№ 2671
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510411 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №645 от 15.01.2023г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение
№11535 от 03.07.2023г., постановени по гр.дело №54129/2021г. по описа на СРС, Г.О.,
171-ви състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, срещу Р. Д. Н., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 3111.56 лв., от която: сумата от 2680.36 лв.,
главница за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. цена на доставена топлинна
енергия, ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането; сумата от
391.66 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 27.05.2021г.; сумата от 33.88
лв., главница за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 5.66 лв., мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до
27.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК на 29.06.2021г. по ч.гр.дело №35335/2021г. по описа на СРС, Г.О., 171
състав. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
да заплати на Р. Д. Н., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300
лв., сторени разноски в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.М., с приложено
1
пълномощно, с която се обжалва изцяло постановеното решение на СРС. Инвокирани
са твърдения относно неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение, като постановено в противоречие на материалния закон. Поддържа се, че
неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото е изводът на СРС, че
ответницата не е собственик на процесния топлоснабден имот и респективно няма
качеството на потребител на топлинна енергия. Твърди се, че по делото са ангажирани
писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че ответницата е титуляр на
вещни права върху процесния топлоснабден имот, поради което дължи заплащане на
доставената в имота топлинна енергия за исковия период. По изложените аргументи
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и
постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани.
Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни
инстанции и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 ГПК за
сторени разноски във въззивното производство.
Въззиваемата страна - Р. Д. Н., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Л. Т.,
депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба, като излага доводи, че по делото е останал недоказан факта, че
ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент №11,
находящ се в гр.София, ж.к."Люлин-3", бл.****; съответно, че притежава качеството
потребител на топлинна енергия, което обуславя извод за неоснователност на
заявените искови претенции. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция в размер на платеното адвокатско възнаграждение.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Трето лице-помагач - "ТЕРМОКОМПЛЕКТ" ООД не изразява становище по
подадената въззивна жалба.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу
Р. Д. Н., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи
изцяло постановеното решение на СРС, с което са отхвърлени предявените
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу Р. Д. Н., с ЕГН
**********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266,
ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка
в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
2
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение
на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са
общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Основният спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във
въззивното производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната
жалба, е свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ.
дали ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Настоящият състав счита, че този правопораждащ спорните права факт не е бил
установен от ищеца, чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото
на чл.154, ал.1 ГПК и която му е била изрично указана с изготвения по делото доклад
по чл.146 ГПК. Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба -
чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (редакция след 17.07.2012г.) – всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. На следващо място
съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
3
клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В конкретната
хипотеза от събраните по делото доказателства не се установява, че ответницата през
процесния период се легитимира като собственик, респективно ползвател на
процесния топлоснабден имот, или е трето лице, което със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, ползва за собствени битови
нужди имота и същевременно е сключила договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. При това положение се налага единственият правилен
извод, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия за имота
/или клиент на топлинна енергия/ и не се явява материалноправно легитимирана да
отговаря по предявения иск. Наведеното във въззивната жалба твърдение, че по делото
са приложени доказателства, установяващи факта, че ответницата е носител на вещни
права върху процесния топлоснабден имот е неоснователно. По делото е представено
единствено писмо от зам.Кмет на СО район "Люлин" от 26.06.2013г., в което е
посочено, че с договор за покупко-продажба от 30.01.1986г. процесният топлоснабден
имот е продаден на М.Д.Ю., наследодател на ответницата, съгласно приложено
удостоверение за наследници от 23.04.2010г., издадено от СО район "Люлин".
Въззивният съд обаче счита, че така представеното писмо от зам.Кмет на СО район
"Люлин" от 26.06.2013г. не представлява годно доказателство, установяващо факта, че
ответницата притежава право на собственост/респективно учредено вещно право на
ползване върху процесния топлоснабден имот. Касае се за свидетелстващ документ,
който не представлява доказателство за учредяване право на собственост върху имот.
Други доказателства за установяване на главния факт, от който ищеца извежда
претенцията си, не са представени, съответно няма направени искания за събиране на
такива, въпреки правилно указаната от СРС доказателствена тежест за установяването
на правнорелевантния факт за валидно възникнала облигационна връзка между
страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че по делото е останал недоказан
факта, че ответницата - Р. Д. Н. е потребител на топлинна енергия за исковия период
по отношение на процесния топлоснабден имот, съответно, че между страните е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. В този смисъл ищецът не се
легитимира като кредитор на претендираната главница. А щом няма главно
вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава. Първостепенният съд
е достигнал до същия правен извод, на основание на който е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявеният главен и акцесорен иск за установяване на
дължимост по отношение на ответницата на парични задължения, произтичащи от
договор за доставка на топлинна енергия за исковия период от време.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в
т.ч. и в частта на възложените в тежест на ищеца разноски, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззиваемата страна, която прилага доказателства за реално сторени такива за
платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв.. На основание чл.78,
ал.3 ГПК въззивника-ищец - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна – ответницата - Р. Д. Н. сумата от 300 лв., реално
4
сторени разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №645 от 15.01.2023г., поправено по реда на чл.247
ГПК с решение №11535 от 03.07.2023г., постановени по гр.дело №54129/2021г. по
описа на СРС, Г.О., 171-ви състав.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ул."Ястребец" №23Б; да заплати на Р. Д. Н., с ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к."Люлин-3", бл.****, ****, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата от 300 лв. /триста лева/, реално сторени разноски пред въззивната
инстанция за платено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено с участие на трето лице – помагач -
"ТЕРМОКОМПЛЕКТ" ООД на страната на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5