Р Е Ш Е Н И Е
град София, 16.01.2020 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-B
състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА разгледа докладваното
от съдия МИХАЙЛОВА в.гр.дело № 2262 по описа за 2019 година и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца по делото „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез юрк. Д. Д.,
срещу съдебно решение № 524380 от 02.11.2018г., постановено по гр.д. №
19708/2018г. по описа на СРС, Г.О., 90-ти състав, с което са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422 от ГПК от въззивника искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът В.К.В., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 174.34 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия в периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2015 г. до топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „********гараж № 2, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане
на задължението, мораторна лихва в размер на 31.85 лв. върху главницата от
174.34 лева за периода от 31.12.2012 г. до 11.12.2015 г., сумата от 17.68 лв. С
решението е осъдено ищцовото дружство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на В.К.В.,
ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата са инвокирани доводи за
неправилност на обжалваното съдебно решение, както и че същото е постановено в противоречие
с материалния
закон. Твърди се, че
неправилно и в противоречие с действителното фактическо и правно положение
първоинстанционният съд е приел, че В.К.В. не е потребител на топлинна енергия
за стопански нужди. Наведни са аргументи, че между В.К.В. и „Т.С.“ ЕАД не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество, ползвайки доставената
му топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда. Моли се
съдът да отмени обжалваното решение и да уважи в цялост исковата претенция.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна - В.К.В., депозира писмен отговор, подаден чрез адв. Х., с който
се оспорва подадената жалба. Излагат се доводи за законосъобразност на
обжалваното решение. Релевирани са доводи, че ответникът е собственик на
процесния имот, което обосновава извод, че същият е битов потребител на
топлинна енергия и би следвало да дължи цената и като такъв. Наведени са
аргументи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди, а не за стопански такива и следва да отговаря евентуално за
доставена до имота топлинна енергия на договорно основание, а не на
извъндоговорно, каквато е претенцията на ищеца. Изразява се съгласие с
констатацията на първоинстанционния съд, че когато правоимащият може да защити
правата си с предвиден по закон точно определен иск, недопустимо е същият да си
служи с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с такъв иск ищецът би разполагал
само ако изобщо не може и не е могъл да защити своето право с друг иск.
Посочва, че ищцовата претенция би следвало да е такава, касаеща неизпълнение на
договорни задължения, възникнали по силата на закона. С изложеното обосновава
извод, че искът по чл. 59 от ЗЗД е недопустим. Изразява становище, че мотивите
на първоинстанционния съд са правилни по отношение на констатацията, че тъй
като искът е за установяване на неоснователно обогатяване, следващ заповедно
производство, същият следва да се произнесе по същество на спора. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Към отговора е представен договор за правна
защита и съдействие, ведно с пълномощно за адв. Х., както и списък на разноски
по чл. 80 от ГПК, претендира присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Третото
лице-помагач - „Т.С.”-ЕООД, гр.София, не взема становище по жалбите.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното решение, първоинстанционният съд, въз основа на изложените
фактически обстоятелства, е квалифицирал предявеният главен иск по чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на парични вземания, възникнали на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Като е приел, че ответникът е
собственик на имота и топлинната енергия е за отдадена от сградата такава, е
стигнал до извод, че той е бил битов потребител на топлинна енергия и би
следвало да дължи цената и като такъв, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Първоинстанционният съд е приел, че в случая между страните по делото е налице
и възникнало по силата на закона договорно правоотношение по доставка и покупко-продажба
на топлинна енергия за битови нужди. От изложеното е обосновал извод, че
ответникът дължи цената на доставената енергия на договорно основание, а не
поради това, че неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество.
Настоящият състав намира за неправилна констатацията на първоинстанционния съд
по отношение на извода за наличие на облигационна връзка между страните по
делото. Както заявлението по чл. 410 от ГПК, така и в исковата молба, а също и
във въззивната жалба, инициирала настоящото производство, ищецът основава
претенцията си на извъндоговорно основание, като изрично излага твърдения, че
между В.К.В. и „Т.С.“ ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна
енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищцовото дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера на обедняването. В отговора на исковата молба е
посочено, че в конкретната искова претенция не може да се изведе извод за
наличието на каквато и да било облигационна връзка между ответника и ищеца.
Изложени са аргументи, че с исковата молба процесуалният представител на
ищцовото дружество не представя доказателства, от които да е видно наличието на
такава връзка, че всички представени от него доказателства изхождат от ищцовата
страна и по никакъв начин не могат да обвържат отвеника, най-малкото поради
факта, че никъде не фигурира неговото име, в това число и в дадените
изравнителни сметки от „Т.С.“ ЕООД. Видно от изложеното, никоя от страните по
делото не въвежда твърдения за наличие на договорно отношение между ищцовото дружество
и ответника. Видно от приложените по делото доказателства ищцовото дружество е отправяло
покана до ответника за сключване на договор за доставяне на топлинна енергия,
но такъв не е бил сключен. По делото не са ангажирани доказателства, от които
да се установява, че между страните е бил сключен договор. От констатацията, че
между страните не е бил сключен договор, се обосновава извод, че ищецът не може
да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения.
Предвид
възприемането на посочената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му - в обжалваната част, като но останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми
на закона, поради което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадената
въззивна жалба във връзка с неговата правилност.
Доводите изложени в
жалбата са частично основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалби доводи,
следва да се добави следното:
Предмет
на разглеждане в настоящето производство са предявените искове по чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
случая претенцията на ищеца се основава на твърденията в исковата молба за липса
на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответника, каквито са наведени и в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Фактическият
състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на
друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването, и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта,
което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при
пълно и главно доказване на обедняването на ищеца до размера и количеството на
доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника
чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването -
че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за
това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
От
доказателствата по делото се установява, че между страните не е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за исковия период. Безспорно е по делото
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот,
както и че е ползвало същия през част от исковия период от време.
Настоящият
състав приема, че са осъществени предпоставките на неоснователно обогатяване
/за чужда сметка/ - обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна
връзка и липса на основание за преминаване на имуществените блага. Предвид
представените писмени доказателства и заключението на изслушаната СТЕ, се
обосновава извод, че в топлоснаобдения имот - собственост на ответника, е била
доставена топлинна енергия. Тъй като ответникът я е използвал, но не я е
заплатил, то той е спестил разходи, които е следвало да направи и това е довело
до увеличаване на имуществото му за сметка на „Т.С.“ЕАД.
В
хода на производството по иск по чл. 422 от ТПК в тежест на ищеца е да докаже,
че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го погасяват,
изключват или унищожават. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределението на доказателствена тежест, ищецът, предявил претенция за
връщане на полученото без основание, основана на твърдения какво е дал на
ответника и че даденото е без основание, следва да установи при условията на
пълно и главно доказване факта на даването. Изявлението, че даденото е без
основание, може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен
довод /когато оспори наведено от ответника основание за получаване, респ.
задържане на даденото/, като в зависимост от това ще се разпредели и
доказателствената тежест между страните. В случая ищецът се е позовал
единствено на факти за доставена от него и потребена от ответника топлинна
енергия в топлоснабден имот в сградата - етажна собственост, в посочените
количества и стойност и липсата на облигационно правоотношение, което
съставлява основанието за получаването й, поради което доказването на факта на
доставка на топлинната енергия прави иска доказан по основание.
С
изложените констатации, съдът намира, че след като от доводите на страните и
доказателствата по делото не се установява страните да са сключили договор,
между тях липсва възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност
на ответника за заплащане на претендираните суми. Ето защо, като не е установен
източник на облигационно договорно отношение между страните и се доказва, че е
ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот от ответника, то
последният дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл. 59 от ЗЗД.
От
заключението на СТЕ се установява, че през процесния период в имота е доставена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, което количество е
определено коректно и чиято цена е 169.13 лева. При това положение, доколкото
ответникът е собственик и фактическият ползвател на имота, респ. на доставената
до него топлинна енергия, той се е обогатил, чрез спестяване на разходи, които
е следвало да направи за заплащане на доставената от ищеца топлинна енергия, а
последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна
енергия, т.е. налице е обогатяване без основание за чужда сметка, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същи
факт. Ответникът, чиято доказателствена тежест в просеца е да установи, че е
заплатил на ищеца дължимите суми, не е ангажирал доказателства в тази насока.
Ето защо, искът за стойността на потребената от ответника в имота топлинна
енергия е основателен и доказан до размер на сумата от 169.13 лева, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 174.34 лева същият е
недоказан.
Неизпълнението
на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси
от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между
юридическите факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение -
непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът
изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора,
съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава - че е поканен да плати и размера
на обезщетението за забава. За заплащане на стойността на доставена топлинна
енергия в имота на ответника при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2
от ЗЗД.
В
настоящия случай, ищецът не е ангажирал доказателства по делото, че ответникът
е поканен да заплати стойността на доставената топлинна енергия, дължима за
исковия период от време. С оглед на което при липса на безспорни доказателства,
че ответникът е поканен да заплати на ищеца стойността на доставената топлинна
енергия, съдът приема, че същият не е изпаднал в забава и не дължи заплащане на
обезщетение за забава. В тази връзка предявения иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При
така изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
в която искът е отхвърлен до размера на сумата 169.13 лева, въззиваемата
страна-ответник да бъде осъдена да я заплати и решението да бъде потвърдено в
останалата част.
По
разноските в настоящото производство:
Ищецът
е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в производството пред първоинтанционния съд и в заповедното
производство на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът приема за основателно,
тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. При
това положение разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 300 лева за
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, като при
съобразяване на заплатената от него в предходното производство пред СГС
държавна такса в размер на 25 лв. и съразмерно с отхвърлената част от исковете,
на ответника се дължат разноски в размер на 27.64 лв.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата
страна - ищец, съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна - ищец, съдът намира, че
към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото,
следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди,
когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по
реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-
ответник в полза на въззиваемата страна- ищец юрисконсултско възнаграждение
следва да се определи от съда в размер на 100 лв. за всяка инстанция. С оглед
доказаните разноски, направени по делото /по 100 лв. за възнаграждение за
юрисконсулт за въззивната и първата инстанция, 200 лв. - депозит за СТЕ, 200
лв. — депозит за ССчЕ, 75 лв. — държавна такса за настоящото въззивно
производство, 75 лв. - държавна такса за първоинстанционното производство и 25
лева — държавна такса за заповедното производство и съразмерно с уважената част
от иска на топлофикация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 751.84
лв. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-B състав
ОТМЕНЯ
съдебно решение № 524380 от 02.11.2018г., постановено по гр.д. № 19708/2018г.
по описа на СРС, Г.О., 90-ти състав, в частта, с която предявеният иск от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, против В.К.В., EFH **********,
е отхвърлен за сумата от 169.13 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия в периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2015 г. до топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „********гараж № 2, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане
на задължението, и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД В.К.В., ЕГН
**********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** Б сумата от 169.13 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия в периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2015 г. до топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „********гараж № 2, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК В.К.В., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б сумата от 751.84 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б да заплати на В.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***.64 лв. за
направени от ответника разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по
аргумент на чл.280, ал.З от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./