Р Е Ш Е Н И Е № 5
гр. Сливен, 21.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при
участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия
Бозукова адм. дело № 414 по описа за 2021 година на Административен
съд Сливен, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във вр. с чл. 27, ал.3 и ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Административното
дело е образувано по жалба на „Био мед“ ЕООД гр. Сливен,
представлявано от у. И.К., подадена срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/5062#15/25.10.2021 г. на Зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие“, с който е установено публично
държавно вземане в размер на 15 114,42 лева.
В
жалбата се твърди, че оспореният АУПДВ не е мотивиран в достатъчна степен,
издаден е при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
неговата цел. Основните доводи на оспорващото дружество са, че
административният акт не е мотивиран и не съдържа конкретните фактически и
правни основания за взетото от административния орган крайно решение. Твърди
се, че дружеството е спазило поетия ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания“. Моли съда да постанови решение, с
което АУПДВ бъде отменен. Претендират се
разноски.
В
съдебно заседание оспорващото дружество се представлява лично от у.и от упълномощен
представител – адв. П. Н. ***, който поддържа жалбата
и моли съда да я уважи.
Ответникът
- заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" -
гр.София, чрез процесуалният си представител – ст. юриск.
Д. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореният акт
за законосъобразен, доколкото са спазени всички изисквания на закона при
постановяването му и органът е действал в условията на обвързана компетентност
след постановяване на акт за прекратяване на ангажимент. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото няма спор относно факта, че дружеството жалбоподател е земеделски
стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с
Уникален регистрационен номер /УРН/ ****** в Интегрираната система за администриране
и контрол /ИСАК/. Същият е поел агроекологичен
ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" /АЕП/ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/
2007-2013 година подмярка "Биологично пчеларство"
с направление "Биологично пчеларство" през кампания 2013 година.
Срокът
на агроекологичният ангажимент е минимум 5 години,
като кампания 2015 година е третата за оспорващото дружество. През 2013г.,
2014г. и 2015г. земеделският стопанин е подавал заявления за плащане и е
получавал АЕП в пълен размер – общо 37 786,05 лева, доколкото
Разплащателната агенция е приемала от извършените административни проверки, че
се спазват поетите ангажименти относно базовите изисквания.
С
писмо изх. № 01-2600/5062#9 от 05.07.2021
г., връчено на 16.07.2021 г./ л.18/, жалбоподателят е уведомен от ДФ
"Земеделие" на основание чл. 26, ал.1 от АПК, че се открива
производство по издаване на административен акт за установяване на публично
държавно вземане, поради наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от
ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/5062 от 10.11.2017 г. въз основа на влязло в
законна сила решение № 8926/12.06.2019г. на ВАС, с което е отменено решение №55/28.03.2018г. н а
Административен съд Сливен.
С
писмото е било разяснено на дружеството, че общата сума по направление
"Биологично пчеларство",
представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през
годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 37 786,05
лева. При това, в съответствие чл. 18, ал.4 б."б" от Наредба № 11/06.04.2009г.,
следва да възстанови 40% от 37 786,05 лева, което се равнява на 15 114,42
лева. На жалбоподателя е бил предоставен 7-дневен срок за възстановяване
доброволно недължимо платената сума, без лихви. На същият е бил предоставен и
7-дневен срок за възражения и допълнителни доказателства.
Към
административната преписка е приложено издаденото на 10.11.2017 година
уведомително писмо изх. № 01-2600/5062 на Зам. изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, за прекратяване агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по направление
"Биологично пчеларство", поради неизпълнение изискванията на чл. 7 от Наредба № 11/06.04.2009 г.
за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания", поради прекратяване на договор с контролиращо лице на
31.12.2015г. и преустановяване прилагането на агроекологичните
дейности през 2015г., която за същото е трета от поемането на агроекологичното му задължение, съгласно чл. 37, ал.1, т.1
и т.2 от горепосочената наредба, което представлява основанието за издаване на
оспорения АУПДВ./л.121/
Съгласно
справка в сайта на Административен съд Сливен дружеството е депозирало в съда жалба срещу
уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния
ангажимент, по която е образувано адм. дело № 423 по описа за 2017 г. на
Административен съд гр. Сливен.
С решение № 55/28.03.2018 г. по адм.
дело № 423/2017 г. на Административен съд Сливен е отменено уведомително писмо
за отказ от финансова помощ и прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за
кампания 2016 г. по направление "Биологично пчеларство"
с изх. № 01-2600/5062 от 10.11.2017 г. на Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на органа за ново
мотивирано произнасяне в сроковете по АПК от Заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" по заявление за подпомагане с УИН:
20/290616/07006 на "Био Мед" ЕООД.
Видно
от електронната страница на ВАС решението по адм. дело
№ 423/2017 г. на Административен съд Сливен е обжалвано от ДФ“Земеделие“ пред
ВАС, който с решение № № 8926 от
12.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8665/2018 г., отменя
решение № 55/28.03.2018 г. постановено по адм. дело № 423/2017 г. на Административен съд-Сливен и
вместо него отхвърля жалбата, подадена от "Био
мед" ЕООД гр. Сливен, срещу уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. № 01-2600/5062/10.11.2017
г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
След
като е счел, че уведомителното писмо, с което е прекратен ангажимент, е влязло
в сила, административният орган е открил производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, за което е изпратил уведомление на
жалбоподателя с изх. № 01-2600/5062#9 от 05.07.2021 г. В предоставения му срок
последният е депозирал възражение вх.№01-2600/5062#12 /л.19/, с което е заявил,
че при издаване на уведомлението не е съобразено, че с влязло в сила решение
№27/18.02.2020г. по адм. дело № 401/2019г. на Административен съд Сливен, оставено в
сила с решение № 9919/20.07.2020г. по адм. дело №
5398/2020г. по описа на ВАС е отменено като незаконосъобразно писмо изх.№ 02-200-2600/1819 от 06.08.2019г. на
Зам. Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказано финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за
кампания 2016г., като преписката е върната на органа за ново произнасяне по
заявлението. Във възражението е посочено, че дължимостта
на заявеното от „Био мед“ ЕООД финансово подпомагане
за кампания 2016г. изключва наличието на основание за възстановяване на 40 % от
общо платените парични суми финансово
подпомагане на дружеството за кампания 2013г., 2014г. и 2015г.
Административният
орган е приел за неоснователни така направените възражения и на основание чл.
18, ал.3, т.1 и т.4 и ал.4 буква "б"
от Наредба № 11/06.04.2019 г., чл. 59, ал.1 и 2 от АПК във вр.
с чл. 165 и чл. 166 от ДПК и чл. 20а ал.1 от ЗПЗП, е издал
обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане за сумата от 15 114,42
лева.
В мотивите на акта същият е посочил, че по
заявленията на „Био мед“ ЕООД са били изплатени
следните суми по мярка 214 „Агроекологични плащания“,
направление "Биологично растениевъдство": за кампания 2013 – АП12 – 12 595,35
лева; за кампания 2014 – АП 12 – 12 595,35 лева; за кампания 2015 - АП 12-
12 595,35 лева, т.е. общо изплатена сума в размер на 37 786,05 лева,
от които на основание чл. 18, ал.4 буква "б" от Наредба № 11/06.04.2019
г. следва да бъдат възстановени 40%, възлизащи на 15 114,42 лева. /л16 и
л.17/.
Оспореният
АУПДВ е връчен на представляващия дружеството на 08.11.2021 г./л.17/.
Към
административната преписка са приложени: Хронологичен опис - плащания към
бенефициенти - преведени суми /л.27/; Заповед № ОЗ-РД/2891 #2 от 16.06.2021 г.
на Изпълнителен директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, т.2 и т.3 и чл. 20а ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл. 10, т.1 и т.2, т.7 и
т.13 и чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на
ДФЗ, по т.3 и по т.7 са делегирани правомощия на Петя Славчева - заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, да издава и подписва актове за установяване на
публични държавни вземания по всички схеми и мерки за директни плащания,
посочени в чл. 1 от Наредба № 5/2009 г. и да издава и подписва актове за
прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка
214 "АЕП" /л.105/.
По
делото не е спорно между страните, доколкото се признава от оспорващия в
открито съдебно заседание на 11.01.2022г., че сумите в Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600/5062#15/25.10.2021 г. за 2013г., 2014г. и 2015 година са изплатени и
правилно отразени. Не се твърди и наличие на форсмажорни обстоятелства за
прекратяване на многогодишния ангажимент.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в
срока по чл. 149, ал.1 от АПК /предвид данните
за връчване на АУПДВ на 08.11.2021 г. и депозирането на жалба срещу него чрез ДФ“Земеделие“
до АдмС Сливен на 18.11.2021 г./, пред местно
компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от
оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, Административен съд Сливен, намира жалбата за
неоснователна поради следните съображения:
Съобразно
изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и
цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му, без да
се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС. В специалния ЗПЗП не е регламентирана процедурата и не е посочен
органът, компетентен да издава актове за установяване на тези вземания.
Следователно, съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 предложение 2 от ДОПК,
компетентният орган следва да бъде определен от ръководителя на съответната
администрация - в случая от изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", който съгласно чл. 20а от ЗПЗП организира и
ръководи дейността на Разплащателната агенция, и я представлява. Съгласно чл. 11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, ДФЗ е
акредитиран като единствената РА за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. С приложената на лист 105 от
делото заповед са делегирани такива правомощия на з.и. д. П. С., който е
издател на обжалвания акт, поради което съдът приема, че актът е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Оспореният
административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е
мотивиран. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните
разпоредби, регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието
на разпоредените правни последици. Действително не е
посочено пълното наименование на Наредба № 11 от 6.04.2009
г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г., но съдът намира, че нормативният акт е инидивидуализиран
в достатъчна степен и по никакъв начин не се нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
Налице
са фактически и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата
на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, поради което
този довод в жалбата за незаконосъобразност на акта се явява неоснователен и
недоказан.
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се има
предвид, че нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би
могло да доведе административния орган до различен от постановения правен
резултат, каквито съдът не констатира при издаване на АУПДВ.
Актът
за установяване на публично държавно вземане е издаден при спазване на
изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното
производство и предоставяне на възможност за участие /чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК/. Преди да издаде оспорения
акт, административният орган с писмо изх. № 01-2600/5062#9 от 05.07.2021 г., е
уведомил жалбоподателят, на основание чл. 26, ал.1 от АПК, че се открива
производство по издаване на административен акт за установяване на публично
държавно вземане, поради наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от
ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/5062 от 10.11.2017 г. на Зам. Изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие", осигурил му е възможност да участва в
развилото се административно производство, да подаде възражение, от която
възможност се е възползвал. Дадена му е възможност да предостави допълнителна
информация, в съответствие с чл. 34, ал.3 от АПК или да възстанови
доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме
фактическите констатации за основателни.
В хода на
производството по издаване на оспорения акт са изпълнени задълженията на
административния орган служебно да установи всички факти и обстоятелства, които
са от значение за случая и да събере доказателства за тях /чл. 35 и чл. 36 от АПК/.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по издаването му.
Съгласно
чл. 162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са
вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз.
Законът,
в разпоредбата на чл. 27, ал.5 изречение първо от ЗПЗП
определя вземанията на Разплащателната агенция, които възникнат въз основа на
административен акт, като публични държавни вземания, които се събират по реда
на ДОПК. В случая вземането, предмет на установяване с оспорения акт се сочи
като недължимо платено, възникнало въз основа на административен акт - влязъл в
сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 "Агроекологични плащания" и с
оглед произхода на средствата за подпомагане по тази мярка - от Европейските
земеделски фондове, то това вземане има характер на публично държавно вземане
по смисъла на чл. 162, ал.2, т.8 от ДОПК и чл. 27, ал.5 от ЗПЗП при наличие на
обуславящия го фактически състав.
При
прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка
214 от ПРСР, получената във връзка с този ангажимент сума се явява недължимо
платена и като такава подлежи на възстановяване в размер, определен според чл. 18, ал.4 от Наредба № 11/2009
г. и при условие, че липсва някое от изрично регламентираните обстоятелства,
които да сочат на липса на задължение за възстановяване.
В
случая по делото е установено, че оспорващият не е изпълнил изискването по
поетия ангажимент да сключи договор с контролиращо лице за преминаване към
и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата на биологично
производство, поради което е налице преустановяване прилагането на агроекологичните дейности през 2015г., която за оспорващия
е трета от поемането на агроекологичното му
задължение, съгласно чл. 37, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 11/2009г. Според чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2009
г., подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" са длъжни да спазват
изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и
за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от
20.07.2007 г.) и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, като в съответствие с разпоредбите на чл.11 на регламента цялото
земеделско стопанство следва да се управлява в съответствие с приложимите за
биологичното производство изисквания.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т.2 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. Държавен фонд "Земеделие"
прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите
лица възстановяват получената финансова помош
съобразно разпоредбите на ал.4, когато преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди
изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 и не изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2,
какъвто е конкретния случай.
Според
нормата на чл. 18, ал.4 от Наредба № 11/2009
г, подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ
заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение
по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният
ангажимент, както следва: а) до края на третата година -100 %, б) до края на
четвъртата година - 40 %, в) до края на петата година -20 %, г) след петата
година -10 %.
Следователно
фактическите предпоставки, кумулативното наличие на които определя възникването
на задължение за "възстановяване" в полза на ДФЗ-РА на паричната
сума, получена от съответния земеделски стопанин като финансово подпомагане по
мярка 214 и формираща публично по характера си държавно вземане, са две: първо,
лицето да е получило финансова помощ по мярка 214 "Агроекологичния
плащания"; и второ, поетия агроекологичен
ангажимент да е прекратен или земеделският стопанин да е изключен от
подпомагане.
Релевантните
факти за проверка законосъобразността на оспорения акт и посочени като мотиви в
него се свеждат първо до извършването на плащане в полза на земеделски стопанин
на основание оторизирано подпомагане по мярка 214 "Агроекологични
плащания" и второ до прекратяване на агроекологичния
ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт.
В
конкретния случай първата релевантна материалноправна
предпоставка е доказана, а именно - дружеството е получило финансово
подпомагане по мярка 214 "АЕП" за 2013г., 2014г. и 2015 година, в
размер на 37 786,05 лева, на база изпълнени изисквания съгласно
горепосочената наредба, видно от съдържащите се в преписката документи за плащания
към бенефициенти и извлечение за преведени суми /л.27/.
С
доказателствата по делото се установява наличието и на втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за земеделския
стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане и установена
с акта сума, а именно агроекологичният ангажимент да е
бил прекратен. В тази връзка е постановеното Решение № 8926 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 8665/2018 г., IV о., с което е отменено решение №
55/28.03.2018 г. постановено по адм. дело № 423/2017 г. на Административен съд-Сливен и вместо
него е отхвърлена жалбата, подадена от "Био
мед" ЕООД със седалище гр. Сливен, срещу уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. №
01-2600/5062/10.11.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие. Решението по адм. дело № 8665/2018 г. на ВАС е влязло в законна
сила на 12.06.2019 г.
Уведомителното
писмо за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на
селските райони 2007-2013 г., за кампания 2016 г., на Изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие", с изх. № 01-2600/5062/10.11.2017 г. на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
фактически е основано на това, че контролиращото лице "Ланкон"
ООД е въвело информация, че договорът с "Био
мед" ЕООД за кампания 2016 г. към 31.12.2015г. е прекратен, бенефициерът е преустановил прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди
изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 е отказана
финансова помощ и е прекратен агроекологичния
ангажимент по направление "Биологично пчеларство".
От правна страна писмото за прекратяване на ангажимента по мярка 214 "Агроекологични плащания" е основано на разпоредбите на
чл. 18 от Наредба № 11/2009
г., в който са изброени условията, при които ДФЗ прекратява агроекологичния
ангажимент и подпомаганите лица възстановяват или респективно при определени
условия не възстановяват получената финансова помощ /форсмажорни или
изключителни обстоятелства/, като в ал. 3, т. 1 от разпоредбата е
посочено, че се прекратява агроекологичния
ангажимент, когато подпомаганите лице преустановят дейностите по съответното
направление преди изтичане на петгодишния срок, тъй като при липса на договор с
контролиращо лице не се изпълняват целите по чл. 1, ал. 2 от Наредбата.
При тези данни и с
оглед влязлото в сила решение на ВАС постановено по адм.
дело № 8665/2018г. следва да се приеме, че въпросът за прекратяването на
многогодишен ангажимент на оспорващото дружество по мярка 214 от Програма за
развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2016 г., е разрешен с
влязъл в сила съдебен акт и както административния орган, така и настоящият
съдебен състав е обвързан от него. Съдът не споделя становището на оспорващия,
че в случая е налице колизия между две съдебни решения на ВАС. С решението по адм. дело № 8665/2018 г. по описа на ВАС е прието със
сила на присъдено нещо, че агроекологичният
ангажимент на „Био мед“ ЕООД по мярка 214“Агроекологични плащания“ е прекратен, а с решението по адм. дело №
5398/2020г. по описа на ВАС е прието, че уведомително писмо изх.№ 02-200-2600/1819 от 06.08.2019г. на
Зам. Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказано финансово
подпомагане на „Био мед“ ЕООД по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2016г. е
незаконосъобразно, доколкото в него липсват мотиви относно неспазените базови
изисквания и е неправилен изводът на ДФЗ- РА за превишени периоди на преход към биологично стопанство.
Ето
защо съдът приема, че при така развилото се производство и с оглед основанието,
на което е прието възникването на публичното държавно вземане преценката на
административния орган по отношение на „Био мед“ ЕООД
се е свеждала единствено до това дали са осъществени предпоставките по чл. 18 от Наредба № 11/06.04.2009 г.
и какъв е размера на изплатените суми, с оглед определяне размера на
задължението.
Нормата
на чл. 7, ал.1 от Наредба № 11/2009
г. постановява, че агроекологичните дейности или
направления се изпълняват за период от пет последователни години - т.е. касае
се за дългосрочен ангажимент. Този ангажимент се поема с одобряване на
подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на
кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от
останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане. Това
заявление следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през
която е подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които
е поет ангажимента. Изпълнението на поетия ангажимент за петгодишен период
изрично е декларирано от дружеството при подаване на заявлението за финансово
подпомагане.
Безспорно
поетото задължение не е изпълнено, като на четвъртата година ангажиментът е
прекратен с влязъл в сила административен акт, при установено неспазване на
определеното с чл. 37, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 11/2009
г. изискване - да не преустановява прилагането на агроекологичните
дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл.7 ал.1 от
Наредба № 11/06.04.2009г.
Прекратяването
на ангажимента има за естествена правна последица възстановяване на получената
субсидия. Размерът на установеното с оспорения акт публично държавно вземане - 40%
от общата изплатена сума 37 786,05 лева, равняващо се на 15 114,42
лева, в съответствие с чл. 18, ал.4 б."б" от Наредба № 11 е правилно
определен и изчислен.
Материалноправното
изискване за издаване на процесния АУПДВ е ДФЗ да е
прекратил агроекологичния ангажимент на земеделския
стопанин на някое от основанията в закона или приложимите подзаконови
нормативни актове, за да е налице задължение за възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление /арг. от чл. 18 от Наредба № 11/2009 г./. В оспорения
в настоящото производство АУПДВ е посочено, че същият се издава във основа на
влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания"
от ПРПС 2007-2913 г. с изх. № 01-2600/5062 от 10.11.2017 г., с който ДФЗ е
прекратил агроекологичния ангажимент на "Био Мед"
ЕООД.
Поради
изложените съображения, съдът приема, че оспорения АУПДВ е издаден от
компетентен орган в изискуемата форма, при спазване процесуалните разпоредби, в
съответствие с материалноправните разпоредби по
издаването му, поради което е законосъобразен, а подаденото срещу него
оспорване да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
При
този изход на спора, на основание чл. 143, ал.4 от АПК и Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, се явява основателна
претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие, осъществено от юрисконсулт в хода на
съдебното производство, съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8
от 2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
следва да се определи в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим
от гореизложеното, Административен съд Сливен, на основание чл. 172, ал.2 предл. последно от АПК,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Био мед“ ЕООД гр. Сливен, представлявано
от у.И.Н.К., подадена срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 01-2600/5062#15/25.10.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие“, с който е установено публично държавно вземане
в размер на 15 114,42 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„Био мед“ ЕООД гр. Сливен, представлявано от у.И.Н.К.,***
ЕИК ********да заплати на Държавен фонд земеделие - Разплащателна агенция гр.
София, сумата от 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.