№ 4767
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110175068 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба „А. Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С....., представлявано заедно от всеки двама от
изпълнителните директори А. Б. А., П. Д. П., Й. К.с, В. В. А. и Е. Н., чрез адв. Г. И. срещу А.
П. И., О. П. У.- гр. София, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. С........, , с която е предявен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 351,98 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за по застраховка „Каско“ по щета № 0306/22/727/500367,
образувана във връзка с настъпило на 06.03.2022г. застрахователно събитие ведно със
законната лихва от предявяване на иска - 17.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата
и сумата от 92,09 лева представляваща мораторна лихва за периода 25.11.2022г. до
17.12.2024 г..
Ищецът твърди, че на 06.03,2022 г. в гр. София е станало ПТП с участието' на лек
'автомобил „Фолксваген Мултиван“ с per. № ********, управлявано от Н. Н., при сблъсък с
неукрепен пътен знак. Сочи че Докато се движи на път 1-6 по ул. „Пернишко шосе“ с посока
от гр. Перник към гр. София, срещу КПП „Владая“ става участник в ПТП с неукрепен пътен
знак, който пада върху гореописания лек автомобил. Сочи че настъпилото ПТП е вследствие
на небрежното поведение на ответника, който не е положил грижата на добър стопанин.
Сочи че Увреденият лек автомобил, c дата на първа регистрация 26.07.2016 г, -собственост
на „П. Л. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, е застрахован в З. А. АД с полица за застраховка
„Каско“ № BG/01/121002080826 за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства - Каско валидна от 22.07.2021 г. до 21.07.2022 год. АД „А.“ АД е
образувало щета № 0306/22/727/500367, извършило е оглед на лекия автомобил, като са
констатирани увреждания вследствие на настъпилото застрахователно събитие. Във връзка
със застрахователното събитие заплатило сумата от 351.98 лв., видно от приложеното
платежно нареждане от 14.03.2022 г. Счита че са налице предпоставките за встъпване в
правата на увредения. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Г.
1
Н., с който оспорва иска по основание и по размер. Оспорва материалната доказателствена
сила на протокола за ПТП. Сочи че видно от представената Искова молба и писмени
доказателства, е че не са представени /действащи към дата на евентуалното ПТП -
06.03.2022 г., и сключен застрахователен договор - 22.07.2021 г., Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на З.“А.
Б.”/Същите следва да съдържат задължителните реквизити: подпис на страните и дата./.
Непредставянето на Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства на З.“А. Б.”, които са неразделна част от застрахователната
полица /чл.344, ал.1 от КЗ/, води до обстоятелството - недоказан застрахователен риск на
евентуалното ПТП. Сочи че Представения Протокол за ПТП № 1658725 от 06.03.2022 г., (е в
противоречие с чл.179, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.183 от ГПК и нечетлив).Цитираният,
следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Същият е непълен, неточен и
противоречив. По своята същност протоколът за реализирано ПТП представлява официален
удостоверителен документ и като такъв следва да бъде със съответните задължителни
реквизити и изисквания за пълнота, точност и достоверност. В него липсва пълно и ясно
описание на механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка. От
така съставения протокол е видно, че ПТП е реализирано при движение по: /„ на 06.03.2022
г., на „Път ГП-1-6, по ул.Пернишко шосе..” Столична община. Като причина е посочи:
„неукрепен пътен знак, който пада върху МПС.”. Като щета е посочено: „Врата; панел;
стъкло.”. Цитираното е в противоречие с Уведомление за щета по МПС от 10.03.2022 г., на З.
“А. Б.” /посочено е само гуми за щета/. От Протокол за ПТП № 1658725 от 06.03.2022 г., се
установява, че същият е съставен на 06.03.2022 г., т.е., местопроизшествието не е посетено
на място от служители на МВР /не е изготвен от служители на КАТ-Пътна полиция и
представен снимков материал от евентуалното местопроизшествие, както и на самото
препятствие./, т.е., представения протокол за ПТП няма материална доказателствена сила,
нито за механизма на процесното ПТП, нито за вредите по МПС /Решение № 15 от
25.07.2014 г., по дело № 1506/2013 г., на ВКС, ТК, I, т.о., и др./. Протоколът на основание
чл.179, ал.1 от ГПК има обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, като посочените би
следвало да са възприети лично (не се установява). В настоящият случай отразеното
застрахователно събитие в процесния протокол няма обвързваща доказателствена сила
относно самия механизъм на ПТП. Произшествието не е било извършено в присъствието на
съставителя на акта, който и няма вменена удостоверителна функция по ЗМВР, досежно
обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Цитираният (Протокол за ПТП №
1658725 от 06.03.2022 г., не е подписан от представител на ответника, за да се ползва с
материална доказателствена сила за неизгодни факти, чието настъпване да е удостоверено с
подписа на една от страните в процеса, съгласила се с констатациите. Доколкото ситуацията
не е осъществена пред съответния полицейски служител, посочения протокол
възпроизвежда единствено твърденията на водача, който се явява заинтересован от това да
опише фактическа обстановка, която е изгодна за да бъде обезщетен собственика за вредите
по застрахования автомобил.
В частта му: “Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП”, не е описан
или посочен размера на препятствието причина за настъпването на застрахователното
събитие /не е посочено в коя част на пътното платно се е намирало препятствието/.
Цитираното не е видно и от схема на ПТП № 76. Ако приемем, че препятствието, причина за
ПТП е с размери и особености/деформации способстващи причиняване на процесното ПТП,
то би следвало посочената да бъде отразена в реквизитите на самия Протокол, като обичайна
практика за точно отразяване на фактите и обстоятелствата във връзка с настъпване на ПТП.
Възпроизведените твърдения на водача относно “препятствието” и не посочените размери,
особености/деформации, обективирани в Протокол за ПТП № 1658725 от 06.03.2022 г., както
и липсата на посочено/описано в Исковата молба, следва да се приеме като противоречие в
2
механизма и причината на реализирането на ПТП. Цитираното следва да се има предвид
относно непреките констатации, като официалният документ в тази част не би следвало да
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
На следващо място използването в чл.20, ал.2 от ЗДвП, понятието - „предвидимо
препятствие”, следва да се разбира като такова, което или е несъмнено очевидно от далечно
състояние или е обозначено. Поддържа, че ако се приеме, че посоченото „препятствие” в
Протокол за ПТП № 1658725 от 06.03.2022 г., и Уведомление за щета на “А. Б.”, отговаря на
„предвидимо препятствие”, то не става ясно как същото е повлияло в посока реализация на
ПТП, а не обратното? Евентуалното ПТП е настъпило по причина различна от твърдяната,
видно от посочените щети. Длъжностното лице отразило произшествието не е направило
снимков материал, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.З от Наредба № I - 167 от
24.10.2002 г., за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства и чл.2, ал.2 от Наредба №
13-41/12.01.2009 г., за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между М. В. Р., К. Ф. Н. и Информационния център
към Г. Ф., което от своя страна възпрепятства установяването на действителната причина за
възникване на ПТП. Към Исковата молба не е представен снимков материал от самия
застраховател, относно местонахождението на евентуалното препятствие и на самото
препятствие.Приложените снимки към Исковата молба са неотносими, не са датирани.
Същите не представляват нито писмени, нито веществени доказателства. За цитираните
няма данни да са били събрани по съответния процесуален ред и способ за да бъдат
надлежно приобщени. Процесиите са изготвени от самия застраховател или др., който е
заинтересована страна в процеса и в тази връзка се налага изводът, че ищецът не доказва
твърденията си от Исковата молба така, че да се установи напълно фактическия състав на
чл.411 ат КЗ /чл.213 от Кодекс за застраховането КЗ отм).
В настоящият случай не се установява спазване на правила и условия (липсва/не е
посочено), като се има предвид, че цитираното произшествие е възникнало по време на
зимен сезон (06.03.2022 г). Не може да се установи скоростта, с която се е движел водача,
което е от съществено значение, свързана с т.нар. “опасна зона за спиране” - това е времето и
разстоянието, които са нужни на водача на МПС да възприеме опасността, като предприеме
действия за предотвратяване на произшествието. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП: ’’Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”.Обратното,
водачът на МПС се е движил в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.179, ал.2 от ЗДвП .
Застрахователния договор се сключва писмено съгласно чл.344 от КЗ (чл.184 от КЗ
отм.), като неразделна част от същия са Общите условия, които следва да отговарят на
хипотезата на чл.344, ал.1 изречение второ и чл.348 от КЗ (чл.186 от КЗ отм., във връзка с
&.1, т.14 от ДР на КЗ отм.). Самото плащане на определена сума на определено лице, не е
основание да се счита, че е настъпило „застрахователно събитие” (&.1, т.З от ДР на КЗ във
връзка с чл.405 от КЗ /&. 1, т.З от ДР на КЗ отм., във връзка с чл.193 и чл.208 от КЗ отм.).
Застрахователят императивно е задължен да извърши проверка, относно установяване на
обстоятелствата при възникване на евентуално застрахователно събитие (чл.403, ал.4 от КЗ
във връзка с чл.344, ал.1 изречение второ и чл.348 от КЗ /чл.206, ал.З от КЗ отм., във връзка с
чл.186 от КЗ и &.1, т.14 от ДР на КЗ отм./). Проверката за установяване на обстоятелства е й
във връзка с обективираното от законодателя „застрахователно покритие” и „изключения”
(чл.493 и чл.494 от КЗ /чл.267 и чл.268 от КЗ отм./). Видно от представената искова молба,
3
придружена с частни писмени доказателствени средства на ищцовото дружество, е че
посоченото не е извършено от страна на ищцовото дружество за извършена проверка, а
именно: В Кодекс за застраховането са предвидени минималните задължителни реквизити,
които следва да съдържа договора, като едни от тях са покритите застрахователни рискове
(чл.345, ал.1, т.З от КЗ /чл.184, ал.З, т.З от КЗ отм./). В конкретния случай приложената
полица не съдържа посочените реквизити. В самата бланка в раздел ’’Клауза” е посочено
само - “Каско”, като в т.4 са описани покритията. Непредставянето на Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на ЗАД “А. Б.”
/цитираните не са описани й в исковата молба. Следва да се има предвид, че същите следва
да съдържат задължителните реквизити: подпис на страните и дата./, които са неразделна
част от застрахователната полица (чл.344, ал.1 от КЗ /чл.186, ал.1 от КЗ отм./), води до
обстоятелството — недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП.
В Кодекс за застраховането са предвидени минималните задължителни реквизити,
които следва да съдържа договора, като едни от тях са подпис на страните (чл.345, ал.1, т.11
от КЗ). В конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити, което
води до води до обстоятелството - недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП.
Водачът, не е тестван за алкохол, няма представени доказателства (не е описано и
използваното техническо средство - дрегер или др.), че същият при реализирането на ПТП
не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което е във връзка и с
част IV. Застрахователно покритие, т.7, т.7.3.1 и т.7.3.1.2.”Рискова клауза „Пълно Каско”.
Освен на основание Общите изключения по застраховката, по тази рискова клауза
Застрахователят не изплаща обезщетение за щети, причинени при управлението на
застрахованото МПС от водач, употребил алкохол над допустимите по закон норми или
отказал проба за алкохол или възпрепятствал проба за алкохол или употребил наркотици или
друго упойващо вещество или напуснал ПТП.” от Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на ЗАД “А. Б.”. Следва да се
има предвид (относно алкохолната проба - не е взета.) Не са събрани доказателства от
ищцовото дружество за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства
попадащи в хипотезата на част IV. Застрахователно покритие, т.7, т.7.3.1 и т.7.3.1.5.
’’Рискова клауза „Пълно Каско”. Освен на основание Общите изключения по застраховката,
по тази рискова клауза Застрахователят не изплаща обезщетение за щети причинени от груба
небрежност при експлоатацията на МПС” от Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства на ЗАД“А. Б.”.
Не са събрани доказателства от ищцовото дружество за причиняване на вреди в
резултат на настъпили обстоятелства попадащи в хипотезата на част IV. Застрахователно
покритие, т.7, т.7.3.2. ’’Рискова клауза „Пълно Каско”. Освен на основание Общите
изключения по застраховката, по тази рискова клауза Застрахователят не изплаща
обезщетение ако застрахователното събитие е настъпило вследствие на технически дефект
или износеност на възли и/или детайли на МПС, отговорността на Застрахователя се запазва,
като от обезщетението се приспада стойността на детайлите и възлите, причинили щетата.
Тази разпоредба на се прилага, ако МПС е в гаранционен срок.” от Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на ЗАД“А. Б.”.
Цитираната хипотеза не е изследвана, не е представена и Сравнителна експертиза на ЗАД“А.
Б.”, съгласно Общите условия.
Не са събрани доказателства от ищцовото дружество за причиняване на вреди в
резултат на настъпили обстоятелства попадащи в хипотезата на част V. Общи заключения,
т.14 и т.14.9. ’’Застрахователят не изплаща обезщетения за щети, причинени от нарушение
на предвидените от производителя и действащото законодателство норми за
експлоатация на съответното МПС, например: периодична смяна на масла, филтри и
антифриз, износени гуми и др.” от Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства на ЗАД“А. Б.”. Цитираната хипотеза не е
4
изследвана, не е представена и Сравнителна експертиза на ЗАД“А. Б.”, съгласно Общите
условия.
Не са събрани доказателства от ищцовото дружество за причиняване на вреди в
резултат на настъпили обстоятелства попадащи в хипотезата на част V. Общи заключения,
т.15 и т. 15.14. ’’Застрахователят не изплаща обезщетения за следните щети: На дефектни
части и детайли, включително на техни определени елементи, независимо дали дефектът се
е проявил в срока на давността от производителя гаранция или извън него.” от Общи
условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на
ЗАД“А. Б.”. Цитираната хипотеза не е изследвана, не е представена и Сравнителна
експертиза на ЗАД“А. Б.”, съгласно Общите условия.
От изложеното в настоящата Искова молба и представеното доказателство -
Застрахователна полица от 22.07.2021 г., на ЗАД“А. Б.”, не удостоверява основанието за
изплащане на застрахователното събитие. Не става ясно дали ищцовото дружество е спазило
собствените си Общи условия, което е във връзка с част XX. Заключителни разпоредби, &.2
и &.3 „Тези Общи условия са установени на основание чл.298 от ТЗ и чл.186 от КЗ (отм.) и
са неразделна част от застрахователната полица. Тези Общи условия са приети на заседание
на Управителния съвет на ЗАД“А. Б., проведено на 07.03.2012 г.”.
От приложените като доказателство Уведомление за щета по МПС на ЗАД “А. Б.”;
Застрахователна полица и др., следва да се отбележи, че същите са частни свидетелстващи
документи, изготвени от служители на ищцовото застрахователно дружество, в които не се
съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не доказват по безспорен и
неоспорим начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП.
На следващо място, видно от обективираното в исковата молба, е че се претендира
отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура” по чл.49 от ЗЗД, с оглед на изложените
твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие на ответника
(Агенция „Пътна инфраструктура”) да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто
собственик е, в необходимото състояние за безопасно преминаване. Не се твърди описаните
вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с виновно
поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по тълкуването на
закона , относно разграничаването на отговорност по чл.49 и чл.50, дадени с ППВС №
17/1975 г.,т.З). Прави въражение за съпричиняване.Софийският районен съд, второ
гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ вр. с
чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството
- ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди ; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал
виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило твърдяното
ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените
имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм, настъпило ли е покрито от застрахователния
договор събитие и съответно дали ищецът е бил в риск, както и и с това дали водачът на
процесното превозно средство е съпричинил вредоносния резултат.
5
В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по отношение на
застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя
всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да
направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата
на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 667/2009 г., І т.
о., ТК.
Установено е по делото, че МПС марка “Фолксваген Мултиван“ ,с рег. № ********
било застраховано при З. А. АД с полица за застраховка „Каско“ № BG/01/121002080826 за
застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства - Каско валидна
от 22.07.2021 г. до 21.07.2022 год. Несъмнено е също така, че съществувалия между страните
договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на
застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие - виж глава ІI "Покрити
рискове и изключения" от Общите условия на ищеца за застраховка "Каско Стандарт".
Доказано е, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на 351,98 лв., която сума е изплатена с преводно нареждане за кредитен превод на
14.03.2022г.
От показанията на разпитания в хода на производството свидетел, които следва да
бъдат ценени като ясни, последователни, безпротиворечиви и неопровергани от останалите
данни по делото, както и от заключението по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно и компетентно се установяват
деликта и причинната връзка с вредите. В тази връзка съдът намира, че на 06.03.2022 г.
около 12:10 часа застраховяният лек автомобил “Фолксваген Мултиван“,с рег. № ********,
управляван от свидетеля Н. Н. Н. се движил по бул. „Пернишко шосе“ в района на с. Владая,
района на КПП в посока от гр. Перник към гр. София върху него паднал неукрепен пътен
знак.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че механизма на увреждане
сочи за наличието на неукрепен пътен знак, който е паднал върху минаващият покрай него
лек автомобил “Фолксваген Мултиван”с per. № ********.
Тук следва да се посочи, че тезата на ответника за друг механизъм на произшествието
не се подкрепя от данните по делото.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19,
ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта му е именно ответникът. Същият като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които
е възложил изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
служители или други изпълнители.
ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа
републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила
частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик - виж и чл. 167, ал. 1
ЗДвП.
В контекста на изложеното съдът счита, че увреденият /собственикът на
застрахованото МПС/, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е за платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
6
делинквента.
Следващият спорен въпрос е свързан с размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният
съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В
съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата
към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от
застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Също така обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1
КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В частност от кредитираното заключение по съдебната автотехническа експертиза се
установява, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния
лек автомобил по средни пазарни цени - с нови части, без отчитане на овехтяване възлиза на
859,20 лева (с включен ДДС).
Следователно релевираната претенция следва да бъде уважена в пълен размер.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо
е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на
ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила, установени в
нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, Софийски районен съд е длъжен
да приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал разноски в размер на 50 лева – внесена държавна такса, 400
лева депозит за изготвяне на САТЕ, 60 лева депозит за разпит на свидетел, и 480 лева
адвокатско възнаграждение които следва да му бъдат възстановени.
По изложените съображения,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. И. - гр. София, с адрес/седалище и адрес на управление/: гр. С.....
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С....., представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори А. Б. А., П. Д. П.,
Й. К.с, В. В. А. и Е. Н., на основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1
7
ЗЗД сумата от 351,98 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт" във връзка с щета № 470422222244459, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване исковата молба 24.03.2023г., до
окончателното изплащане на сумата както и сумата от 92,09 лева представляваща мораторна
лихва за периода 25.11.2022г. до 17.12.2024г.
ОСЪЖДА А. П. И. - гр. София, с адрес/седалище и адрес на управление/: гр. С.....
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "А. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С....., представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори А. Б. А., П. Д. П.,
Й. К.с, В. В. А. и Е. Н., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 510 лева, представляваща
сторените по делото разноски, и 480 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8