Решение по дело №9148/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261011
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330109148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

    

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 261011

гр. Пловдив, 30.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 22.03.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9148 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против А.К.А., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 319.73 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 24.62 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.04.2019 г. до 02.06.2020 г., законна лихва върху първоначалния размер на главницата за периода 03.06.2020 г. до 15.06.2020 г. в размер на 1.44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6109/2020 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6109/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6109/2020 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал срещу нея възражение в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

            По същество:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК,  ответникът носи насрещно доказване по тези факти.

С молба от 19.01.2021 г. ищецът признава, че ответникът е заплатил в хода на процеса претендираните от него вземания за главница и обезщетение за забaва, като единствено не са заплатени направените разноски в заповедното и исковото производство, поради което моли за отхвърляне на исковете, поради плащане в хода на процеса и присъждане на разноски.

В проведенoто на 22.03.2021 г. открито съдебно заседание ответницата се яви лично и заяви, че е платила задълженията към ищцовото дружество в хода на процеса, които излизали по партидата й.

С извършеното плащане от ответника на процесните вземания, съдът приема, че същият признава исковете.

Не са представени доказателства, че са заплатени дължимите по делото разноски, направени от ищеца в заповедното в размер на 75 лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото – 75 лева – за държавна такса. В исковото производство ищецът се е представлявал от ю.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски в исковото производство са в размер на 175 лева.

Исковете ще се отхвърлят, поради плащане в хода на процеса, а посочените разноски ще се присъдят изцяло, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, а ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. срещу А.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено, че А.К.А., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 319.73 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 24.62 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.04.2019 г. до 02.06.2020 г., законна лихва върху първоначалния размер на главницата за периода 03.06.2020 г. до 15.06.2020 г. в размер на 1.44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6109/2020 г. по описа на ПРС, поради плащането им в хода на процеса.

ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 175 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 6109/2020 г. по описа на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ