Определение по дело №1490/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 51
Дата: 8 януари 2020 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20193101001490
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…...01.2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.01.2020 г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

въззивно частно търговско дело № 1490 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 38211/29.05.2019 г. на ВРС от С.С.Я.,***, подадена чрез пълномощник адвокат И.З., в която е инкорпорирано възражение с правно основание чл. 423, ал.1 от ГПК, срещу заповед за изпълнение № 7860/03.12.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 15421/2014 г. по описа на ВРС в полза на кредитора „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД (с предходно наименование „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг” ООД), ЕИК *********.

В изпълнение на указания на съда, длъжникът е уточнил искането си в допълнително подадено възражение вх. № 56174/31.07.2019 г. на ВРС, в което сочи, че  е узнал за издадената заповед за незабавно изпълнение случайно на 03.05.2019 г. Заявява, че заповедта за незабавно изпълнение не му е била връчена надлежно, което представлява основание по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) е била изпратена, чрез куриерска фирма „МиБМ Експрес" на адрес в гр. Варна, ул. „Найден Геров" № 74, вх. „А", ет.1, ап.1, който не е негов, не е получена от него и подписът за получател върху известието за доставяне е положен от друго лице.

Отправя искане до съда за приемане на възражението на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК.

С Определение № 3369/20.9.2019г. производството по в.ч.т.д. № 1490/2019 г. на ВОС, ТО, е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по в.ч.т.д. № 1494/2019 г. на ВОС, образувано по подадената от С.С.Я. частна жалба вх. № 38211/29.05.2019 г. срещу Разпореждане № 19813/09.05.2019 г. по ч.гр.д. № 15421/2014 г. на ВРС, с което не е прието възражението на длъжника вх. № 32455/07.05.2019 г. по чл. 414 ГПК срещу Заповед № 7860/03.12.2014 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

От извършена служебна справка се установява, че с  Определение № 4450/17.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 1494/2019 г. на ВОС, съдът е отменил разпореждане № 19813/09.05.2019г., постановено по ч.гр.д. № 15421/2014г. на Варненски районен съд (ВРС), 42-ри състав, в частта му, с която заповедният съд не е приел подаденото от длъжника С.С.Я. възражение вх. № 32455/07.05.2019г. срещу издадената заповед за изпълнение №7860/03.12.2014 г.

С оглед на твърдението, че молителят е узнал за заповедта за изпълнение на 03.05.2019 г. – датата, на която е бил уведомен от обслужващата банка за наложен запор на банковата му сметка за събиране на сумите, предмет на заповедта за незабавно изпълнение, съдът намира, че възражението е депозирано в едномесечния срок по чл. 423 от ГПК от легитимирана страна.

Независимо от това, възражението, предметна настоящото производство, е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес.

Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато е налице една или повече от изброените в т. 1 до 4 на същата алинея хипотези. Общата предпоставка за възникване на право на възражение до въззивния съд е длъжникът да е бил лишен от възможност да оспори вземането. Специалната предпоставка е това лишаване да се дължи на една от изчерпателно посочените в т. 1 – 4 причини.

В разглеждания случай длъжникът не е бил лишен от възможност да оспори вземането. Напротив, узнал е за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение и е имал възможност своевременно да възрази срещу дължимостта на присъдените суми по реда на чл. 414 от ГПК. Подал е възражение в законоустановения срок и същото е прието от заповедния съд по силата на Определение № 4450/17.12.2019г. по в.ч.т.д. № 1490/2019 г. на ВОС.

Възражението по чл. 414 от ГПК е проявило своя ефект и е поставило начало на процедурата, предвидена в чл. 415 от ГПК. Възражението по чл. 423 от ГПК е средство за защита предоставено на длъжника само в случай, че същият не е имал възможност да възрази по реда на чл. 414 от ГПК. Двата процесуални способа не съществуват успоредно, а предпоставка за упражняване на единия (този по чл. 423) е невъзможността да се използва другият от тях (този по чл. 414 от ГПК). Вземането е надлежно оспорено с прието от заповедния съд възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което изключва правния интерес от производство по реда на чл. 423 от ГПК. По тази причина изложените във възражението обстоятелства относно начина на връчване на поканата за доброволно изпълнение са ирелевантни в настоящото производство.

По изложените съображения възражението с правно основание чл. 423, ал. 1 от ГПК се явява недопустимо и производството по делото следва да бъде прекратено.

 

Мотивиран от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.т.д. № 1490/2019 г. на ВОС, ТО.

ПРЕКРАТЯВА производството по възражение инкорпорирано в частна жалба с вх. № 38211/29.05.2019 г. на ВРС и уточнено с възражение вх. № 56174/31.07.2019 г. на ВРС, подадени от С.С.Я., ЕГН **********,***, на основание чл. 423, ал.1 от ГПК, срещу Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 7860/03.12.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 15421/2014 г. по описа на Варненски районен съд като недопустимо поради липса на правен интерес.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

                            2.