Р Е Ш
Е Н И Е
№ 966
гр.Бургас, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 1371 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е oбразувано е по жалба на Д.Г.З.,
ЕГН: **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление № *от 01.02.2019г.,
издадено от началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ –Бургас, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 182 ал. 1, вр. ал.1, т.6 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно. Жалбоподателят
твърди, че не оспорва, че някой друг е управлявал МПС, но твърди, че не му е
бил представен фиш, който той да оспори и което да е довело до издаване на НП.
Поради това било накърнено правото му да заплати доброволно наказанието в
намален размер. Оспорва се и годността на техническото устройство и неговото
сигнализиране.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а
се представлява от адв. *от АК-Пловдив, който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи.
За
Административно - наказващият орган, редовно уведомен, представител не се
явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 7-дневния срок за
обжалване, тъй като видно от разписката на НП, то е връчено на 07.03.2019 г., а
жалбата е подадена на 14.03.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
От фактическа страна се установява, че на 10.08.2018 г. в
16:02 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км. 488+700, в посока от кв. „Ветрен” към пътен
възел „Лукойл”, посредством мобилна система за видеоконтрол TFR1-М №510/07,
било заснето движението на лек автомобил модел/марка "Фиат Брава", с
рег. № *. Техническото средство заснело движението на автомобила,
измерило, фиксирало и записало скоростта му на движение на 106 км/час (след
редукция с 3% в полза на водача на измерената скорост от 109 км/ час), при
установена максимално разрешена скорост за движение в населеното място от 50 км/ч. Впоследствие, от
паметта на устройството били разпечатани изображения на 4 фотоснимки (клип 3413),
на които може да се възприеме автомобила, регистрационния му номер, измерената
скорост на движение на автомобила, датата и часа на заснемането. След справка в
масивите на сектор "ПП" – гр.Бургас се установило, че като собственик
на посочения автомобил е регистрирана жалбоподателят Д.Г.З..
Въз основа на снимковия материал, на 30.10.2018 г., свидетелят
В.П., в качеството на мл.автоконтрольор в сектор
ПП-Бургас, съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение, в който като правна квалификация на нарушението е вписал нормата на
чл.21 ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на З. на 19.11.2018 г., като същият го
подписал без възражения. Такива не постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и не
било посочено друг водач да е управлявал МПС на процесната
дата.
Като взел предвид
писмените доказателства, находящи се в административнонаказателната преписка, административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление № *от 01.02.2019 г. при пълна
идентичност на фактическата обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните, като самият жалбоподател не
твърди, че някой друг е управлявал автомобила.
При така установената обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова
– Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното
производство против него. Следва да се отбележи, че водачът не е наказан за
това, че не е посочил кой е управлявал МПС, разбирано като самостоятелно
нарушение, а за това, че именно той следва да бъде наказан като собственик,
доколкото не е посочил някой друг да е управлявал автомобила съгласно чл. 188 ЗДвП.
От приложените
към административнонаказателната преписка
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване се
установява, че използваното в случая техническо средство е мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, за която е
издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от
24.02.2010 г., валидно до 24.02.2020 г. От протокола по чл. 10 от Наредба № */12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническо средства и
системи (л.17) се установява, че с
Протокол от проверка 5-5-17 техническото средство е преминало последваща проверка за техническа годност на 17.10.2017 г.
и е годно за експлоатация до 17.10.2018 г., технически изправно е и отговаря на
метрологичните изисквания за употребата му на територията на България. Към
момента на извършване на административното нарушение в закона не е имало
изискване за поставянето на знак Е-24 –изискване
на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от
Наредба №* от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
техническо средства и системи (отменен в сила от 16.01.2018 г ). Предвид
изложеното, доводите в жалбата в тази насока са неоснователни.
По отношение на
основния довод на жалбоподателя следва да се отбележи следното:
В настоящия
случай, макар че нарушението е констатирано без участието на контролен орган, е
съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като санкцията
на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП предвижда две кумулативни наказания–„глоба“ и „лишаване
от право да се управлява МПС“. Недопустимо е в този случай издаването на
електронен фиш, тъй като той се издава в случаите, ако за нарушението в ЗДвП е
предвидено само наказанието глоба- аргумент от чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189, ал. 9 ЗДвП, която
предвижда заплащане на 70 на сто от размера на глобата касае само случаите на
издаване на електронен фиш. След като обаче в случая няма как да бъде издаден
ЕФ, а се налага издаването на наказателно постановление, няма как и
жалбоподателят да се ползва от тази разпоредба.
Съдът приема,
че нарушението е доказано по несъмнен начин.
По несъмнен
начин е установен субектът на административнонаказателна
отговорност. Жалбоподателят З. не е посочил някой друг да е управлявал
собствения му автомобил на процесната дата.
В разпоредбата
на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.101 от 2016г в сила от
21.01.2017г) действала по време на нарушението, предмет на настоящото
производство, е била предвидена санкция глоба в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая надвишаването е с 56 km/h, като размерът на глобата е правилно изчислен. Следва да се отбележи, че
за извършеното нарушение предвидените в закона административни наказания са
определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради
което за административните органи и за съда не съществува правна възможност да
ги обсъждат, нито да ги намаляват. Случаят не може да се приеме за маловажен. Управлението
на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № *от 01.02.2019г.,
издадено от началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ –Бургас, с което
на Д.Г.З., ЕГН: **********, с адрес ***, за нарушение на чл. 21 ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал. 1, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 750 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.