№ 73
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000528 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 287365 от 23.05.2022г. по описа на Софийски
градски съд на „ИНТЕРГРАФИК СЪРВИС“ ЕООД, ЕИК *********, и „ИНТЕРГРАФИК
СЪРВИС И ПАРТНЬОРИ“ ЕООД, ЕИК *********, действащи чрез адв. К. Г. М. от САК,
срещу Решение № 260287 от 20.04.2022г., постановено по т.д.№1876/2018г. на СГС, ТО, VI-
4 състав, с което е отхвърлена молбата на „Интерграфик Сървис и Партньори“ ЕООД и
„Интерграфик Сървис“ ЕООД, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в
решение от 24.06.2019г. на СГС по т. дело № 1876/18 г.
Въззивниците поддържат, че решението е неправилно, по подробно изложени
съображения, като искат да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което
да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното по делото на 24.06.2019г. съдебно решение, като текста „предявен частично
от 190 000 евро“ да бъде поправен на „предявен частично от 170 000 евро“.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК М. А., чрез адв. Я. Н. Я., е подал отговор на
въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно
за правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът М. А., действащ като търговец с регистрация в Германия, е
предявил срещу Т. Б. Р., „Интерграфик Сървис и Партньори“ ООД, ЕИК *********, и
1
„Интерграфик Сървис“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.365 ЗЗД, вр. с
чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, за осъждането солидарно на ответниците да му
заплатят:
- сумата от 50 000лв. /25 564,60 евро/, частично предявен иск от общо 371 607,70лв.
/190 000 евро/, представляваща платена сума на отпаднало основание и във връзка
със сключен между страните консенсуален договор от 12.04.2015г. и последващо
писмено споразумение;
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- договорна лихва върху главницата от 50 000лв., считано от 01.02.2017г. до подаване
на исковата молба в съда в размер на 6 422,22лв./3 283,62 евро/, частично предявена от общо
25 121,55лв./12 844,44 евро/;
- съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.
С Решение №1152 от 24.06.2019г., постановено по т.д. № 1876 по описа за 2018г. на
Софийски градски съд, VI-4 състав, „Интерграфик Сървис и Партньори“ ООД,
ЕИК *********, и „Интерграфик Сървис“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл.55 ал.1, предл.3-то, вр с чл.101 ЗЗД, са осъдени да заплатят
солидарно на М. А., извършващ търговска дейност във Федерална
Република Германия с регистрация по ДДС /VAT/ N DE243184095, гр.Залцингер, ул.
„Фрийданщрасе“ №1, използващ наименование „АЕМ Ерафише Машинен“, сумата от 25
564,60 евро, предявена частично от 190 000 евро - платена цена по прекратен договор за
продажба на употребявана машина „Heidelberg SM 74-5-Н, 2008г.“, по който е издадена
проформа фактура № **********/26.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата
от 25 564,60 евро от 10.09.2018г. до окончателното плащане; на основание
чл.92 ЗЗД неустойка за забава за периода 01.02.2017 г. - 10.09.2018г. в размер на 3 283,62
евро, предявена частично от 12 844,44 евро, както и съдебни разноски от 4 004.58
лв., като са отхвърлени: предявените искове в частта, с която се иска солидарното
осъждане на Т. Б. Р., предявеното от „Интерграфик Сървис“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу М. А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия
с регистрация по ДДС /VAT/ N DE243184095, използващ наименование „АГМ Графише
Машинен“; възражение за прихващане с вземане в размер на 20 000 евро - цена по договор
за продажба на производствена линия за книги по фактура № **********/12.06.2017г., и М.
А. е осъден да заплати на Т. Б. Р., ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 1266,67
лв.
С решение № 102 от 10.01.2020г., постановено по т.д. № 4652 по описа за 2019г. на
Софийски апелативен съд, търговско отделение, VI състав, е потвърдено Решение №1152 от
24.06.2019г., постановено по т.д. № 1876 по описа за 2018г. на Софийски градски съд,
търговско отделение, VI-4 състав.
С определение № 13 от 06.01.2022г., постановено по т.д. № 306 по описа за 2021г. на
2
ВКС, ТК, второ отделение, не е допуснато касационно обжалване на решение № 102 от
10.01.2020г., постановено по т.д. № 4652 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд,
търговско отделение, VI състав.
С молба вх. № 268139 от 11.02.2022г. по описа на СГС , по т.д.№ 1876/2018г. на
СГС, VI-4 състав, „Интерграфик Сървис и Партньори“ООД, ЕИК *********, и
„Интерграфик Сървис“ ЕООД, ЕИК *********, са поискали поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение, като текстът
„предявен частично от 190 000 евро“ бъде поправен на „предявен частично
от 170 000 евро“.
В срока по чл. 247, ал.2 ГПК М. А. е представил отговор по молбата по чл. 247, ал.1
ГПК, като поддържа становището за несонователност на същата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата като е приел,
че: е сезиран с частичен иск, и е необходимо в диспозитива на решението да се посочи
размерът на цялото вземане, за да не се преклудира процесуалната възможност на ищеца да
предяви нов иск за разликата от уважения частичен размер до целия размер на вземането;
без значение е дали в мотивите съдът е приел, че вземането достига до целия размер, защото
в диспозитива съдът не може да се произнася над размера на частичния иск; в диспозитива
на решението не следва да се посочи на колко възлиза цялото вземане, тъй като би се
нарушило диспозитивното начало и ще има произнасяне по размер, надвишаващ
претендирания с частичния иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост
на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност
на първоинстанционния акт, прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
3
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на
които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Молбата по чл.247, ал.1 ГПК е подадена от страна в производството, поради което е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на молбата по чл.247, ал.1 ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
За да бъде уважена молба по чл.247 ГПК следва да бъдат установено наличието на
предвидените в закона предпоставки - да е налице противоречие между формираната воля в
мотивите на решението и изразяването и в диспозитива на решението /Решение
№ 16 от 3.02.2010г. на ВКС по гр.д.№ 135/2008 г., IV г. о., ГК; Решение №89 от 10.06.2010г.
на ВКС по гр.д.№ 387/2009 г., I г. о., ГК/.
С исковата молба съдът е сезиран с частично предявени искове - 50 000лв.
/25 564,60 евро/, частично предявен иск от общо 371 607,70лв. /190 000 евро/;
договорна лихва в размер на 6 422,22лв. /3 283,62 евро/, частично предявена от общо
25 121,55лв. /12 844,44 евро/.
При предявен частичен иск, съдът следва в диспозитива на решението да
посочи както сумата, за която уважава претенцията, така и обстоятелството, че
вземането е заявено частично, в този смисъл е разрешението по Решение № 246 от
9.11.2016г. на ВКС по т. д. № 764/2015 г., I т. о., ТК, което настоящият състав на съда
споделя.
В случая в диспозитива на решението съдът е посочил сумата, за която уважава
претенцията /25 564,60 евро/, както и обстоятелството, че вземането е заявено частично
/предявена частично от 190 000 евро/, поради което не може да се приеме, че са налице
предпоставките по чл.247, ал.1 ГПК.
Предвид Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т.д.№3/2016г.,
ОСГТК, неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че посочването на сумата от
общия размер на иска, заявен от ищеца с исковата молба в диспозитива на решението, а
не действително установения размер в хода на производството, застрашава интересите на
ответника, при злоупотреба с права от страна на ищеца, както и че при направено
възражение за прихващане, по което е установено, че вземането на ищеца е погасено за
сумата от 20 000 евро, този факт следва да се отрази в диспозитива. В мотивите към т. 2 от
тълкувателното решение е прието, че – „Формираната СПН на решението по частичния иск
относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения
на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
4
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с
първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по
друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането
също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната
изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник
да възниква задължението по чл.131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи
защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за
разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства,
нерелевирани при разглеждането на частичния иск.“, като съобразяването на тези мотиви
обосновава неоснователност на направените възражения без необходимост от излагането на
допълнителни мотиви.
Поради съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260287 от 20.04.2022г., постановено по постановено по
търговско дело № 1876 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, търговско отделение,
VI-4 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5