. Писменото становище се поддържа от страната и в съдебно
заседание, проведено на 16.03.2022г., като страната е направила искане за
допускане на тройна съдебно-оценителна експертиза, отхвърлено от съда.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл.203, ал.2 от АПК, към който препраща
правото на обезщетение по арг. от чл. 301, изр. последно от АПК, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С разпоредбата на чл.
4 от ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с
оспорването му по арг. от чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, а в случаите на вреди
от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно
чл. 205 от АПК.
В случая, индивидуалният административен акт - заповед
№ 40 от 31.01.2018г. на кмета на район „Одесос“, с която е забранено ползването
на строеж: „Промяна предназначение на пристройка към съществуваща сграда за
обществено хранене с предназначение на основната сграда в магазин за продажба
на стоки“, находящ се в имот с идентификатор 10135.1502.221, след проведено съдебно
производството по оспорването й от страна на жалбоподателя е приключило с
влязло в сила решение за отмяна на същата. Горното доказва наличие на
абсолютната положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.204,
ал.1 от АПК вр. с чл.301 от АПК. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК решението за
отмяна на заповедта има сила за страните по делото и действие за всички правни
субекти, които следва да зачитат отмяната.
Преценката по същество на предявеният иск сочи на
следното:
Основателността на иска за вреди с правно основание чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконосъобразен
акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице
на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца,
имуществена или неимуществена, която включва реално причинени щети и пропуснати
ползи и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда. По силата на общата препращаща
разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК.
Съгласно чл.8, ал.2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават
исканията си. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на трите предпоставки
се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинените му вреди,
като отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен. В контекста
на изложеното съдът счита, че е налице първият елемент от фактическия състав на
обезвредата. С влязлото в сила Решение №6482/30.04.2019г., постановено по
административно дело №13103/2018г. по описа на Върховен административен съд е
отменена заповедта на кмета на район „Одесос“, т.е. заповедта е призната от
съда за незаконосъобразен административен акт. С отмяната на същия, настъпила
след неговото изпълнение, възниква субективно право на ищеца да претендира
вреди от изпълнения отменен акт по арг. от чл. 301, изр. последно, във вр. с
чл.203 от АПК. Горната констатация е относима към всички предявени искове.
От друга страна, останалите две предпоставки за основателност
на исковите претенции, съдът проверява поотделно за всяка от тях, както следва:
Ищцът претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
12700лв. – заплатени неустойки и неполучени доходи поради лишаването му от
възможността да се ползва от собствения му имот, като последица от
незаконосъобразни действия на администрацията по издаването и от изпълнението
на Заповед № 40 от 31.01.2018г. на кмета на Район „Одесос“.
Въпреки изричните неколкократни указания на съда, ищецът не ангажира
доказателства относно основанието за наличието на задължение за заплащането на
неустойка, нейният размер и падеж, размерът на дължими и заплатени неустойки, в
т.ч. и неполучени доходи. Не са представени доказателства, от които да се
установи, че договорът за наем от 11.11.2012г. е прекратен във връзка и предвид
издадената Заповед № 40/31.01.2018г. Ищецът не се ползва и от предоставената от
съда възможност за събирането на гласни доказателства. Т.е. ищецът не ангажира
доказателства, които да установят реално настъпили имуществени вреди, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между претендираните от него вреди и
отмененият индивидуален административен акт. Вероятността от настъпването на
вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта,
единствено от ненастъпването на който не са получени твърдяните доходи и в процесния случай това не се доказа. След като
ищецът не е установил наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки,
не може да се реализира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не
се е справил с възложената му по чл.203 от АПК доказателствена тежест да
установи материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, както и на основание
чл. 204, ал.1 от АПК във вр. с чл. 301 от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Динипо“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Младежка“ № 142,
бл.55, вх.А, ет.3, ап.9, представлявано от Д. Николов Попниколов, иск срещу Община
Варна, с който се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 12 750.00 лева, ведно със законната лихва,
представляващи заплатени неустойки и неполучени доходи поради лишаване от
възможността да се ползва от собствения недвижим имот с идентификатор
10135.1502.221.3, находящ се в гр. Варна, за времето от 15.02.2018г. до
30.04.2019г., като последица от отменената Заповед № 40/31.01.2018г. на Кмета
на Район „Одесос“ при Община Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: