Решение по дело №2940/2022 на Административен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№_______

 

 

гр. Варна,___________________________2023 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

                                                СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2940 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 107 ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК, представлявано от Й.К.К., чрез адв. К.И.А. от *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-5319/08.12.2022 г. на и. д. Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 5 и т. 17 от Закона за автомобилните превози на дружеството е наложена ПАМ – спиране от движение на товарен автомобил „Волво“ с рег. № ***, категория N3 до отстраняване на нарушението.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на заповедта – допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби и липса на материална компетентност. Заповедта е адресирана и връчена на водача на превозното средство, а не на собственика  му - дружеството – жалбоподател. Последното се явява засегнато от приложената принудителна мярка и това обосновава правния му интерес от обжалване на заповедта, независимо, че не е участвало в административното производство. Твърди се, че заповедта не отговаря на изискванията н чл. 59 ал. 2 т. 4 и т. 5 от АПК – липсва индивидуализация на мярката, както и разпоредителна част. Твърди се, че заповедта е издадена преди да изтече 7-дневния срок за възражения срещу съставения АУАН, както и несъответствие между фактите, в които се състои твърдяното нарушение и правната му квалификация в АУАН, съответно в ЗППАМ, които не се припокриват. Твърди се, че заповедта е издадена за нарушение, което не е извършено – превозното средство не е осъществявало превоз на никакъв товар, тъй като към момента на проверката е било празно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представена е писмена молба, с която се заявява, че поддържа жалбата, няма доказателствени искания и моли да се постанови решение, с което да се отмени изцяло Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № РД-14-5319/08.12.2022 г. Претендира присъждане на разноските, за които представя списък с доказателства за извършването им.

Ответникът –  Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, в писмено становище по делото възразява срещу жалбата, като твърди, че същата е недопустима – дружеството е обжалвало заповедта и по административен ред, като е постановено Решение № РД-14-5319/4/12.01.2023г., с което същата е отхвърлена. В изпълнение на разпореждане № 1469/02.02.2023г. по делото са представени доказателства за компетентността на актосъставителя, както и административната преписка по издаване на оспорената заповед.  

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

При извършена на 08.12.2022г. проверка по РП I-2 Русе – Варна, в обл. Шумен на 100 метра преди разклона за с. Длъжко, посока гр. Шумен е установено, че Н.Т.К., като водач на МПС Волво ФХ 480 с рег. № ****, от кат. 3 с прикачено към него полуремарке АЧЕРБИ 21Л2 39 с рег. № *****, от кат. О4, извършва превоз на опасни /ARD/товари на територията на Република България /празен в момента на проверката/, без да притежава валидно удостоверение за превоз на опасни товари и без свидетелство за водач на МПС за превоз на опасни товари. Съставен е АУАН против водача, който му е връчен.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването – лице, засегнато от акта, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт. Жалбата е подадена на 22.12.2022г./видно от представената товарителница/ – в установения от закона 14-дневен срок от  издаване на акта – 08.12.2022г., независимо, че няма данни да е връчена на дружеството, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съгласно чл. 107 ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД-01-553/23.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", от която е видно, че са предоставени правомощия по чл. 107 ал.1 от ЗАвтП на Директор на РД „Автомобилна администрация“, както и Заповед № 344/01.09.2022г., с която на Б.Г. е възложено да изпълнява задълженията на директор на РДАА, считано от 01.09.2022г. до завръщане на титуляра, но за не повече от 6 месеца. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена  от компетентен орган, в писмена форма, поради което не страда от пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание.

Заповедта обаче е незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Принудителната мярка е наложена за това, че превозното средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари, както и за това, че водачът не притежава удостоверение за извършване на превоз на опасни товари. Според §1 т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, „опасни товари“ са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе /АDR/. Изискванията относно осъществяване контрол при превоза на опасни товари са законово определени в Глава седма от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари. Според чл. 45 ал.1 от Наредбата, при извършване на проверки на пътя длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ съставят контролен лист по образец съгласно приложение № 8, а съгл. ал. 3 на същия член, копие от контролния лист се връчва на водача на МПС. В настоящия случай единственото доказателство в подкрепа на тезата на административния орган за извършване на автомобилен превоз на опасни товари е съставеният акт за установяване на административно нарушение. В хода на извършената на 08.12.2022 г. проверка, не е съставен контролен лист по образец съгласно изискванията на наредбата, не са извършени други действия от контролните органи, от които може да се установи истинността на изложеното в АУАН, доколкото в самия АУАН е посочено, че в момента на проверката автомобилът е празен. Предвид това нарушението остава недоказано, тъй като по никакъв начин не е установено, че превозното средство е използвано за превоз на такива товари. Мярката по  чл. 106 ал.1 т.5 от ЗАвП се прилага, след като административният орган по безспорен начин установи, че с процесното МПС се извършва автомобилен превоз на опасни товари. По делото обаче, както беше посочено по-горе липсват доказателства относно това обстоятелство, въпреки задължението по чл. 170 ал. 1 от АПК и разпределената от съда доказателствена тежест на административния орган да установи фактическите основания посочени в акта и наличието на законовите предпоставки за издаването му. В настоящия казус административният орган не е изпълнил това си задължение, поради което оспореният административен акт се явява издаден при липса на материалноправни предпоставки, което води до неговата незаконосъобразност. След като посоченото в заповедта за прилагане на ПАМ административно нарушение не е подкрепено от събраните по административната преписка и в съдебното производство доказателства, съдът счита, че липсва основание за издаване на оспорената заповед.

Заповедта е връчена на водача на МПС, като не е уведомен собственикът – дружеството – жалбоподател. В заповедта като адресат на същата е посочено физическото лице – водач, като по отношение на собственика само е вписано – да се доведе до знанието. Принудителната административна мярка, наложена със заповедта е да се спре от движение пътното превозно средство. Актът следва да се връчи на  собственика на превозното средство, а не на лицето, което го управлява, тъй като спирането засяга правната сфера на собственика. Това нарушение също е основание за отмяна на заповедта, независимо, че дружеството е обжалвало същата.

Обжалването по административен ред не е пречка за съдебното обжалване, доколкото дори при едновременно обжалване, чл. 129 от АПК урежда различните хипотези, а в случая решението на горестоящия административен орган е постановено преди провеждането на съдебното производство, поради което съдът намира възражението за недопустимост на жалбата от страна на ответника за неоснователно.

С оглед изложеното, съдът намира, че Заповед № РД-14-5319/08.12.2022 г. е издадена при грубо нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна и на основание чл. 143 ал. 1 АПК  следва да  се присъди сума в размер на 770 /седемстотин и седемдесет/ лева – 50 лева – държавна такса и 720 лева адвокатско вазнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-5319/08.12.2022 г. на и.д. Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

 

ОСЪЖДА   Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ Варна да заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК, представлявано от Й.К.К. сума в размер на 770 /седемстотин и седемдесет/ лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: